Четириевангелето на цар Иван Александър, наричано също Лондонско евангелие, е един от най-известните и ценни български кирилски ръкописи.
Представлява препис на евангелията на св.ев. Матей, Марко, Лука и Йоан Богослов на 268 пергаментови листа, като в началото на всяко Евангелие е изобразен на съответният евангелист. Текстът е украсен със златни заглавки и е илюстриран от 366 цветни миниатюри. В началото на сборника на два отделни листа има оригинални миниатюри с историческо значение.
Св. евангелист Йоан.
Заставка от Лондонското четвероевангелие
на цар Иван Александър
Евангелието е създадено по поръка на цар Иван Александър Асен през 1355-1356 г. от монаха Симон и е било предназначено за личната библиотека на царя. Бил е притежание и на цар Иван Шишман. След падането на България под турска власт то споделя нелеката, а често и трагична съдба на българската книга от това време – евангелието странства във Влашко, Молдова, на Атон, за да стигне до Британския музей в Лондон, където се пази сега.
Pravoslavieto.com
"Слава на Светата Троица, която е възхваляване на нашия Бог, Който изпълнява всяко добро начинание започнато в Негово име, защото от Него произлиза всичко, всяко начало и всеки край. Написа се този животочен извор на новата благодат на пресладкото учение Христово и на Неговите божествени ученици апостоли наречен Четвероблаговестие. Не заради външната красота и ярки цветове злато пресукан лен или заради скъпоценните камъни и диаманти на декора, но заради вътрешното свещено слово..."
Това са думите, с които монахът писмописец Симон е започнал своят послеслов, личното си послание към четеца на тази книга - цар Иван-Александър, за когото е изработен този богато илюстрован ръкопис. В пролога, който се намира в края на книгата, като отправя възхвала към Светата Троица писмописецът дава указания за мястото, къде е съставен този документ, в манастира "Св. Троица" край Търново.
Четвероевангелието на цар Иван Александър (т. нар. Лондонско евангелие) понастоящем се съхранява в Британската библиотека. Преписано е през 1355-1356 г. от монах Симон за българския цар Иван Александър. Съдържа 268 пергаментови листа с текста на четирите канонически евангелия. Украсено с 367 многоцветни миниатюри, което го прави един от най-разкошните български писмени паметници от Средновековието. Едва след ХІV в. са създадени още две илюстровани евангелия в Молдова и Русия копирани от него. Преди това в ХІ в. са направени две илюстровани евангелия в Гърция, но те са в малък октавоформат и са написани с малък курсив, докато Четвероевангелието на цар Иван-Александър е в голям, квадроформат, написано с т. нар. представително, уставно писмо на Търновската книжовна школа.
Четвероевангелието е запазено изцяло. Липсва само една страница, липсва и богато украсения сребърно-златен обков със скъпоценни камъни, за които говори в своя пролог писмописецът монах Симон.
Цар Иван Шишман също е притежавал този ръкопис. След падането на Търново през 1393 година, за да се запази е изнесено от страната в Цариград, а по-късно e откупено от молдовския владетел воеводата Александру чел Бун (Александър Добрия).
По-сетнешната съдба на четвероевангелието се губи до XVII век, когато е записано в регистрите на светогорския манастир "Св. Павел". За отбелязване е, че този манастир е обновен от тогавашния молдовски владетел, който вероятно е подарил съхранявания от предците му изключително ценен ръкопис на Иван-Александровото Четвероевангелие.
През 1837 г. англичанинът лорд Робърт Кързън посещава манастира и случайно открива ръкописа в манастирската библиотека и остава пленен от красотата му. Когато на сбогуване игуменът на манастира, тогава българин, пожелава да му подари нещо за спомен от пребиваването му в обителта, лорд Кързън пожелава именно тази книга. Когато поел в ръцете си ценния дар, той, според собствените му думи не можел да повярва, че това е истина. Освен царското Евангелие лордът получава като подарък и още един ръкопис - Видинското евангелие.
Скъпоценният ръкопис остава притежание на семейството на Кързън до 1917 година, когато неговата дъщеря, Баронеса Зауш, го дарява заедно с цялата колекция от ръкописи и старопечатни книги на Британския музей в Лондон. По-късно той е преместен в Британската библиотека при нейното основаване през 1973 година, където се намира и досега, редом до Видинското Евангелие.
Александра Карамихалева, из статията "Лондонското Четвероевангелие се завърна в България"
Четириевангелието на цар Иван-Александър, известно също и като Лондонско четириевангелие, е важен писмен паметник на българската култура отпреди падането на Второто българско царство. Днес се съхранява сред богатите сбирки на Британския музей в Лондон. На два пъти оригиналът е излаган в криптата на храм-паметник "Св. Александър Невски" и в Нацоналния исторически музей.
Евангелието се откроява с прецизно графично оформление и богата украса. То съдържа 366 миниатюри, обагрени с различни цветове и злато, които издават изключителното майсторство на своя създател.
В началото му върху две съседни страници е изобразено царското семейство в целия си блясък. Останалите миниатюри представят евангелски сцени, като в края на всяко от четирите благовестия е нарисуван царят със съответния евангелист.
От приписката на монах Симон е известно, че ръкописът е създаден през 1355-1356 г. по лична заръка на прочутия с книголюбието си цар Иван-Александър и вероятно е бил предназначен за дворцова църква или параклис.
След разгрома на българското царство ръкописът странства из балканските земи, попада в атонския гръцки манастир "Св. Павел", а оттам - като дарение - в колекцията на английския пътешественик лорд Робърт Кързън.
Вече век и половина Лондонското евангелие привлича интереса на ценителите на старината и на научната общност като паметник на българското и виза тийското изкуство. Фототипно са издадени обаче само илюстрованите части.
Ръкописът предоставя важни данни за историята на славянския средновековен текст на Евангелието. Необходимостта от комплексно проучване обедини български изследователи от Кирило-Методиевския научен център при Българската академия на науките и италиански учени от Университета във Флоренция да формират екип за работа по съвместен проект.
Представители от българска страна са Екатерина Дограмаджиева, Светлина Николова, Таня Попова, Мария Йовчева, Елка Бакалова и Елисавета Мусакова, а от италианска - Марчело Гардзанити и Алберто Алберти.
Проектът ще разкрие мястото на Лондонското евангелие в развитието и разпространението на евангелския текст в района на Slavia Orthodoxa (Православна Славия), ще изясни значението му при създаването на църковнославянския език, залегнал в старопечатните книги, които се употребяват и до днес в широк по обхват славянски регион.
Подготвя се за печат и първото пълно издание на текста. Това ще осигури достъпност на всички изследователи на българската културна история до Лондонското евангелие. Този великолепен паметник ще получи представяне пред широката общественост.
Кирило-Методиев вестник, брой 20 (април-май) за 2005 година,
Издание на специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии
На 29 май 2007 година вечерта в катедралния храм на Велико Търново бе представен мултимедиен диск, с електронен вариант на така нареченото Лондонско Евангелие. Продуктът е електронно копие на оригиналния ръкопис и притежателите му ще имат възможност да “разлистят” страница по страница този ценен документ на Средновековието, да се запознаят с текста и да се радват на изяществото и красотата на прекрасните му миниатюри.
Г-жа Екатерина Димитрова, която представи мултимедийния проект, пребивава във Великобритания от 1989 до 2005 г. и се занимава с изследването на древния ръкопис и с популяризиране на изключителната му ценност.
Първата част на проекта включвал издаването на книга на английски език с подбрани около 80 миниатюри. Тази книга е част от осемтомна поредица на Британската библиотека, в която се представят най-ценните илюстровани ръкописи притежание на библиотеката. Нашето Четвероевангелие е представено в VІ том. Предстои издаването на книгата на български съвместно с Великотърновската митрополия.
Реализирането на вторият етап от проекта - новопредставения диск - започва през 2002 г. Дискът представлява пълно факсимиле на Четвероевангелието. Той съдържа всички страници с 367-те прекрасни миниатюри. Г-жа Димитрова нарича осъществяването на този проект “виртуално завръщане на Четвероевангелието в България”. Проектът е посветен на 650 години от създаването на Четвероевангелието и влизането на България в Европейския съюз.
Александра Карамихалева, из статията "Лондонското Четвероевангелие се завърна в България"
30 май 2007 година
"Слава на Бога, прославен в Св. Троица, който изпълва всяко добро начинание, що се начева за него, и дава начало и край.
Написан бе този животочен извор на новата благодат на пресладкото учение на Христа и неговите божествени самовидци, ученици и апостоли, наречен Четвероблаговестник не само по външен шар и злато, или пресукан лен, или по украса с камъни и бисери, но и по излияние на вътрешното божествено слово, откровение и проявление. Като го потърси, благоверният, христолюбивият, превисокият и боговенчаният самодържец цар Иван Александър го намери подобно на светилник, положен на тъмно място и забравен, поставен в нерадение от старите царе. Този христолюбив цар Иван Александър го намери с божествено желание и като го изяви евангелието биде преведено от гръцки слова на нашата славянска реч и бе положено за показ. То биде обковано отвън с позлатени дъски, а вътре биде украсено художествено от живописци с животворни образи на Господа и на неговите славни ученици, изписани със светли шарки и злато. Това бе сторено за утвърждение на неговото царство...
Тогава Иван Александър владееше скиптъра на българското и византийското царство заедно със своята благоверна, боговенчана и новопросветена царица госпожа Теодора... и със своя роден и превъзлюбен син цар Иван Шишман...
В годината 6864 от Сътворението на света (1355-1356 от новата ера), индикт 9-и. А този, който написа тази книга, се нарича монах Симон, роб на Господина моя цар.
Неизследимата висота на божествените писания не идва просто до човешкия разум, но първом изисква чистота и много разум, и отдалечаване на всички скверни и светски неща.
А пък аз, скверният и неразумен, валяйки се в този суетен живот, не съм сътворил нито едно добро дело на този свят и не зная кое място ще ме приеме, сторих това дело лениво и неразумно. Но прочее, моля ви, заради казаното от Господа не ми въздавайте зло за зло, понеже не писа това Дух свети, но ръка тленна и смрадна. И на пишещия ръцете ще изгният и ще се стрият на прах, а писаното, макар и грубовато, са слова Божи и пребивава навеки.
Поради това, ако ли нещо е погрешно или неизправно, заради бедността на моя ум - защото моят ум се рееше другаде в лукави мисли - вие, на които Господ развързва ума, за да разберете писаното, прочитайте го, благославяйте, а не кълнете, та с вашата поправка и моят недостатък да се изправи, та негли владиката ме избави от геената в онзи ден, когато ще дойде и ще рече: "Донесете делата, за да получите отплата."
Писана бе тази книга в дните на благоверния и христолюбивия господин Александър, който произхожда от две страни от царско коляно..."
Из Осмогласник от времето на цар Иван Александър, писан в Македония. Съхранява се в Народната библиотека "Св. Кирил и Методий" в София
Цар Иван Александър и царица Сара-Теодора
със синовете им Иван Асен и Иван Шишман. Миниатюра от Иван-Александровото евангелие, днес в Британския музей, Лондон. Aрхив Pravoslavieto.com
Евангелие по Матея. Заствака от Лондонското евангелие
Иисус Христос се явява на апостолите след Възкресението Си и
Св. Матей Евангелист предава евангелието на цар Иван Александър.
Четвероевангелие на цар Иван Александър, Евангелие от Матея, гл. 28
Иисус Христос, обкръжен от светии;
Страшният Съд; Цар Иван Александър, Пресвета Богородица и св. Ангел.
Лондонско четвероевангелие, Евангелие по Марка.
Трите влъхви пред Ирод. Втора глава от Евангелието по Матея
Виж също:
www.Pravoslavieto.com