Св. преподобни Теодосий Антиохийски† около 412 година Чества се на 11 януари |
Пустинен жител и в тяло ангел и чудотворец си се показал, богоносни отче наш (името).
С пост, бдение, молитва, приел небесните дарования,
изцеляващ недъгави и притичащите се с вяра в душата при тебе.
Слава на Даващия ти сила, слава на Венчалия те,
слава на Действащия с тебе при всички изцеления.
По-долу:
Виж също:
Преподобният Теодосий Постник бил родом от Антиохия. Родителите му били хора благочестиви и му дали добро наставление в Господния закон.
* Лук. 14:26-27. ** Преподобният Теодосий Антиохийски починал около 412 година. |
|||
Изпълнявайки високата заповед на нашия Спасител*, блаженият оставил родния дом, домашните, богатството и други житейски блага и се оттеглил в една гора на брега на морето. Тук си построил малка килия и се заселил в нея. Прекарвал монашеския си живот облечен във власеница и сложил тежки вериги на врата, чреслата и ръцете си. Цялото си време посвещавал на молитви и трудове, поробвайки плътските желания, гордостта и другите човешки страсти. Неговите коси пораснали толкова, че покривали нозете му. Преподобният плетял въжета, сам копаел градината си, сеел семена и събирал плодове, които били за прехрана както на самия него, така и на идващите посетители.
Славата за подвизите на преподобния растяла все повече и повече и много хора започнали да изразяват желание да се заселят около блажения подвижник, за да подражават на житието му. Светият ги приемал и превърнал пустинята си в подобие на небесните обители.
Веднъж агаряните нападнали областта, в която се намирала обителта на преподобния. Те опустошили цялата околност и разорили манастира, но усетили, че в него има божествена сила и скоро се оттеглили. Това принудило преподобния да остави пустинята и се завърнал в родината си. Тук той построил една малка килия и продължил да работи за спасението си, заобиколен от неколцина свои ученици.
Свети Теодосий не живял дълго на новото място на своето подвижничество и починал с мир в Господа**.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също: