Св. великомъченица Кириакия - Неделя
Великомученица Кириакия-Неделя
Holy and Great Martyr Kyriaki (Dominica) of Nicomedia
Saint Κυριακή (Kyriaki)
† 7 юли 289 година
Чества се на 7 юли
|
Св. великомъченица Кириакия - НеделяВеликомученица Кириакия-Неделя † 7 юли 289 година Чества се на 7 юли |
С болките на светиите, пострадали за Тебе,
смили се, Господи, и всичките наши болести изцери,
Човеколюбче, молим Те.
По-долу:
Виж също:
Св. мъченица Неделя-Кириакия е родена в Мала Азия, навярно в Никомидия, столица на римския император Диоклетиан. Тя била измолено с продължителни молитви чедо на благочестивите родители Доротей и Евсевия. Още от детство се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие. Тя пораснала красива и умна девица. Много младежи търсели нейното съгласие за брак, но тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа и иска да умре девица.
Тогава един младеж от знатно семейство, обиден от нейния отказ, съобщил на император Диоклетиан, че цялото семейство на девойката Неделя изповядва християнската вяра. Императорът заточил родителите в гр. Мелитин, гдето те пострадали мъченически, а св. Неделя била подложена на жестоки мъчения: били я с волски жили, рязали я по цялото тяло, горили я с огън. Всичко обаче било напразно. Христос се явил на мъченицата в затвора и я изцерил от раните й. Накрай, след като Неделя решително заявила: «За мене живот е да умра за Христа», мъчителят я осъдил да бъде посечена с меч.
На лобното място разрешили на Неделя да се помоли преди смъртта си. След молитвата тя предала душата си на Господа, без да бъде посечена. Това станало на 7 юли 289 година. Българските царе Асеновци (XII–XIII векове) пренесли мощите й в столицата на Второто българско царство, Търново.
До нас се запазило на старобългарски език нейното житие, написано от св. Евтимий, патриарх Търновски, който и превел името на мъченицата от гръцки на български (Кириакия -Неделя). От това време и до наши дни в България останал обичаят да се превеждат гръцките имена на български.
За света Неделя има съответна служба. Тя е преведена в Русия от гръцки на църковнославянски и е издадена в 1866 година.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Света великомъченица Кириакия е
родена през III век в Малоазийския град Никомидия
. Oт малка родителите й я
запознали с истините на Христовото благовестие и тя от рано се посветила на служене на Бога, като водила целомъдрен и благочестив живот.
Когато император Диоклетиан отново подхванал гоненията против християните, опитвайки се с мъчения и заплахи да накарат християните да се отричат от Христа и да правят приношения на идолите, пострадали родителите на светата и тя самата.
Затваряли я, мъчили я, горили я, гола я влачили из града, били я с камшици и безпощадно забивали в тялото й нажежени железа. Но поддържана от Божията благодат, мъченицата чудодейно се изправяла всеки път. Застанала във всеоръжието на вярата, тя отговаряла на мъчителите си с думите на апостола: "Когато съм немощна, тогава съм силна" (2Кор. 12:10), и хиляди други мъки да измислите, "за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка" (Фил. 1:21). С думи мъчениците учела колебливите да странят от идолите и твърдо да вярват в Разпнатия, а с чудесата и подвизите си им изявили силата на Христа Бога и на християнското благочестие. Накрая я осъдили на посичане с меч. Преди палачът да изпълни наказанието, светата великомъченица с Божието име на уста коленичила и за всеобщо удивление отдала Богу дух. Това станали на 7 юли 289 година.
В началото на Второто българско царство (1185-1422) светите мощи на великомъченица Кириакия били донесени във Велико Търново, а след столетия народна почит и преклонение към мъченицата, св. Евтимий Търновски († ок. 1402/1405) описал нейния живот и страдания, превеждайки от гръцки на старобългарски името й Света Неделя. През 1866 г. църковната служба за Света Неделя е преведена от гръцки на църковнославянски и е издадена в Русия.
Pravoslavieto.com
O Virgin Martyr Kyriaki,
thou wast a worthy sacrifice when thou didst offer thy pure soul to God;
wherefore Christ has glorified thee,
and through thee pours forth graces abundantly on all the faithful,
for He is the merciful Lover of mankind.
Troparion (Tone 5)
In the time of Emperors Diocletian and his son-in-law Maximian, lived two devoted servants of God, Dorotheus and Eusebia. They both were devoted Christians, rich, but childless. After constant prayer, God granted them Kyriaki. Kyriaki grew up beautiful in body and soul. She betrothed herself to Christ and desired nothing more than to die as a virgin. Having refused many suitors, one denounced Kyriaki and her parents to Emperor Diocletian. The emperor ordered that her parents be tortured for their faith in Christ. After much torture, her parents were exiled and Kyriaki was sent to trial before Maximian. When she affirmed the faith, Maximian ordered that she be thrown to the ground and whipped. They tortured Kyriaki in all possible ways, but she would not renounce her faith. While she lay in prison one night the Lord came and healed her, saying, "Don't be afraid of the torture, Kyriaki; My grace is with thee."
Christ's grace indeed was with her; for she survived fire, wild beasts, and godless tortures. After seeing the miraculous saving of Kyriaki from such a death, many pagans came to belief in Christ. All were beheaded. Kyriaki told her torturer, "There is no way that you can turn me from my faith. Throw me into the fire - I have the example of the Three Children; throw me to the wild beasts - I have the example of Daniel; throw me into the sea - I have the example of Jonah the prophet; put me to the sword - I shall remember the honoured Forerunner. For me, to die is life in Christ."
He then ordered her to be beheaded. Kyriaki knelt before the Lord, lifting her hands up to him, praying that He would have mercy on and save all those who would celebrate her memory, and that He would give rest to her soul and to the souls of her parents. She then finished her prayer, was beheaded and gave her soul to God. She suffered with honor in Nicomedia and reposed in the year 289. ("St. Kyriaki" is also known as "Dominica, Holy and Great Martyr")
При царуването на император Диоклетиан един християнин на име Доротей и жена му Евсевия се молели на Бога да им дарува дете, понеже били бездетни. Те обещавали да Му посветят чедото си, ако Господ чуе молбите им. По молитвите им един неделен ден им се родило момиче, което нарекли Кириакия и го кръстили със светото кръщение. Те възпитавали дъщеря си в християнското учение, в добри наставления и непорочност, за да я дадат за служение на Бога, както било тяхното намерение.
В това време против християните било повдигнато гонение и благочестивите родители с дъщеря си били предадени на императора, който ги осъдил и отначало заповядал дълго да бъдат бити, а после изпратил Доротей и Евсевия в Митиленската страна при управителя Иуст, а Кириакия в Никомидия при кесаря Максимиан. Кесарят разпитал светицата и като видял, че е твърда и непоколебима във вярата, заповядал да бъде хвърлена на земята и дълго и без милост бита. Докато траело мъчението, Кириакия се молела и това много разгневило Максимиан, но светата мъченица му казала:
- Не се заблуждавай, Максимиане! Никога няма да ме накараш да се подчиня на волята ти, защото ми помага Бог.
След това Максимиан пратил света Кириакия при управителя на Витиния Иларион, който я разпитал и заповядал да я отведат в идолския храм. Но светицата се помолила и по молитвите й станало голямо земетресение. Идолите паднали на земята и се разсипали на прах, а в храма се издигнала вихрушка и го разпиляла. После блеснала огнена мълния и изгорила лицето на управителя Иларион, той паднал от трона си и умрял мигновено.
Тогава дошъл другият княз на областта, съуправител на първия, и като научил за случилото се, осъдил Кириакия да бъде изгорена. По негова заповед била нагорещена голяма скара, на която положили светицата. Тя вдигнала ръце за молитва и дълго се молела. Внезапно на чистия летен небосклон се появил облак и угасил жарта, така че Кириакия останала напълно невредима.
Тогава управителят заповядал да я доведат в съдилището и да пуснат срещу нея различни зверове. Но и сега тя не претърпяла вреда, защото вместо да се хвърлят срещу нея, зверовете легнали в нозете. Като видели това, много от езичниците повярвали в Господ Иисус Христос, а Кириакия била хвърлена в тъмница.
След известно време управителят отново седнал в съдилището и я осъдил на смърт. Света Кириакия поискала разрешение да се помоли. Тя се молила дълго и като дала наставления на съпровождащите я християни, се преклонила към земята и мирно предала духа си на Бога. Когато войниците дошли да изпълнят присъдата, я намерили вече мъртва и се удивили. Тогава от небето се чул глас, който им казал:
- Братя! Идете и разкажете за великите Божии дела.
След тия думи воините се завърнали, прославяйки Бога.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Житието е написано от св. Евтимий, Патриарх Търновски, малко поправено и съкратено от епископ Партений.
Когато скиптъра на Римската империя недостойно държеше нечестивият Диоклетиан, тогава се разпращаха заповеди по цялата вселена християните да се отричат от Христа и да принасят жертви на бездушните идоли. Това нечестие стигна навсякъде, затова мнозина благочестиви се изпокриха от страх, денонощно се молеха и призоваваха за милост божествената сила, за да помогне на християните да ги изтръгне от това беснование и да даде тишина на църквите и на тяхното народно изпълнение.
| * Тъй се нарича седмият ден на гръцки и латински, а славяните възприели да го наричат "неделя", понеже според Моисеевия закон седмият ден не се работи - не делати. | |||
Тогава именно родителите на блажената Кириакия-Неделя се показаха благочестиви и по своя произход, и по своята вяра в Христа - бащата по име Доротей, а майката Евсевия. Безплодни от деца, а многоплодни в добродетелите, те ден и нощ се упражняваха в църквата и си просеха дете от Бога с много сълзи и прилежни молитви. И Бог, богат в щедростите Си, склони и изпълни тяхното прошение, като им подари многожеланото дете от женски пол. И понеже се роди в деня Господен*, затова й дадоха име в светото Кръщение Кириакия, което се превежда "Господня" или "Неделя".
Отхранваха я телесно, възпитаваха я духовно, напредваше във възраст и беше като дърво, насадено при водни извори, което своевременно даваше плода на своите добри дела (Пс. 1:3). Родителите пазеха момичето, понеже искаха да го посветят на Бога. А тя добре знаеше това и се стремеше да бъде въведена в Царевия чертог (Пс. 44:16) и да чуе многожелания глас на Жениха, Който й говори: "О, хубава си, моя мила, хубава си! Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе!" (Песен на песните 4:1,7). Добрата девица пазеше своето девство и живееше в целомъдрие.
Но тогава се вдигна голямо гонение срещу християните и те бяха похищавани като овце от вълци - едни биваха отвеждани на заточение, други - в тъмници, трети - на мъки, за да се отрекат от Христа и да принесат жертва на идолите. Тогава и нейните родители бяха хванати заедно с нея и доведени пред нечестивия Диоклетиан. Разпитани, признаха се за християни и императорът заповяда да ги бият безпощадно.
После прати родителите в Мелитин при дукса Юст и там те завършиха своя мъченически подвиг, а Неделя прати в Никомидия при кесаря Максим. Водена в тъмницата, тя се молеше на Бога с топли сълзи да я подкрепи в подвизите и да я покаже силна в мъките.
Един ден съдилището беше приготвено и се беше насъбрал безчислен народ. Дойде кесарят, украсен в светли дрехи, и заповяда да доведат светата от тъмницата. Слугите изпълниха заповедта. Всички гледаха нейната красота, която беше неизказана. Кесарят започна да я разпитва:
- Коя си, откъде си и на кои родители?
Девицата отговори:
- Христова рабиня съм и клонка на християнски родители, затова прекланям коленете си пред Отеца и Господа Иисуса Христа (Еф. 3:14), проклинам идолите и докрай ги ненавиждам!
Кесарят рече:
- Намирам те много груба и груби са отговорите ти. Но внимавай, поклони се на нашите богове, за да ти простят хулите, защото са много милостиви, и да пощадят младостта ти! Послушай ме, принеси жертва на нашите богове! А пък аз ще те направя годеница на царския син заради твоята красота и ти ще се насладиш на всички блага, роби и робини!
Светата отвърна:
- Аз съм сгодена за Сина на Царя на Царете, Комуто благоговейно служат небесните сили и Който е Творец на всичко. А от плътски годеник аз се гнуся и мразя идолите. Подобни на тях да бъдат ония, които ги правят, и всички които им се надяват! (Пс. 113:16, 134:18)
Мъчителят се разгневи, заповяда да хвърлят мъченицата на земята и безпощадно да я бият по гърба. Като стана това, много кръв обливаше земята, а хората се обливаха със сълзи, гледайки как увяхва толкова красота на нейното лице, и викаха към мъчителя:
- Престани, съдия! Пощади девицата!
А той още повече се гневеше, прибавяше рани върху раните и не смекчи грубия си нрав. След като дълго биха светата, по едно време заповяда на слугите да престанат, и й каза:
- Стига ли ти това за поука, или още чакаш помощта на Разпнатия?
Светата рече:
- Моят Господ Иисус Христос да унищожи твоите хули и да разстрои твоите козни! Защото мене нищо не може да ме откъсне от любовта ми към моя Господ (Рим. 8:38-39)!
Съдията заповяда пак да я затворят в тъмницата, защото се засрами от народа, а даже се и поуплаши. А тя коленичи на молитва и цяла нощ прекара без сън. Ангел Господен слезе от небето, изцери я от раните и рече: "Дерзай и не се бой, защото скоро ще видиш Божията слава!" Тя се изпълни с голяма радост и останалото време благодареше на Бога.
След като минаха няколко дни, кесарят заповяда пак да я представят на неговия съд. Но като видя, че си остава непреклонна, изпрати я при Иларион, княз на Витиния. Отведоха я и много я разследваха там, но мъчителят, като видя, че тя доблестно стои във вярата си, заповяда да я пазят в тъмницата, докато я представи на своето съдилище. А тя прекарваше цялото време в пост, бдение и сълзи. И мнозина от тамошните верни тайно идваха при нея, като даваха подкуп на тъмничните стражи, и тя ги учеше на вярата в Христа.
Един ден съдията пак я доведе пред своето съдилище, разпитваше я и принуждаваше да се покори и да принесе жертва на идолите. Но като я видя непреклонна, ту разговаряше с нея ласкаво, като й обещаваше слава и чест, скъпи дрехи и голямо богатство, ту й показваше мъчителските оръдия, изпадаше в ярост и я заплашваше с мъки и смърт. Но блажената говореше:
- Прави каквото искаш! Ето, моето тяло е пред тебе! Но аз няма да се отрека от моя Христос, нито ще принеса жертва на твоите идоли.
Мъчителят се разяри, заповяда да я бият и да я влачат гола по целия град, та дано се засрами от своята голота, да се покори и да принесе жертва. Слугите на скверния съдия я влачеха, като искаха да я осрамят, но се получаваше обратното: от оня срам мъченицата ставаше по-светла и правеше всички зрители ревнители на своята добродетел. Защото, както златото става още по-чисто, когато прекара много време в огъня, тъй светата душа още повече просветляваше всред страданието. И мъчителите не постигаха нищо друго, а само явиха мъченицата победителка над тях и над дявола и изобличителка на тяхната нечестива грубост; дадоха й да покаже великото значение на християнското благочестие и непобедимата сила на Христа Бога, а на верните - назидание и съвет усърдно да търпят подвизите и да проповядват славата Божия в мъките! Защото тя всички молеше да бъдат ревнители на Нейното страдание не само с глас, но на дело, което имаше глас по-ясен от тръба. И както небесата проповядват славата на Бога (Пс. 18:2) не с глас, а със светлостта на своето лице препращат зрителя към Създателя на чудесата, така и мъченицата тогава проповядваше Божията слава, като небе, много по-светло от видимото. Защото даже лицата на звездите не явяваха толкова небесната красота, колкото ранените места показваха най-светло мъченическото тяло.
Слугите престанаха от своето беснование, и я захвърлиха полумъртва в тъмницата, като някакъв товар, а всичките й членове бяха строшени. И тя там изнемогваше и малодушествуваше. Но през нощта блесна голяма светлина в тъмницата, защото Сам Спасителят й се яви и излекува раните й, като каза: "Дерзай, не бой се, Аз съм с тебе!" От това тя получи смелост и до сутринта прекара в радост и благодарност към Бога.
На следния ден мъчителят изпрати да я представят пак на неговото съдилище, като я смяташе за мъртва. Когато тя дойде и застана красива в лицето и със здраво тяло, мъчителят се чудеше и беше в голямо недоумение. Като нямаше какво да каже, рече:
- Това е от великите наши богове, девице, които много те обичат, затова те пощадиха!
Но тя отговори смело:
- Не твоите богове ме пощадиха, а Бог на боговете и Господ на господарите, Иисус Христос, Синът Божий, Той ми се яви и ми подари победа над тебе и над всичките дяволски начина ния!
Смутеният съдия каза:
- Остави многословията, принеси жертва на боговете, за да получиш от тях голяма награда!
Светата рече:
- Твоите богове са неми и глухи, нито на тебе могат да помогнат, нито на себе си са полезни.
Съдията каза:
- Ела в техния храм и ще видиш тяхното благодеяние!
А тя, подигравайки се, рече:
- Ако ми покажеш тяхната сила, ще дойда с тебе.
Мъчителят обеща, тръгна сам и светата с него. Хората, като видяха, че тръгнаха за идолския храм, се стекоха там - езичниците се радваха, а християните скърбяха, защото мислеха, че ще отпадне от благочестието.
Като пристигнаха, светата рече:
- Сега какво ми заповядваш?
Мъчителят рече:
- Падни да им се поклониш и принеси жертва, за да ти простят за всичко, което си направила против тях!
Тя преклони колене и издигна очите на сърцето си към небето и се помоли със сълзи, като казваше:
- Владико Господи Иисусе Христе, погледни към мене, Твоята недостойна рабиня, и ме подкрепи да изповядам Твоето славно име пред царе, князе и всички народи, за да познаят, че Ти си единият истински Бог и няма друг бог освен Тебе, и че на Тебе се покланя цялата твар и Те слави! А тези неми и глухи идоли, поставени да заблуждават Твоите люде, скоро разруши с божествената Си сила, та и в това да се прослави Твоето пресвето и великолепно име на Отца и Сина, и Светия Дух - сега и всякога и във вечни векове! Амин!
Внезапно стана голям трус и паднаха всичките идоли в капището и се превърнаха на прах. И се вдигна буря, та развя праха във въздуха. Падна и огнена мълния и изгори лицето на мъчителя Иларион, който падна от своя престол и издъхна. А хората, като видяха това, викаха:
- Велик е християнският Бог!
И мнозина от езичниците повярваха в Господа Иисуса Христа, приеха свето Кръщение и бяха причислени към стадото на верните. А светата мъченица радостно пееше с Давида:
- "Ще Те възхваля Господи, задето ме въздигна и не остави враговете ми да тържествуват над мене... Господи, Ти изведе душата ми от ада" (Пс. 29:2, 4). Твоите врагове, Господи, бяха спънати и "паднаха, а ние станахме и стоим прави (Пс. 19:9). Примката се скъса и ние се избавихме. Нашата помощ е в името на Господа, Който сътвори небето и земята" (Пс. 123:7-8).
И с Павла:
- "Благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него!" (2Кор. 2:14).
Пристигна приемникът на загиналия мъчител, някой си Улусиан, човек още по-жесток, на когото беше съобщено за светата. Приел власт от Диоклетиан, той заповяда на слугите да приготвят съдилището и мъчителските оръдия. В определения ден се събра много народ, съдията седна на съдилището и доведоха при него мъченицата, на която той рече:
- Какво е това твое бясно безсрамие, че нито на нашите закони се покоряваш, нито на нашите богове отдаваш поклонение, както ние правим? А учиш да вярват в Разпнатия и прелъгваш някои да се покоряват на твоето безумно убеждение. Не знаеш ли повеленията на нашите царе, който предвиждат жестоки мъки за непочитащите боговете? Но остави своите празнословия и принеси жертва на непобедимите богове, по който начин ще ни се покажеш покорна и много ще те обичаме!
Мъченицата изслуша тези думи, и уязвена от божествено желание, рече на съдията:
- О съдия, нищо не желаем повече от любовта към Христа - нито ценността на златото, нито блясъка на скъпоценните камъни, нито прегордото превъзнасяне на светската слава. Затова, колкото по-лют се покажеш в мъченията, толкова по-светъл ще направиш моя мъченически венец и цялото приложение на мъчителските оръдия ще се превърне повече в сладост, отколкото в мъка.
Съдията разбра неизменната устойчивост на мъченицата във вярата и непоколебимото изповедание на Бога, затова първо заповяда да я бият по бузите, като мислеше с това да изплаши нейната младост, тъй като я виждаше много млада, на около 20 години от рождението. Но страдалицата усвои мъжко настроение и направи жилава немощта на естеството си с надеждата за бъдещите блага, вдигна очи към небето и принасяше благодарност на своя Подвигоположник, Който в началото на Своето доброволно страдание допусна да Го бият по лицето и получи плесници (2Кор. 26:67, Марк. 14:65, Лук. 22:63-64, Иоан 18:22).
След като чу това, мъчителят пламна в силен гняв и заповяда бързо да й съблекат дрехите, да я бият с камшици от биволски жили и безпощадно да стържат тялото й с железни зъбци. И от всичко това вътрешностите на корема й се изливаха пред мъчителя, но светата беше като бездушен камък в ръцете на неговите слуги. И чак след много време заповяда на слугите да престанат, обвиняваше мъченицата за преживените люти мъчения и рече:
- Виждаш ли, Недельо, какво е началото на твоята борба? Видя ли немощта на твоето ожесточение и непокорство? Но ако ме послушаш, престани да хулиш нашите богове и изповядай техния непобедим промисъл! Ако ли не пожелаеш да се покориш, ще ти наложа още по-люти наказания и нетърпими мъки, както преди тебе предадох на смърт вече мнозина, които бяха обхванати от твоя недъг.
Блажената отговори:
- Какво безсрамно и зверско сърце имаш, кръвопиецо! И хиляди други мъки да измислиш, "за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка" (Фил. 1:21). Затова коли ме, предавай ме на огън и меч, чрез всички тия мъки по-скоро ще ме изпратиш при желания ми Христос, "за Когото живея, и се движа, и съществувам"! (Деян. 17:28).
Тогава мъчителят приложи една още по-люта и жестока мъка: заповяда да забият в ушите на девицата нажежени ръжени. Вие си представяте Нетърпимата болка и без да сте я изпитали, защото нажеженото желязо влиза като мълния в мозъка и го умъртвява. Затова мъчителят я сметна вече мъртва и като бездиханна я захвърли там.
Но мъченицата, благодарение на благодатта, беше все още в сила и казваше заедно с блажения Павел: "Когато съм немощна, тогава съм силна" (2Кор. 12:10), и пак: "Макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява" (2Кор. 4:16). Стана с дръзновение и от безмерна любов към Господа, като да забрави болките, рече на мъчителя:
- Какво довежда до беснование безумеца, който се заблуждава и се гордее със своя съд над нас? Не съм така малодушна и несмела, че да бъда победена от мъките. Готова съм отново да понеса всяко изтезание, здраво да търпя и като скала да отбивам ударите на вълните. Но не мисли, че ще застана срещу тебе с чувствено оръжие, защото съм застанала във всеоръжието на вярата: за щит предлагам Христовия кръст, а за шлем - непобедимата сила на Неговата вероизповед, и се облякох в бронята на праведността, с която ще пречупя разпалените стрели на твоите заплахи (Еф. 6:13-14, 16) и ще те покажа победен от моето мъжество!
Като нямаше какво повече да прави, мъчителят осъди светата мъченица да бъде посечена с меч.
Приела с радост смъртната присъда и изпълнена от неизречено веселие, страдалицата вървеше към мястото на своето посичане, като си припомняше Павловото поучение:
"Кой ще ни отлъчи от любовта Христова; скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад, или голотия, опасност ли, или меч, както е писано: "заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане". Но във всичко това удържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби!" (Рим. 8:35-37).
Така укрепена духовно, тя отиваше като на празник, а не за посичане. Като пристигна на мястото, където щеше да получи блажения си край, тя повдигна очи към Оногова, Който живее на небесата (Пс. 122:1), и така Му се помоли от дълбочината на сърцето си:
- Благодаря ти, Боже, Създателю на всичко, на Когото обрекох себе си още от детинството си, да Ти се представя чиста и непорочна! Понеже Те възлюбих, Христе, затова претърпях това мъчение заради Тебе дори до смърт. Дай ми сега богатото възмездие - безкрайния блажен живот с Тебе, защото съхраних неугасена свещта на девството си, напоена с маслото на Твоето изповедание! И ме покажи равна с мъдрите девици (Мат. 25:2) и ме въведи заедно с тях в нетленния чертог на Твоето царство!
О, Владико Господи Иисусе Христе, завърши моя жизнен път (2Тим. 4:7), та да се наситя на Твоите неизменни обещания и да благославям Твоето всепето име с Отца и Светия Дух! Амин!
А на палача рече:
- Брате, почакай малко, и после ще изпълниш дадената ти заповед!
Тогава се обърна към присъстващите и каза:
- Братя и сестри, моля ви в името на Господа Иисуса Христа да страните от идолите и техните скверни жертви, които са измислени, за да заблуждават човеците! А вярвайте в Господ Иисус Христос, истинския Бог, на Когото служат всички небесни сили и Когото прославя всяка твар! Него и аз смирената и недостойната, днес изповядвам заедно с Отца и Светия Дух!
Това като каза, коленичи и предаде своя дух на Господа. А палачът и всички други, които видяха това, много се удивиха и тръгнаха да разказват видяното.
Такива са били подвизите на блажената мъченица Кириакия-Неделя, такива са били борбите на Христовата невеста. Тялото понесе мъки, но душата наследи неизказана радост. Членовете получиха рани, но душата се просвети. Като се сдобихме с такава топла застъпница, нека се възрадваме и възвеселим днес, като си пожелаем и ние да се сподобим с такова усърдие, с такива почести и с такива венци на славата от Самия Господ и Спасител Иисуса Христа, Който ни възлюби, Който ни изкупи с пречестната Си кръв, Които ни обожестви със Своите страдания и на Когото подобава всяка слава, чест и поклонение с безначалния Му Отец и пресветия, благия и животворящ Негов Дух, сега и всякога и във вечни векове! Амин!
© Жития на българските светии (в новобългарски превод) от † Левкийски епископ Партений, том първи. Синодално издателство, София, 1974 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com