12 октомври 2006
Днес в нашето общество се чувства силно духовният вакум и духовната неориентираност, предизвикани от годините на държавен атеизъм. Всякакви религиозни учения се опитват да привлекат вниманието на обществото и да използват липсата на християнска култура у държавните служители, за да проникват подмолно под вид на етически учения, на здравословен начин на живот, на "част от българското духовно наследство" и др.под. в училища, университети, държавни институции, обществени организации.
Паневритмията
представлява съществена част от окултното учение на "Бялото братство", създадено от Петър Дънов (11
юли 1864 - 27 декември 1944). Тя присъства в интернет-страниците на "Бялото братство" като един от
неговите методи (виж http://beinsadouno.org и http://bratstvoto.net).
Учението на П. Дънов отрича или изкривява всички основни истини на християнската вяра. То е култ, изпълнен с идеите на изтока за прераждането на душите, за кармата и за "космическите закони". Всичко това е поднесено в християнска терминология, но няма нищо общо с християнството.
Българската православна църква многократно, още от появата на това учение до днес е изказвала своето богословско становище за неговия окултен и антихристиянски характер*.
* Даниил Т. Ласков († 1922 г.) – "Петър Дънов и неговото учение",
Манастир "Св.вмчк Георги Зограф" – "Истината за учението на Петър Дънов",
Д-р Свилен Тутеков - "Дъновизъм под маската на християнството" и мн.др.
"Бялото братство" осъществява внедряване в обществото на паневритмията, като първо стъпало към последващото приемане и на самото окултно учение на П. Дънов. За целта то използва сдружение "Паневритмия", а по-късно фондацията "Институт за изследване и прилагане на Паневритмията" и др. под. Чрез тях се провежда масова агитация главно сред децата и младежите. Правят се опити да се въведе обучение по тази религиозно-окултна практика в училищата, прикрито като система за лечебна танцова гимнастика. Същевременно на Православната Църква не се разрешава православно вероучение в училищата. Правят се опити да се забранят в тях православните молебени и водосвети. Но Църквата не прикрива религиозните си практики под друго име и под други форми, като напр. "обучение по здравословно хранене", "лечение с хляб и червено вино" или "подобряване на здравето с елеотерапия".
Паневритмията е форма на "маскиран" дъновизъм, който старателно отрича своята окултна същност. Това се прави сравнително отскоро. В старите книги от времето на Дънов окултният характер на паневритмията изобщо не се прикрива. В книгата на П. Дънов "Паневритмия" - София, 1938 г. и в книгата "Паневритмия – песни на хармоничните движения" - София, 1941 г. ясно се говори за окултизъм, а за някои упражнения се твърди направо, че са "метод за връзка с идеалния свят".
В по-новите публикации относно паневритмията обаче, категорично се избягва темата за "окултния свят на интелигентните духовни същества" и за връзката с тях, както и термините "свещен", "духовен", "окултен", "окултизъм" и т. н. Паневритмията се представя като лечебна музикално-танцова гимнастика, в която се постига лечебен ефект от чисто психологическо естество, съчетан с ефекта от някакви сили на природата – съвсем не разумни, а уж чисто физични.
Пример: статия във в-к "Учителско дело" бр. 24 от 29 юни 2006 г., където няма и намек за окултизъм. Това обаче не променя реалното практикуване на паневритмията. Тя си остава същата езическо-окултна практика, с която нейните учители са (или би трябвало да са) добре запознати.
На срещата по паневритмия в Пловдив (8-9 март 2003 г.) са изнесени доклади, в един от които паневристката д-р Светла Балтова казва:
"Хората, които влизат в кръга на паневритмията неизбежно влизат и в досег с учението на Беинса Дуно (т. е. Учителят Дънов ). Дали ще се задълбочават в това учение или не, е въпрос на техен личен избор, но във всеки случай, не може паневритмията да бъде обявена просто за здравословна гимнастика, каквито опити се правят на места. Не само, че не бива, но просто е невъзможно във века на информацията, когато навсякъде се публикуват книги на Учителя, материали за духовната школа на Беинса Дуно и за панверитмията като един от методите на тази школа, преподаватели по паневритмия да се опитват да я предствят откъснато, като ‘паднала от небето’."
(http://www.bratstvoto.net/panevritmia/Plovdiv_8.htm)
Авторът греши – не само че е възможно, но всъщност точно такава е сегашната официална политика на "Бялото братство" и на обвързаната с него фондация "Институт за изследване и прилагане на Паневритмията". В сайта на "бялото братство" връзките към самите доклади са премахнати. Вероятно те са неприемливо откровени.
От гледна точка на Църквата дейността на въпросното сдружение "Паневритмия", а впоследствие – фондация "Институт за изследване и прилагане на паневритмията", представлява именно пропагандиране и практикуване на религиозна (в случая – окултна) дейност.
При паневритмията се цели масово вербуване на младежи и деца и при успех резултатът би бил – до няколко години – стотици хиляди нови последователи на Петър Дънов. Следователно вредата е двойна:
Като извод изразяваме своето категорично неодобрение спрямо опитите паневритмията да бъде допусната в българските училища, университети и държавни учреждения като официално призната "здравна практика". Заедно с това предупреждаваме за тежките последици, които ще имат подобни действия за нашето общество в дългосрочен план.
Въпреки толерантността, която Българската православна църква винаги е проявявала към другите вероизповедания, считаме за необходимо да изразим становище, че практикуването на паневритмия е в разрез с християнския начин на живот и води хората по път, който ги отдалечава от Църквата. Всеки такъв път неизбежно отдалечава и от истинските, неподправени християнски ценности, което както от опит знаем, се отразява тежко на цялото ни общество.
Алтернативата, която предлагаме е връщане към традиционните православни християнски ценности, издигане на духовността на народа, и чрез това – оцеляването му във времето и занапред. Изход от дълбоката духовна и демографска криза на обществото е въвеждането не на паневритмия, а на вероучение в училищата. Чрез вероучението всеки ученик получава възможност да се преобрази, обнови и да стане носител на светлината в този свят. Православието усъвършенства в добродетелите, затова нека в него да намерим благодат и спасение на душите си!
Пресцентър на Варненска и Великопреславска света митрополия
Град Варна, пл. "Св. св. Кирил и Методий" № 1
Материали: Духовно-просветен център "Св. Архангел Михаил" гр. Варна
Виж също:
www.Pravoslavieto.com