Владимир Сергеевич Соловьов
Владимир Сергеевич Соловьёв
1853 - 1900 година
|
|
Владимир Сергеевич СоловьовВладимир Сергеевич Соловьёв 1853 - 1900 година |
Владимир Сергеевич Соловьов (1853-1900) е световноизвестен религиозен философ, поет, увличащ се по римокатолицизма, западната мистика, окултизма и черпещ понякога своето "творческо вдъхновение" от състоянията на медиумен транс.
Син е на известния историк С. Соловьев, написал история на Русия в 29 тома. Дядо му бил свещеник. Соловьов изучавал физика, математика, история, философия и др. и получил разностранно образование.
Широка известност му донесла магистерската му дисертация "Кризисът на западната философия (против позитивистите)". През 1880 година започнала краткотрайната му кариера на университетски преподавател (професор), прекъсната от царското правителство поради изказванията на Соловьов против смъртно наказание на убиеца на император Александър II.
Същата година заминал по покана на римокатолиците в чужбина и публикувал две книги, в които изказал похвала за Католическата църква. Поради това бил запретен от св. Причастие от своя духовник в продължение на седем години. Преживявайки тежко епитимията, през 1896 г., Соловьов приел причастие от католически свещеник, поради което католиците го смятат за член на своята църква. Получил още три години епитимия и чак преди смъртта си получил причастие от православен свещеник.
Духовният път на Соловьов бил твърде сложен. Започнал да чете житията на
светците семгодишен и у него се породило силно мистическо чувство и стремеж към аскетика, но на 13 годишна възраст изхвърлил иконите си и в продължение на пет години бил
материалист, нихилист и дори комунист, увличайки се и от спиритизма.
През различни периоди от живота си Соловьов имал множество видения. На деветгодишна възраст видял призрак на жена, която му казала името си - "София, Премудрост Божия". Години по-късно, вече работейки в Британския музей, "тя" му се явила отново. От 1889 г. започнал да му се явява дявола, понякога и пред свидетел.
Соловьов станал основател на своеобразен религиозно-философски култ към София (виж по-долу). Той вярвал, че софиологията представлява крайната цел както на човешката, така и на биологическата еволюция въобще. Според него човечеството било достигнало тази точка на развитие, в която религиозните различия трябва да бъдат премахнати, за да се извърши световно единение около София, с което материята накрая ще бъде преобразена от Духа.
Соловьов станал основоположник на християнския универсализъм, стремящ се към примирение с Църквата, а в цикъла си от статии "Смисълът на любовта" представил свой "окултен проект за възсъединяване на човека и Божеството чрез разнополова любов". Вярвал в космическото всеединство и в нуждата човекът да се превърне в развиваща се връзка между Земното и съвършеното Добро. "Оправдание на доброто" е най-значителното му произведение, в което излага цялостно еретичните си идеи. Сред почитателите на софийната ерес са С. Булгаков и П. Флоренски.
Pravoslavieto.com
София (от гр. sofia - мъдрост; премъдрост) - в християнството Божията премъдрост е едно от свойствата на Бог, открил ни се в Три Ипостаса. Философите, изповядващи т.н. софийна ерес (виж по-долу) разглеждат Божията Премъдрост като самостоятелна, отделна личност и с това персонифициране създават догматичен проблем за съотношението на София с Трите Ипостаси на Пресветата Троица.
Софиология (учение за София, Софийна ерес) - (от гр. "мъдрост" и "учение") - течение в руската богословска мисъл от края на XIX и нач. на XX век с представители Владимир Соловьов, прот. Сергей Булгаков, свещ. Павел Флоренски, Е. Трубецкой и др. В основата си софиологията е свързана с езическата философия на Платон, с кабалистическото учение, а също и с осъдения от Църквата гностицизъм, и особено с гностицизма на валентинианите и редица други по-късни гностици-теософи. Според прот. Георги Флоровски руската софиология е разновидност на немския идеализъм, своеобразен гностицизъм и изобщо недопустима употреба на философията за изразяване на християнските догмати.
Централното понятие в софиологията - София-Премъдрост - се употребява твърде нееднозначно. Учението за София въвежда в Божествената Троица "четвърта", женска ипостас, която е Божия същност, граница между Бога и света, организиращо начало на съборността, на Църквата, на човечеството, космоса и т.н. Мнението за София като "четвърта" ипостас е осъдено на поместен събор в Югославия. Сред най-добрите изобличители на софилологията е архиепископ Серафим (Соболев). По-късни последователи на това еретично учение поставят началото на "женско богословие и феминистко-икуменическата идея да се "феминизира" Бога и учат, че освен Бог-Отец има и "богиня-майка".
Виж също:
www.Pravoslavieto.com