 |
| 1809-1882 |
|
|
|
Чарлз Робърт Дарвин е английски естественик и физиолог, останал в историята като създател на
теорията на еволюцията, наричана поради това и “дарвинизъм”.
Роден е на 12 февруари 1809 в Шрусбъри в семейството на англикани. Завършил семинария и известно време учил в престижния "Кеймбридж" с намерението да продължи живота си като англикански пастор.
През 1831 г. 22-годишният Дарвин е поканен да прави компания на капитана на кораба на британския кралски флот "Бийгъл”. В продължение на пет години корабът с официално изпратен естествоизпитатели изучавали флората и фауната по крайбрежието на Южна Америка. Наблюденията събудили интереса и на младия Дарвин, който поел функциите на естественик и с времето започнал сам да се възприема като такъв.
На 22 ноември 1859 година 51-годишният Дарвин издава книгата "Произход на видовете", в която излага аргументите и предпоставките за своята еволюционна теория.
Въпреки досега непрекъсващите дискусии, еволюцията била приета още докато Дарвин бил жив. Идеята му за естествения отбор като основна движеща сила в природата пък се наложила едва през 1940 г., когато била успешно обединена с генетиката.
През 1871 г. е публикувана книгата му "Произход на човека и половия отбор". Желаейки да обоснове еволюцията на човека, Дарвин излага в нея спорната хипотеза за произхода на човека от приматите.
На 19 април 1882 г. Дарвин умира на 73-годишна възраст в Дауни, графство Кент. Погребан е с държавни почести редом с Исак Нютон и Джон Хершел в Уестминстърско абатство.
Вярата в постепенното зараждане и "еволюиране" на вселената и живота на земята води началото си от древността. С постиженията на естествените науки през XVIII-XIX век тази вяра започва да се противопоставя на вярата на сътворението на света от Бога, класифицирана вече като несъвместима с науката религия
Така псевдонаучната еволюционна теория започва да се смята за един от крайгълните камъни на съвременното знание. Отхвърляйки християнската вяра в Божественото сътворение на света, еволюционистите вярват, че всичко съществуващо се е развило и изменяло постепенно от по-простото към по-сложното, без внезапни обрати. Въпреки доказаните си слабости, еволюционната теория е преподавана на поколения като необорима и призната наука, и е залегнала в основата както на цялото естествознание, започвайки от астрономията и завършвайки с психологията, така и в основата на обществените науки.
Еволюционистите вярват, че цялото разнообразие на света е произлязло по пътя на бавно, постепенно и безкрайно приспособяване на формите към условията на външната среда, и че всичко съществуващо дава основа на ново разнообразие на формите, защото то неизбежно е подложено на по-нататъшна еволюция.
Pravoslavieto.com
"Нарекох този принцип, според който всяко незначително изменение се
запазва, ако е от полза, с термина "естествен подбор“.
"Произход на видовете“ (1859 г.)
"Ако наистина животът на много на брой видове от един и същи клас е започнал внезапно и едновременно, то това би бил смъртоносен удар за теорията на развитието от общ
прародител, чрез естествен подбор".
"Произход на видовете" (1859 г.)
"Ако теорията ми е вярна, то трябва непременно да са живели междинни форми, които свързват видовете… И доказателствата за тяхното съществуване могат да бъдат намерени единствено
сред откритите останки".
"Произход на видовете" (1859 г.)
"Ако наистина видовете са се видоизменили чрез бавни подобрения от другите видове, то защо не попадаме на безброй междинни форми? Защо природата не се намира в един хаос, а е точно подредена и всяко нещо е на мястото си? Трябва да има безброй междинни форми, но защо не ги намираме в нито един от безбройните земни слоеве… Но защо сега не можем да открием тясно свързани междинни видове, при положение, че в преходните периоди е имало преходни условия на живот? Тази пречка от доста време ме обърква.” (Charles Darwin, The "Произход на видовете" (1859 г.)
"Има нещо величествено в този възглед за живота, според който той с всички свои различни сили първоначално е създаден от Твореца из малко форми, или, може би, само из една"
"Произход на видовете" (1859 г.)
"На великия въпрос: съществува ли изобщо Творец и Ръководител на вселената - е отговорено утвърдително от най-великите умове до сега".
(Произходът на човека и половият подбор
(1927)
"Невъзможността да си представим, че тази величествена и прелестна вселена, заедно с нас, съзнателните същества, е произлязла само благодарение на слепия случай, за мене се явява главното доказателство в полза на Божието съществуване".
"Истината е, че в света има твърде много нещастие. Трудно ми е да убедя себе си, че един благодетелен и всемогъщ Бог е създал насекомите с ясната умисъл, че техните ларви ще се
хранят с жива плът или, че котките си играят с мишките, които ще изядат... От друга страна ми е трудно да се чувствам удовлетворен, като изкажа твърдението, че тази забележителна
вселена и най-вече природата на човека, са плод на груба сила. Склонен съм да гледам на всичко като следствието от точно определени закони, а детайлите, добри или лоши, са работата
на нещо, което можем да наречем случайност".
Дарвин. Писмо до Аса Грей от 1860 година
Чарлз Дарвин никога не е мислил чрез своята теория да руши религията и да отрича съществуването на
Бога, защото сам той е бил религиозен и вярвал в Бога. Със своята теория той искал да изясни един естествено-научен въпрос, а именно, как са се появили
разновидностите в органичното царство. Неговото обяснение, разбира се, се градило на естествени сили и закони. Това, обаче, съвсем не е в състояние да унищожи религията и да отрече
Бога. Напротив, сам Дарвин казва в своето съчинение "Произходът на видовете":
"Има нещо величествено в този възглед за живота, според който той с всички свои различни сили първоначално е създаден от Твореца из малко форми, или, може би, само из една" (Charles Darwin, Entstehung der Arten. S. 656. Reclam Univ. Bibliothek).
Увереността си в съществуването на Бога той изразил и във второто си капитално съчинение "Произходът на човека и половият подбор". В третата глава той пише:
"На великия въпрос: съществува ли изобщо Творец и Ръководител на вселената - е отговорено утвърдително от най-великите умове до сега" (Ч. Дарвин, Произходът на човека и половият подбор, прев. от П. Балева, II изд., стр. 112. Видин 1927).
Най-голямо естествено-научно основание за вярата си в Бога Дарвин, подобно на Жофруа, виждал в целесъобразността и красотата на природата. Ето как се изразява сам той в едно свое писмо от 1873 г.:
"Невъзможността да си представим, че тази величествена и прелестна вселена, заедно с нас, съзнателните същества, е произлязла само благодарение на слепия случай, за мене се явява главното доказателство в полза на Божието съществуване". (Leben und Briefe von Ch. Darwin, Zit. in Philos. Jahrb. VII (1894). S. 356 f. Cp. Чарлз Дарвин, Мое мiросозерцанiе, прев. Саниньiх, стр. 28. Спб. 1907).
Из книгата на проф. д-р Иван Г. Панчовски "Религията на естествениците", 1941 година.
Повече сведения за отношението на Дарвин към религията могат да бъдат намерени в статията на проф. Панчовски "Безбожник ли е бил Дарвин", публикувана в сп. "Духовна култура", год. XIX, кн. 3, стр. 65-69. София 1938.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com