 |
|
Св.Никодим Светогорец (1748/9 - 1809) |
|
|
|
По-долу:
Виж също:
На други езици: 
Обръщам се към всеки християнин: Кой си ти, който днес си влязъл в храма? Само по името познавам, че си християнин,
от нищо друго това не се вижда. Ако те попитат кой е Христос, в Когото вярваш, ще се окаже, че не можеш нищо смислено да отговориш...
Може да се каже, че в наше време вярата у християните е намаляла, за което можем да използваме и думите на св. цар и пророк Давид: "Не остана праведен... няма верни между синовете човешки" (Пс. 11:1). Защото, ако те вярват в църковните тайнства, то вярата им е толкова хладна и безсилна, че спокойно можем да кажем: те са като слепеца, който виждал хората като дървета (срв. Марк 8:24).
Бог се родил в пещера и бил положен в ясли на безсловесни животни, за да ни научи да не се увличаме по преходните блага. Бог тридесет години живял в дом на дърводелец и Сам работил в дърводелска работилница, за да ни научи на смирение. Бог ходил по улиците на Йерусалим, за да ни покаже пътя, водещ към небето. Бог пострадал на кръста, за да унищожи греха...
И всичко това не трогва християнската съвест и не поражда тревога в сърцата.
Има такива, които изповядват, че Христос е Учител на вярата, тайнствата и догматите, че ни ги е открил, но не прилагат в живота си Неговия закон. И макар да чуват от Неговите уста, че са блажени страдащите за другите, въздържащите се от земни наслади, прощаващите обидите, те престъпват Божиите заповеди и божественото Христово учение, говорейки в сърцата си: "Всичко това е вярно по отношение на Бога, но не и по отношение на света"...
Вярата на тези хора прилича на амалгама, която имитира истинско злато, но само докато не бъде хвърлена в огън. Защото, когато я хвърлят в огъня, истинското злато ще остане, ако е било такова, а живакът ще се изпари.
Така и тези хора - следват Божествения Учител само до това време, до което не се налага да се борят със страстите. Но когато Иисус Христос им заповяда да воюват с тях и да ги победят, те веднага се отричат от Неговото учение и се връщат в предишното си безбожно състояние.
Св. Никодим Светогорец
Превод: дякон Емил Паралингов
Църковен вестник, декември 2004
За постигане на целта, заради която пристъпваме към това божествено тайнство, ние следва да имаме някои особени разположения, да извършваме някои особени дела, и да употребяваме някои особени мерки – преди причастяването, по време на причястяването и след причастяването.
Преди причастяването, чрез тайнството на покаянието и изповедта, следва да очистим себе си от всякакви греховни скверноти, както смъртни, така също и несмъртни и да изпълним това, което при изповедта духовният отец ни наложи, присъединявайки твърда решителност от цялото си сърце, от цялата си душа, с всичките си сили и чрез всичките си мисли да служим на Единия Господ Иисус Христос и да вършим всичко, което Нему е угодно. В това тайнство Христос ни дава Своето Тяло и Своята Кръв, заедно с Душата и Божеството Си, и с всичките сили на въплътеното домостроителство. (Домостроителство – устрояване на човешкото спасение чрез изкупителните страдания на Господа Иисуса Христа).
Като размисляме колко нищожно е онова, което ние Му даваме, в сравнение с онова, което Той ни дава, трябва да решим в сърцето си да вършим усърдно за Неговата слава всичко,
което зависи от нас.
Като пожелаеш да приемеш това Тайнство, за да можеш чрез неговата сила да побеждаваш и поразяваш своите страсти още от вечерта, а даже и по-рано,
започни да размисляш: нашият Спасител, Син Божи и Бог, колко силно желае с приемането на това тайнство да Му дадеш място в своето сърце, та като се съедини с тебе, да ти помогне да
изгониш оттам всички свои страсти.
Това желание на нашия Господ е толкова голямо и пламенно, че никой ум не може да го разбере в съвършенство. Ти, обаче, за да можеш доколкото е възможно да се доближиш до Него, помъчи се да отпечаташ по-дълбоко в ума си следните две мисли: първо, колко, колко неизразимо радостно е на Всеблагия Бог да пребъдва в най-тясно общуване с нас, както ни удостоверява за това сама свещената Премъдрост, казвайки: "Радостта ми беше със синовете човешки." (Притч. 8:31) И второ, колко силно Бог ненавижда греха, както поради това, че той препятства на Неговото единение с нас, така и затова, че той е напълно противоположен на Неговите божествени съвършенства. Бидейки по естество безкрайно блага и чиста светлина и неизказана красота, Той не може да не се гнуси и да не се отвръщава от греха, който не е нищо друго, освен крайно зло, мрак, развала и срам в нашите души. И това Божие непонасяне на греха е толкова голямо, че от самото начало всички Негови промислителни за нас действия и закони на Вехтия и Новия Завет, са били насочени към изтребване на греха, изглаждане на всички негови следи. Това бе сторено най-вече чрез предивното страдание на нашия Спасител Иисус Христос, Син Божи и Бог.
Като разбереш от такива размишления и съзерцания, колко голямо желание има Бог да се настани в сърцето ти, за да победи там докрай твоите страсти, ти не можеш да не усетиш в себе си силен копнеж да Го приемеш, за да се извърши в тебе това дело. Като се въодушевиш по този начин с пълно мъжество, и като възприемеш смелост от сигурната надежда, че в тебе може да се настани твоят Небесен Архистратиг Господ Иисус Христос, извиквай по-често за борба тази страст, която ти досажда, и която желаеш да надвиеш, и я поразявай с ненавист, с презрение и отвръщение, като възстановиш едновременно с това в себе си молитвено желание за противоположна на нея добродетел с готовност и на съответните за това дела.
На сутринта, малко преди причастяването, направи един преглед в ума си на всички увлечения, неправди и прегрешения, извършени от тебе от предишното причастяване до днес, като си спомниш с какво безстрашие и заслепение си вършил всичко това, като че ли не си имал Бог, Съдия и Въздаятел, Който е виждал всичко и за да те избави от такива дела, е приел страшни страдания и позорна смърт на Кръста. А ти си потъпкал Христовите страдания, когато си склонил към греха. Поставил си твоите срамни страсти по-високо от волята на Бога, твоят Спасител. Нека лицето ти да се покрие със срам при съзнанието за такава неблагодарност и такова безстрашие. Обаче не допускай да бъдеш погълнат напълно от смущение и да изгубиш всяка надежда за опрощаване. Ето дълготърпеливият Господ, склонен на милост чрез твоето разкаяние, отново иде при тебе и в тебе, за да потопи и погълне чрез безкрайната Своя благост безкрайната твоя неблагодарност, твоето безстрашие и маловерие. Пристъпи към Него със смирено чувство за твоето недостойнство, но с пълна надежда, любов и преданост, приготвяйки Му в сърцето си широка скиния, да се настани Той Цял в тебе. Как и по какъв начин? Като изпъдиш от сърцето си не само пристрастието и съчувствието към нещо тварно, но и всякакви мисли за него и чрез затваряне вратите на сърцето, за да не влезе в него нищо греховно.
След причастяването пък със Светите Тайни, влезни веднага в скришницата на твоето сърце и като се поклониш на Господа, с благоговейно смирение, поведи с Него мислено такава беседа: "Ти виждаш, Всеблаги Господи, как леко падам в грехове за моя погибел, и каква сила има над мене страстта, която ме бори, и колко съм безсилен да се освободя от нея. Помогни ми и подкрепи моите слаби усилия, или най-вече вземи Сам моите оръжия, и вместо мене разбий докрай демонските пълчища".
След това, накрая, като се обърнеш към Небесния Отец на Господа Иисуса Христа, слязъл, поради Своето благоволение заедно с Него в тези Тайни, и към Светия Дух, Който чрез Своята благодат те е подбудил и приготвил да приемеш Тялото и Кръвта Господни и след приемането им сега изобилно те осенява, поклони се на Единия Бог, прославян в Светата Троица. Като Му въздадеш благоговейна благодарност за Неговите благодеяния към нас и за голямата милост, която в този момент е проявил към тебе като дар, вземи твърдо решение, прояви готовност и порив за борба с твоя грях, с надежда да го преодолееш чрез силата на Единия Бог, покланяем в Три Лица. Полагай усърдни усилия, но успех очаквай само от Божията помощ. Несъмнено, помощта ще дойде, и като направи твоите слаби усилия всесилни, ще ти даде победа над това, с което се бориш.
Св. Никодим Светогорец
Препечатано от сайта на Храм "Св.Атанасий" в гр. Варна
Св. Никодим Светогорец е посочен като автор на книгата, известна в български превод под името “Стремеж към съвършенство”. Известно е обаче, че св. Никодим само е поправил по-древен монашески ръкопис, като го е допълнил и обогатил с бележки и цитати от св. отци. Същото отбелязва и св. Теофан Затворник в уводна бележка към руския превод, публикуван под заглавието “Невидимая брань”. Така че авторството на това забележително аскетическо творение принадлежи на св. Никодим по-скоро по дух, отколкото по буква.
За да не изпаднеш в бедственото зло на нехайството, което ще пресече възхода ти към духовното усъвършенствуване и ще те предаде в ръцете на твоите врагове, трябва да избягваш всякакво любопитство (разпитване какво става тук и там, скитане, празни разговори и зяпане), всякакво привързване към нещо земно и всякакво своеволно вършене само на онова, което ти се иска, но което е съвсем неподходящо за твоето състояние. Напротив, трябва всячески да се самопринуждаваш охотно и бързо да изпълняваш всяка заповед на твоите началници и духовни отци, ръководители към доброто, като вършиш всяка работа по желаните от тях време и начин.
Не се бави да пристъпиш към работата, която ти предстои, защото първото ненужно забавяне ще те доведе до второ, по-дълго и така протакането няма да има край. Поради това ще започнеш работата твърде късно и не ще успееш навреме или пък съвсем ще я изоставиш като прекалено тежка. А вкусиш ли веднъж сладостта на безделието, ще започнеш да го обичаш и да го желаеш повече от работата. Като удовлетворяваш това свое желание, малко по малко ще придобиеш навика нищо да не работиш, т.е. ще придобиеш леност, при която страстта на безделието ще те овладее дотам, че даже ще престанеш да съзнаваш до каква степен поведението ти е неподобаващо и престъпно. И едва когато ти омръзне самата твоя леност, отново ще можеш да се захванеш с цялото си усърдие за своите дела. Тогава със срам ще осъзнаеш колко нехаен си бил преди това и колко необходими работи си пропуснал заради празното и безполезно изпълняване на своя воля.
Нехайството започва едва забележимо, сетне прониква навсякъде и със своята отрова парализира не само волята, като насажда в нея отвращение към всякакъв труд, духовен подвиг и послушание, но заслепява и ума. Нехайството му пречи да види цялата неразумност и лъжливост на мислите, върху които се гради такова настроение на волята, и не позволява на ума да посочи на съзнанието онези здрави разсъждения, които биха били силни да повдигнат разленилата се воля, та тя колкото е възможно по-скоро да изпълни необходимата работа, без да я отлага за друго време. Защото не е достатъчно делата да се вършат бързо, но трябва всяко дело да се извършва и своевременно, с внимание и усърдие, за да бъде то, доколкото е възможно, съвършено. Чуй какво пише в Свещ. Писание: "Проклет, който върши нехайно делото на Господа" (Йер. 48:10)! А ти се излагаш на опасността да попаднеш под такова проклятие единствено защото те мързи да разсъдиш за достойнството и цената на предстоящата ти работа, та чрез това да се въодушевиш да я изпълниш своевременно и с такава решимост, която би прогонила навяваните от леността помисли, нападащи те, за да те отклонят от работата, като рисуват свързаните с нея трудности.
Приеми дълбоко в мисълта си убеждението, че едно обръщане на ума към Бога и едно смирено коленопреклонение в Негова слава и чест са несравнимо по-ценни от всички съкровища на света; че всеки път, когато прогонваме нехайството и се принуждаваме старателно да извършим необходимата работа, ангелите на небето ни приготовят венец за славната победа. Напротив – на нехайните Бог не само не дава венци, но постепенно взима от тях обратно и тези дарове, които по-рано им е дал за усърдното им предишно служение Нему, а накрая, ако те останат нехайни, ще ги лиши и от Своето царство, както Той говори в притчата за поканените на вечеря, които не отишли поради леност: "Казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята Ми" (Лука 14: 24). Такава е участта на нехайните. На тези пък, които са старателни и се принуждават без себежалене да вършат всяко добро дело, Господ умножава Своите благодатни дарове още тук, на земята, а в Небесното Си царство им приготвя вечноблажен живот, както е казал: "Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят" (Мат. 11:12).
Ако лукавият помисъл, опитвайки се да те хвърли в нехайство, започне да ти говори, че за да придобиеш добродетелта, която си обикнал и възжелал, неизбежно трябва да положиш огромен труд, и то в течение на много дни, че твоите врагове са силни и многобройни, а ти си сам и слаб, че трябва да извършиш много и при това големи дела, за да достигнеш целта – ако, казвам, помисълът на нехайството започне да ти представя всичко това, не го слушай. Напротив, представяй си, че макар и да ти предстоят дела, но те не са чак толкова много; че ще трябва да се нагърбиш с труд, но всъщност неголям, и то за кратко време; че ще срещнеш и врагове, но не така многобройни, а само един, който макар и да е силен против самия теб, но благодарение на Божията помощ, винаги готова да те защити поради голямото ти упование на нея, ти си несравнимо по-силен от него. Ако постъпваш така, нехайството ще започне постепенно да отстъпва от тебе, а вместо него, под въздействието на добрите мисли и чувства, малко по малко ще те изпълни усърдна ревност към всичко необходимо и накрая тя ще завладее всичките сили на душата и тялото ти.
По същия начин постъпвай и по отношение на молитвата. Ако за извършване на някое последование на службата е необходим, да кажем, един час молитвен труд, а това ти се струва тежко за твоята леност, тогава започни молитвата с мисълта, че тя ще продължи само някакви петнадесет минути. Така, без да забележиш, ще изкараш в молитва първата четвърт от часа. Тогава си кажи: "Ще постоя още четвърт час. Както виждаш, това не е много." Сетне стори същото за следващите трета и четвърта четвъртинки от часа. По този начин ще завършиш молитвения си труд, без да почувствуваш трудност и отегчение. Ако се случи по време на продължителна молитва да усетиш такова отегчение, което пречи на самата молитва, то остави за известно време молитвеното правило, а след малко пак го продължи и завърши недовършеното.
Така постъпвай и когато се трудиш над килийната си работа и над делата на твоето послушание. Случва се, че работата ти изглежда толкова много, че започваш да се терзаеш и си готов да отпуснеш ръце. Тогава не мисли за многото дела, но като се насилиш, залови се веднага за първото от тях и го върши с цялото си усърдие, сякаш не ти предстои нищо друго, и така спокойно ще го завършиш. След това постъпи по същия начин и с останалите твои задължения и всичко ще извършиш спокойно, без смут и суетене.
По този начин постъпвай във всичко и знай, че ако не се вразумиш и не започнеш да се бориш така с чувството на трудност и претовареност, което ти внушава духовният враг, то накрая нехайството напълно ще те овладее. Така че не само когато те очаква някаква работа, но и когато тя още е съвсем далеч от тебе, ще се чувствуваш сякаш имаш цяла планина върху си. И ти ще се измъчваш подобно на робите, които се намират в безизходно робство. И дори по време на почивка не ще имаш спокойствие, и когато си без работа, ще се чувствуваш претоварен от дела.
Знай също, чедо мое, че тази болест (леността и нехайството) със своята отрова постепенно и незабелязано поразява младите корени, от които след време биха поникнали добри навици. От нейната отрова загиват и онези добродетелни навици, които отдавна вече са вкоренени и са основа за всички порядки на добрия живот. Както червеят малко по малко прояжда дървото, така и тази болест, ако продължава, незабелязано изяжда и изтребва самите нерви на духовния живот. С нейна помощ дяволът умее да простира мрежи и примки на изкушения за всеки човек. И с особено старание и лукава хитрост той върши това спрямо ревнителите на духовния живот, като знае, че мързеливият и нехайният лесно се поддава на похотта и пада, както е писано: "В похоти тъне всеки безделник" (Прит. 13:4 — по слав. прев.).
Бъди винаги внимателен, моли се и имай грижа за онова, което е добро, както подобава на мъжествения борец: "Ръцете на мъжествения са неуморни" (Прит. 13:4 – по слав. прев.). Не стой със скръстени ръце, като отлагаш ушиването на брачната дреха до мига, когато ще трябва в пълно празнично одеяние да излезеш, за да посрещнеш идващия Младоженец – Христа Господа. Всеки ден си напомняй, че днес е в нашите ръце, а утре е в Божиите ръце; че Този, Който ти е дал утрото, не ти е обещал да ти даде и вечерта. Ето защо, не слушай дявола, когато ти шепне: "Дай на мене днешния ден, а на Бога ще дадеш утрешния". Не и не! Всички часове на живота си прекарвай така, че да бъдат те благоугодни на Бога. Постоянно имай в ума си мисълта, че след настоящия час не ще ти бъде даден друг и че за всяка минута от този час ти ще трябва да дадеш подробен отчет. Помни, че времето, с което сега разполагаш, е безценно и че ако напразно го изгубиш, ще дойде време, когато ще го търсиш, но не ще го намериш. Считай за загубен деня, през който, макар да си извършил добри дела, не си надвивал своите лоши навици и желания.
Завършвам моето наставление към теб, като повтарям апостолската заповед: "Подвизавай се с добрия подвиг" винаги (1 Тим. 6:12). Защото често се е случвало, че един час усърдна работа е придобивал рая, и обратното – един час нехайство е лишавало от него. Бъди старателен, ако желаеш да засвидетелствуваш колко е твърда пред Бога твоята надежда за спасение: "Който се надява на Господа, ще пребъдва в усърдие" (Прит. 28:25 – по слав. прев.).
Св. Никодим Светогорец
© Превод от руски език по "Невидимая брань. Блаженной памяти старца
Никодима Святогорца". М., 1912, сс. 78-84.
Сам Господ чрез устата на пророк Амос казал колко далече са от щастието аристократите и князете, които спят в меки постели, хранят се с превъзходни ястия и се развличат по всякакъв начин...
Наслажденията и удоволствията правят безсилен и най-крепкия. Именно заради тях някои християни са толкова безсилни, че и за миг да ги видят, се изкушават и са готови да се предадат без борба. Призванието на християнина - това е призванието на воина...
Ти питаш: нима е грешно да се спи спокойно, добре да се яде и пие, да се ходи по празненства и увеселения? С тези въпроси ти само търсиш оправдание за себе си, защото всичко това наистина е допустимо и не е грях, но чрез него ти се подготвяш към греха. Всичко това ти пречи, когато трябва да вкусиш от духовните блага, изхождащи от Бога. И ти ще пострадаш така, както пострадал Соломон, който не бил внимателен в наслажденията и заради тях паднал в идолослужение.
Вялостта и безсилието, които се проявяват в душата вследствие от насладите, пречат на призванието на християните.
Нашата цел се състои в това, да се уподобим на Иисус Христос, Който е Глава на предопределените, както ни учи св. ап. Павел: "Които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му" (Рим. 8:29). За да дойде в славата Си, Христос живял в нищета, скърби и поругания, а сластолюбците не обичат такъв начин на живот и затова не желаят да се покаят. Нима те са намерили някакво друго евангелие или при тях е дошъл друг Христос, който е обещал сладка и вкусна храна, покой, развлечения и почит от хората? Те са забравили, че "тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота" (Мат. 7:14). Потърпи в този живот, за да не чуеш страшните Христови слова: "Чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе" (Лука 16:25).
Тъй като Бог благоволил да създаде твоята душа, за да бъде тя обиталище и храм на Него Самия, нека всичкото ти желание и надежда да бъдат насочени винаги към невидимото Божие посещение. Но знай, че Бог няма да посети душата ти, ако не я намери уединена сама в себе си. Бог иска тя да бъде сама, т. е. да е празна от помисли, доколкото може, без каквито и да е пожелания... и най-накрай - без своя воля. Разбира се, последното не означава, че самочинно трябва да приемеш върху себе си строги подвизи и лишения. Затова си длъжен да имаш духовен отец, който да те ръководи като наместник Божи.
Ако в такъв вид представиш на Бога своята душа, то ще видиш какви дивни действия ще благоволи Той да произведе в нея. Главното е, че Бог ще те осени със Своя мир, който е дар, носещ в себе си други дарове.
Преп. Никодим Светогорец
Превод: дякон Емил Паралингов
Брой 13 за 2004 година
Че магьосниците и баячите дори и да произнасят името на Бога, трябва да бъдат прогонвани
Но ти казваше, че онази старица християнка и онзи баяч християнин, когато баят и дават амулети не произнасят и не пишат други имена освен името на Бога, на Христа, на Богородица и на светците, и следователно какво зло вършат те? На това ти отговаря божественият Златоуст и ти казва, че затова особено трябва да мразиш онази зла старица и онзи зъл баяч, понеже употребяват за подигравка и безчестие имената на Бога, и бидейки християни, постъпват като елини; защото и демоните, ако и да произнасят името на Бога, обаче пак са си демони: "Някои, смятайки да се защитят, казват, че жената, която припява такива неща, е християнка и не изговаря нищо друго освен името на Бога, заради това наистина особено я мразя и се отвращавам от нея, понеже си е послужила с името на Бога за подигравка; понеже, казвайки, че е християнка, показва дела, присъщи на елините; защото и демоните изговаряха името Божие, но бяха демони; и казваха така на Христа: "Знаем Те Кой си, Светият Божий" (тук св. Никодим е перифразирал свободно евангелския текст: "Зная Те, кой си Ти, Светия Божий" (Марк 1:24); и все пак Той ги накара да замлъкнат и ги прогони".
Че болните трябва да прибягват към Христа и светците, а не при магьосниците. Че християните показват велика неблагодарност, когато оставят Христа, светците и Църквата, а отиват при магьосници
И все пак няма ли друг лекар, нито друга помощ, за да отидеш, християнино, да се излекуваш, когато се разболееш? Или това са само магьосникът и дяволът? Не съществува ли Христос, в Когото ти вярваш, единственият и превъзходен Лекар, Който и когато беше на земята, излекува толкова хиляди и десетки хиляди болни? "И ходеше Иисус по цяла Галилея... и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа" (Мат. 4:23), а сега, когато е възлязъл на небесата, Той изцерява с благодатта и помощта Си всички ония, които Го призоват с вяра? Не съществуват ли такива и толкова много лекари: апостолите, мъчениците, безсребрениците, йерарсите, преподобните и останалите светци, които получиха от Христа благодат и сила, за да лекуват всякакъв вид болести? Не съществува ли светата Христова Църква - общата болница и отворена странноприемница, за да приеме всичките си деца, които страдат от различни болести, както душевно, тъй и телесно, за да ги успокои, за да им помогне, за да ги излекува с освещенията си, с божествените си тайнства? "Нима няма балсам в Галаад? Нима там няма лекар?" - викал някога пророк Иеремия към Израилския народ (гл. 8:22). И аз сега се провиквам към болните християни: да не би да няма, братя, в православната ви вяра и в Църквата, в която вярвате - излекуване и помощ? Колко много победи Христос и кръстът Христов, казва Златоречивият?" "Той разруши смъртта, угаси греха, направи ада непотребен, обезсили силата на дявола; не заслужава ли да Му се доверите за телесното си здраве?"
Как впрочем издържа сърцето ви да оставяте Бога, в Когото вие вярвате и да ходите при проклетия дявол? Как изтезавате най-сладкия Иисус Христос, вашия Творец, вашия Изкупител, вашия истински Лекар, а отивате при човекоубиеца, при тиранина, при оня, който ви прави злини? Как понася душата ви това, да презирате толкова много светци, приятели, благодетели и ваши превъзходни лекари, а да прибягвате при мръсните магьосници и при нечистите демони - вашите най-големи врагове? Как понасяте това, да напускате светата Христова Църква, вашата майка, а да тичате към дяволските синагоги и в жилищата на демоните и на магьосниците? И може ли Христос да действа еднакво с една пияна зла старица и с една циганка? Нима кръстът, освещението и другите спасителни и лечителни тайнства на вярата ви имат еднаква сила с въглените, с подковите и с дяволските амулети? Ах! Неблагодарни създания! Ах! Роде неверен и жестокосърдечен! И къде ли са мълниите небесни? Къде ли са земните трусове и пукнатини, та да ви изгорят и ви засипят? Та да ви погълнат живи?
И тъй, справедливо, справедливо трябва да извика тъжно Иисус Христос, разговаряйки заедно с Иеремия, че никой друг народ не е оставил своя бог освен вие, Неговите християни. "Идете на Хитимските острови и разгледайте, и пратете в Кедар... и вижте: бивало ли е там нещо подобно на това? Променил ли е някой народ боговете си, макар те и да не са богове? а моят народ променяше славата си за онова, което не помага" (Иер. 2:10-11). Справедливо трябва да скърби, че небето и земята затреперили, понеже вие, християните, оставихте Него, Извора на живота и здравето, а потърсихте безводните цистерни на магьосниците и циганите. "Чудете се на това, небеса, треперете и се ужасете, казва Господ. Защото две злини извърши Моят народ: Мене, Източника на жива вода, оставиха и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода." (Иер. 2:12-13) Справедлив е Иисус да зове към вас с Исаия, че Той ви е родил отново чрез светото Кръщение и ви е направил Свои чеда, а вие заради малка болест презряхте Баща си и отидохте при магьосниците и демоните - Неговите врагове. "Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене" (Ис. 1:2). И как волът и магарето познават благодетеля и стопанина си, а вие не познавате своя Благодетел: "Волът познава стопанина си, и оселът - яслите на господаря си; а Израил Ме не познава, Моят народ не разбира" (Пак там, ст. 3).
Следователно, за да не скърби Иисус Христос поради вас и за да не казва такива неща, а и за да не се окажете и вие неблагодарни към Такъв превъзходен ваш Благодетел, оставете, моля ви, мои братя, оставете това - да ходите при магьосници, магьоснички и цигани, а когато се случи да се разболеете, прибягвайте към Христа с гореща вяра и търсете изцерение. Защото Той винаги е ваш най-нежно любящ Баща и ако ви е пратил болест, изпратил ви я е, за да изпита търпението ви, за да ви увенчае много повече и за да види дали Го обичате истински: "Защото кой е, казва Той чрез св. апостол Павел, тоя син, когото баща му не наказва?" (Евр. 12:7) Той дори да ви наказва и от време на време да ви удря плесници заради греховете ви, но пак ви лекува и ви гали като Свои деца, когато се обърнете към Него с покаяние и от цялото си сърце потърсите помощта Му. "Блажен е, казва Елифаз Теманец на Иов, онзи човек, когото Бог вразумява, и затова не отхвърляй наказанието на Вседържителя, защото Той нанася рани и Сам ги превързва; Той поразява, и Неговите ръце лекуват" (Иов 5:17- 18). Прибягвайте в болестите си още и към нашата господарка Богородица, която след Бога е ваше изцеление, утеха на вас, болните и опечалени. Прибягвайте и към всички светци, и като им се молите с вяра, ще постигнете желаното излекуване от болестта си. Ако и при все това не получите желаното здраве, но Бог ви остави да бъдете наказани, защото така е полезно за душата ви, трябва да се покажете мъжествени и твърди във вярата и да предпочитате да умрете десетки хиляди пъти пред това - да повикате магьосници и магьоснички и по този начин да се отречете от вярата си в Христа и да предадете благочестието си. Но и ако други - сродници или приятели - случайно ви подтикнат, пазете се зарад любовта Божия да не ги послушате и нека да бъдете уверени, че заради това ви търпение и великодушие:
1. Бог ще ви увенчае с мъченически венец;
2. съвестта ви ще се зарадва и развесели несравнимо повече, отколкото ако бихте оздравели;
3. хората ще ви възхвалят с големи хвалебствия и
4. за целия си по-нататъшен живот ще получите и изцеление от болестта си, както потвърждава всичко това златописното перо на Йоан.
Св. Никодим Светогорец
Брой 13 за 2004 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com