Св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен
Пророк и креститель Иоанн Предтеча
St. John the Baptist (St John the Precursor)
Св. Иоан Предтеча възпоменаваме няколко пъти в годината. Съборното му честване е на 7 януари (Ивановден).
|
Св. Йоан Кръстител и Предтеча ГосподенПророк и креститель Иоанн Предтеча Св. Иоан Предтеча възпоменаваме няколко пъти в годината. Съборното му честване е на 7 януари (Ивановден). |
Икона от втората половина на XVI век от критски майстор в църквата "Св. Архангели" (Старата църква) в Сараево. Източник: www.rastko.org.yu
По-долу:
Виж също:
"В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше
от дъщерите Ааронови, и името й - Елисавета. И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди
и наредби Господни.
Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст.
Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади, а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, - тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник, и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе.
А
Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с
името Иоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му;
защото той ще
бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; и мнозина
синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на
бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.
И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.
Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.
И
народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма.
А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е
видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням.
След като се изминаха дните на службата му,
той се върна у дома си.
След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: тъй ми стори
Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците."
ОТ ЛУКА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ, 1:5-25
Св. Йоан Предтеча.
Икона от св. Андрей Рубльов
Благовременен е денят на празника и всеобщата радост, в която на мен ми дойде мисълта за служението на
Гавриил и свещенството
на Захария, и аз мисля за този, който е бил осъден на немота заради неверие. Вие сте слушали евангелиста Лука,
каква полза ще има
народът, ако аз имам син? Що за полза Елисавета да кърми с гръдта си кърмаче? Що за полза, ако аз оставя наследник? Отиди си ти,
който ме плашиш. Който и да си ти отиди си от мен! Ние сме стари, минало ни е времето да зачеваме, угаснала е страстта на брака,
времето е охладило жарта, ние двамата сме мъртви за смешение, младостта не даде цвят, как старостта ще роди?
Така мислел Захария. Ангелът му говорел както ти сега чу: "не бой се, Захарие", не се смущавай от помисли. Аз съм ангел на светлината, а не на тъмнината. Аз съм Гавриил, един от началниците при небесния Цар. Изпълнявам повеление не по своя воля ти заповядвам. Аз съм изпратен да ти известя, а не да извършвам насилие над теб. Облечен съм във вид, който можеш да понесеш, и ти се явявам не в истинската си същност. Този, Който ме изпрати, щади живота ти, не се бой, аз съм изпратен да ти благовестя, а не да те изумявам. Ти ще надминеш старостта, посребрената бездетност и безплодната утроба. А и кой ражда по желание? Това е Божий дар, не човешко изобретение. Нима не си чувал думите на Господа: Аз съм творецът на човека, и Който... "образува духа на човека вътре в него". Не вярваш ли Захария? А как е бил създаден Адам, как Ева е била сътворена, как Исаак е бил роден? Авраам е изпълнил послушанието и не е сбъркал, а ти иерей не вярваш! Нима остава безсилна някоя дума у Бога, Захария? Възразяваш поради своята старост, старче, смяташ телесното умъртвяване за по-силно от Бога. Ако ти не беше видял примера на Авраам щеше да имаш основание да се съмняваш. Позоваваш се на помощта на природата и не вярваш на истинското божествено обещание, и се съмняваш и спориш. Молиш за малко, а получаваш много. Ти се молиш само заиудейския народ, а аз ти благовествувам за този, който ще приготви всички народи за спасение.
Захария чул това и като отместил леко погледа, отвърнал на Ангела: какво говориш ти, Ангеле? Ще роди жена ми? Затова ли се молих, или извършвам каденето по време на моята смяна, за да покажа пред народа своята плодовитост? Аз се моля за прощаване на греховете и нима ще поискам още и развързване на неплодието? Желая облекчение за народа, нима пожелавам забременяване на Елисавета? Аз призовавам изранените души към изцеление, нима съм искал изсъхналата гръд да дава мляко? Какво говориш, Ангеле? Че жена ми ще роди? И каква е ползата от това за тези, които се молят отвън? Няма ли да ме убият с камъни, ако чуят, че аз ставам главен свещеник не за тях и не за спасението на всички, но само за себе си, че съм приел не благословение, а син? Аз вече не мисля за раждане на деца иди си! Аз вече не желая това. Това, за което се молих, не получих. Сега ти ми обещаваш друго вместо него. Да не би от времето старостта да се е прекратила? Ние не можем да ходим без тояжка, а как сега ни заповядват да започнем да раждаме деца? Старостта отхвърля природата. Тези неща са извън вярата. Ние гледаме към гроба, а ще трябва да наемаме бавачка? Не, сега аз изобщо не мисля за раждане на деца, аз търся спасението на народа и щастието на племето, пленяването на враговете и благоденствието на града, а не детски плач, пелени и кърмене за това изобщо не мисля. Как ще се окажа баща на роден син? Старостта отблъсква от себе си вярата, извън природата е това нещо. Аз вървя с тояжка, като с кон, а ти ме подбуждаш към брачни дела, когато цялото ми тяло е станало гроб? Как ще ме убедиш в това, кажи ми, велики Гаврииле? Кажи ми с какво да се убедя в това? Ето всички мои членове се тресат, ето поради старостта ние и двамата гледаме към земята. Ако единият бе млад, а другият стар, би имало някаква надежда за това, за което говориш. Сега тялото и на двама ни е немощно. Ние нищо друго не очакваме, освен сърпа на смъртта, като зрели класове по време на жътва. Ако ти си искрен във всичко, за което говориш, владико Гаврииле, дай ми предварително някакво знамение, връчи ми залог за обещаното чудо. С какво ще ме убедиш в това? Аарон не би повярвал, ако не бе разцъфнал жезълът. Моисей не би бил уверен, ако ръката му не бе побеляла. Гедеон не би разбрал, ако нямаше роса на руното. Езекия не би признал, ако слънцето не бе се върнало назад. С какво ще се убедя в това? Ти ми дай знамение и аз ще бъда радостен като юноша. Дай ми знак, за да не се разсмее лекомислено Елисавета, както Сара. С какво да се убедя в това, вестителю Архангел? Откъде да бъдат очевидни думите ти към мен? Ако аз стана втори Авраам и ако за мен стане това, което се е случило на него влез в дома ми, и аз ще ти умия нозете, след пътешествието, което си извършил, и ще ти предложа трапеза, изпълнена с тайна. Елисавета ще замеси три сата брашно, предизобразявайки църквата; искай телец, за да те дарят със син. Кажи ми как да се убедя в това, ти, който ни носиш на земята прекрасно благовестие свише? Защо, Ангеле, предварително наричаш името на сина и изброяваш добродетелите на този, който още не съществува? Покажи ми това, което е над природата, за да повярвам на това, което е против природата. Ако небето стане шатра, и аз ще се обновя. Ако морето се измени, и жена ми Елисавета ще стане майка. Ако слънцето бъде задържано, и изсъхналите гърди ще дадат мляко. Ако луната падне, и изсъхналата утроба ще се овлажни. С "По какво ще узная това, аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст".
Тогава Ангелът казал на Захария: ти искаш доказателствоот Бога. Считаш помощта за по-силна от обещанието на Владиката? Не се ли боиш да разпитваш предварително този, който ти носи благовестие? Как да се убедя в това казваш ти. Нима те изпращат в Египет, за да изплашиш фараона? Как да се убедя в това казваш, Захария. Нима Бог не прави нищо свръхестествено ? Ти изпитваш последователността в природата и не виждаш изумителното дело на Божеството. Кажи ми Захария, на какво стои земята? От какво се държи небесният свод? Къде се намира вместилището на облаците? Къде се образуват капките дъжд? Къде се създават кристалчетата на снега? Кой ръководи пътя на слънцето? Кой слага предел на намаляването на луната? Кой е изброил множеството звезди? Как по време на буря пясъкът удържа морето? Как се смесват топлите потоци? Как се създава мракът на мъглата? Как се образува човекът в утробата? И как женският пол се оказва по-слаб от мъжкия? Как да се убедя в това казваш, Захария. Ти търсиш последователността на природата там, където делото е Божие? Не вярваш, че може да роди безплодна? А какво ли ще стане, ако чуеш, че Дева ражда свръх очакванията? И може ли предишното неверие да стане вяра? И затова сега се наказва неверието пред вида на безплодието, за да не се усъмниш в чудото пред вида на Девата: "и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш".
О, човеколюбиво наказание, което довежда до бързо поправяне! Ангелът вразумява гласа, който се колебае, обуздава дръзкия език: "той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням". Добре е записано у Евангелиста и това оставаше; мълчанието очаква гласа на този, който се ражда, Захария очаква Иоан, старецът сина, иереят пророка. С това Ангелът казва: тъй като ти, като невярващ, искаш знамения от Бога, приеми вразумително знамение в собственото си тяло: "и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си." Виждаш ли, че без вяра нищо от това, което трябва да се случи, не става.
Щом чул тези думи Захария, веднага излязъл от храма безгласен награда за неверието. О, чудо! Той влязъл да освободи другите, а сам излязъл осъден. Носел богослужебно прикадяване, изнесъл знак на изгнание. Народът чакал да чуе нещо благо от него, а той се изразявал със знаци: "нека никой да не ме пита; аз се страхувам от негодуванието на Владиката." О, изумителни дела! Захария се обуздава, а Елисавета благоденства, езикът немее, а утробата забременява: болките на утробата се пренасят на езика. Речта се обуздава и раждаемото се освобождава; Захария мълчи и Иоан играе.
Щом безплодната видяла Девата, утринната звезда забелязала слънцето и силно проиграл Иоан в майчината утроба, обвинявайки бавността на природата: аз, казва, съм проповедник на Владиката, и защо съм свързан с връзки, подобно на своите събратя? Ще изпреваря времето на раждането, няма да изчаквам да се родя, за да не забавя вървежа си, и Владиката да не изпревари заключения раб, а последователността на природата да не наруши порядъка; аз узнах за Присъстващия и не ще понеса мълчанието. Аз познах Изпратилия ме пред Своето лице, за да приготвя пътеките Му пред Него; аз ще разклатя природните закони, защото бързам да проповядвам. О, изумителни дела и чудеса! Това, за което не знаели ангелите на небесата, узнал Иоан в утробата и казал на майка си. Той не бил забелязан от Престолите и идващият Бог не изпреварил този, който бил носен в утроба. От Господствата Той скрил тайната на домостроителството, но я открил на този, който бил носен в утроба, и внушил напроигралия вътре младенец благовестието, с което Архангелът дошъл при Богородица. Дошлият Освободител на нашия род, бидейки в утроба, посетил своя приятел Иоан, и било явно, че Създателят приветства създанието, че Царят пребивава в шатрата на война, че владиката влиза в дома на раба. Иоан, като видял от утробата Този, Който се намирал в утроба, се стараел да премине границите на природата, и казвал: аз не знам Господ да е ограничен от природата и не ще чакам времето на раждането; за да се родя, не са ми нужни девет утробни месеца; не се нуждая от сегашното си затваряне, и защо да не изляза от връзките, които ме задържат? Аз ще изляза, кратко ще обявя значението на дивното дело. Аз съм печат на божественото пришествие, аз съм тръба на въплътилия се Бог Слово. Ще разтръбя, и езика на баща си ще направя красноречив. Ще разтръбя и ще оживя умъртвялата майчина утроба. Ще изляза, ще вървя отпред с проповед, ще възгласям на всички, които присъстват: "то Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света". Такова е проиграването на Иоана, или по-добре да се каже словата му.
"А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син. И чуха съседите и роднините й... и се радваха с нея". Защото това било чудо, че в старост и със застаряла утроба Елисавета родила. Това зависело не само от бащата по плът, но и от Бога Слово. За това свидетелства сам Архангел Гавриил, който казал на Захария: "жена ти Елисавета ще ти роди син... и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия".
О, раждане на син от друга, изумителна природа! То било изумително и неестествено, тъй като е обичайно този, който ражда, да ражда при действието на страдания, и тази, която ражда, да ражда в болки. В какво е скръбта на Елисавета, когато присъства Светият Дух, а не неопитна възприемница, когато е дело на благодатта, а не тегота на природата? Слушай! Този труд бил нищожен в сравнение с радостта. Не след раждането Иоан получил благодат, но от майчината утроба се облякъл с освещение, станал дивен предводител, както казал Ангелът: "...и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си;... и ще върви пред Него (Господа) в духа и силата на Илия." Кой кого ще предшества? Иоан Владиката Христос. Затова той се нарича Предтеча, както може да се чуе от думите на самия Иоан за Спасителя: "след мене иде Мъж, Който... съществуваше по-напред от мене": след мене по време; по-напред от мене по престол.
Защо Гавриил е казал, че Иоан ще предшества Царя Христа в духа и силата на Илия Тесвитеца? Слушай внимателно! Илия означава Бог. Тъй като Иоан имал в самия себе си Бога, той се изпълнил със Светия Дух още от утробата на майка си, а Бог е Дух и затова за него е говорил Господ чрез пророка много по-рано: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе", и мнозина ще обърне от заблудите към истината; заради това Иоан предшества Господа в духа и силата на Илия, тъй като у Иоан имало много сходства с Илия.
Разбира се, синът се ражда, и речта се възвръща у бащата. Когато питали Захария как би искал да нарече детето, той "поиска дъсчица и написа: Иоан му е името." Този, който не повярвал на думите на Ангела, сега е принуден да пише за явяването, да проповядва с писане. Тогава не приел със слуха си казаното, сега дава нареждания с ръка, пише за случилото се. И като му дал име, придобил способността да говори: затова "всички се почудиха. И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога".
О, изумително и странно чудо! Пише се името на сина и немите уста на бащата се отварят; Иоан се назовава и езикът на този, който назовава, укрепва. Виждаш ли как той не сгрешил, и ние не сгрешихме, като казахме подобаващото обяснение? Името на самия праведник отвързва немите уста и раздвижва неподвижния език. Така викащият Иоан се разкрива, защото даже самото му име извиква глас: аз съм "гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му". О, чудо! Словото пребъдва, и гласът предвъзвещава. Владиката идва, и рабът се изпраща преди това. Да се възрадваме и възвеселим, че Елисавета е родила и Захария проговорил отново. Че неплодната е произвела и старецът е възкликнал; че восъчната дъсчица е била поискана, и езикът на иерея се е развързал и гласът се е върнал; че Предтеча се е явил и целият свят се е зарадвал.
Тук би трябвало да завършим словото, но Захария не позволява с възклицанието: "благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ". Изумителни дела! Какво говори Захария? След изцелението от немотата, Захария за първи път възкликнал: благословен Господ. Какво означава това? Захария бил мъртъв, и възкръснал. Той не бил мъртъв по природа, но понесъл подобие на смърт. Той бил удържан от мълчанието като от гроб, и като с пелени бил свързан езикът му. Той се върнал към живот, след като бил мъртъв за свещенството, и понесъл оплакването и скръбта на народа. Когато се изгубва свещеникът, скърбят всички, за които той е ходатайствал. След това изобразяване на възкресението Захария за първи път възкликнал благословен Господ Бог Израилев. О, Захария! Ако ти не бе видял духовния клас, не би познал духовния земеделец, не би получил дара, то не би благословил и Този, Който дава. Но Захария възхвалил Бога с пророческа песен, достойна за дара. Да възкликнем и ние: благословен е християнският Господ Бог, задето посети и извърши избавление на Своя народ. На Него слава и сила, сега и всякога, и во веки веков. Амин.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com