Св. мъченица Доротея(III век) Чества се на 6 февруари |
В третия век, когато християните били жестоко преследвани, живяла в гр. Кесария Кападокийска млада християнка, на име Доротея (виж също Кападокия, бел.ред.). Тя била много красива; мъдростта й удивлявала всички, които я познавали; но особено тя се отличавала с християнски добродетели и с ревност към закона Господен. Тя се отказала от житейските радости и се посветила съвършено на Бога, като се стараела да Му служи с добри дела и праведен живот.
Саприкий, управител на Кападокийската област, повикал на съд Доротея като християнка. Девойката се помолила на Бога, изпросила Неговата всесилна помощ и безбоязнено се явила пред управителя. Той започнал да я убеждава да принесе жертва на боговете, както бил заповядал царят. Девойката отговорила, че небесният Цар е заповядал да се покланят само Нему и че тя ще изпълни Неговия закон и няма да се по- кланя на идолите. Управителят я заплашил с жестоки мъчения, ако не се отрече от вярата си.
- Тия мъчения са временни - отговорила Доротея, - а мъките в ада са вечни; ще се спася от вечните мъки, ако не се уплаша от временните.
Управителят заповядал да поставят Доротея на мястото на мъченията, като се надявал, че тя ще се уплаши от мъките и ще се съгласи да се отрече от вярата си, но девойката му казала: "Защо се бавиш и не заповядаш да ме мъчат? Дай ми по-скоро да видя Този, за Когото не се боя да страдам и да умра!"
- А кой е той? - запитал управителят.
- Христос, Син Божий - отговорила девойката.- Къде е тоя Христос?
- Чрез всемогъществото на Своето Божество Той е навсякъде - отговорила Доротея, - а с човешката Си природа Той е на небесата, отдясно на Своя Отец. Повярвай на думите ми, Саприкие, и ще се избавиш от гибелта и ще влезеш в небесния рай!
Виждайки, че увещанията му са безполезни, Саприкий заповядал жестоко да мъчат Доротея.
След това управителят измислил друго средство, за да склони Доротея да се отрече от вярата. В Кесария живеели две сестри - Христина и Калиста, които преди били християнки, но се отрекли от вярата си поради страх от мъчения. За своето отричане те получили от езичниците много пари и живеели в богатство и разкош, сред суетни удоволствия. Саприкий се надявал, че техният пример ще подействува на Доротея. Той изпратил при тях девойката, като им обещал богати дарове, в случай че я склонят да се отрече. Доротея прекарала у тях няколко дни и те усърдно я уговаряли да последва примера им. Те й представяли от една страна всички житейски радости, а от друга - мъчителна смърт. "Не погубвай в мъки твоя живот - казвали й те, - спаси се от преждевременна смърт, чуй нашия съвет!"
- По-добре вие чуйте моя съвет - отговорила им Доротея, - покайте се за вашето отричане и се обърнете отново към Христа. Господ е без крайно благ и милостиво ще приеме тия, които искрено се обръщат към Него.
- Какво ще мислим ние вече за Христа? - казали сестрите. - Като се отрекохме, ние изгубихме надеждата си на Него и не можем да се върнем при Него.
- Вие тежко сте съгрешили, като сте се поклонили на идолите - отговорила Доротея, -- но още повече грешите, като се отчайвате и съмнявате в милосърдието на Господа. Той може и иска да изцери вашите рани. Затова Той се нарича Спасител, понеже ни спасява и лекува нашите душевни болести. Обърнете се към Него от цялото си сърце и не се съмнявайте в Неговото милосърдие!
Като чули тия думи, двете сестри с плач паднали при нозете на Доротея и я молили да им помогне със своите молитви. Думите на Доротея пробудили в тях гласа на съвестта и изпълнили душите им с надежда. Те започнали да се молят. Доротея застанала на колене и също молела Бога да приеме тяхното покаяние. "Боже милостиви! - казвала тя, - Ти не искаш смъртта на грешника, а да се покае той и да се поправи. Ти си казал, че на небето ангелите се радват за един каеш се грешник (Лук 15:7-10). Покажи тогава Твоята милост на тия заблудили се овци и, като добър Пастир, приеми ги отново в Твоята ограда!" Сестрите се молели със сълзи и сърдечно съкрушение и Господ чул молитвата и им дарувал сила да докажат на дело своето разкаяние.
След няколко дни Саприкий повикал Доротея и двете сестри. Като отвел Христина и Калиста настрана, попитал ги, дали са склонили Доротея да се отрече от християнската вяра. Сестрите смело му отговорили: "Ние сами сме се заблуждавали, ние сами сме съгрешили, когато поради страх от мъки се отрекохме от Христа. Но Господ ни даде покаяние и ние Го молим да ни прости тежкия грях!"
Саприкий се разгневил, заповядал да вържат сестрите една за друга и ги предал на изгаряне. Те твърдо понесли мъчението и викали към Господа: "Господи Иисусе Христе, приеми нашето покаяние и дай ни прощение!" Доротея с радост гледала на техния подвиг, като им говорела за наградата, която ги очаква на небето. Тъй умрели сестрите и получили мъченически венец. След смъртта на Христина и Калиста Саприкий заповядал жестоко да мъчат Доротея. Подир страшните страдания лицето на мъченицата сияело от неизказана радост. "На какво се радваш?" - казал й озлобеният Саприкий.
- През целия ми живот не е имало за мене по-радостен ден от днешния - отговорила мъченицата. - Бог ми помогна отново да обърна към Него две души, които ти с помощта на дявола бе отвърнал от Господа. За тях сега е голяма радост на небето. Радват се и тържествуват ангелите, апостолите, пророците и мъчениците. Защо се бавиш, Саприкий? Дай ми да се порадвам и аз на небето заедно с ония, с които плаках на земята!
Тогава Саприкий заповядал още да усилят мъченията на Доротея: обгаряли я с огън, били я по лицето. Най-после управителят изгубил надежда, че тя ще се отрече от вярата си и я осъдил на смърт. Когато светата мъченица чула смъртната присъда, радостно извикала: "Благодаря Ти, Господи, че ме призоваваш в Твоя рай и ме въвеждаш в Своя чертог!" Тя била отведена на смърт. Доротея преклонила глава под меча и чистата й душа отлетяла при Господа.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Виж също: