Св. мъченик Константин Софийски
† около 1737 година
Чества се на 21 май, заедно със свв. равноапостоли Константин и Елена
|
Св. мъченик Константин Софийски† около 1737 година Чества се на 21 май, заедно със свв. равноапостоли Константин и Елена |
Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа,
мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.
Виж също:
Настоящият текст представя житието на един почти неизвестен български светец - св. мъченик Константин Софийски.
Житието на св. Константин Софийски бе открито в една ръкописна история на т. нар. "Бельова църква" - храм "Рождество Пресвети Богородици" и написана в периода от 1912 до 1915 година от Стоян Пешев - църковен певец в същия храм. Освен история на храма тази ръкописна история представлява хроника на църковния и обществено-политическия живот на град Самоков от началото на ХIХ век до първото десетилетие на ХХ век. В нея са описани митрополитите на Самоковска епархия, различни случки от градския живот, динамиката на самоковското градско общество през втората половина на ХIХ век и т. н.
"Бельовата църква" представлява комплекс, разположен на около 1 километър южно от днешния град Самоков. В комплекса има православен храм "Рождество на Пресвета Богородица", аязмо, некропол, чешма, жилищна сграда - днес православен детски център. По фолклорни сведения носи името на Бельо, който бил болярин и я изградил в средата на ХIV век преди покоряването на България от османците. Археологическите проучвания показват, че храмът е престрояван неколкократно върху късноантичен храм от IV век. Погребенията в некропола датират от ХI век до първото десетилетие на ХХ век.
Първото документално сведение за съществуването на св. мъченик Константин Софийски е на Ас. Василиев:
"В църквата на манастира "Св. Спас" при с. Долни Лозен, Софийско, сред множеството български светци е представен и св. Константин Софийски. Автор на стенописите е Никола Ив. Образописов, рисувал заедно с Хр. З. Зографски и Д. Христов тук през 1869 година.
Фактите, свързани с живота на Константин Софийски, не са проучени подробно. Не е известно кога и как той е бил канонизиран. Загинал е вероятно през 1737 г. като християнски мъченик наред с тридесетте сподвижници на самоковския архиерей Симеон.
Светецът е представен в доколенна фигура, с туника и мантия - в обичайните за Н. Ив. Образописов цветове - розовоохрова туника и синя мантия. Изображение на млад човек с овално безбрадо лице и с кафяви коси. Главата се очертава върху охров ореол със светъл контур. Образът е подведен под общия тип млади светци в стила на Образописов."
Житието на св. Константин Софийски е поставено в ръкописната история на "Бельовата църква" непосредствено преди описанието на стенната живопис на храма, което е изключително подробно. Самият автор изтъква, че научава за светеца от неговото изображение в западния прозорец над вратата на "Бельовата църква". Житието се предава с осъвременяване на правописа.
Житието на светеца е изведено в отделна глава на книгата и е озаглавено: "Прибавление. Кратки черти от житието на св. мъченик Константин Софийски".
"През 1913 год. когато снемах бележките си за описване стенната живопис на Бельовата църква, съгледах в западния прозорец над вратата измежду светците (изписан) св. мъченик Константин Софийски.
До това време аз знаех само трима свети мъченици софийски, именно: св. Георги, св. Терапонт и св. Николай. Като проверих имената на българските светци в статията, напечатана в "Българския църковен преглед" от Йоаким Бакалов, заимствана от историята на о. Паисий, аз не намерих светец с име Константин между софийските светци. Затова се отнесох до иконописеца г-н Никола Ив. Образописов, който е изографисвал тоя светия, да ми каже откъде знае, че има софийски светец по име Константин. Но през тази година не можах да узная нищо по тая работа, защото г-н Никола отсъстваше от града.
През 1914 год.
като се срещнахме, аз го запитах: "В кой ден и през кой месец е паметта на св. мъченик Константин Софийски, който е изписан в западния прозорец вътре над вратата на Бельовата
църква и откъде му знае житието?" - Той ми отговори, че притежава житието му, което в кратки черти било със следното съдържание:
"Блаженият Константин бил момче на 15-16 годишна възраст, родом някъде от Трънско или Пиротско окръжие. Той бил слуга в София, при едни търговци по народност "цинцаре". Те имали ситна стока - овци и кози, затова имали няколко души слуги - овчари.
Веднъж господарите му, като отишли на църква, оставили Константин у дома, като му заръчали да им пази къщата и богатството (парите). В това време едни от овчарите дошли да си вземат хляб и др. работи, а Константин в това време още спял. Овчарите, възползвайки се от отсъствието на господарите им, намислили да ограбят парите им и да избягат. Затова те притиснали Константин, покрили го с чорт да не види какво правят.
През това време злодейците, тършувайки, намерили парите, задигнали ги и избягали. Константин като се почувствал сам, станал и извършил утринната си молитва, а господарите му си дошли от църква. Като съгледали, че са откраднати парите им, набедили блажения Константин, яростно се спуснали върху него, да каже къде са им парите, кой ги е откраднал и, ако той ги е взел, къде ги е скрил. Той кротко им отговорил, че това злодеяние не е негова работа; казал им, че докато той още спял, дошли хора, които го налегнали и покрили с черга и след малко го оставили и изчезнали, без да ги види кои са и какви са. Господарите му след различни изтезания и разпитвания, накрая и побой, като не могли нищо да узнаят за злосторниците накъде са избягали, се оплакали на един техен съсед турчин и му казали за случката с техния слуга - Константин, за откраднатите им пари и пр. Турчинът им казал да го предадат нему, че уж той ще сполучи с разни убеждения, ако трябва и с мъка да узнае къде е скрил Константин съкровището им. След няколко питания, разпитвания, запитвания и побой, Константин все още не казвал кой е откраднал парите.
Турчинът, като видял и се убедил, че Константин не знае къде са парите, употребил друго средство, за да узнае къде са парите. Турчинът му предложил, ако се потурчи, да не му причинява никакво зло, и че ще го пусне да си ходи свободен, обаче твърдият в християнската вяра Константин отказал на турчина да остави праотеческата си вяра и да приеме мюсюлманството. Тогава турчинът го подложил на разни и големи мъки. За този му отказ, сега набеденият Константин не страдал и не търпял вече мъките заради набеждаването му за парите, а защото не искал да си промени вярата. Турчинът като видял упорството му, махнал с ятагана си и му отсякъл главата. След това го извлякъл като мърша и захвърлил на полето, там орлите и кучетата да го изядат.
Обаче Всепремъдрият Божи Промисъл, който: "Хранит вся кости (угодников своих) и ни едина от них не сокрушится" (вж. Пс. 33:21) не допуснал да станат блажените останки на своя угодник "Брашно птицам небесним и зверем земним" (вж. Пс. 78:2) Намерили се граждани, които зорко гледали и внимателно следили развитието и края на това трагично събитие. Осмелили се с риск на живота си, и през нощта прибрали блажените останки на Христовия страдалец и благоговейно го погребали.
След изминаване на няколко десетки години, се разчуло не само по Софийската околност, но и от към Пиротско и Трънско за мъченическата смърт на блажения страдалец, и заприиждали бездетни, хора с различни болести на гроба на светеца и получавали изцеление.
Ето, това е, г-не Стояне, житието на светия мъченик Константин Софийски, което ви разказах накратко. Аз притежавам цялото житие на тоя светец, то е пространно; но не мога сега да го търся, едно, че е затрупано някъде по книгите ми (архивата), и друго, че имам друга работа, па и очите ми вече недовиждат." (Изслушано на 28 април 1914 год.)
Понеже г-н Никола не ни каза през кой месец и ден е паметта на този светец, затова ние го преместихме на 21 май в календара, заедно с паметта на св. равноапостоли Константин и Елена.
Никола Ив. Образописов се помина на 17 януари 1915 год, а на 18 го погребаха."
Д-р Константин Рангочев
Брой 13 за 2002 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com