Преди император Лъв III да издаде официалните си декрети против иконите, Константинополският патриарх Герман I използвал аргументите на отците от Трулския събор срещу зараждащото се иконоборство, а именно:
"Във вечна памет на живота и в плът на нашия Господ Иисус Христос, на Неговото страдание, на Неговата смърт, носеща спасение, и на изкуплението на света, което е резултат от тях, ние сме приели традицията да Го изобразяваме в човешкия Му облик, т.е., във видимото Му Богоявление, разбирайки, че по този начин прославяме унижението на Бога Слово".
Според църковната история патриарх Герман I е първият, който застава срещу иконоборството.
След като той напуска патриаршеската катедра под натиска на императора, защитата на иконите поема преп. Иоан Дамаскин. Въпреки географската си отдалеченост от Византия смиреният монах от манастира "Св. Сава" в Палестина успява да обедини православното становище във византийския свят чрез трите си известни слова в защита на иконите.
В първото си слово преп. Иоан започва защитата си с представянето на христологически аргумент: "Аз представям Бога, невидимия Бог, не като невидим, а дотолкова, доколкото Той е станал видим за нас по причастност на плътта и кръвта." С този аргумент преп. Иоан Дамаскин обръща вниманието предимно върху промяната, която е настъпила в отношението между Бога и видимия свят, когато Той (Бог Слово) е станал човек. Само по своята премъдрост и воля Бог става видим, приемайки материално битие и чрез това придава друго (ново) достойнство на материята.
В допълнение на този основен аргумент преп. Иоан Дамаскин обръща внимание върху това, че в Стария Завет са използвани образи, при поклонението в храма, които християните можели да интерпретират като прототипи на Христос. Но преп. Иоан подчертава, че е погрешно да се идентифицира иконата с прототипа, с други думи, осъжда идеята на иконоборците, които схващат иконопочитанието погрешно, т.е. че иконата е "Бог":
"... след като Бог се е явил телом и е живял сред хората, аз мога да изобразя това, което е видимо в Бога. Аз не почитам материята, но почитам създателя на материята, Който е станал материя зарад мен, Който е приел живот в плът и Който чрез материята е постигнал моето спасение".
Словата на св. Иоан Дамаскин за природата на образа са основоположни за приетото от Седмия вселенски събор (787 г.) вероопределение за култа към иконите. Тъй като е различна от Бога, иконата е обект на почитане или благоговение, а не на поклонение, което запазваме единствено и само за Бога. Това разграничение ясно разкрива, че не боготворим иконите (а ги почитаме), което често пъти неправилно се приписва на култа към иконите.
Св. Теодор Студит и Св. патриарх Никифор Цариградски доразвили и уточнили богословските постановки на патриарх Герман I и на преп. Иоан Дамаскин.
Таня Спасова, ЦВ 1998
Виж също:
www.Pravoslavieto.com