Св. апостол Яков Зеведеев (Иаков Зеведеев), брат на св. Йоан Богослов

Тропар, глас 3

Апостол Христов был еси избранный,
и богослову возлюбленному брат единородный, всехвальне Иакове:
поющым тя грехов оставление испроси,
и душам нашым велию милость.

Апостол Христов бил си избран,
единороден брат на възлюбения Богослов, всехвални Иакове:
на тия, които те възпяват,
изпроси опрощение на греховете и за нашите души велика милост.

Друг превод:
Бил си избран Христов апостол
и единороден брат на възлюбения Богослов, всехвални Иакове:
измоли опрощаване на греховете за тези, които те възпяват,
и велика милост за душите ни.

Кондак, глас 2, подобен: Вишних ищя

Глас божественный слышав призывающ тя, любовь отца презрел еси,
и притекл еси Христу Иакове, с сродником твоим славне:
с нимже сподобился еси видети Господне божественное преображение.

Дочул призоваващия те Божествен глас, пренебрегнал любовта на баща си,
ти си тръгнал към Христа с твоя сродни, Иакове славни,
с когото си се сподобил да видиш Господнето Божествено преображение.

Друг превод:
Дочул призоваващия те Божествен глас, си пренебрегнал любовта към баща си
и си се притекъл към Христа, Иакове,
с твоя сродник, славни;
и с него си се сподобил да видиш Господнето Божествено преображение.

По-долу:

• Кратко животоописание
• Житие на св. Яков Зеведеев
• В памет на свети апостол Иаков Зеведеев св. Димитрий Ростовски

Кратко животоописание

Св. апостол Иаков Заведеев - брат на св. Иоан Богослов, посечен с меч от Ирод в Иерусалим през 44 г. при император Клавдий. Той е вторият след архидякон Стефан, мъченик.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Житие на св. Яков Зеведеев

Свети Яков е един от дванадесетте апостоли на Иисус Христос. Брат е на любимия Христов ученик св. ап. и евангелист Йоан Богослов. Двамата братя се родили и израснали в благочестиво юдейско семейство. Баща им се казвал Зеведей. За него в свещените книги на Новия Завет не намираме никакви сведения. Споменато е само името му. От евангелията узнаваме, че тяхната майка, Саломия, била една от първите жени, които повярвали в Христа. Тя често придружавала Спасителя през време на Неговите пътувания из Палестина и Му помагала с материални средства. Тя е била свидетелка на кръстните страдания, смъртта и погребението на Христа. Тя е била в групата на жените мироносици, които – според тогавашния обичай – в първия ден на седмицата (неделя) отишли рано на гроба, за да помажат с аромати тялото Му (Марк 15:40–43; Лука 23:55; Марк 16:1; Лука 24:1).

Както Зеведей, така също и неговите синове Яков и Йоан били по занаят рибари. Семейството е било заможно. Св. евангелист Марк съобщава, че Зеведей не само имал собствен риболовен кораб, но използувал и наемни работници-рибари, надничари (Марк 1:19–20). Зеведей и Саломия възпитавали своите синове в духа на праотеческата вяра и благочестие. Те ги запознали с древните пророчества за обещания от Бога Месия-Спасител. Цялото семейство живяло с пламенна надежда за онова благодатно време, когато в света ще се яви Този Спасител на всички народи. По този начин Зеведеевите синове били готови да станат ученици и сътрудници на Иисус Христос.

Веднъж Иисус Христос минавал по брега на Генисаретското езеро и видял Якова и Йоана да кърпят мрежите в кораба. Той ги повикал да вървят след Него. Те, като оставили баща си Зеведей и надничарите в кораба, тръгнали след Спасителя. От това време те прекратили досегашния си занаят и неотлъчно Го придружавали през всичкото време на Неговата проповедническа дейност. Като ученици на Иисуса Христа Яков и Йоан проявили особена привързаност и любов към Него, похвално усърдие в делото на проповедта и непоколебима вяра в Неговото божествено достойнство. Затова заедно със св. ап. Петър те станали най-приближени Негови ученици и се удостоили да станат свидетели на най-важните събития от Неговия живот и от Неговата дейност. Те тримата присъствували при възкресяването на дъщерята на Иаир (Марк 5:37), били свидетели на Христовото преображение (Мат. 17:1), наблюдавали душевните страдания на Спасителя в Гетиманската градина (Мат. 26:37). Заради непоколебимата им вяра и похвалното им усърдие Господ нарекъл Зеведеевите синове "Воанергес", т. е. синове на гърма.

Въпреки че били постоянни слушатели на. Христовата проповед и непосредствени свидетели на Неговите чудеса, Зеведеевите синове отначало не могли да разберат напълно възвишения характер на Неговото божествено учение. Проповедта за Царството Божие те разбирали не в духовен, а в буквален смисъл, като царство земно, политическо. Евангелист Матей разказва един случай, който потвърждава това тяхно неправилно разбиране за Царството Божие. Веднъж Саломия, майката на Зеведеевите санове, отправила към Иисуса Христа следната молба: "Кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство». Иисус й отговорил: "Не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?» Положителният отговор, който дали Зеведеевите синов "Можем», убедил Спасителя, че те все още не могат да разберат правилно Неговото учение и, за да ги предпази от проява на гордост и славолюбие, продължил: "Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, както Син Човечески не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина» (Мат. 20:21-22, 26-27). Със своя живот и с апостолските си трудове Яков и Йоан доказали, че никога не забравили този съвет на своя божествен Учител.

В свещените книги на Новия Завет не намираме сведения за живота и дейността на апостол Яков след възнесението на Иисус Христос. Единственото съобщение, което намираме в книгата Деяния на светите апстоли, говори за неговата мъченическа смърт: "В онова време цар Ирод ури ръка на някои от църквата, за да им стори зло, и уби с меч Якова, брата Йоанов» (Деян. 12:1-2). От това съобщение узнаваме, че апостол Яков Зеведеев е завършил своя живот мъченически, като бил посечен с меч. Това станало през времето на Ирод Агрипа I през 44 г. Ап. Яков Зеведеевв първият мъченик за вярата от числото на дванадесетте апостоли.

От древното църковно предание научаваме, че св. Яков проповядвал заедно с другите апостоли в Йерусалим.. Открито и смело той учел пред юдеите, че Иисус Христос е истинският Месия, Спасителят на света. Фарисеите и законоучителите той изобличавал за тяхната жестокост и за неверието им в Христа. Като не могли с думи да оборят неговите убедителни проповеди, юдеите използували срещу него своята сила и власт. Те настроили Ирод Агрипа I срещу християните и той предприел гонение срещу Църквата. Жертва на това гонение станал апостол Яков Зеведеев. Св. Климент Александрийски съобщава, че войникът, който довел ап. Якова в съда, бил поразен от твърдостта на вярата му. Той се убедил в невинността на апостола, сам повярвал в Христа и открито пред всички изповядал своята вяра. В.еднага и той бил осъден на смърт. Когато го докарали на мястото на наказанието, Иосия - така се казвал войникът - поискал прошка от апостола и му заявил, че и той е бил между онези, които го обвинявали. Светият апостол го прегърнал и му казал: "Мир на тебе?! След това двамата навели глави и били посечени с меч. Християните погребали тялото на св. ап. Яков в Йерусалим.

Преданието, че св. ап. Яков е проповядвал в Испания, не може да се приеме за вярно, защото то противоречи на сведенията за живота му, който намираме в Новия Завет. Но светите му мощи били по някое време пренесени в Испания и днес испанците почитат св. ап. Яков като свой покровител.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

В памет на свети апостол Иаков Зеведеев

Свети Иаков, син Зеведеев и брат на свети Евангелист Иоан Богослов, бил един от дванадесетте апостоли, избрани от Господа изсред простите рибари, за да бъдат Негови ученици. Призован от Иисуса Христа, Иаков заедно с брат си изоставил и кораба, и баща си, и рибарските мрежи, за да тръгне след Христос (Мат. 4:21, 22) и да Го следва навсякъде, да слуша с внимание словата Му и да гледа чудесата, които върши Той. А Господ толкова възлюбил двамата братя, че позволил на единия да възлегне на гърдите Му (Иоан. 13:23), а на другия (Иаков) обещал, че ще му даде да пие чашата, която Самият Той трябва да изпие (Мат. 20:22-23). И апостолите така силно възлюбили своя Господ и проявили такава преданост, че искали от небето да свалят огън върху онези, които не вярвали в Него, за да ги изтребят (Лук. 9:54); и те щели да го направят, ако Самият милосърден Господ Иисус Христос не ги възпрял Предимно на тези двама апостоли Иаков Зеведеев и Иоан, а също и на апостол Петър, Господ откривал Своите Божествени свойства и Своите тайни, както това било на Тавор, когато Господ пожелал да покаже славата на Своето Божество и взел със себе си Петър, Иаков и Иоан (Мат. 17:1 и сл.).

След доброволните страдания, възкресението и възнесението на нашия Господ и след изпращането на Светия Дух свети апостол Иаков прекосил Испания и други страни, за да проповядва словото Божие. След това отново се върнал в Иерусалим, където за иудеите бил страшен като гръм (Марк. 3:17), защото мъжествено и дръзновено проповядвал Иисуса Христа и казвал, че Той е истинският Месия и Спасител на света.

Иаков побеждавал в споровете фарисеите (1) и книжниците (2), изобличавал ги и ги укорявал заради коравосърдечността и неверието им. А те, като не можели да му противостоят, наели с пари един влъхва, на име Хермоген, да влезе в спор с Иаков и да го посрами. Но магьосникът, понеже бил горд, не пожелал самият той да разговаря с Иаков, а изпратил ученика си, на име Филит, като казал:

- Не само мене, но дори ученика ми Иаков няма да успее да победи в спора.

Филит отишъл и беседвал със свети апостол Иаков, но понеже не бил в състояние да противостои на премъдростта на Светия Дух, с която бил изпълнен апостолът, мълчал като ням и въобще не отварял уста да възрази на апостола. Филит разбрал истината, смирил се и се върнал при своя учител влъхва, за да му извести, че е невъзможно да бъде победен Иаков, който потвърждава думите си с чудеса. При това Филит посъветвал своя учител да остави мъдруванията и магьосничествата и сам той да стане ученик на Иаков. Но гордият Хермоген със своите вълшебства призовал бесовете и им заповядал така да свържат Филит на едно място, че да не може да мръдне, като при това казал:

- Да видя как ще те избави твоят Иаков!

Филит тайно изпратил на апостола известие, че с магиите на Хермоген е свързан от бесовете. Апостолът като научил това, му изпратил кърпичката си и казал да я вземе и да произнесе думите: “Господ развързва окованите (...), Господ въздига отхвърлените" (Пс. 145:7, 8, слав.).

Филит едва произнесъл думите и се освободил от невидимите вериги, защото бесовете се уплашили от кърпичката на апостола и от силата на произнесените думи, освободили Филит и побягнали. Тогава Филит се присмял на Хермоген, отишъл при свети Иаков и научен от него на светата вяра, се кръстил.

А Хермоген, изпълнен със силна ярост и гняв, заклел бесовете, които му служели, да доведат при него вързани Иаков и Филит. Но когато бесовете наближили жилището, в което обитавали свети Иаков и Филит, ангел Господен, по Божие разпореждане, хванал тези бесове, вързал ги с невидими вериги и започнал да ги мъчи. Бесовете викали с глас, измъчвани от Божията сила:

- Иакове, Христов апостоле, бъди милосърден към нас, защото ние по заповед на Хермоген дойдохме да вържем тебе и Филит, а ето че сега самите ние сме здраво вързани и жестоко страдаме.

Свети Иаков казал на бесовете:

- Ангелът Божий, който ви е завързал, да ви освободи от оковите, а вие идете и ми доведете тук Хермоген, без да му вредите никак.

Бесовете, освободени от оковите, веднага отишли при Хермоген, хванали го и на мига го поставили вързан пред апостола, като го помолили да им позволи да си отмъстят на Хермоген за техните мъки.

Апостолът попитал бесовете защо не са вързали Филит, както Хермоген им бил заповядал. Бесовете му отвърнали:

- Ние дори муха не можем да пипнем в твоя дом.

Тогава апостолът казал на Филит:

- Нашият Господ ни е заповядал на злото да въздаваме с добро, затова и ти освободи Хермоген и го избави от бесовете.

След това апостолът казал на освободения от бесовските окови Хермоген:

- Нашият Господ не желае слуги по принуда, Той иска да има доброволни слуги; затова ти върви където искаш.

Но Хермоген казал:

- Щом изляза от дома ти, бесовете веднага ще ме убият, защото знам колко страшна е тяхната ярост. Знам също, че ми е невъзможно да се избавя от тях, ако ти не ме защитиш.

Тогава апостолът му дал в ръка своя жезъл, с който ходел на път. Хермоген тръгнал с този жезъл към къщи и по пътя не му се случило нищо лошо от бесовете. Така Хермоген познал Христовата сила, разбрал немощта на бесовете и като събрал всичките си вълшебни книги, отнесъл ги при свети Иаков, паднал в нозете му и възкликнал:

- Истински рабе на Истинския Бог, който спасява от гибел душите на хората! Помилвай и мен и приеми врага си за свой ученик!

Обучен от Иаков в светата вяра, Хермоген приел кръщение, по повелението на апостола изгорил въшебните си книги, станал истински Христов раб, и с името на Иисуса Христа вършел чудеса.

Иудеите, като гледали какво става, изпаднали в голяма ярост и уговорили цар Ирод (3) да повдигне гонение срещу Христовата Църква и да умъртви Иаков. “В това време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло, и уби с меч Иакова, брата Иоанов. А като видя, че това се понрави на иудеите, хвана и Петра" (Деян. 12:1-4) и го хвърли в тъмница.

Евсевий (4), епископ на Кесария Палестинска, като разказва за свети Иаков, пише, че когато Ирод го осъдил на смърт, един човек, на име Иосия, от онези, които били донесли на Ирод за апостола, като видял мъжеството и дръзновението на свети Иаков и като познал невинността и светостта му, а също и истината в думите, които говорел (за пришествието на Месията-Христос), повярвал в Христа и станал Христов изповедник. Веднага и той, заедно със свети апостол Иаков, бил осъден на смърт. Когато отивали към мястото за изпълнение на присъдата, видели един разслабен, който лежал край пътя, и светият апостол го изцелил. А когато преклонили глави, за да бъдат посечени, Иосия помолил свети Иаков да му прости греха, извършен от него по незнание - да му прости, че той е донесъл срещу него на царя. Апостолът го прегърнал, целунал го и му казал: “Мир на теб" и те двамата, като навели главите си, за да ги посекат, заедно починали (5).

След посичането им учениците на свети апостол Иаков взели тялото му и с Божествено позволение го отнесли в Испания (6), където и досега от неговия гроб болните получават изцеление и стават чудеса, за слава на Христа Бога, прославян от цялото творение с Отца и Светия Дух навеки. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Виж също:

• Православен календар за текущата година
• Православната читалня: През вековете: Жития на светиите по векове
• Православната читалня: През вековете: Светоотеческо наследство
• Православната читалня: През вековете: Църковна история
• Духовни бисери от Св. Писание и Св. отци
• Православен молитвослов
• Православен речник

    www.Pravoslavieto.com