Св. преподобни Тимотей Олимпийски, пустинник от Символи
† 795 година
Чества се на 21 февруари
|
Св. преподобни Тимотей Олимпийски, пустинник от Символи† 795 година Чества се на 21 февруари
|
Яко звезда многосветлая от востока возсияв, озарил еси в сердцах верных добродетели чудес твоих, чудоносче всеблаженне Тимофее.
Преподобни Тимотей от малък постъпил в манастира "Символи" на планината Олимп в Мала Азия. Чрез голямо въздържание и постоянна молитва той унищожил всяко страстно движение в себе си и станал жилище на Светия Дух, оставайки девствен по душа и тяло през целия си живот. А на чистите и целомъдрените Бог дава власт над духовете на злобата. Такъв дар и такава власт получил и преподобни Тимотей, който с молитвените си сълзи очиствал душата си. Той починал в дълбока старост в 795 година.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Близо до Олимпийската планина (в Мала Азия, границата между Фригия и Витиния, бел.ред.) се намирало едно пустинно място, наречено Символи. Там имало манастир. Архимандрит на този манастир бил преподобният Теоктист, добродетелен мъж, от когото се поучавал на монашески живот преподобният изповедник Платон.
Сред учениците на блажения Теоктист бил и преподобният Тимотей. От млади години той се посветил на монашески подвизи, подвизавал се в пост, въздържание и посвещавал цели нощи на молитвата. Като умъртвил окончателно в себе си плътта, той бил чужд на страстите и се отличавал с духовно съвършенство. До самата си кончина той пазил душевно и телесно девство, понеже бил дал завет от най-ранна възраст никога да не поглежда женско лице. Поради това се сподобил да стане храм на Светия Дух и възприел дар на изцеление и власт над бесовете. По неговите молитви ставали много чудеса: изцеления на всякакви недъзи и изгонване на нечисти духове от хората.
Много години скитал по планини и пустини, живеел сам в Господа и в непрестанна молитва проливал обилни сълзи, като оросявал с тях душата си като с роса. В такъв живот той достигнал дълбока старост и преминал при Господа.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com