AБОРТ
ABORTION
"Преди да те образувам в утробата, Аз те познах,
и преди да излезеш из утробата, осветих те:
поставих те пророк за народите" (Иер.1:5)
Съдържанието на този документ се генерира с безвреден за Вашия компютър active content (javascript).
Виж също раздела Вяра и медицина:
Планиране на семейството, аборти
Презвитера Александра Карамихалева
В днешно време да се говори за брака като за свещен съюз между един мъж и една жена, се счита за акт на дискриминация по отношение
на т. нар. сексуални малцинства; да се говори за прелюбодейството и блудството като за тежки грехове, се счита за ретроградност, а всяко изказване против абортите се тълкува като
посегателство върху свободата и правото на жената на избор. Днес това право на аборт се смята за напълно естествено както от юридическа, така и от морална гледна точка и се
защитава от държавата, от съдебната система, медиите и болшинството хора. За съжаление, объркани от лъжливия дух на нашето съвремие, дори вярващи християни считат, че абортът е
чисто медицински проблем, нямащ отношение нито към нравствеността, нито към тяхната вяра и спасение. Отношението на Православната църква към този важен проблем дава на членовете й
ясни ориентири, които да им помагат да определят своето поведение, на света свидетелството на Истината, съхранена в пълнота в съкровищницата на светото Православие.
Съгласно повелята на Господ Бог, отправена към първата човешка двойка: Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я (Бит. 1:28), в еврейската традиция зачеването на дете винаги се е считало за Божи дар и особено благословение за съпрузите. Напротив, бездетството се е считало за проклятие за сторени тежки грехове. От гледна точка на старозаветния Закон абортът е тежък смъртен грях против шестата Божия заповед (виж тук). Това разбиране за родителството и абортите съвсем естествено преминава и в Христовата църква, но с приобщаването към вярата на голям брой езичници, непознаващи Моисеевото законодателство, възниква необходимостта от нарочни правила, регулиращи поведението на новопокръстените. В древнохристиянския писмен паметник Учение на 12-те апостоли (Дидахия) във втора глава откриваме следното правило: Не убивай, не прелюбодействай, не развращавай деца, не блудствай... не убивай децата в утробата и не умъртвявай родилите се...
Посланието на св. ап. Варнава е не по-малко категорично: Не умъртвявай младенеца в утробата и не го убивай след като се роди.
Отците на Църквата също така недвусмислено осъждат както способстващите извършването на аборт, така и жените, прибягнали към тях.
Според Св. Василий Велики тези, които дават отвари от билки, отравящи младенеца, са убийци, както и тези, които приемат убиващи зародиша отрови. И още: Умишленото погубване на заченатия плод подлежи на наказание за убийство.
Св. Григорий Нисийски, освен че осъжда аборта, осветлява и проблема за началото на живота, като го отнася към момента на зачатието, а не към някой произволен етап от развитието на плода.
Сто години преди тях Тертулиан (160-223) пише по въпроса кога зародишът става човек: "А тъй като на нас действително ни е забранено веднъж завинаги човекоубийството, не ни е позволено дори да изтръгваме зародиш от утробата на майката, откъдето човек черпи кръв, за да се оформи. Възпрепятствуването на раждането е предварително убийство - няма значение дали някой изтръгва родена вече душа или я унищожава при раждането. Това, което ще стане човек, е вече човек, както всеки плод вече се съдържа в семето". (Вж. Апология на християнството).
Св. Йоан Златоуст изтъква, че не само жената извършила аборт, а и мъжът, който я е подтикнал, носи вина за греха.
Макар че съборните правила на Църквата говорят за аборта като за пиене на отровни билки с цел помятане, а съвременната медицина доста да е разширила своя арсенал от способи за детеубийство, то абортът не променя своята същност, нито Църквата своето принципно отношение. Какво е то? Абортът представлява убийство на невинно човешко същество, а онези, които са го извършили или са способствали за извършването му, са убийци. Те са виновни пред шестата Божия заповед Не убивай и втората най-важна Христова повеля Възлюби ближния, защото кой се нуждае повече от любов и закрила от младенеца, който поради пълната му беззащитност Бог е отредил да расте и укрепва в утробата!
Кога започва животът? При зачатието или след имплантацията няколко дена по-късно, когато започва да бие сърцето (около 24-я ден) или на шестата седмица от бременността, когато вече се долавя мозъчна дейност, когато зародишът достигне в двадесетата седмица, т. нар. състояние на жизнеспособност и може да оцелее извън утробата, или едва след раждането?
Дори най-упоритите поддръжници на аборта не отричат, че още във втория месец бебето притежава всички органи във функциониращо състояние. Не можем да приемем тяхното твърдение, че нероденото дете не е пълноценен човек. Никое човешко същество не е в пълна мяра личност, човек, но всички хора са в процес на развитие, на възрастване към Бога и притежават потенцията да станат човек в пълна степен, т. е. да достигнат единство с Бога. Затова и роденият и нероденият са еднакво ценни за Бога и нужни за Божието домо-строителство.
Изумително е до какво извращение е достигнало човешкото съзнание да гледа на аборта като на обикновена хирургическа операция, която засяга жената, но не и нероденото човешко същество! Вероятно жената, решила да направи аборт, се тревожи единствено Ще ме боли ли?, сякаш ще й отстраняват апендикс или болен зъб. Едва ли някоя си дава сметка на какви ужасни мъчения, способни да стъписат и най-ожесточения палач, подлага нероденото си дете.
Няма да описвам подробно различните способи. Най-общо те могат да бъдат разделени на два типа: 1) Такива, при които бебето се убива още в утробата на майката, като се разчленява, изгаря с химикали или се инжектира с отрова, а след това се изважда на части; 2) И такива, при които чрез изкуствено предизвикана родова дейност или цезарово сечение плодът се изтръгва жив, а след това се убива или предава за лабораторни изследвания. Тези методи ще добиват все по-голяма популярност, тъй като присаждане на органи или извличане на клетки за различни препарати може да става само от жив организъм.
Ето най-употребяваните аргументи, приспиващи съвестта:
Ембрионът не е човек, а парче месо;
Плодът е част от тялото на майката и тя има пълното юридическо и морално право да се разпорежда с тялото си, както намери за добре;
Абортът е операция като всички други;
Абортът е даже морален и хуманен, защото земята е пренаселена, замърсена, светът е ужасен, животът тежък.
Само че и вярващи, и невярващи би трябвало да знаят, че макар и зависимо от тялото на майката, ембрионът е различно от нея същество със свои индивидуални характеристики, уникално и неповторимо. Това, че през целия си живот човек е зависим в съществуването си от другите, не им дава право да го убият, нали?
Вярващите прибавят към тези аргументи на мира сего и следните, т. нар. християнски:
Умрялото детенце е невинно и ще отиде направо при Бога сред мъчениците. Ужасна грешка, която позволява на родителите да мислят, че са направили добро на детето си, като са го изпратили направо на небето, вместо да се мъчи тук на земята. Само че тези деца, умрели некръстени, никога няма да видят Бога, защото никой без кръщение не може да влезе в Царството Божие.
Грешният свят ще бъде изкупен от кръвта на невинните жертви.
Ако абортът е грях, ще се покаем и всичко ще бъде наред.
Най-често решението за аборт се взема прибързано, без сериозно обмисляне. Съвременните хора са възпитани да избягват излишните усилия, а абортът е най-лесното решение неколкоминутна манипулация и проблемът е решен. Жената и мъжът не си дават сметка, че убиват собственото си дете, нито са информирани как се извършва това.
Често се предприема аборт просто защото детето не влиза в плановете ни, а ние толкова държим сами да планираме и подреждаме живота си. Детето не е изрично пожелано, значи трябва да умре. А може би просто трябва да коригираме плановете си или да престанем да ги правим. Или пък себе си трябва да коригираме и да посрещнем с любов непожеланото дете?
"Нямам стабилна връзка", "съпругът ми е против", "нямаме жилище, стабилни доходи", "още уча", "трябва да направя кариера" и т.н. и т.н. Причини могат да се намерят, но нито една не е достатъчно основание да се отнеме невинен човешки живот. С малко повече вяра в Божия промисъл всеки от горепосочените проблеми е разрешим. Всяко дете, независимо при какви обстоятелства е заченато, е Божие създание, Бог му е вдъхнал дихание за живот и няма да го изостави, ще го освети при светото Кръщение и ще го обича.
За съвременното общество търпеливото понасяне на страдания или безропотното приемане на Божията воля е признак на слабост. Смята се, че страданията трябва да се избягват на всяка цена, че ако някой ти пречи да осъществиш намеренията си или да бъдеш себе си, заслужава да го елиминираш. Не е чудно, че се стигна до там, хората да премахват и собствените си деца, ако ще ги затрудняват, ако ще са пречка да удовлетворяват себичните си, егоистични желания. Каквито и социални, икономически, екологически и т. н. причини да се изтъкват за намаляване на раждаемостта в т. нар. цивилизовани страни, същинската причина си остава колосалната себичност обзела хората, егоизмът и гордостта.
Когато свещеникът или православният християнин се сблъска със случай на нежелана бременност, трябва да положи усилия да помогне на жената да приеме детето си без страх от бъдещето, с повече смирение и вяра в Божия промисъл.
Да й помогне да мисли за детето в утробата си като за невинно същество, поверено й като скъпоценен дар, а не като за проблем, който трябва да разреши на всяка цена.
Да й помогне да го възприеме като пълноценно човешко същество, уникално и неповторимо, със специална роля за Божието домостроителство за спасението на света, а не като парче месо.
Да информира жената как се развива зародишът в съответната седмица от бременността.
Да я информира как точно се извършва абортът, какво става с телата на абортираните деца, каква е участта на душата на некръстения младенец, какви са последствията за физическото и духовното здраве на майката и на цялото семейство, че някои противозачатъчни противно на наименованието си не предотвратяват зачатието, а убиват и изхвърлят вече оплодената яйцеклетка.
Може би ще възразите, че това не е работа на Църквата, че за целта си има лекари, женски консултации, специализирани списания. Истината е, че отровата на материализма и незачитането на живота са проникнали навсякъде. Онези, които би трябвало да пазят живота, с лекота и без угризения го унищожават съзнателно или не знаейки какво правят. Ежечасно хиляди невинни младенци биват избивани. Това е не само социално, демографско или психическо зло, а и кръвна жертва на олтара на сатаната.
С всяко убито дете неговото владичество се разширява в душите на всички, способствали за този аборт: жената, извършила аборта; мъжът, който я е подтикнал или подкрепил; свещеникът, който й е разрешил; политическите деятели, гласували съответен закон; социалните работници, препоръчващи аборт; магистратите, поддържащи правото на аборт; работещите в средствата за масова информация, скриващи истината за абортите; неправителствените организации, подкрепящи правото на избор; финансиращите и провеждащите изследвания за химически вещества, унищожаващи зародишите; поддържащите и провеждащите експерименти с живи деца в утробата или извлечени от нея; организациите за семейно планиране, чиято цел е демографска регулация чрез контрацепция, аборти и стерилизация; както и всички, които с мълчанието си и бездействието си съдействат на злото да тържествува и избива младенците ни.
Много хора просто не знаят, че абортът е тежък грях и се поддават на светските заблуди по този въпрос.
С проповед и просвещение свещеникът трябва да им помогне да разберат, че са извършили смъртен грях, да ги приведе и подготви за покаяние и изповед, да им помогне да постигнат мир със себе си и с Бога. За установяването на такъв мир често са необходими многогодишни духовни трудове.
Само дълбоко сърдечно съкрушение и искрено покаяние може да възстанови членството в тялото на Църквата Христова и правото на причастяване, подплатено с твърда решимост този грях да не се повтаря и да се работи за това и други да не паднат в него.
А любовта, от която са лишили неродените си деца, родителите трябва да превърнат в топла грижа за своите и чуждите деца.
Презвитера Александра Карамихалева
Брой седми за 2002
година
Александра Карамихалева
Покрай станалите обичайни новини за трагедии с множество човешки жертви, престъпления и злополуки, около Коледните празници медиите ни "зарадваха" и с една хубава вест. Престижна столична болница е получила дарение от скъпа техника за ранна диагностика на сърдечни аномалии при неродените. Бъдещите родители могат спокойно да си отдъхнат вместо да обикалят по лекарските кабинети и да източват здравната каса за скъпоструваща профилактика и лечение на сърдечните аномалии на още нероденото си дете, могат своевременно да сложат край на живота му и да си спестят маса неудобства. Какъв цинизъм!
С напредъка на технологиите в света отдавна стана възможно установяването на различни аномалии в развитието на ембриона още в началните стадии на бременността. За съжаление тези забележителни достижения на човешкия ум не се използват, за да се окаже навременна медицинска помощ на детето или морална подкрепа и съдействие на родителите. Резултатът от тези изследвания са т. нар. евгенически аборти, които предотвратяват раждането на болни и недъгави деца. Не знам по какъв друг начин можем да наречем прекъсването на живота на дете, заради възможността да се роди то физически обременено, освен: предумишлено убийство по особено жесток начин, въпреки че съвременното законодателство не третира абортите така.
Според радетелите на евгеническите аборти целта е да се избавят още неродените деца от един непълноценен и изпълнен със страдания живот, а родителите им от очакващата ги тежка участ по обгрижването на болно дете. Но отвъд тези привидно хуманни аргументи става очевидно, че се провежда една дълбоко неморална политика на очистване на обществото от нетрудоспособни, непродуктивни или така да се каже непълноценни хора. Макар че не физическата недъгавост обременява човечеството и го изражда, а нравствената.
Църквата категорично се противопоставя на идеята за т. нар. хуманни убийства дори в случаите на умиращ с цел избавянето му от страдания. Още повече тази забрана важи в случаите на неродени деца, чието заболяване би могло да има и добър изход: болестта може и да не се развие или да бъде успешно излекувана в бъдеще. Освен това, по Божия милост, и болно дете би могло да се радва на истински пълноценен живот и да доживее до дълбока старост, оставяйки след себе си драгоценните плодове на незаменимото си присъствие. Нито един човешки живот не е безсмислен, колкото и трудно да е понякога за ограничените ни човешки възможности да проумеем смисъла му.
Християнството гледа на земния живот като на етап от пътя към вечността, в който се формира човешката личност. Оттук и болестта, и здравето са само ситуации, в които се намира човек и благодарение на които изгражда своя характер и нравствен облик. При екстремните условия на неизлечима, продължителна болест могат да се проявят изключителни сили и дарования, които биха останали непостижими при благоденствие и добро здраве.
Мнозина от великите личности от всички области на човешката култура са имали вродени дефекти и неизлечими заболявания, но очевидно са имали и вродени таланти. Благодарение на силната си воля, търпение и духовна сила те са развили тези дарби и са станали слава за човечеството, а не бреме и срам. Ако слепецът Омир се беше родил в Спарта, където избивали физически слабите и недъгави деца, неспособни да станат добри войни, човечеството щеше да се лиши от "Илиада" и "Одисея".
Бог на всекиго дава различни дарби: здраве, физическа сила, ум, сърдечна топлота, различни таланти. Човешката природа е устроена така, че физическите недостатъци се компенсират от развитието на други сили и способности, а и най-добрата медицинска техника днес не може да констатира при лабораторни условия вродените духовни дарби на нероденото още дете.
Що се отнася до родителите: и болното, и здравото дете е дар от Бога, поверено им е за спасение. Заболяването на детето е наистина бреме за цялото семейство, но то може да се превърне и в най-здравата спойка в него, в извор на любов, дълбоки сърдечни отношения, радост в истинско благословение и средство за спасение на цялото семейство.
Никой не може да избегне страданията. Избягвайки едни, ние неизменно ще се натъкваме на други. Всъщност, колкото повече се опитваме да избягаме от страданията, толкова повече ще ни връхлитат те. Ако семейството е нравствена школа, то болните деца учат своите родители на търпение и милосърдие и им се отплащат щедро с неподправена любов. Често най-скъпо за майчиното сърце е именно болното дете. Честа е констатацията, че болните деца са духовно по-зрели от своите здрави връстници. Техният емоционален живот може да бъде по-дълбок, да проявяват неприсъща за възрастта им мъдрост, да са по-чувствителни, топли и грижовни към другите хора.
Както едно здраво дете може да се окаже истинско разочарование и проклятие за своите родители, да им донесе неописуеми страдания и незаличими рани, така и болното дете може да ги дари с истинско щастие, гордост и родителско удовлетворение. Нито здравето е залог за щастлив и пълноценен живот, нито болестта е залог за разочарования и горест.
Църквата в лицето на своите свещенослужители е длъжна ясно и недвусмислено да заявява своята позиция по отношение на абортите, за да са наясно пасомите за последиците от своя избор.
В пълно съгласие със съвременните научни данни за биологичната същност на човека, православното богословие и антропология определят началото на човешкия живот с момента на зачатието. "Този, който трябва да стане човек е вече човек" (Тертулиан, II в.). Следователно преднамереното прекъсване на бременността, в който и да е стадий от развитието на плода, е убийство и пряко нарушаване на заповедта "Не убивай" и Христовата заповед "Възлюби ближния като себе си".
В случаите на непосредствена смъртна заплаха, когато трябва да се избира между живота на майката и този на детето, Църквата не може да благослови аборта, но не може и да задължи жената да пожертва своя живот, тъй като подвигът на мъченичеството може да бъде само доброволен.
Прекъсване на бременността с цел запазване живота на майката се допуска само при извънматочна бременност, тъй като в такива случаи смъртта на детето е неизбежна.
По правило всички очакват от християнството да проявява любов и състрадание, но такива, каквито светът ги разбира: да правиш и говориш онова, което е удобно и приятно на другите и не ограничава своеволията им. Христовата любов, обаче, е нещо повече от доброта и човекоугодничество, нещо повече от толериране на бягството от страданията и трудностите на всяка цена (дори с цената на нечий земен и вечен живот). Христовата любов превъзхожда високомерната хуманност, която предлага онова решение, което изглежда най-лесно изпълнимо, дори ако последствията са ужасяващи за всички заинтересовани лица. Христовата любов смята спасението и вечния живот на родителите и децата за много по-важно от временното облекчение на физически, психически или финансови затруднения. Тази любов във всички времена е отричала и продължава да отрича убийството на неродени деца.
Александра Карамихалева 
Проф. Ирина Силуянова
:: Етикомедицински проблем нa абортa
:: История на правния статус на ембриона
:: Либерален подход към проблема за аборта
:: Консервативен подход към проблема за
аборта
Развитието на съвременната цивилизация – най-вече нейния технологичен ръст – често влиза в конфликт с морала на обществото, дори със смисъла на човешкото съществуване и със самият живот на човека. Най-новите биомедицински технологии, както никое от другите постижения на научнотехническия прогрес, оголват връзката между съвременната биомедицина и упадъка на ценността на човешкия живот. Мaсовaтa прaктикa нa изкуствено прекъсвaне нa бременосттa е шокирaщ белег зa дълбокaтa кризa.
Етикомедицински проблем нa абортa
Отношението на лекарите, медицинските общества и асоциации към практиката на изкуствения аборт може да се сведе до две противоположни позиции. Първата е изразена още в оригиналния текст на Хипократовата клетва, в която лекарят обещава:"На никоя жена няма да дам абортивен песарий". И така още в 5 в. Пр. Хр. Хипократ изрaзявa позицията на лекарското съсловие за етичната недопустимост на лекарско участие при извършването на изкуствения aборт.
Като израз на втората позиция може да послужи документ, приет през 1994 г. от една лекaрскa асоциация, в който не е изразено никaкво отношение или становище по този проблем. Тaкъв подход демонстрира разрив не само с принципите на Хипократ, но и с етичните традиции на медицинското общество от първата половина на 20 век.
История на правния статус на ембриона
Известно е, че в Древна Гърция и Рим "плодоизгнанието" не е третирано като престъпление. Християнството първо разпростира заповедта "не убивай" и върху намиращия се в майчината утроба човешки зародиш. Едно от общоприетите църковни правила – това на св. Василий Велики (4 в.), е: "Която умишлено е погубила заченат в утробата плод, подлежи на църковно наказание като за убийство" – сиреч дълъг период на покаяние и лишаване от причастие. Като нормативна база по този въпрос остава решението на Константинополския събор от 692 година, в което се казва: "Няма разлика, дали някой убива възрастен човек или човешко същество в самото начало на образуването му"...
Истинска революция в светското законодателство, предвиждащо тежко наказание, включително и смъртна присъда за умишлен аборт, става в Съветска Русия през 1920 година. Тогава тя става първата страна в света, където има пълно освобождаване на жените и лекарите от каквото и да е наказателно преследване зa извършен aборт.
Либерален подход към проблема за аборта
В настоящия момент най-влиятелната форма за морално и мирогледно оправдание на аборта е либералната. Тя се базира на два принципа.
Първият принцип: "правото на жената да се разпорежда със своето тяло", е завоювал с големи усилия своето място в европейската култура. Първите му "пробиви" са в признаването на медицинските показания за аборт, а след тях - и на социалните показания.
Либерaлното съзнание построява своя аргументация за "моралността на абортa". В нея изходният принцип е "правото на жената на аборт". Днес този принцип се видоизменя в "право на жената върху собственото си тяло" или "право на жената да се разпорежда с функциите на тялото си". Тук ясно прозират дълбиннинте представи, стоящи в основата на либералното съзнанние, а именно – натуралистична и материалистична антропология, съгласно която човекът е една психоматериална телесност, материя, осъзнаваща сама себе си и, дори, по изразa на Ницше: "тяло и само тяло". В тази светлина съждението "право на жената върху собственото си тяло" се превръща в абсурдното съждение "право на тялото върху собственото си тяло". Вторият основен принцип при либерaлнaтa защита на изкуствения aборт е отричането на личностния статус на плода.
В своето развитие човешкото същество преминава през редица стадии: от оплодената яйцеклетка до зрялата личност. Кога, на кой стадий да смятаме, че е започнал животът? Може ли да се постави знак на равенство между понятията човек, ембрион, плод, зародиш? В кой момент човешкото същество става морален субект? Според древната източна традиция възрастта на човека се отмерва от момента на зачеването му. В западната цивилизация исконно е било схващането, че животът започва от раждането. Дълго време лекарите са свързвали началото на живота на плода с първото помръдване.
Днес масова е тaкa нaреченaтa физиологична позиция. За нея е характерна липсата на единен отговор. Различните физиологични подходи винаги свеждат началото на живота до началото на функциониране на някоя физиологична система: сърдечносъдова, нервна и пр. Например в началото на 20 век биологията е свързвала началото на живота с 4–ри месечен плод, понеже тогaвa се появява същинска мозъчна тъкан. В края на 20 век електрофизиологичната активност на мозъчния ствол се регистрира вече при плод на месец и половина. Друга физиологичнa граница, приемана като критерий за възникването на човешкия живот е първото сърцебиене, което се случва към края на първия месец. В последно време физиологичните граници минават все повече на клетъчно ниво и според един такъв подход личността се образува по време на втората седмица след зачеването, т.е. вече слизаме до половинмесечен плод.
За нас особенно важна е съвременната широко възприета позиция на микрогенетиката, която свързва началото на човешкия живот с момента на оплождане на яйцеклетката, като момент на придобиване на пълен индивидуален набор гени на бъдещия биологичен организъм. От гледна точка на съвременнaтa биология – генетика и ембриология – животът на човека като биологичен индивид започва от момента на сливане на ядрата на мъжката и женската полови клетки и образуването на едно ядро, съдържащо неповторим генетичен материал.
През цялото време на вътреутробното си развитие новият човешки организъм не може да бъде считан за част от тялото на майката. Не може да бъде уподобяван на орган или на част от орган от майчиния организъм. Поради това е очивидно, че абортът, независимо в кой момент от бремеността се извършва, е умишлено прекратяване нa човешки живот.
И така, според мен, истинското морално-етично решение на проблема за началото на човешкия живот е разумното и непротиворечиво допълване на нашата религиозна православна позиция с естественонаучната представа, породена от изследванията на съвременната медицинска генетика.
Консервативен подход към проблема за аборта
Втората основна ценностна и мирогледна ориентация е консервативната. Тя се основава върху моралните ценности на религиозната култура. За България консервативният подход към проблема зa абортa е най-типично изрaзен в православното отношение. В Библията има сравнително малко пасажи, пряко отнасящи се към обсъждания от нас проблем. Например в "Книгата на Йов" има думи, в които той, говорейки за своя живот, започва "от нощта, в която е казно: зачена се човек!" (Йов 3:3). В "Псалтира" се кaзвa: "Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба. Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела, и душата ми напълно съзнава това. Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата. Твоите очи видяхя зародиша ми." (Псалом 138: 13–16).
Християнското отношение към абортите е еднозначно и има своите дълбоки основания. Православното богословие счита, че при решаването на сложните нравствени въпроси на първо място трябва да се вгледаме в самия живот на Основателя на християнството – Господ Иисус Христос. Св. Арх. Гавриил блaговещaвa нa Дева Мария с думите: "Радвай се, Благодатна! Господ е с Теб; благословена си Ти между жените!", a Църквата допълва: "и благословен е Плодът на твоята утроба, защото роди Спасителя на нашите души!". Товa събитие в символична форма ни дaвa християнското разбиране за началото на човешкия живот.
Същият този принцип веднага поставя под съмнение либералното "право на жената над собственото си тяло", което допуска, че плодът е само част от майчините тъкани. Известният съвременен църковен писател о. Стенли Харакас казва: "това не е нейното тяло, това е тялото и животът на друго човешко същество, поверено на нейните майчини грижи за отхранване".
Църковните правила са единодушни. Към тях се отнася съждението на св. Василий Велики, което споменахме преди: " Погубилата умишлено заченат в утробата плод, подлежи на (църковно) осъждане като за убийство". Оценката за аборта като нарушаване на Старозаветната заповед "Не убивай", е само едно от основанията за осъждането му от християнството. Другa сериознa причинa изтъквa св. Йоан Златоуст (5 в.). Той пише, че изхвърлянето на плода е нещо по-лошо от убийството, тъй като тук не се умъртвява нещо родено, а на самото раждане се слага препятствие.
Кое може да бъде "по-лошо от убийството"? Очивидно онова, което води до убийството, което е негова основа. Това е нарушаването на "първата и най-голяма заповед" – заповедта за Любовта.
Абортът е нарушаване на заповедта за любов, при това в нейната най-човешки глъбинна същност – посредством убийство на детето от майка му. Приемането и допускането на аборта, като "естествена" практика е много ясен симптом за настъпила дълбока морална криза на културата. Един виден италиански юрист от преди 100 години – Рафаело Баллестрини казва: "Най-сигурното доказателство за това, че даден народ е стигнал до крайната точка от своето падение ще бъдат онези времена, когато абортът започне да се счита за обикновено нещо и стане абсолютно приемлив".
Състави д-р Велислав Малев
Епитимия (от гр. "наказание") - особено средство за освобождаване от неправдите на греха, за вразумяване, за преодоляване на греховни привички и духовно израстване, за очистване
и омиротворяване на съвестта на каещия се грешник, при което неговият изповедник му назначава благочестиви упражнения и някои лишения, например да чете покайни и други молитви, да
пости извън полагащото се за всички време, да се смирява, правейки определен брой земни поклони и др. При по-тежки грехове духовникът може и да го отлъчи от приобщаване със Светите
тайни, т.е. от приемане на Светото причастие
за определено време. Ако, въпреки епитимиите
и молитвите на Църквата съгрешилият не се вразуми и покае, Църквата го изключва от обществото на вярващите и го оставя на Божията воля, изричайки анатема над неразкаялия се.
Правилата за назначаване на епитимия
Правилата за назначаване на епитимия се основават на съборни решения на Църквата и се съдържат в общоцърковните канонически сборници. Един от тях е Покайният Номоканон (епитимийник) от Цариградския патриарх св. Йоан IV Постник (582 - 595), който съдържа наставления към духовниците, извършващи Светото тайнство Изповед. Той определя и различната степен на лекуване на духовно-нравствените недъзи (строг пост, поклони, раздаване на милостиня и пр.) и съветва духовникът да се ръководи не толкова от тежестта на греха, но също от начина, по който каещият се възприема своята постъпка, от неговото вътрешно състояние. В нашето време на голяма духовна немощ у хората, пастирът е длъжен да се ползва от правото си да назначава епитимия с особена мъдрост и любов.
Според 91-во правило на Шестия вселенски събор абортът е равнозначен на убийство и за него трябва да бъде назначена десетгодишна епитимия, както и за този който дава "отровни треви и треви за любов"
21-во правило на Седмия вселенски събор определя също десетгодишна епитимия при аборт, и уточнява, че за отделни групи невъцърковени миряни тя може да бъде по-малка: две години. при плачещите извън Църковната ограда, три години при слушащите до църковните врати, четири години. при припадащите зад амвона, т.е. тези които излизат с оглашените, една година с верните.
Преди няколко зими в автобуса срещат майката на Б. При въпрос за дъщеря й тя споделя, че Б. е в болница с шестмесечното си дете. Бебето страда от тежкото заболяване спинална мускулна дистрофия, което е генетично обусловено и в дадения случай е резултат от т. нар. "лоши гени", налице и при двамата родители. Болестта се изразява в постепенно намаляване до пълно спиране на мускулната дейност на организма. Последното, което се случва е спиране дейността на сърдечния мускул. За болните са крайно опасни и обикновените респираторни заболявания, които засягат дихателната, а оттам и мускулната активност. Животът на такъв човек е мъчителен и кратък.
Бебето на Б. цял месец безуспешно се лекува в Медицинска академия. Първата диагноза, която му е дадена, е грип, който преминава в бронхопневмония. Въпреки всички усилия детето умира. Само на шест месеца. Ударът е ужасен за младата майка, бащата, близките. Минава цяла година, белязана от кошмари.
Второто дете на Б. се ражда здраво. За да бъде сигурна тя и съпругът й, майката се подлага на цяла поредица от изследвания. Междувременно Б. прочела огромна литература и преминала през най-различни източни учения, започва да проявява траен интерес към православната вяра. Нейната мистична натура е привлечена от неподозираната глъбина на Православието. Започва да търси, да общува с вярващи, да пита и чете трескаво. Посещавайки неделни и празнични служби, сама стига до извода, че иска да кръсти детето си. После разбира за светото тайнство Изповед, за светата Евхаристия... След нея в храма започват да идват близките й.
Животът тече спокойно до деня, в който Б. разбира, че отново очаква дете. Новината изостря отношенията у дома, започват мъчителни разговори, заплахи, опити да бъде склонена към аборт. И в този момент тя решава да постъпи по християнски, запазвайки детето. Близките й виждат причината за нейното безумие в Христовата вяра и започват да ограничават контактите й с вярващи. Всеки, който я насърчава в нейното намерение, е повод за проблеми и скандали. В четвъртия месец на бременността са й направени изследвания, които показват, че детето със сигурност е болно от спинална мускулна дистрофия и тя има последен "шанс" да направи аборт. Останала съвсем сама пред Евангелието и иконите, Б. избира живота за своето дете, рискувайки и своя живот. Вярвайки в Онзи, Който й дава възможността и дара отново да бъде майка, тя приема тежкото изпитание с благодарност. В този момент се сблъсква с позицията и убежденията на много вярващи, които й дават същия съвет като нейните близки (да извърши детеубийство). Превзети от рутинното и присъстващи в храма повече по навик, отколкото от дълбокоосъзната потребност, те я съветват да вземе в ръце бъдещето на себе си и своето дете и да се уповава на "правото" на майката да избира кога трябва и кога не трябва да има дете.
"В кое време живеем? Постъпи разумно! Помисли! Това дете само ще се мъчи. Ами ти?!" Б. мълчи. Обвиняват я в овчедушие и фанатизъм. Питат я защо се подлага на нечовешки експеримент, а съсипва и близките си и тя отвръща, че ще вярва докрай и ще извърви пътя, който й е даден, докрай. "Ако Бог допусне детето да умре, нашият дом и род ще имат на небето ангел, който ще се моли за нас". Тези думи окончателно убеждават "доброжелателите", че си е загубила ума.
Детето се ражда успешно, развива се съвсем нормално и се чувства добре. Лекарите дават надежда да бъде само носител на заболяването, без да го развие.
Тази история за кой ли път показва, че независимо от времето, динамиката и технологиите човекът е изправен пред избора по кой път да поеме: тесния и стръмен с Христос, под тежестта на кръста или широкия, равен, но гибелен път на света.
Вярата се доказва и се живее. Да постъпи вярващ човек като Б. е нормално, естествено. Ако е християнин, православната позиция по въпроса за аборта е еднозначна. От библейско време до сега на аборта се гледа като на отнемане на невинен човешки живот, убийство. Изпитанието за майката в изложения току-що случай се утежнява от потвърдената диагноза. Как да бъде обяснено на съвременния човек защо трябва да се роди едно толкова болно дете? Да се роди, за да се мъчи?
Евангелието дава отговор: "Защото се е родил човек на света" (Йоан 16:21).
Дария Захариева
Брой седми за 2002 година
Модерният човек искрено се отвращава, когато чете историческите хроники и сведения за езически племена и народи с описание на техните варварските обичаи и ритуали с принасяне на човешки жертви. Погнусата му е пълна, когато в жертва на истуканите са били принасяни деца, както в случаите с култа към божествата Ваал – Молох, Ал Узза. Да не говорим пък за традициите на спартанците и инките или за африканските религиозни ритуали, които продължават и до днес. Наскоро ООН публикува информация за ежегодно извършвани десетки детски жертвоприношения в Уганда.
Преди няколко месеца в Брюксел по инициатива на испанския Институт за семейна политика беше представено изследването "Абортът в Европа и в Испания". Документът съдържа ужасяващи данни за случващото се в Европа.
Само през 2008 г. са били извършени 2 милиона 863 хиляди 649 официално регистрирани аборта, които се явяват основна причина за смъртността на континента, значително изпреварвайки жертвите от автокатастрофи, рак, инфаркт и др. Ако към тях се прибавят и нелегалните аборти, които не подлежат на статистика, то броят им вероятно би надхвърлил 5 милиона само за година.
За три години само в страните от Евросъюза броят на абортите надхвърля милион и двеста хиляди. В момента само в две страни от Европа – Ирландия и Малта, абортът е забранен със закон. В 14 европейски страни абортът е разрешен при определени обстоятелства, а в 11 може да бъде свободно извършван. По брой на абортите в Европейския съюз първо място заемат Великобритания, Франция, Румъния и Италия.
Докладът неизвестно защо пропуска България, която се нарежда на трето място по брой на абортите в Източна Европа, като преди нас са само Русия и Украйна. Вероятно статистиката отчита общия брой на абортите в дадена страна, без да се прави съпоставка с броя на населението.
Така броят на абортите, извършвани годишно в България, които се движат между 37 000 и 50 000, не могат да се сравнят със 100 000 аборта, извършвани в Испания примерно за година. Само че Испания има население от близо 47 милиона срещу малко повече от 7 милиона в България. Ако съпоставим пък броя на абортите в България с броя на родените деца, които са около 75 000 годишно, се оказва, че една на всеки три бременности в страната завършва с аборт. 250 хиляди пък са семействата в страната, които не могат да имат деца, а това са само официалните статистики, какви ли са истинските числа? Все пак трябва да отбележим, че през 1980 г. абортите в България са били 156 056, а през м.г. са 33 733 официално регистрирани.
Руската статистика е още по-жестока. През 2005 г. на всеки 100 раждания е имало по над 120 аборта, тоест, повече от половината от всички бременности в Русия са завършили с детеубийство. През 2009 г. положението в Русия става още по-страшно - над 2 милиона аборта или 70 % от всички бременности в страната са завършили с детеубийство.
И за да бъде картината пълна, ще отбележим, че годишно в света се извършват между 30 и 50 милиона аборта, а ежедневно се регистрират по около 200 смъртни случая на родилки. Казват, че Втората световна война, продължила шест години, е отнела живота на 17 милиона военнослужещи и 33 милиона цивилни, като по този начин става най-голямата трагедия в историята на човечеството. Абортите избиват 50 милиона деца, но само за година! За пореден път си задавам въпроса, кои са варварите и кога са живели те...
Венцислав Каравълчев
12 септември 2010
Лекарка бе отлъчена от църквата, защото прави аборти. Наказанието й бе наложено след изповед при сливенския свещеник отец Евгени. (Виж кратко интервю с него по-долу. Обърни също внимание на разликата в понятията епитимия и анатема, бел.ред.)"
Поисках от докторката, която е гинеколожка, да спре абортите. Тя обаче отказа. Докладвах на владиката Йоаникий и я отлъчихме", обясни свещеникът.
За разлика от лекарката неин колега гинеколог се разминал с по-лека санкция.
"Докторът осъзна, че върши убийство, правейки аборт. Затова му наложих едногодишна епитемия, т.е. да чете молитви за покаяние. Накрая се отказа от подобни операции", похвали се отец Евгени.
Той призова абортите у нас да бъдат забранени със закон. Сливенският митрополит Йоаникий потвърди, че ще настоява Светият синод да излезе с официално становище.
"Абортът е убийство, а убийството е грях. Не може църквата да одобрява греха! Не можем да се месим в делата на държавата, но може да излезем с едно обръщение към вярващите и лекарите", категоричен бе владиката.
Отец Евгени, който е един от двамата изповедници в Сливен, публично нарече гинеколозите "платени килъри".
"Срещу 80 лв. на аборт те унищожават човешки живот. Нарушават Хипократовата клетва, в която се казва: "Няма да дам на жената отвара, за да не причиня аборт" (виж също ст. "Етични проблеми на аборта", бел.ред.), каза свещеникът.
Той изчислил, че сега в България се правят по 60 000 легални аборта годишно, а нелегалните са поне още толкова. Това означава, че убиваме един цял град колкото Сливен всяка година, което се отразява и на икономиката на страната, категоричен е отец Евгени. Самият той е баща на 6 деца, въпреки че е само на 34 години.
Въпросът за абортите у нас бе повдигнат само месец след като в Португалия бе проведен референдум по проблема. Допитването се провали заради ниската активност и така забраната за прекъсване на бременността остава в сила. Абортът все още е табу и в Ирландия. (в. Стандарт, 7 март 2007)
Отец Евгени от централния православен храм "Свети
Димитър" в Сливен е най-многодетният баща българин в града под Сините камъни. 34-годишният свещеник се радва на 6 деца. Твърди, че със съпругата си вече мислят за седмо. Наскоро
осемчленното му семейство получи двуетажна къща от общината. Заплатата на свещеника е 200 лв., а майчинството на съпругата - 180 лв.
Отче, откъде у вас тази ярост срещу аборта?
- Абортът е убийство. Всички ние трябва да разберем, че в утробата на майката тупа сърце. Наскоро гледах филм, който всички трябва да видят. На него е заснето детенцето по време на аборта. Аз му видях ръцете, как маха с тях, как му ги късат, как отваря уста, за да извика. Това е чудовищно.
- Но църквата у нас е отделена от държавата. На какво се надявате?
- Радвам се, че Светият синод скоро ще излезе с открито писмо. В момента се събира информация за законовата уредба. И се надявам гласът на православната ни църква да бъде чут. Надявам се и медиите да не оставят проблема да заглъхне.
- Но сегашното положение с абортите у нас е както в почти цяла Европа.
- Щом мнозинството в Европа се убива, трябва ли и ние да го правим? Затова БПЦ винаги е пазила своя народ. И в момента трябва да го направи. Само в една сливенска клиника ежедневно се правят пет аборта. Над 100 000 са годишно у нас. Това означава, че всяка година ние губим по един град като Сливен. Това се отразява на цялата ни икономика.
- Повечето гинеколози ще ви се разсърдят, след като публично ги наричате платени килъри.
- А нима не е убийство това, което правят повечето от тях. Тези хора убиват най-малките, най-крехките същества на земята. Правят го за 80 лв. Това легитимно убийство се нарича аборт. Аз познавам гинеколози, които пишат, че децата са на един месец, а те са на четири. И убиват, въпреки че там тупти сърце. Къде им е моралът? Защо нарушават Хипократовата клетва? Абортът е три пъти по-опасен от раждането.
- Отче, кажете коя е гинеколожката, която сте отлъчили от църквата, след като отказала да спре аборти, изповядвайки се пред вас?
- Това е невъзможно. Никога няма да я назова, защото аз съм изповедник и за нищо на света не бих нарушил тайната на изповедта. Митрополията ме е сложила там и аз изпълнявам каноните.
- Вие имате 6 деца. Ако вашата съпруга поиска да направи аборт, как бихте реагирал?
- Това е невъзможно. Ако тя го каже, никога повече няма да ми е съпруга. Аз пък няма да съм свещеник. Двамата с жена ми не можем без малки деца. Те са най-чистите създания, като ангел Божий. Затова и вече мислим за седмо дете.
- Отче, как се оправяте с 200 лева заплата като свещеник?
- Говори се, че ще ни увеличават заплатите с 20-30 лв., но още не е станало. Майчинството на жена ми е 180 лв., а още 120 лв. получаваме като детски. От тази година най-после успяхме да се вредим и вече взимаме помощ за ток. На практика живеем с помощта на близки и приятели. Чувстваме се обаче щастливи заради многото деца.
- Защо българинът не иска да има повече деца?
- Защото стана егоист. Причините не са само икономически. Те са преди всичко психологически. За да гледаш дете, трябва да правиш жертви. Да жертваш съня си, времето си, ако се наложи кариерата. Много хора не са готови за това.
- Знаете, че сигурно ще имате много опоненти. Готов ли сте да защитавате тезата си в пряк диалог?
- По всяко време съм готов. Готвя се за диспути и този въпрос не бива да се оставя.
Георги Мангинов (в. Стандарт, 8 март 2007)
Отче, призовахте абортите у нас да бъдат забранени със закон. Защо?
- Това не е моя позиция, а позиция на православната ни църква. Абортът е убийство, а убийството е смъртен грях...
- Но понякога не е ли наложително да се вземат и такива болезнени решения...
- О! Така е наистина. Когато е застрашен животът на майката, няма никакво съмнение...
- А ако детето е заченато в резултат на насилие? Ако майката дори не е навършила пълнолетие?
- Дори и тогава животът му трябва да бъде запазен. А неотдавна имах такъв случай. Двама млади родители, за жалост - бивши наркомани, дойдоха при мен за съвет. Чакаха бебе. Страхуваха се, че то може да се роди с увреждания. Аз настоях да запазят рожбата си. Кой им дава право от името на детето си да вземат решение дали да го има, или не? Роди се здраво, прекрасно бебе... Аз често ходя в училищата, за да разговарям с младежите. Трябва да им се обяснява. Абортите са следствие от сексуалната разюзданост.
- Вярно ли е, че сте анатемосали гинеколожка заради абортите?
- Няма непростим грях. При мен са идвали жени, които са преживели трагедията на аборта, но се разкайват. И трябва цял живот да се молят за тези деца. Но случая с гинеколож-ката бе друг. Тя дойде на изповед. Настоях да престане с тази си дейност. Тя отказа, а е православна християнка. И беше отлъчена от църквата... Според официалната статистика през 2000 г. у нас са извършени 60 хиляди аборта. Вероятно още толкова са нелегалните прекъсвания на бременността. Трябва да се спре тази престъпна машина за правене на платени убийства.
- Как да отглеждаш дете, ако нямаш средства? Ако не можеш да се погрижиш за самия себе си, как да направиш това за едно дете?
- (Смее се.) Аз имам шест деца. Учудвате се? Да, само на 34 години съм. Съпругата ми е на 33 години.
Най-малкото е на една година, най-голямото - на 14. Аз вземам 200 лева заплата като свещеник. Съпругата ми получава 180 лева майчински. Отделно - 120 лева детски. Децата ни са нахранени, облечени. Не е лесно.
- Как се справяте?
- Вярващият човек поглежда на живота нематериалистично. Господ е казал да не се грижим какво ще облечем на утрешния ден, защото той мисли за това. Като се появи детето, сякаш всичко се нарежда... И при нас, в моето семейство, сме били „на ръба", като свършат парите. Ама на другия ден се намират.
- Не се оплакахте от нищо...
- Какво да се оплаквам? Но има неща, които ме смущават. Наскоро свещеникът в Стралджа, Ямболско, ми сподели, че той и жена му, като родители на три деца, имат право да пътуват с преференции в БДЖ. А то се оказало, че не могат да ползват тази привилегия! Трябвало да пътуват с влак с всичките си деца, за да им я признаят! Последния месец в Сливен премахнаха намаленията на таксите за детските градини за многодетните семейства. Още не съм плащал и не зная как ще ни се отрази.
- Какво очаквате да се случи след вашия призив?
- Сливенският митрополит ме подкрепи. Разчитам на неговото съдействие да получим подкрепа и от Светия синод за искането ни пред правителството за закон срещу абортите.
Вестник "Труд" 9 март 2007 годиан
- Дядо владика, какво ще предприемете като Свети синод срещу абортите?
- Пишем писмото, скоро ще е готово. Но то не е толкова спешно. Имаме други въпроси за решаване.
- Какво ще съдържа това писмо?
- В него ще кажем, че е грешно да се прави аборт.
- Ще поискате ли законова забрана от държавата?
- Държавата ни... Не знам дали е православна, за да искаме.
- Как да не е православна, като над 80% от хората твърдят, че изповядват православна религия?
- Не всеки, който казва Господ, е православен. Трябва да го приемаш със сърцето и душата си. Да приемаш каноните, догмите. Това е доказателство, а не голите фрази.
Георги Мангинов (в. Стандарт, 8 март 2007)
Призивът на сливенския свещеник отец
Евгени Светият синод да забрани абортите скара лекарите. По-голямата част от гинеколозите в града скочиха срещу попа и заявиха, че църквата няма думата в светска държава. "Ако
забранят абортите, просто ще се правят нелегално, което е много по-опасно", твърдят доктори. Те се заканват да дадат под съд отец Евгени за това, че нарече гинеколозите "платени
килъри". Възмутени са и от отлъчването от църквата на тяхна колежка, която отказала да спре да прави аборти. Името на дамата засега остава тайна. Свещеникът обаче получи неочаквана
подкрепа от д-р Пенка Спанова, която завежда детско-юношеската гинекология в Сливен.
"Изцяло подкрепям позицията на църквата, че абортите трябва да се забранят. Първо е голям грях пред Бога да премахнеш един живот", заяви тя пред "Стандарт". Д-р Спанова е специалист вече 20 години. "Всеки сам си решава, но аз съм християнка и знам, че Бог помага на мен и моите пациенти. Знам, че голяма част от тях са на друго мнение, но не се притеснявам. Къса ми се сърцето, когато трябва да направя аборт на тийнейджърка. Ето сега ме чака 14-годишно момиченце. Винаги в такива случаи говоря с майката. Трябва обаче да става истинска дискусия с психолог, родители и педагози. Това е изключително важен момент да се реши дали изобщо е нужен абортът", казва д-р Спанова. Когато влиза в църквата, тя винаги иска прошка от Бог за абортите, които е правила. Според д-р Спанова в България трябва да има забрана за аборти, а такива да се извършват само при краен случай.
Д-р Георги Илиев, който също е сливенски гинеколог, обаче е убеден, че евентуална забрана няма да доведе до нищо добро. И преди имаше такива ограничения и какво стана - процъфтяха нелегалните аборти, каза д-р Илиев. Според него дори и законова забрана няма да има реален ефект. И друг път са опитвали, но не е давало резултат. Особено за малцинствените групи - при тях въпросът с контрацептивите е доста проблемен, счита д-р Илиев. Според него църквата не може да окаже толкова силно въздействие върху обществото ни, както например католическата църква в някои западноевропейски държави.
Според д-р Илиев още се спори след коя седмица е жив ембрионът. По нашето законодателство прекъсването на бременността по желание става до 12-ата седмица. След това аборт се извършва само след решение на комисия. Днешното българско законодателство е либерално и в съответствие с европейската действителност, категоричен е д-р Илиев. (в. Стандарт, 8 март 2007)
В супермаркет в австрийската столица Виена бе открит център за абортиране. Това е съобщил виенският архиепископ кардинал Кристоф Шьонборн. В статия, публикувана в католическия седмичник "Неделя", архиепископът коментира банализирането на аборта и засилващото се насилие против правото на живот. Да се правят покупки и аборти под един и същ покрив е едно опасно и недопустимо банализиране на живота, заявява кардинал Шьонборн.
В Австрия абортът е легализиран от 1975 г- до 12-та седмица от бременността. (Радио Ватикана, по http://pravoslavie.bg, 7 март 2007)
Евангелски вестник, 25 Август 2006 г. Всяка година в Германия над 2000 деца биват убивани чрез аборт след дванадесетата седмица на бременността. Тези аборти са законни, когато са продиктувани от грижа за здравето на майката, или когато предварително бъдат установени сериозни увреждания в зародиша. През изминалата година се съобщава за 2220 подобни случая. 171 "късни" аборта са направени чак след 23-та седмица от бременността. Мрачната статистика е по данни на лекарска организация.
Много политици определят, че това е нетърпимо положение. Те приветстват заплануваната важна среща на тема "Късните аборти". На 19.09. 2006г. политически ръководители и църковни представители ще дискутират относно нови правила за късното абортиране. Целта е една: законът, особено в частта си за късните аборти, да бъде реформиран. Някои от участниците в срещата ще настояват преди аборт майките да провеждат разговор с психолог, за да им бъде направено пълно медицинско изследване и да им бъде даден тридневен срок за размисъл. Те ще настояват за допълнителни грижи и подпомагане на семействата, отглеждащи увредени деца. Основното, което трябва да се съблюдава, е, че предполагаемо увреждане на плода не би трябвало да е достатъчно основание за аборт.
На 27 Август 2006 г. в Нюрнберг около 100 християни проведоха мълчалива демонстрация за правата на неродените. Чрез плакати те протестираха срещу избиването на 300 хиляди деца годишно чрез аборти. С митинг пред една от църквите в Нюрнберг (Lorenzкirche) те призоваха да бъде сложен край на несправедливите аборти. Инициатор на шествието бе организацията "Weisser Friede", в която влизат много християнски групи, борещи се за по-добра закрила на живота. Акцията се насочи към клиниката за прекъсване на бременност на д-р Андреас Фройдман, където по данни на местен вестник годишно биват извършвани над 3000 аборта. Ръководителят на "Weisser Friede" пастир Хансюрген Китцингер коментира, че Нюрнберг, известен като "град на човешките права", допуска смъртта на беззащитни, невинни, още неродени деца. (Евангелски вестник)
Actualno.com, 11 февруари 2007. Прекалената употреба на алкохол и секс без предпазни средства са станали причината за рекордния брой аборти, осъществени в британските клиники след коледните празници.
По данни на международната мрежа за женски консултации Marie Stopes International (MSI) през януари в нейните клиники са били осъществени 5992 аборта, което е с 13% повече, отколкото през предходната година. Това е абсолютен рекорд за цялата 32-годишна история на MSI. Подобни данни съобщават и други медицински учреждения в страната. [...]
Медиците смятат, че тези данни свидетелстват за необходимостта от мащабни кампании преди празниците, пропагандиращи контрацепцията и профилактиката от полови инфекции. MSI има опит от подобни кампании. През миналата година организацията е предлагала на британките специални "чантички за купони", съдържащи презервативи и противозачатъчни таблетки.
News.bg, 12 февруари 2007. Доминираният от социалистите парламент в Португалия легализира абортите, въпреки протестите на католическата църква, предаде АФП.
Новият закон получи подкрепата на депутатите социалисти, комунисти, от партията на "зелените", от Левия блок и на 21 народни представители от Социалдемократическата партия.
Социалистическото правителство има мнозинство от 121 депутати от 230-местния парламент и няма да има проблеми с прокарването на закона.
С мнозинство от 59.3% срещу 40.7% против португалците подкрепиха предложението за легализирането на абортите на проведения през февруари референдум, предаде Ройтерс. Въпреки че избирателната активност беше под необходимата, за да бъде признат референдумът за валиден - 43.6%, тогава премиерът на страната Жозе Сократеш заяви, че социалистическото мнозинство ще зачете резултата и ще внесе в парламента закон за легализацията им. Той допълни, че за разлика от проваления през 1998 г. референдум, когато също при ниска избирателна активност избирателите бяха разделени почти поравно - 51% на 49 %, във вторник португалците ясно са изказали своите позиции.
В интерес на обществото е да се води битка срещу опасните за здравето нелегални аборти, аргументира се в телевизионно обръщение Сократеш. Той посочи, че въпреки ограниченията в страната се извършват тайно 23 000 аборта годишно, които са опасни за здравето на майката, защото се правят при нехигиенични условия и в непредназначени за целта помещения. Законът ще предостави възможност на жените до 10-та седмица сами да решат дали да задържат бебето. Досега португалките можеха да се възползват от аборта до 12-та седмица единствено ако са забременели след изнасилване или има опасност за живота на майката или на плода.
Премиерът ще понесе отговорност за тази печална глава в историята на Португалия. Той прокарва едно политическо решение, което разделя обществото, разкритикува инициативата лидерът на опозиционната Народна партия Жозе Рибейру е Кащру, който възглавяваше кампанията против абортите. Опонентите изказаха опасения, че инициативата на премиера Сократеш ще разяде традиционните католически ценности, ще повиши цената на здравните услуги и ще увеличи броя на абортите.
След референдума в Португалия абортите в Европа ще останат забранени само Полша, Ирландия и Малта, където католическата църква е все още твърде силна.
News.bg, 10 февруари 2007. Португалия е разделена преди провеждането в неделя на референдум за абортите, който ще извади страната от кръга на твърдите противници на абортите в ЕС като Полша и Испания, съобщава Еurope.bg.
Привържениците на закона водят в социологическите проучвания, но референдума все още може да се провали, ако не участват 50 % от гласоподавателите. Подобен референдум пропадна през 1998 г. заради участието на едва 32 % от пълнолетните португалци.
Управляващите в Португалия социалисти посочиха възможността за приемането на промените в парламента, ако мнозинството от гласоподавателите се обявят в подкрепа на абортите, дори и да са гласували по-малко от 50 % от португалците.
Премиерът Жозе Сократес заявява, че новият закон ще премахне „националния срам от нелегални аборти", тъй като според различни организации в Португалия годишно се провеждат около 23 хиляди нелегални аборта, често при много условия.
Противниците на закона - в частност Католическата Църква и групи против абортите - се страхуват, че приемането на този акт ще отвори вратите за други подобни либерални закони в католическата страна, ще увеличи броя на абортите и ще се отрази на държавния бюджет.
Според законопроекта, абортите ще бъдат разрешени в първите десет седмици на бременността, докато в момента са възможни само в редки случаи като изнасилване, опасност за здравето на майката и др.
Докато в страни като Полша, Малта и Ирландия абортите са също съществено ограничени, само в Португалия жените, които са направили аборт са застрашени от три години затвор.
News.bg, 19 февруари 2007. Индийската полиция е открила 390 части на останки от новородени бебета или ембриони в близост до болница в град Ратлам. По случая са разпитани двама здравни работници.
Полицията предполага, че става въпрос за женски ембриони и бебенцата. Точната им възраст не може да бъде установена.
В Индия момичетата са силно нежелани в семействата, което води до убийството на женски ембриони, както и детеубийства на новородени момиченца.
Около 500 000 аборти на бебета от женски пол се извършват всяка година в Индия, сочи статистиката. Около 10 млн. момичета са били изгубени през последните 20 години в Индия, откакто в страната се правят изследвания с видеозон, позволяващи ранното установяване на пола на бебето.
Въпреки че преди 12 години бе приет закон, който забранява да бъде разкриван пола на бебето, това е масова практика в болниците. В повечето случаи лекарите съобщават на родителите пола на детето чрез специални кодирани знаци.
Междувременно правителството обяви плановете си да разкрие специален дом, където нежеланите момичета могат да бъдат оставяни.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
