"Много малко църковни хорове у нас пеят молитвено. По-често храмът се превръща в опера от певци, участващи в богослужението, които се стремят да изявят гласовите си данни по време на литургията" – това мнение изрази в интервю за РЕЛИГИЯ БГ композиторът Георги Попов, автор на идеята за провеждане на Международния фестивал за Православна музика "Света Богородица-Достойно есть" в Поморие. "Звукът при молитвеното пеене е обезстрастен и в същото е много светъл, топъл, със силно пролетно дихание", казва Георги Попов.
Господин Попов, как се роди идеята за провеждането на Международния фестивал на Православната музика "Света Богородица – Достойно Есть" в Поморие?
Преди две години бяхме за първи път в Поморие по покана на отец Иван, който е председател на църквата "Рождество Богородично". Там пяхме на една от литургиите и още тогава ми направи впечатление, че хората от църквата участват много пълноценно в богослужебния живот. Те се отнесоха много радушно към нас и следващата година бяхме за втори път в Поморие – на работа за две седмици. През тези 14-15 дни отново видях как поморийци присъстват в Църквата и реших, че градът е място, където може да се направи такъв фестивал. Така се роди идеята. Когато я споделих с отец Иван и с диригентката на тяхната църква, се оказа, че и тя имала подобна идея, но само за църковни хорове. Когато разбраха, че предлагаме да направим международен фестивал и да окажем помощ, се съгласиха. Кметът на община Поморие също се съгласи, а Негово Високопреосвещенство Сливенският Митрополит Йоаникий се зарадва. Чудихме кога и как да го направим, бяхме решили в края на пролетта или началото на лятото, защото тогава хоровете са общо взето в най-добра форма. При разговор с дядо Йоаникий, диригентката на хора Елица Христова и Негово Високопреосвещенство се спряха на празника "Света Богородица Достойно Есть" и така решихме фестивалът да се провежда в дните около празника. Веднага държа да подчертая, че фестивалът няма конкурсен характер. Православието изключва класации. Целта е да се съберат православни хорове от различни държави, клиросни певци и групи от певци, които пеят източно пеене, за да се види от гостите на фестивала многообразието, богатството и красотата на Православното песнопение.
Зад гърба си имате вече един фестивал. Каква е оценката Ви за него, за подбора на хоровете и какви са очакванията от предстоящото второ издание?
Най-важно за атмосферата на фестивала е, че се усеща като че ли много силното присъствие на Света Богородица. С колкото хора сме си говорили, повечето имат чувството, като че ли че сме под покрова И, докато тече фестивала. А това, което се чува от различните хорове, е доста разнообразно – и репертоарът, и начинът на изпълнение са различни от българските хорове. Има много разлики и между самите български хорове. Общо взето обаче онези хорове, които пеят наистина молитвено, са много малко. Повечето от хоровете имат някакъв стремеж към изява на гласовете, към вокална изява по време на изпълнението и това е нещо, което, за съжаление, се наблюдава много често в нашите църкви.
Какво точно представлява молитвеното пеене?
Всеки диригент си има изградена представа за молитвеното пеене. Миналата година слушахме на този фестивал хора на град Владимир. Според мен той е един от най-добрите Православни хорове, поне един от най-добрите, които аз съм слушал. При него водещото в пеенето е текстът и връзката между пеещите с текста. Моята представа за молитвено пеене е връзката на пеещия с текста по вертикала, без хоризонтални, локални изяви, насочени към богомолците. За мен е необяснимо как е възможно по време на изпълнението на "Отче наш", да речем, да се демонстрират гласови данни. Или на друго песнопение, което и да е. За съжаление, често се срещат такива изпълнения, пак казвам. За този хор, за който говорих – на Владимир – отличителното от останалите е вглъбеното и проникновено изпълнение, което се дължи както на диригента Татяна Оганян, така и на всички хористи, които явно познават същината на богослужението. Те са църковен хор, който пее в Църква, построена през ХІІІ-ти век и изписана от Андрей Рубльов, а това не са случайни неща. При този хор вглъбеното и проникновеното пеене просто не оставя място за никаква изява, в същото време действа изключително извисяващо на богомолците. Освен много доброто познаване на богослужението и гласовия апарат, има и други неща, свързани с технологията на пеенето, които помагат много за това пеенето в Църквата да се превърне в молитвено. И тези неща, свързани с технологията на звукоизвличането, се опитваме да ги правим тук с нашия хор, в който пеят и деца, и девойки, и жени (бел. ред. става дума за хора при читалище "Славянска беседа", София).
Ако не е тайна, в какво се състои тази технология на звукоизвличането, която превръща пеенето в молитвено?
По принцип в нашите църкви пеят хорове, които по време на евхаристийния канон не знаят какво става в олтара...
...а един православен хорист трябва много добре да знае последователността на цялата литургия и да участва дейно в нея със своето пеене?
Има много примери, в които Църквата се превръща в опера от певци – хористи и солисти – участващи в богослужението, които се стремят да изявят гласовите си данни по време на литургията. Технологията на звукоизвличането, която превръща пеенето в молитвено, е малко по-особена от другите. Опитваме се въздушната струя, която възпроизвежда звука, да не я насочваме напред, а към черепния купол, там, където е фонтанелата; с високо вдигнато небце и с изнасяне и на вибрациите от гръдния кош към главата, към черепа назад и нагоре. Това се пее по няколко причини: първо, този въздушен стълб е абсолютно вертикално насочен; второ, при такова насочване на звука има своеобразно обезстрастяване и сред певците не се заражда този стремеж да си показват гласовите данни при този начин на пеене. Освен това в храмовете, които са с куполна или кръстокуполна архитектурна конструкция, този начин на пеене се оказва изключително подходящ. Нашият хор по един и същи начин звучи, да речем, в църквата "Св. Георги" (София) и в храм "Св. Александър Невски". Оказва се, че с този начин на звукоизвличане могат да се запълнят различни по големина пространства, в които има купол. Даже започваме да мислим за усвояването от нашите хористи на пеене в различни храмове с различна куполна конструкция.
Значи много зависи от това, какъв е видът на храма при съответното пеене?
Да, и това зависи. При куполната конструкция имаме малко по-извисено небце нагоре, с въздушна струя, която е от диафрагмата нагоре. Това го има при всички видове пеене. При храмове тип ротонда или сводест покрив мекото небце е малко по-ниско, докато при по-старите храмове, с плосък покрив, вече небцето трябва да застане най-високо. Макар, че ако таванът е много нисък, усещането за този вертикален въздушен стълб малко се губи. По принцип това са различни положения на мекото небце, които трябва да се съобразяват с архитектурната конструкция на храма.
Вие казвате, че добрите хористи пеят така, че звукът да излиза сякаш от всички страни в храма.
Някои наричат този начин на пеене "глътнат звук". Звукът се разпространява сферично – около пеещия има сфера от звук. Усещането е, че, където и да застане в храма, човек винаги е в центъра на някаква звукова сфера. Звука е от всички страни, изключително балансиран и еднакъв по сила. В същото време той е много светъл, топъл, има много силно пролетно дихание.
Иконописците, преди да пристъпят към изографисване на иконата, постят, молят се, изповядват се и се причастяват. Едва след това започват своята работа. Какъв трябва да е добрият православен певец – има ли нещо, което всички Православни певци трябва да знаят?
Според мен има и сигурно клиросните певци, като хора, които са минали през семинариите, го знаят. Тези хора, които пеят в църковните хорове, но работят извън Църквата, може би също го знаят. При нас практиката също е такава – преди пеене в църква, повечето наши хористи се изповядват и се причастяват. За да се причастят, значи постят. Не всички, защото при нас идват деца и момичета, които са от атеистични семейства, даже идват някои, които не са кръстени. Но полека-лека и те започват да изпитват нужда от изповед и причастие и на мен ми се струва, че това е по-важната част от живота на този хор. Защото наистина има деца, които идват без изобщо да са чули нито в къщи, нито в училище и думичка за Бог. И е малко трудно в началото. Постепенно някак си атмосферата в този хор ги захранва и събужда у тях стремеж към общение с Бога. След участие в две-три литургии лицата им просто се изменят – линиите стават много по-омекотени и по-светли. И това се вижда с просто око. Не знам как е в другите хорове, но според мен е невъзможно без изповед, пост, причастие и най-вече без такива дни, в които покайното чувство да взема връх.
Мога да говоря за моя труд, защото при него е много важно да постъпи човек към писането много чист. Тези моменти, в които Светият Дух снизхожда, са много силни и Той снизхожда много властно, но за да се усети това, трябва да си минал през един период на много силно покаяние, да си се изповядал, да си се причастил; един период, в който много дълго трябва да си се молил и тогава наистина започват нещата... Те не се и чуват и това е много странно – когато се пише светска музика, тя се чува във вътрешния слух. Когато се пише богослужебна музика, тя не се чува. Това е състояние, при което в повечето случаи като че ли моливът се движи сам. При песнопения, писани преди година-две, едва сега разбирам каква желязна логика има в архитектониката на песнопението. В момента, в който са написани, изобщо не съм се замислял за такова нещо. Явно има неща, които са скрити и от този, който ги пише в момента. Или може би не трябва да ги знае в момента, в който ги пише. Всичко това става само след много дълъг и много силен по отношение на покаянието период. Иначе не знам дали може. Може би има колеги, които могат, но при мен е така.
Трудно ли е да си Православен композитор в днешното време?
Тази дума "композитор" за Православието не е много подходяща. Не знам дали е композитор, мелограф или мелописец, не знам как трябва да се нарече. Може би песнописец е най-точното определение. Много е трудно, защото има дни, в които мисля, че съм обект на нашествие на бесове. Всъщност не мисля, а съм абсолютно сигурен. Има периоди, в които след като съм написал нещо, те са като кошмарни сънища, необясними страхове, които са и наяве и насън. Много жестоки видения! Физически осезаеми докосвания, които не виждаш от къде са, но усещаш. Изключително напрегнати дни, след като е написано нещо. В момента, в който пишеш, усещането е много трудно обяснимо. Почти нищо не чуваш от светския живот. Душата ти е в някакво много приятно състояние и то е абсолютно необяснимо. Всъщност докато пишеш, плачеш – в повечето случаи е нещо като сълзи на покаяние, на радост от снизхождането. И непрекъснато, у мен поне, седи мисълта, че аз, недостойният, съм получил такова снизхождане в момента, защото това си е абсолютно дар. Така и се шегувам с нашите хористи, че съм като пощенска кутия – то се излива, просто трябва да го запишеш. Но в момента, в който го пишеш, състоянието е необяснимо от тази невероятна благодат. Непрекъснато стои мисълта, че ти не си достоен за това нещо.
На какъв език трябва да е богослужението?
Според мен само на църковнославянски. Аз изобщо не съм съгласен и не мога да приема богослужение на новобългарски. Има много гласове, които се надигат, че не се разбира богослужението, че не е ясно за богомолците. Не мога да се съглася с това. Още от 4-5 годишни, децата започват да се учат на някакъв чужд език, понякога и на два. В гимназиите учениците запомнят по стотина думи на ден. Как тогава човек да не може да научи 50-60 думи на църковнославянски?! Това за мен е някакъв вид удовлетворяване на удобство. Изобщо напоследък хората много се грижат за своето удобство. Искат всичко да им е много ясно без те да положат никакво усилие. Църковнославянският е език, който предава на богослужението невероятна топлота. На новобългарски много от изразите звучат грубо, ръбато, изпънато. Опитайте се поетично да преведете на новобългарски "Да изправится молитва моя" или друг израз, например. Много е трудно, като че ли смисълът е съвсем отдалечен. Така че моят съвет е да се изучава в училищата вероучение, но не като свободно избираем предмет, а като задължителен. И още от малки децата да свикнат с църковнославянския, защото той е много близко до българския и, според мен, е по-красив; това е език, в който не съществува ругатня, той е изключителен, изумителен език. Децата само ще спечелят от църковнославянския, а Църквата само ще загуби при богослужения на новобългарски.
Има ли интерес към Православната музика в днешно време у обикновения човек, несвързан професионално с нея?
Откъде да дойде? Той няма къде да я чуе, освен в Църквата. На миналогодишния фестивал не дойде нито един представител на българско радио или българска телевизия, а едно дете, което расте в семейство на родители атеисти, просто не мога да си представя къде може да я чуе и у него да се породи интерес към нея. Но да се надяваме, че сред хората, които не влизат в Църква, поне някоя по-хубава обложка на диск ще предизвика интерес, та дано да си купят диска и да чуят нещо от него.
Какво е мнението Ви за музикални изпълнения, при които се използват най-различни религиозни елементи. Става дума за поп-музика, слушана в дискотеките, от типа на групи като "Ера", "Енигма", "Исихия"?
Според мен богослужебната музика е единствената, която може да опази тишината, в която човек да чуе разговора си с Бога. Да се вкарват елементи от църковна музика в поп- или рок-произведения ми се струва кощунствено.
Казахте рок-изпълнения. Музикалният пазар познава вече и рок-опери, в които са използвани библейски сюжети или за чиято основа е взет фрагмент от житие на светец...
Според мен това са творения, характерни повече за протестантския свят. Операта е светско изкуство, което удовлетворява стремежи и необходимости на снобите. Аз не мога да разбера това, как е възможно да се изнесе част от Светото Писание и по него да се направи либрето. Да се напише либрето върху библейски сюжет, според мен не е съвсем нормално.
Има много журналистически клишета, които телевизии, радиа и вестници непрекъснато бълват, че Църквата трябва да се отвори към хората. Такова отваряне обаче по този безотговорен начин не е безопасно – нито за тези, които го правят, нито за тези, които го слушат. Светът толкова е обръгнал напоследък, че започва да взема кощунственото за изкуство. Може би не само напоследък, но в последните години наистина има много такива смели опити да се бърка с мръсни ръце в места, които са изключително чисти, съкровени, сакрални, които не могат да бъдат изваждани на показ по най-вулгарния начин. Аз лично съм категорично против всякакви такива използвания на текстове от Свещеното Писание за основа на някакво светско произведение, каквото е операта или още по-лошо – рок-операта. Те са просто несъвместими.
Защо в богослужението на католиците се използва орган, при протестантите има и други музикални инструменти, а при Православното богослужение има само гласове?
Това е желанието на Католическата църква да направи от богомолеца един нищожно чувстващ се индивид. Но това не е по линията на покаянието и на съзнанието за собствената му греховност, а чрез използване на такива средства и инструменти, които правят звученето монументално. Каквато е архитектурата, такава е и музиката вътре в католическия храм. При протестантите нещата стоят горе-долу по същия начин – има желание да бъде донякъде смазан като че ли богомолецът от компоненти на богослужението, каквато е музиката. Има нещо друго. В тези, според мен еретически църкви, нещата стоят доста изкуствено и много силно се усеща пустотата. Каквито и хорови и оркестрови капели да се вкарват по време на богослужението, пустотата не може да бъде запълнена. Най-съвършеният и най-съкровеният инструмент, човешкият глас, е малко заглушен от шумотевицата в католико-протестантския свят. Така че в една такава среда лесно могат да бъдат допуснати инструменти в храма. Този съпровод – оркестров или на орган – който съществува в момента, поне за мен към пустотата, която аз лично усещам, прибавя и нещо вавилонско. Сигурно съм много краен и тези, които прочетат това интервю, ще бъдат възмутени, но органът е доста зловещ инструмент. Това, че има писани шедьоври за орган, сигурно е вярно, сигурно наистина са шедьоври, но може би тук оценката не трябва да бъде от човешки произход.
Трудно ли е Православното песнопение за певци от неправославни страни?
Трудно е и може би не е само езиковата бариера. И католици, и протестанти мислят малко по-сухо и по-оразмерено. За тях е трудно да обемат това богатство на мелодиката, характерно за Православието. Друга трудност е и църковнославянският език. Специално за този фестивал в Поморие бяха изявили желание да дойдат два хора от Англия, един от Португалия и един от Швейцария. Оказа се, че няма да могат да присъстват, защото им трябва повече време за подготовка, а те са доста прецизни. Обещаха да се опитат да дойдат за следващия фестивал. Сигурно е доста трудно да се пее Православна музика от неправославни. Обратното не е, защото обратното е някакъв фрагмент от християнството, което православният го обема много лесно.
По традиция последният ни въпрос е какво е Вашето пожелание към хората, които ще прочетат това интервю?
Да не му обръщат внимание толкова много, а повече да четат Библията и светите отци.
Препечатано от religiabg.com, юни 2005 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com