Може би най-известната и разпространена секта, създадена на българска почва е дъновизмът. Неин основател е Петър Дънов, който е роден на 11 юли (по стар стил 29 юни, Петровден) 1864 г. в с. Николаевка (Хатърджа), Варненско. Баща му Константин Дъновски е първият български духовник в погърчената Варна.
Проблемите около Петър започват от най-ранно детство. До шестгодишната си възраст е ням. Има слабо телосложение, често боледува, обича да се усамотява и с часове се фиксира в една точка. След като завършва основно образование във Варна, Петър продължава да учи в американското протестантско училище в Свищов. Завършва го през 1886 година. Една година е учител в русенското село Хотанца. Освободен е от армията поради лошо здравословно състояние.
Дънов заминава за САЩ, където учи богословие в университета "Дрю", а след това записва и медицина. Написва дисертация "Наука и възпитание" и изпада под силно окултно влияние. По това време Америка е световен център на нашумели нехристиянски религиозни движения като трансцендентализма, спиритизма и теософията, основана през 1875 година. След завръщането си в България Дънов отказва да приеме предлаганата му пасторска длъжност в методистската църква в Ямбол. От 1895 до 1900 г. той прекарва в уединение и посвещава времето изключително на своето духовно развитие. Дънов твърди, че в с. Тетово, Русенско, на 7 март 1897 г. бил получил "просветление" за своята мисия на земята като "Божи пратеник".
През 1900 г. той завършва един от капиталните си трудове "Седемте разговора", в които оформя своите специфични мистично-окултни идеи. Той започва да обикаля страната и да изнася популярни сказки из областта на френологията и хиромантията. Измерва черепите на някои от присъстващите и въз основа на това гадае за тяхната личностна характеристика. През 1900 г. Дънов организира среща с трима свои последователи – Пеньо Киров, Тодор Стоименов и д-р Георги Миркович във Варна, и основават "верига", а от 1912 г. – "Бяло братство". През следващите години съборите стават традиционни и се провеждат в различни градове на страната. Дънов е отлъчен от Православната църква през 1913 г.
Еретическото "семе" на Дънов пада във възприемчива почва. След първата национална катастрофа България се намира в пълна криза и много хора се лутат без ориентир в живота. Последователите на Дънов тогава наброяват приблизително 15 000 души, от които в градовете живеят 10 000 и в селата 5 000. В Бялото братство има хора от различни вероизповедания - християни, евреи, мюсюлмани. Последователите напускат традиционните си религии и избират новия самозван Учител. Сектата разполага с обилни парични източници, главно от богатите дарения на някои членове. Средствата се набират главно и от сказките, които държал Дънов. Те са публични в неделя преди обяд и тайни всеки четвъртък вечер след 19 часа. Той говори като автомат и общо произнася около 7000 беседи. Сектантите също печелят от литературата, която разпространяват - сказките на Дънов и много книги по окултната наука. Издават вестник "Анхира" и списание "Всемирна летопис". Бялото братство организира много вечеринки, на които пее хор и се свири окултна музика.
Важен момент в организационната дейност на движението е изграждането на селището Изгрева в южната част на Борисовата градина в София. В него отношенията са братски, с обща трапеза. През 1928 г. е построен салон с горница за Дънов и той се премества да живее там и да провежда три беседи седмично. Всяка сутрин от 22 март до 22 септември, когато се вярва, че е времето на "космическия прилив на енергия", се играе окултният танц паневритмия. Дънов го заимства от антропософа Рудолф Щайнер и го представя за свое "откровение". Орган на Бялото братство от 1924 до 1944 г. е сп. "Житно зърно".
"Бели братя играят паневритмия." Снимка: Нели Томова,
http://e-vestnik.bg.
Влиянието на Дънов надхвърля границите на България. През 1930 г. Пампоров - философ от студентската група на Дънов, посещава редица страни в Европа, където успоредно с курсове по есперанто изнася лекции за учението на Дънов. През 1937 г. друг последовател - Михаил Иванов, заминава за Франция и основава клон на Бялото братство, духовен център Изгрев, ваканционно селище в Алпите, лагер в Париж. След Втората световна война той е осъден на затвор за прелъстяване на своите последователки. Окултисти, последователи на Дънов, се срещат дори в Япония.
През 30-те и 40-те години на ХХ в. дъновистката секта се стреми да намери място в обществено-политическия живот на страната. В лагерите край седемте рилски езера и центъра в квартал Изгрева започват да идват и видни държавници. Един от най-приближените ученици на Дънов е Любомир Лулчев, съветник на цар Борис ІІІ. В своите мемоари (2004) Константин Муравиев твърди, че министър-председателят Иван Багрянов и министрите Сапов и Недев били дъновисти. Ученици на Дънов са лечителят Петър Димков и журналистът Трифон Кунев.
След комунистическият преврат на 9 септември 1944 г. Дънов е арестуван поради връзките си с царя. Той умира на 27 декември същата година в Изгрева.
Под влияние на теософията, която е плод на индуизма, Петър Дънов схваща Бог в пантеистичен смисъл, като безличен Дух, който съдържа всичко в себе си и е център на цялото битие. Той отрича учението за Св. Троица, като го тълкува в чисто алегоричен план. За него Бог Отец е учението за Божията мъдрост, Бог Син – учението за Божията любов, а Бог Св. Дух – учението за еволюцията на човека. Според този еретик Христос не е Божи Син, а само велик окултен Учител. Той отхвърля и Божия промисъл, защото постоянно се позовава на басните на астрологията.
Дънов отрича както християнската догматика, така и християнската етика. Той проповядва самообожествяване чрез духовна еволюция. Учениците му трябва да скъсат с любовта и дълга към Отечеството. Патриотизмът според него е отживелица, който ще разруши света. Втори враг според Дънов, който пречи за щастливия живот на хората, е семейството. Той отхвърля съпружеската вярност и призовава за пълна сексуално разкрепостяване на личността. Отношението на Дънов към тези проблеми повлиява отрицателно на много семейства, като дава тласък и оправдание за разтрогване на много бракове. Друг предразсъдък, който според Дънов спъва развитието на обществото е частната собственост. С тези свои твърдения той се явява носител на утопичните комунистически идеи за равно разпределение на благата, независимо от заслугите.
Дънов учи, че човек се преражда – учение, което е съвсем чуждо на Библията. По този начин той отрича покаянието, което е в сърцевината на християнското учение. Той оспорва и бъдещия Страшен съд, като казва, че всъщност това ще бъде установяването на "нова епоха" на земята с висша шеста раса (дъновистите). Дънов се представя за пратеник на Бога и Негов заместник на земята, който "направлява" целия Космос и всичко съществуващо. Същевременно той не е направил нито едно чудо.
Петър Дънов усвоява хибридната езотерична "мъдрост" на Америка, която пренася на българска почва. От ексцентрик, който скита из страната и гадае за характера по човешките черепи, той се превръща след катастрофата на Първата световна война във водач на нова религия и противник на християнството. Той изисква от почитателите си божествени почести.
Ученици на Дънов разказват, че когато умирал, дошъл посетител от провинцията, който искал непременно да го види. Дънов го отпратил с думите: "Концертът свърши..."
Докога ще просъществува дъновистката секта ще покаже бъдещето. Кой днес си спомня за древните ересиарси като Арий, Македоний, Несторий, Диоскор и пр.? Можем само да съжаляваме хората, които попадат в мрежата на дъновизма. И не само да ги съжаляваме, но да се молим за тях и да ги призоваваме да познаят единствения Спасител – Исус Христос, Който е "пътят, истината и животът" (Йоан 14:6).
Архимандрит доцент Павел Стефанов
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
