Св. преподобна Синклитикия Александрийска
IV век
Чества се на 5 януари
|
Св. преподобна Синклитикия АлександрийскаIV век Чества се на 5 януари |
На тебе, майко, който е верен, ще се спаси,
защото като си взела кръста, последвала си Христа и, вършейки дела, си учила:
да се презира, прочее, плътта, защото прехожда,
а да се стараем за душата, безсмъртното творение,
затова и са ангелите заедно ще се възрадва, преподобна, твоят дух.
По-долу:
Четвъртият век е бележит не само с тържествуващото навлизане на християнството в духовния живот и социално-държавното преустройство на елино–римския свят, но и с класически разцвет на християнското подвижничество. Пустините на Египет, Палестина, Месопотамия се препълнили с отшелници, които се извисили до върховете на аскетическото съвършенство и създавали правилата и образците на монашеския подвиг. Изникнали и много женски обители. Християнките, които се проявили като апостолки, мъченички и изповедничики, не отстъпили на мъжете и в безкръвното мъченичество на иноческото поприще.
Сам св. Атанасий Велики (295-373 г.) оставил многосъдържателно житие за преподобна Синклитикия, която се проявила като началница на монашеско общежитие в ІV век. Той я изтъква като умна и задълбочена наставница в духовния живот. В този дух са и запазените под нейно има 18 апофтегми – сборник с мъдри мисли и нравоучителни изречения.
Преподобна Синклитикия произлизала от знатно и богато семейство, което се преселило от Македония в Александрия. Тя била надарена с красива външност и макар да израсла всред разкош, тя проявила влечение към скромен и богоугоден живот. Доброволни трудове, тайно постене, решително отказване от светски радости – това били началните стъпки на нейната подвижническа подготовка.
Когато родителите й умрели, св. Синклитикия раздала на бедните голямото си наследство и се заселила да живее заедно със сляпата си сестра в родителския мавзолей. В този самоволен затвор тя непрестанно се молила, изучавала Свещеното Писание и се учила да прогонва от себе си всяка лоша мисъл.
Нейният богоугоден живот и привлекателен пример скоро събрали около двете сестри много благочестиви жени, които силно желаели да се ръководят в духовните си стремежи от съветите на Синклитикия. Смирената девица считала себе си недостойна за отговорностите на духовна наставница и затова ги насочвала да се учат от Свещеното Писание като единствен извор на всяка спасителна мъдрост. Когато около нея се събрало цяло общество от девственици, тя се видяла принудена да се заеме с тяхното ръководство. Девиците се учили от нейните наставления – и още повече от нейнния убедителен пример – да обичат Бога и своите ближни, да понасят с търпение и благодарност всички трудове, неволи и страдания и никога да не се поддават и на най-слабото горделиво чувство, дори и при най-големите си подвизи.
Когато я посетила жестока болест – дълбоки рани по цялото тяло, преподобна Синклитикия получила благословената възможност да превърне в нагледен урок своите богомъдри съвети: никога не я чули да се оплаче или да възроптае при носенето на този тежък кръст. Тя дори се радвала, че Бог я удостоил с такова изпитание. Тя предсказала смъртния си ден, видяла дошлите за нея небожители и починала в дълбока старост – на 80 години.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Преподобна Синклитикия се родила в Египет в град Александрия, където нейните родители се преселили от Македония. Те били хора от знатен род, известни със своето благочестие и много богати.
Когато Синклитикия станала девойка, много благородни и богати младежи, очаровани от необикновената й красота и признатото от всички нейно добронравие, искали да я вземат за съпруга. Но тя не желаела да се омъжи, тъй като още от младини в нея се разгоряла любовта към Небесния Жених - Христа Бога. Поради това тя се грижела не за външното си украсяване, а за вътрешната си красота, като очиствала душата си с пост, целомъдрие и с чистотата на ума, за да се яви благоугодна пред Христовите очи.
След смъртта на своите родители, тя раздала цялото си богатство на бедните и нищите, а сама се отрекла от света, като заради Бога дошла до крайна нищета. Тя взела със себе си сестра си, която била лишена от зрение, и се поселила в гробницата на един свой родственик. Монашеския образ тя считала за толкова велик, че не знаела как да благодари на Бога, Който я сподобил с него. Тя не само вкусвала по малко хляб и приемала нищожна мярка вода, но и хлябът й бил от трици. Преподобната усилвала поста си, когато срещу нея се надигали нападенията на врага.
В края на живота си тя претърпяла от изкусителя същото, което някога претърпял праведният Иов, понеже я постигнала люта болест и цялото й тяло било покрито със струпеи, изтощено и проядено от рани и червеи. Така страдала преподобната три години и шест месеца, като не прибягнала към някой лекар за помощ, а възложила надеждата си единствено на Бога.
Преподобна Синклитикия преживяла на земята, в много трудове и подвизи, около осемдесет години. А сега пребивава във вечните небесни обители.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com