Шестопсалмие (гр. ексапсалми) наричаме шестте псалома (3, 37, 62, 87, 102, 142), с които започва Утренята и чието четене изисква от вярващите особено внимание. Както предначинателния псалом на вечернята, шестопсалмието на утренята пробужда у вярващите души дълбоко религиозни чувства и подготвя молещите се за Великата ектения. По време на шестопсалмието свещeникът чете т.н. светилни молитви.
По-долу:
Виж също:
То започва с трикратното славословие от Евангелието по св.ап. Лука (2:14):
"Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!"
("Слава в вышних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение".)
Първият от шестте псалма - 3-ти псалом "Господи, колко се умножиха враговете ми!..." има надслов "Псалом на Давида, когато бягаше от сина си Авесалома". Псаломът указва обстоятелствата, при които псаломът е написан.
Вторият псалом 37-ми Псалом "Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай..." е посочен като "Псалом Давидов. В спомен за съботата". Св. Атанасий Велики разяснява, че това е молбата на Давид към Бог да Му дарува съботата, т.е. да му дарува успокоение от бедствията, които тежат над него. Псаломът изразява дълбокото разкаяние на Давид за делата му, причинили бедствия на неговия народ и на него самия.
Третият псалом - 62-ти псалом "Боже, Ти си Бог мой, Тебе търся от ранни зори..." е "Псалом на Давида, когато беше в Иудейската пустиня". Св. пророк-псалмопевец е написал псалома в Юдейската пустиня, когато се е спасявал от преследванията на Саул.
Четвъртият псалом - 87-ти псалом "Господи, Боже на моето спасение!..." е обозначен като "Песен. Псалом. От Кореевите синове. Началнику на хора на Махалат, за пеене. Учение на Емана Езрахита". За съставител на този псалом се счита Еман, един от тримата знаменити певци-левити, живели по времето на Давид. Псаломът изразява състоянието на човек, намиращ се в крайно унижение и изнемога.
Петият псалом - 102-ри псалом, Псалом Давидов "Благославяй, душо моя, Господа...", Псалмопевецът посвещава на Божията благост, неизтощимо милосърдие и дълготърпение.
Шестият псалом - 142-ри псалом "Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина...", има надслов "Псалом от Давида (когато беше преследван от сина си Авесалома)".
Псаломът разказва за преследван от врагове и изпитал страха и унинието човек, който съзнава, че е наказан за греховете си. Като осъзнава своята вина и се разкайва, той моли прошка и милост от Бога.
© А. Тиранин, Шестопсалмие с тълкувание и пояснения, www.liturgy.ru. Превод Pravoslavieto.com
| Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение (3 пъти). Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала (2 пъти). |
Слава в вышних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение (трижды). Господи! устне мои отверзеши, и уста моя возвестят хвалу Твою (дважды). |
| Господи, колко се умножиха враговете ми! Мнозина въстават против мене; мнозина казват за душата ми: за него спасение няма в Бога. Но Ти, Господи, си щит пред мене, моя слава, и Ти въздигаш главата ми. С гласа си викам към Господа, и Той ме чува от светата Си планина. Лягам, спя и ставам, защото Господ ме закриля. Няма да се уплаша от десетки хиляди люде, които отвред са се опълчили против мене. Стани, Господи! спаси ме, Боже мой! защото Ти удряш по лицето всички мои врагове и трошиш зъбите на нечестивите. От Господа е спасението. Върху Твоя народ е Твоето благословение. | Господи, что ся умножиша стужающии ми! мнози востают на мя; мнози глаголют души моей: несть спасения ему в Бозе его. Ты же. Господи, заступник мой еси, слава моя и возносяй главу мою. Гласом моим ко Господу воззвах, и услыша мя от горы святыя Своея. Аз уснух и спах, востах, яко Господь заступит мя. Не убоюся от тем людей, окрест нападающих на мя. Воскресни, Господи, спаси мя, Боже мой, яко Ты поразил еси вся враждующия ми всуе; зубы грешников сокрушил еси. Господне есть спасение, и на людех Твоих благословение Твое. Аз уснух и спах, востах, яко Господь заступит мя. |
| Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай, защото Твоите стрели се забиха в мене, и Твоята ръка тежи върху ми. Няма здраво
място в плътта ми от Твоя гняв; няма мира в моите кости от греховете ми; защото беззаконията ми превишиха главата ми, като тежко бреме ме притиснаха, смърдят и гноясват моите
рани поради безумието ми. Аз се прегърбих и съвсем се наведох, цял ден ходя натъжен; защото чреслата ми са цели възпалени, и няма здраво място в плътта ми. Изнемощях и извънмерно
съм съкрушен; викам от мъките на сърцето си.
Господи, пред Тебе са всичките ми желания, и моята въздишка не е скрита от Тебе. Сърцето ми трепери; моите сили ме напуснаха, и светлината на очите ми, - и нея няма у мене. Моите приятели и моите искрени отстъпиха от раните ми, и ближните ми стоят надалеч. А които търсят душата ми, турят мрежи, и които ми желаят зло, говорят за моето загиване и всеки ден козни кроят; аз пък като глух не чувам и съм като ням, който не отваря устата си; и станах като човек, който не чува и няма в устата си отговор, защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще чуеш, Господи, Боже мой. И аз рекох: да не възтържествуват над мене (моите врагове); когато се колебае ногата ми, те се големеят над мене. Близко съм да падна, и скръбта ми е винаги пред мене. Беззаконието си съзнавам, съкрушавам се заради греха си. А моите врагове живеят и крепнат, и ония, които ме ненавиждат без вина, се умножават; и които ми връщат зло за добро, враждуват против мене, задето следвам доброто. Не ме оставяй, Господи, Боже мой, не се отдалечавай от мене; побързай ми на помощ, Господи, Спасителю мой! |
Господи! да не яростию Твоею обличиши мене, ниже гневом Твоим накажеши мене: яко стрелы Твоя унзоша во мне и утвердил еси на мне руку Твою. Несть
исцеления в плоти моей от лица гнева Твоего, несть мира в костех моих от лица грех моих: яко беззакония моя превзыдоша главу мою, яко бремя тяжкое отяготеша на мне. Возсмердеша и
согниша раны моя от лица безумия моего. Пострадах и слякохся до конца; весь день, сетуя, хождах, яко лядвия моя наполнишася поруганий, и несть исцеления в плоти моей. Озлоблен
бых, и смирихся до зела: рыках от воздыхания сердца моего.
Господи! пред Тобою все желание мое, и воздыхание мое от Тебе не утаися; сердце мое смятеся, остави мя сила моя, и свет очию моею, и той несть со мною. Друзи мои и искреннии мои прямо мне приближишася и сташа; и ближнии мои отдалече мене сташа, и нуждахуся ищущии душу мою; и ищущии злая мне - глаголаху суетная, и льстивным весь день поучахуся. Аз же, яко глух, не слышах, и яко нем - не отверзаяй уст своих; и бых яко человек не слышай и не имый во устех своих обличения. Яко на Тя, Господи, уповах; Ты услышиши, Господи, Боже мой. Яко рех: да некогда порадуют ми ся врази мои, и внегда подвижатися ногам моим, на мя велеречеваша; яко аз на раны готов, и болезнь моя предо мною есть выну. Яко беззаконие мое аз возвещу, и попекуся о гресе моем. Врази же мои - живут, и укрепишася паче мене, и умножишася ненавидящии мя без правды. Воздающии ми злая возблагая оболгаху мя, зане гонях благостыню. Не остави мене, Господи, Боже мой, не отступи от мене. Вонми в помощь мою. Господи спасения моего! Не остави мене, Господи, Боже мой, не отступи от мене. Вонми в помощь мою, Господи спасения моего! |
| Псалом на Давида, когато беше в Иудейската пустиня. Боже, Ти си Бог мой, Тебе търся от ранни зори; за Тебе жадува душата ми, за Тебе чезне плътта ми в земя пуста, изсъхнала и безводна, за да видя Твоята сила и Твоята слава, както Те видях в светилището: защото Твоята милост е по-добра от живота. Устата ми ще Те възхвалят. Тъй ще Те благославям в живота си; в Твое име ще дигна ръцете си. Като с тлъстина и с дървено масло се насища душата ми, и с радостен глас Те възхвалят устата ми. Кога си спомня за Тебе на леглото си, размислям за Тебе през нощните стражи, защото Ти си моя помощ, и под сянката на Твоите криле ще се зарадвам; към Тебе се привърза душата ми, Твоята десница ме поддържа. А ония, които търсят да погубят душата ми, ще слязат в земната преизподня. Ще бъдат поразени със силата на меча; ще станат плячка на лисиците. А царят ще се зарадва в Бога, ще бъде възхвален всеки, който се кълне в него, защото ще се затворят устата на ония, които говорят неправда. |
Боже, Боже мой! к Тебе утреннюю; возжада Тебе душа моя, коль множицею Тебе плоть моя в земли пусте, и непроходне, и безводне, тако во святем явихся
Тебе, видети силу Твою и славу Твою: яко лучши милость Твоя, паче живот. Устне мои похвалите Тя; тако благословлю Тя в животе моем, и о имени Твоем воздежу руце мои. Яко от тука
и масти да исполнится душа моя, и устнама радости восхвалят Тя уста моя.
Аще поминах Тя на постели моей, на утренних поучахся в Тя, яко был еси помощник мой, и в крове крилу Твоею возрадуюся. Прильпе душа моя по Тебе; мене же прият десница Твоя. Тии же - всуе искаша душу мою, внидут в преисподняя земли; предадятся в руки оружия, части лисовом будут. Царь же возвеселится о Бозе; похвалится всяк кленыйся Им, яко заградишася уста глаголющих неправедная. На утренних поучахся в Тя, яко был еси помощник мой, и в крове крилу Твоею возрадуюся. Прильпе душа моя по Тебе, мене же прият десница Твоя! |
| Слава на Отца, и Сина и Светия Дух, и сега, и винаги и во веки веков. Амин! Алилуя, алилуя, алилуя, слава Тебе Боже (3 пъти)! Господи помилуй (3 пъти). Слава на Отца, и Сина и Светия Дух, и сега, и винаги и во веки веков. Амин! |
Слава Отцу и Сыну и Святому Духу, и ныне, и присно, и во веки веков, аминь. Аллилуиа, Аллилуиа, Аллилуиа, слава Тебе, Боже (трижды - без поклонов). Слава Отцу и Сыну и Святому Духу, и ныне, и присно, и во веки веков, аминь. |
| Господи, Боже на моето спасение! денем и нощем викам пред Тебе: да влезе пред Твоето лице молитвата ми; наклони ухото Си към молбата ми; защото
душата ми се насити на нещастия, и животът ми се приближи до преизподнята. Аз се сравнявах с ония, които слизат в гроб; станах като човек без сила, хвърлен между мъртвите, - като
убитите, които лежат в гроба, за които Ти вече си не спомняш, и които са отблъснати от Твоята ръка. Ти ме тури в подземен ров, в мрак, в бездна. Натегна върху ми Твоята ярост, и
с всичките Си вълни Ти (ме) порази. Ти отдалечи от мене моите познати, направи ме отвратителен за тях; затворен съм, и не мога да изляза.
Окото ми се умори от тъга: цял ден виках към Тебе, Господи, протягах ръце към Тебе. Нима над мъртви ще направиш чудо? Нима мъртвите ще станат и ще Те славят? Или в гроба ще бъде проповядвана Твоята милост, и Твоята истина - в мястото на тлението? Нима в тъмата ще познаят Твоите чудеса, и в земята на забравата - Твоята правда? Но аз викам към Тебе, Господи, и сутрин рано молитвата ми Те изпреваря. Защо, Господи, отблъсваш душата ми и криеш лицето Си от мене? Аз съм нещастен и от младини се топя; нося Твоите ужаси и изнемогвам. Над мене се пренесе Твоята ярост, Твоите заплахи ме сломиха, всеки ден ме окръжават като вода: всички заедно ме обсаждат. Ти отдалечи от мене приятели и близки: моите познати се не виждат.
|
Господи, Боже спасения моего! во дни воззвах, и в нощи пред Тобою. Да внидет пред Тя молитва моя, приклони ухо Твое к молению моему: яко исполнися
зол душа моя и живот мой аду приближися. Привменен бых с нисходящими в ров, бых яко человек без помощи, в мертвых свободь; яко язвении спящий во гробе, ихже не помянул еси ктому,
и тии от руки Твоея отриновени быша. Положиша мя в рове преисподнем, в темных и сени смертней. На мне утвердися ярость Твоя, и вся волны Твоя навел ecu на мя. Удалил еси знаемых
моих от мене, положиша мя мерзость себе, предан бых, и не исхождах.
Очи мои изнемогосте от нищеты, воззвах к Тебе, Господи, весь день: воздех к Тебе руце мои. Еда мертвыми твориши чудеса? или врачеве воскресят и исповедятся Тебе? Еда повесть кто во гробе милость Твою, и истину Твою в погибели? Еда познана будут во тме чудеса Твоя, и правда Твоя в земли забвенней? И аз к Тебе, Господи, воззвах, и утро молитва моя предварит Тя. Вскую, Господи, отрееши душу мою, отвращаеши лице Твое от мене? Нищ есмь аз, и в трудех от юности моея, вознесжеся, смирихся и изнемогох. На мне преидоша гневи Твои, устрашения Твоя возмутиша мя. Обыдоша мя яко вода, весь день, одержаша мя вкупе. Удалил еси от мене друга и искренняго и знаемых моих от страстей. Господи, Боже спасения моего! во дни воззвах, и в нощи пред Тобою. Да внидет пред Тя молитва моя, приклони ухо Твое к молению моему! |
| Благославяй, душо моя, Господа, и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свето име. Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй ни едно от
Неговите благодеяния. Той прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи; избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости; насища с блага твоето желание:
подновява се като на орел твоята младост. Господ дава правда и съд на всички обидени. Той показа Своите пътища Моисею, на Израилевите синове - Своите дела.
Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив: Той се не гневи докрай, нито се вечно сърди. Той не ни стори според нашите беззакония и не ни въздаде според нашите грехове: защото, колкото е високо небето над земята, толкова е велика милостта (на Господа) към ония, които се боят от Него; колкото е далече изток от запад, толкова е отдалечил Той от нас нашите беззакония; както баща милува синове, тъй и Господ милува ония, които Му се боят. Защото Той знае нашия състав, помни, че ние сме пръст. Дните на човека са като трева; като полски цвят - тъй цъфти той: понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава. А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят, и правдата Му е върху синовете на синовете, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват. Господ е поставил Своя престол на небесата, и царството Му всичко обладава. Благославяйте Господа, (всички) Ангели Негови, крепки по сила, които изпълнявате Неговата дума, като слушате гласа на словото Му; благославяйте Господа, всички Негови воинства, Негови служители, които изпълнявате волята Му; благославяйте Господа, всички Негови дела, по всички места на Неговото владичество. Благославяй, душо моя, Господа! |
Благослови, душе моя, Господа, и вся внутренняя моя, имя святое Его! Благослови, душе моя, Господа, и не забывай всех воздаяний Его! Очищающаго вся
беззакония твоя, исцеляющаго вся недуги твоя; избавляющаго от истления живот твой; венчающаго тя милостию и щедротами; исполняющаго во благих желание твое; обновится, яко орля,
юность твоя. Творяй милостыни Господь и судьбу всем обидимым. Сказа пути Своя Моисеови, сыновом Израилевым - хотения Своя.
Щедр и милостив Господь, долготерпелив и многомилостив. Не до конца прогневается, ниже во век враждует. Не по беззаконием нашим сотворил есть нам, ниже по грехом нашим воздал есть нам; яко по высоте небесней от земли, утвердил есть Господь милость Свою на боящихся Его. Елико отстоят востоцы от запад, удалил есть от нас беззакония наша. Яко же щедрит отец сыны, ущедри Господь боящихся Его. Яко Той позна создание наше: помяну, яко персть есмы. Человек, яко трава - дние его; яко цвет сельный, тако отцветет. Яко дух пройде в нем - и не будет, и не познает ктому места своего, Милость же Господня - от века и до века на боящихся Его, и правда Его на сынех сынов, хранящих завет Его, и помнящих заповеди Его творити я. Господь на небеси уготова престол Свой, и царство Его всеми обладает. Благословите Господа, вси Ангели Его, сильнии крепостию, творящий слово Его, услышати глас словес Его! Благословите Господа, вся силы Его, слуги Его, творящий волю Его! Благословите Господа, вся дела Его, на всяком месте владычества Его! Благослови, душе моя, Господа. На всяком месте владычества Его, благослови, душе моя. Господа!
|
| Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се
оправдае нито един от живите. Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите, - и отпадна в мене духът ми, онемя в мене
сърцето ми.
Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце. Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя. Чуй ме по-скоро, Господи: духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб. Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам, Господи. Посочи ми (Господи) пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си. Избави ме, Господи, от моите врагове: към Тебе прибягвам. Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата. Заради Твоето име, Господи, оживи ме; заради Твоята правда избави от напаст душата ми и по Твоята милост изтреби враговете ми и погуби всички, които угнетяват душата ми, защото аз съм Твой раб. Чуй ме, Господи, по Твоята правда и не влизай в съд с Твоя раб. Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата. |
Господи! услыши молитву мою, внуши моление мое во истине Твоей, услыши мя в правде Твоей, и не вниди в суд с рабом Твоим! яко не оправдится пред
Тобою всяк живый; яко погна враг душу мою, смирил есть в землю живот мой; посадил мя есть в темных, яко мертвыя века. И уны во мне дух мой, во мне смятеся сердце мое.
Помянух дни древния, поучихся во всех делех Твоих, в творениих руку Твоею поучахся. Воздех к Тебе руце моя, душа моя - яко земля безводная Тебе. Скоро услыши мя, Господи: исчезе дух мой; не отврати лица Твоего от мене, и уподоблюся нисходящим в ров. Слышану сотвори мне заутра милость Твою, яко на Тя уповах. Скажи мне, Господи, путь, воньже пойду, яко к Тебе взях душу мою. Изми мя от враг моих, Господи; к Тебе прибегох, научи мя творити волю Твою, яко Ты еси Бог мой. Дух Твой благий наставит мя на землю праву! Имене Твоего ради, Господи, живиши мя; правдою Твоею изведеши от печали душу мою; и милостию Твоею потребиши враги моя, и погубиши вся стужающия души моей, яко аз раб Твой есмь. Услыши мя, Господи, в правде Твоей, и не вниди в суд с рабом Твоим (дважды). Дух Твой благий наставит мя на землю праву! |
Виж също:
www.Pravoslavieto.com