 |
|
София – столицата на България, е град с многовековна история, познат с различни имена през вековете: Сердика, Средец, Триадица, София. С последното име е известен едва от средата на ХІV в. и то му било дадено от тогавашния катедрален храм "Св. София".
Самият храм възниква насред източния езически некропол на Сердика като гробищна църква. Преди това на неговото място последователно е имало няколко по-малки гробищни църквици, първата от които е от началото на ІV век. Предполага се, че още след архитектурното й преустройство по време на управлението на император Юстиниан тя е посветена на Божията Премъдрост, т. е. името й е Света София. Това било пряко влияние от величествения столичен катедрален храм "Св. София" в Константинопол (днес Истанбул, а наричан от българите Цариград), който бил посветен от Цариградската вселенска патриаршия на Божията Премъдрост.
Богословите свързат Божията Премъдрост с Второто лице на Света Троица – Бог-Слово. Тази идеологема има връзка с Боговъплъщението, чийто начален момент точно е фиксиран в новозаветната книжнина с благовестието на св. архангел Гавриил. Православната църква отбелязва този ден като Свето Благовещение и го празнува на 25 март. В такъв смисъл единственото молитвено и богослужебно честване на Божията Премъдрост е на 25 март.
През 809 г. хан Крум завладява Сердика и я включва в границите на българската държава. По времето на княз Борис църквата "Св. София" е възобновена и става градска съборна църква, а през Втората българска държава тя е митрополитски храм, щедро обдарен от севастократор Калоян.
След завладяването на София от турците "Св. София" е полуразрушена и неподдържана, затова поробителят я обръща в джамия. През 1443 г. в поробените български земи навлиза обединената християнска армия под предводителството на Владислав ІІІ Ягело (Варненчик) и Янош Хуняди. В София кръстоносците премахнали турската власт и поставили за управител на града местния митрополит. Макар и за кратко време "Св. София" отново станала действащ православен храм. Едва през първата половина на ХVІ в. потурченият хърватин Сиявуш паша отново я преустройва в джамия и така векове наред.
През 1818 и 1858 г.
силни земетръси сериозно повреждат масивната постройка. При второто земетресение пада минарето и убива няколко мюсюлмани, затова я изоставили. След Освобождението софиянци
използват старинния храм за склад на газта, с която се палели уличните лампи; а след събарянето на часовниковата кула (3 януари 1882 г.) върху църковния покрив слагат вишка за
противопожарни наблюдения. След полагането на основния камък за строителството на храм-паметника "Св. Александър Невски" имало недостиг на строителни материали. Тогава един "умен
столичен съветник" предложил храмът "Св. София" да бъде съборен и тухлите му да бъдат използвани за новата църква...
След дългогодишни
археологически проучвания, ремонти и реконструкции едва през 1930 г. старинният храм "Св. София" отново отворил дверите си за богомолци. На 21 септември същата година било
извършено освещаването на храма от тогавашния Софийски митрополит Стефан в съслужение с митрополитите Макарий
Неврокопски и Паисий Врачански, епископите Варлаам Левкийски и Свето-Лубенски Серафим, архимандритите Софроний и Антим и многобройното столично духовенство. Присъствали цар Борис
ІІІ, княз Кирил и княгиня Евдокия, министър-председателят Андрей Ляпчев и някои министри, председателят на Народното събрание Н. Найденов, столичният кмет Владимир Вазов и още
много висши чиновници, както и хиляди столичани. Благодарение на начетения и прозорлив столичен митрополит храмовия празник започнали да честват на
Благовещение Богородично – тогава на 7 април по нов стил (по този стил нашата църква служи от 13 април 1916 г. до 25
декември 1968 г., след което премина към т. нар. новоюлиански календар и Благовещение се върна отново на 25 март). В една покана на църковното настоятелство на храма от 1935 г.
четем следното:
"На 7-й април – св. Благовещение, в неделя е храмовия празник на старинната столична църква "Св. София" – Божия Премъдрост, която на този ден, най-реално се е проявила с въплощението на второто лице на св. единосъщна и неразделна Троица – Бога-Слово, за спасението на света..."
После пък дойде "демокрацията", която чрез провокиран разкол
съсипа Българската православна църква. По време на мандата на столичния кмет Александър Янчулев (21 октомври 1991 – 16 ноември 1995 г.) за Ден на София беше обявен не 25 март,
както трябваше да бъде, а 17 септември. Тогава по църковен календар е прославата на светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София. След раждането на третата дъщеря
майката овдовяла и сама отгледала трите си деца, като ги възпитала в непоколебим християнски дух. Но тогава християните били гонени, унижавани и избивани. Римският император Адриан
научил за тяхното примерно поведение и наредил да ги доведат в двореца. Предложил им охолен живот и всякакви благини, но при условие че се откажат от вярата си. Всички отказали и
започнали мъченията на дъщерите. Първа пострадала дванадесетгодишната Вяра, която изтърпяла всички мъчения и накрая била посечена с меч. Подобна била съдбата и да другите две
дъщери – десетгодишната Надежда и деветгодишната Любов. Майка им не била измъчвана, тя погребала свидните си дъщери и три дни прекарала на гробовете им в сълзи и молитви. Така и
предала Богу дух. Това станало през далечната 126 година. От 777 г. мощите им били пренесени в Елзас, Франция. У нас тези мъченици са почти непознати и освен календарната им
прослава, храмове и параклиси в тяхна чест не са съграждани.
При следващия кмет Стефан Софиянски, който беше избиран три поредни мандата, стана друго чудо – столицата се сдоби с езически паметник. До входа на софийското метро при "Булбанк" преди имаше паметник на Ленин. Той беше премахнат и на негово място през 2001 г. се извиси на висок постамент-колона фигурата на псевдо "Св. София".
Вместо Света София - Божията Премъдрост Бог-Слово Иисус Христос, за символ на нашата столица бе избрана една стройна и красива млада жена с крепостна корона на главата. В дясната си ръка тя държи лавров венец, а на лявата й ръка е кацнала сова – символ на мъдростта в езически времена. Ако това представлява Св. София (Божията Премъдрост), то виновниците за това кощунство нека си посипят главите с пепел и денонощно горчиво да се молят на колене в старинния храм "Св. София".
Но така е, когато социалистическата държавата възпитаваше народа ни в атеизъм в продължение на 45 години. Нека видим сега дали ще се намери кой да поправи тези прегрешения...
Ст. н.с. д-р Христо Темелски
Брой 13 за 2004 година
Разговор на архитект Здравка Ненова с художника-реставратор Петър Попов, ръководител на екип от реставратори, работил години над реставрацията на цветни мозайки с неповторима красота - труд, за който е удостоен с наградата на София за 2002 година. Мозайките, обемащи площ от около 70 квадратни метра, бяха експонирани в археологическото ниво под базиликата "Света София", наред с 95-те гробници от всички типове гробни съоръжения
- Г-н Попов, от кога работите по консервацията и реставрацията на мозайките в базиликата "Света София"?
- Реставрацията на мозайките, които се ппредвижда да бъдат експонирани, започна още през 1996-1997
година. Тогава решихме да вдигнем на фрагменти цялата съхранена и оцеляла мозайка, и да поставим тези фрагменти на основа от синтетично естество, която добре да гарантира тяхната
дълготрайност и стабилност, защото всички познати традиционни опити за съхраняване на мозайки води за съжаление до огромни жертви.
Още при разкопките, проведени под ръководството на проф. Богдан Филов през 30-те години на миналия век, е проявено старание за съхраняването на мозайките. Тогава той се е обърнал с молба за документирането им към един чудесен специалист - Марин Георгиев Устагенов, прочут български художник-реставратор от края на XIX и началото на XX век. Така е било спасено от пълно унищожение най-източното пано, т. нар. Райски мозайки, което се намира в Археологическия музей в София.
След това са започнали опитите с цимент - най-модерното по онова време средство, да се запълват всички каверни и да се забави роненето, защото загубите са големи. Немалък процент от тези загуби са от последните сто години, в сравнение с периода от близо хиляда и петстотин години, които мозайките са преживели преди това.
- Как технологически изпълнихте консервационните и реставрационните работи?
- Предпочетох една радикална хирургическка операция - да се вдигнат
мозайките от терена, да се освободят от връзката си с автентичния пласт на основата и да се стигне до т.нар. елементарен грунд между камъчетата. Блокчетата от естествени камъни,
наречени тесери, са премесени със смалт - цветно стъкло, употребявано за подобни цели още преди новата ера от персийци, асирийци, римляни.
Така вдигнахме около 60 фрагмента, всеки с площ над един квадратен метър, в една много тягостна обстановка - разстоянието между новата подова основа и нивото на мозайката е около 90 сантиментра, при това при наличието на греди и стъпки на подпори. Работихме легнали, за да вдигнем фрагментите. След това ги обърнахме на гръб и ги освободихме от автентичната 3-4 сантиметрова основа. Тя предсталява класически варов разтвор, който благодарение на своите компоненти от пясък и мляна керамика след карбонизационния процес преминава във фазата на силикатизация, в резултат на което се получава едно много подобно на бетон качествено и здраво вещество, което издържа с векове. Наложи се да го заменим с нови свързващи средства - смоли, и след това да положим всеки фрагмент върху специален панел.
Панелите, които използвахме, са от истински добре гарантирана модерна нова основа - пчелна клетка от алуминиево фолио, безпределно лека. За качеството й можете да добиете предства, когато разберете, че дори световно известната застрахователна компания "Лойд" приема да застрахова яхта, ако в нейната конструкция е вложен такъв материал. Той не гори, не се деформира, не се влияе от влага, няма опасни коефициенти на деформация.
- А какви са предвижданията ви за експонирането на реставрираните мозайки?
- Мислим, че можем да възстановим за специалистите и за интелигентния любител на старини една фантастична по своята композиция мозайка в две части, работени почти едновременно от двама артисти. Ясно се вижда как те са се насложили една до друга. Разлики има и в композицията, и в темата, и в съдържанието, даже и в цветовото изграждане на двете части. Едната е от геометрични форми и е типична за християнските храмове от тази епоха, докато другата е много сложна в композиционно отношение, даже несиметрична в някои свои части. Тесерите и на двете са от една каменна порода. В геометричните форми се преплитат растителни и зверинни мотиви.
Нашето желание като реставратори е тази мозайка да може да бъде наблюдавана от посетителите на храма. Защото след края на реставрацията й неизбежно се появява и въпросът за експонирането й в този молитвен дом. Съдбата на мозайката е такава, че тя се намира точно под и пред сегашния иконостас, там, където са стъпалата. В миналото са правени опити с преместване на сегмент от пода, за да стане видима за посетителите. Моето дълбоко убеждение въобще е, че мозайките трябва да се експонират на мястото, където се намират, както е например в църквата "Свети Димитър" в Солун и на много други места. Преместването им като плочи в музей води до загуби във възприятиято.
Идеята ни, която онагледихме с макет, е мозайките да станат видими под стъклен под, осветен дискретно. По този начин те ще се наблюдават в автентичната им позиция, едно интересно и неповторимо според мен преживяване. Убеден съм, че това е коректният начин да се представи мозайката, той именно съответства на философията на времето, в което живеем. Прекалено много са обаче опонентите на тази идея, въпреки че първоначално тя беше приета с възторг. Съчетаването на функцииите на храм с музей наистина е трудно, но компромисът е неизбежен. Мозайката губи, ако отиде в музей, а църквата губи, ако остане без нея.
Има предложения и за свалянето на мозайката на по-долно ниво, между археологическото и това на сегашния под на храма. В такъв случай обаче тя ще се вижда само от минаващите в подподовото пространство. За мен това е слабо решение. Една подова мозайка се наблюдава перфектно, ако човек е стъпил на нея. Още по-добре е, ако има реставраторска възможност да се гледа от някаква пасарелка или емпоре, има много такива примери в обекти в Северна Африка, Италия, Франция.
Очевидно се намираме в период на вземане на едно доста тежко решение. Реставраторът трябва не само да съхранява и да възстановява, но за добро или за лошо има задължението и да интерпретира и да предпочита, даже да отклони нещо от обекта. И тук именно е неговата голяма драма - нещо трябва да бъде толерирано, а от друго трябва да отстъпи. Според мен мозайката е в идеална позиция за наблюдение точно на нивото, на което се намира. И мисля, че ще се намерят нужната интелектуална сила и малко пари за експонирането й по най-подходящия начин. Надявам се да успеем, защото това е много важно за София.
Архитект Здравка Ненова 
13 февруари 2010
Уникални стенописи, мозайки и гробници ще видят посетителите след година
Древната базилика, дала името на столицата ни, скоро ще покаже своите
исторически съкровища, оцелели през хилядолетията. "Надяваме се, че през пролетта на следващата година археологическата част под храма "Света София" ще бъде отворена за
посетители". Това обяви заместник-министърът на културата Тодор Чобанов пред журналистите, слезли заедно с него и кмета на София Йорданка Фандъкова в некропола под базиликата
"Света София".
Под "кота нула" на най-древния столичен храм се крие наистина хилядолетна история. На три нива там вече са разкрити и преминали т. нар. груба реставрация 42
уникални гробници от I-IV век пр. Хр. В тях са били погребани знатни жители на антична Сердика, принадлежащи на различни народности и религии. За това свидетелстват както
различните типове гробници, така и запазените оригинални вътрешни стенописи. Истински шедьовър на древното изкуство е запазената над 70 квадратни метра късноантична мозайка, която
ще бъде върната на мястото си след окончателното завършване на експозицията. Тя ще представи развитието на храма през вековете. Защото днешната "Света София" е всъщност четвъртата
поред църква, издигната на мястото на древното гробище на Сердика. И чак до Освобождението е била най-високата сграда в града.
"Уникалният музей под повърхността на
базиликата ще разкрие 41 гробници и общо над сто гробищни съоръжения, които датират от различни периоди между I-V век. Ще покажем и около 70 кв. м изцяло запазена цветна мозайка от
III-IV век, която ще бъде поставена точно на местата, където се е намирала", обясни архитект Васил Китов. Археолозите са открили и уникална гробница с цветни стенописи, която за
щастие също е запазена.
Г-жа Фандъкова разказа за историята на реставрацията на обекта, в който през последните 12 години общината е инвестирала 1,8 милиона лева. "Този
проект е пример за сътрудничество между държава и община", допълни я зам.-министър Чобанов. И заяви, че Министерството на културата ще подкрепи кандидатстването на Столичната
община с проекти за довършителните работи по ОП "Регионално развитие" на стойност 1,5 милиона, с което ще бъдат извършени останалите дейности, преди експозицията да бъде отворена.
За посетителите се предвижда отделен вход, за да не се смущават църковните служби.
Музейният комплекс ще бъде на две нива, като стига до 6 м под пода на базиликата. На
първото ниво ще бъде изложена мозайката, а на второто - гробниците. Цялата площ е 900 кв.м. Това е един от проектите, с които София ще кандидатства за включване в световното
културно наследство на ЮНЕСКО. По другия проект - разкриване на археологията и римската улица под ларгото между ЦУМ и президентството, все още не е започната работа, защото в
момента се актуализира концепцията. Идеите там бяха древната римска улица на града да бъде под стъклен похлупак или да остане под земята и да се свърже с античните находки пред
бившия партиен дом.
Препечатано от "Двери на Православието", по дописки от вестниците "Стандарт" и "Сега"
Виж също:
www.Pravoslavieto.com