Слизане в ада.
Миниатюра
от X век от Трапезундското евангелие (Книга на евангелските чтения),
съхранявано в Държавната библиотека в Санкт Петербург.
Доцент д-р Иван Денев
Отново сме в радостта на Възкресението. Свещен трепет изпълва душите ни и обгаря сърцата ни. Каква необозрима мистика съдържа в себе си Пасхалната нощ! Сякаш отново чуваме благовестието на ангела към жените мироносци: "Зная, че търсите разпнатия Иисуса няма Го тук: Той възкръсна!" (Мат. 28:5-6).
Какво се бе случило през тази свята нощ, та тя създава толкова голяма радост? ("Радост всему миру").
В първия ден на седмицата, много рано, Мария Магдалина и другите жени, които следваха Господа, идват от гроба, за да помажат тялото Иисусово. През тази нощ обаче стана нещо велико. Господ Иисус, Началникът на живота, Победителят на смъртта и ада възкръсна от мъртвите; стана голям трус; ангел Господен слезе от небето и отвали камъка от вратата гробни – видът му бе като светкавица, а дрехата му – бяла като сняг; войниците, които охраняваха гроба, поразени от ужас паднаха на земята и станаха като мъртви.
Първа пристига на гроба Мария Магдалина и вижда, че камъкът е отвален от гроба, а той е празен. С ужас съобщава на апостолите Петър и Иоан. Те идват след нея на гроба и виждат, че той е празен. В недоумение се връщат в Иерусалим. Мария Магдалина обаче остава при гроба и вижда два ангела в бяло одеяние, а след това и Самия Господ Иисус. Отначало тя не Го познава, но като чува гласа Му, хвърля се в краката Му и казва: "Учителю" (Иоан 20:16). Господ й казва: "Не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си: но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог" (Иоан 20:17). Дохождат на гроба и другите жени мироносци. Виждат ангел, седящ върху камъка от вратата гробни и в недоумение слушат благовестието му за възкръсналия Господ. На връщане те срещат възкръсналия Спасител, Който ги поздравява: "Радвайте се!" (Мат. 28:9).
В същия ден Господ се явява на Лука и Клеопа, които отиваха за Емаус. Когато очите им се отворили и те Го познали, Той станал невидим за тях. В тревога споделят помежду си: "Не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?" (Лука 24:32).
После Господ се яви при затворени врати на апостолите в Сионската горница, без Тома. След седем дни Той се яви на единадететте. Тома повярва във възкресението Иисусово и изповядва: "Господ мой и Бог мой!" (Иоан 20:28).
Пасхална нощ, свята нощ! А колко тържествено и колко красиво е богослужението на Пасха! И какви дълбоки идеи съдържа то!
По указание на църковния типик, богослужението в Пасхалната нощ започва в 23 часа с полунощница. След обичайното начало ("Слава Тебе, Боже наш, слава Тебе", "Царю небесний", "Трисвятое") певците четат 50 псалом и започват да пеят канона "Волною морскою" —
"Оня, Който с морската вълна покрил гонителя и мъчителя (фараона, с.м.),
Него (Спасителя, с.м.) децата на спасението (юдеите, с.м.) скриха под земята (в гроба, с.м.);
но ние като (израилските, с.м.) девици пеем на Господа,
защото славно се прослави".
Този канон (от Велика събота) обединява в себе си печалното с радостното, унинието с тържествеността. С него фактически завършва съботното богослужение и започва пасхалното. Канонът описва състоянието на човечеството, когато една част от него, в лицето на старозаветните праведници, чества победата на Спасителя над смъртта и ада, и друга част – в лицето на апостолите и учениците Христови, са все още в дълбоко униние и скръб.
След девета песен – Трисвятое, тропар ("Егда снишел еси к смерти…."), съкратена сугуба ектения и отпуст.
През това време храмът е изпълнен с благовоние от тамян, напомнящо мирото на св. жени мироносици. Целият храм е осветен – знак на предстоящата пасхална радост и очакване на Небесния Жених.
Като наближи 24 часа, свещеникът излиза на царските двери със запалена свещ в ръка и възглася (Преди това осветлението е угасено!):
"Придите, приимите свет от невечерняго Света,
и прославите Христа, воскресшаго из мертвнх".
("Дойдете, приемете светлина от незалязващата Светлина,
и прославете Христа, Който възкръсна от мъртвите").
Същото пеят и певците, докато народът запали свещите си. Накрая от дълбочината на св. олтар, като от небесна висота, се възглася от свещенослужителите първата вест за Христовото възкресение:
"Твоето възкресение, Христе Спасителю,
ангелите възпяват на небесата;
удостой и нас на земята с чисти сърца да те славим" (Стихира, 6 гл.).
Защото големите съдбини на човечеството първом се решават на небето, а след това на земята.
Певците продължават да повтарят многократно песента. Всички със запалени свещи в ръце излизат от св. храм като за среща с Господа, подобно на жените мироносици и апостолите, които отишли на Неговия гроб.
Предстоятелят на храма взима в ръцете си св. Кръст, дяконът – кадилницата, един от свещениците носи св. Евангелие, а друг – икона на Възкресението Христово. Литургическо съчетание с дълбок богословски смисъл: чрез св. Кръст дойде радост за целия свят; в св. Евангелие е разкрита тайната и смисълът на тази радост - от гроба възкръсва сиянието на Отца; иконата разкрива невидимия Отец и въплътилото се Слово. Чрез св. Кръст, св. Евангелие и св. икона (Боговъплъщението) идва благоуханието на Св. Дух, чрез което "всяка душа живится" ("всяка душа оживява"). Диханието на вечния живот, Утешителят, идва от Отца чрез страданието и възкресението на Сина.
Шествието излиза вън от храма и се спира на определено място пред западната му част, където се чете утриннното Евангелие.
След четенето на св. Евангелие свещеникът дава обичайното начало на Пасхалната утреня ("Слава святей, единосущней…."). Възнасяйки слава към Св. Троица, свещенослужителят символизира ангела, който възвестил на жените мироносици за възкресението на Спасителя и пръв започва да пее тропара на Възкресение:
"Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка
и на тия, които са в гробовете, живот дарува" (гл. 5).
Тази песен се повтаря многократно (около 10 пъти).
Следва велика ектения, след което всички се отправят към св. храм. Тук има една литургическа подробност. Вратите на храма са затворени, той е празен. Вътре е останал само клисарят или определено за целта лице, което отговаря на репликите на свещеника. Напред вървят свещенослужителите и певците. Всички стигат до затворената западна врата на храма. Смисълът на този литургичен акт е такъв: децата на Адама се стремят към Новия Адам (Иисуса Христа), та при радостното известие за Неговото възкресение да влязат в Неговия нов живот.
Свещеникът възглася: "Издигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата" (Пс. 23:7).
Певецът или клисарят отговаря: "Кой е тоя Цар на славата" (Пс. 23:8а)
Свещеникът: "Крепкият и силният Господ, силният на война Господ" (Пс. 2-3:86).
Тези реплики се повтарят два пъти. Третият път свещеникът отговаря: "Господ на силите. Той е цар на славата" (Пс. 23:10). Тласва вратата и тя се отваря – всички влизат от външната тъмнина във вътрешната светлина на храма. Това обстоятелство напомня за шествието на Иисуса Христа от подземията на ада в превисоките небеса, заедно с избавените от Него души, след като пътят за тях вече е открит от Неговия Кръст и Възкресение. То означава още и туй, че чрез св. Кръст на Христа нам се отварят вратите за вечния живот.
Свещенослужителите влизат в св. олтар през царските двери, които остават отворени до края на службата и през цялата Пасхална седмица в знак на това, че царството Божие e отворено за повярвалите в Христовото възкресение.
И веднага започва пеенето на пасхалния канон на св. Иоан Дамаскин.
След всяка песен, с Кръст в ръка и запалена свещ свещенослужителят покадява с благовонен тамян богомолците и ги поздравява с "Христос възкресе" – да не би някой да остане в съмнение в тази спасителна светозарна нощ, в която Безначалната Светлина възсия от гроба. Многократното кадене след всяка песен изобразява многократното явяване на възкръсналия Христос на учениците Му и тяхната радост пред вида на възкръсналия Спасител. Богомолците отговарят: "Наистина възкресе!".
Пасхалният канон на св. Иоан Дамаскин е съществена част от Пасхалната утреня. Той съсредоточава в себе си цялата пасхална радост и изяснява нейния смисъл.
Канонът се изпълнява на първи глас. Икосите на отделните песни са и катавасии за деня.
В икоса на първа песен четем:
"Ето денят на Възкресението! Да тържествуваме люде!
Това е Пасха, Господня Пасха!
Защото Христос Бог преведе от смъртта към живота
и от земята към небето нас, които Му пеем победна песен".
В първия тропар на песента авторът призовава вярващите да очистят чувствата си, "за да видят Христа, Който блести в непристъпната светлина на Възкресението", и да чуят ясно пасхалния Му поздрав "Радвайте се! (Ср. Мат. 28:9, 1 Тим. 6:16).
Вторият тропар е едно прекрасно олицетворение. Св. Иоан Дамаскин призовава:
"небесата достойно да се веселят, а земята да тържествува…, да празнува целият свят – и видимият и невидимият; защото възкръсна Христос, вечната радост" (Ср. Пс. 95:1, 1 Кор 15:20).
В ирмоса на трета песен вярващите се призовават да пият
"ново питие – не източено чудодейно от безплоден камък (както Моисей в пустинята, с.м.), а това, което ни е дал като източник на нетление от гроба Си Сам Христос".
Вдъхновените песни на химнографа обхождат земята и небето, дори преизподнята.
"Сега всичко се изпълни със светлина – и земята, и небето, и преизподнята". Изводът е: "Нека, прочее, всяка твар да празнува възкресението на Христа, в Когото се утвърждава" (1 тропар; ср. Еф. 4:10).
Обикнал безвъзвратно Иисуса Христа, песнописецът е навсякъде с Него. Мислите му се редят в прекрасни антитези.
"Вчера бях погребан заедно с Тебе, Христе,
но днес, когато Ти възкръсна, възкръсвам с Тебе и аз;
вчера бях разпнат с Тебе –
прослави ме заедно с Тебе, Спасителю, в царството Си"
(2 тропар; ср. Лука 23:42; Рим. 6:3; 8:17).
Ирмосът на четвърта песен, както и в другите канони, е посветен на св. пророк Авакум, който, стоейки на стража в своята кула, чрез силата на Божието всемогъщество предвидил идването на Христа на земята, както и Неговото възкресение.
"Боговдъхновеният Авакум да застане с нас на божествена стража
и да покаже светоносния ангел, който велегласно възвестява:
"днес дойде спасението на света, защото възкръсна Христос като всесилен."
Първият тропоар на четвърта песен гласи:
"Христос се яви отроче от мъжки пол като първороден син, роден от Дева;
като жертва предлагана нам за храна, Той е наречен Агнец;
и като незасегнат от никакво петно, Той е Агнец непорочен, наша Пасха;
а като истински Бог Той е наречен съвършен" (Ср. Изх. 12:5, 11, Иоан 6:54).
В книга Изход се дават два предобраза на Христа: пасхалното агне в памет на избавянето на израилтяните от египетското робство (12:5, 11) и посвещаването на всяко първородно, развързващо утроба, от човек до животно (13:1-2). Всяко първородно, съгласно Закона, трябвало да се изкупи чрез жертва. Предобразът е ясен: Господ Иисус Христос е първороден Син, развързал девическа утроба, верен до смърт на Отца. И жертвата, която Той принася за изкупване греха на света, е Самият Той. – Такъв е смисълът на първия тропар от четвърта песен.
Във втория тропар се възпява отново Христос "като едногодишен Агнец", доброволно пострадал за нас "като пасха очистителна; но Той пак възсия като пресветло Слънце на правдата".
Третият тропар е посветен на св. пророк и цар Давид, който е предобраз на Христа. Той възторжено ликувал пред ковчега на Завета. Но това е само предобраз.
"Ние, свет Божи народ, като виждаме днес сбъдването на предобраза,
да се възвеселим; защото възкръсна Христос като всесилен" (Ср. 2Цар., гл. 6).
Ирмосът на петата песен призовава вярващите да станат, подобно на жените мироносци, в ранно утро и вместо миро да поднесат песен на Господа. Да видят "Христа, Слънцето на правдата, Който дава живот на всички" (Ср. Малах. 4:2; Лука 24:1).
Първият тропар третира проповедта на Иисуса Христа в ада. Окованите във вериги, като видели безмерното Негово милосърдие, с весели стъпки тръгнали към светлината, "прославяйки вечната Правда" (Ср. Ис. 49:9, 1Тим. 3:19).
Вторият тропар призовава вярващите да посрещнат Христа със светилници в ръце, Който идва от гроба като Жених, и заедно с ангелските чинове да празнуват "спасителната Божия Пасха" (Ср. Мат. 25:1-13).
Ирмосът на шеста песен отново възпява слизането на Христа в ада и освобождаването на окованите там във вериги. Но след три дни Той възкръсва от гроба, "като Иона от кита" (Ср. Иона 2:1, Мат. 12:40, 16:4, Лука 11:29, 1Кор. 15:4).
Първият тропар от песента третира въпроса на приснодевството на Божията Майка.
"Ти, Христе, Който си се родил, без да повредиш ключовете на девическата утроба, сега възкръсна от гроба, като запази неповредени гробните печати, и ни отвори вратите на рая" (Ср. Иез. 44:2, Мат. 27:66).
Тук се утвърждава мисълта, че Господ побеждава природните закони не чрез насилие. Благодатта не унищожава природата, а я усъвършенства. Чудото не е противоестествено, а свръхестествено. Христос се ражда, Христос възкръсва, а утробата остава девствена и гробът запечатан. Ето какво четем в тропара на Неделя Томина:
"Макар че гробът бе запечатан,
Ти животът, Христе Боже, възсия от гроба,
и макар вратата да бяха заключени,
Ти застана посред учениците Си,
възкресение на всички,
като чрез тях си ни дал истинския Дух, по Твоята велика милост" (гл. 7).
Такава е истинската победа. Победител, който насилва победения, не е победител, а победен.
Вторият тропар възпява Христа като "жив и незаклан жертвен Агнец", Който като привел Себе Си доброволно пред Отца, възкръснал от гроба като възкресил със Себе Си и "прародителя на всички ни Адам" (Ср. Лука 23:46, Рим. 6:4-5).
Кондакът на утренята е посветен на слизането на Иисуса Христа в гроба, Който, като обезсилил силата на ада, възкръснал като Победител. На жените мироносици Той казал "Радвайте се!", на апостолите си дарувал мир, а на умрелите – възкресение (гл. 8).
Икосът е посветен на жените мироносици, които рано сутринта тръгнали за гроба, за да помажат тялото Иисусово. "О, Владико, възкресни Ти, Който на умрелите даваш възкресение".
Типикът предвижда след кондака и икоса да се чете три пъти "Възкресение Христово" ("Като видяхме Христовото възкресение…"). Защото в този ден наистина всички обичащи и вярващи в Христа са виждали и виждат Неговото възкресение – един чрез телесните си очи, а други – чрез очите на вярата.
Ирмосът на седма песен, както обикновено, е посветен на тримата св. отроци от вавилонската пещ.
"Тоя, Който избави тримата отроци от пещта, като стана човек, пострада като смъртен и със Своите страдания облече смъртното същество в красотата на нетлението; Той е единствен Бог на отците ни, благословен и препрославен".
Първият тропар от песента възпява отново подвига на жените мироносици, които като взели миро тръгнали към Мъртвия, за да го помажат, но с радост Му се поклонили като на жив Бог и възвестили на учениците Му "тайната Пасха" (ср. Марк 16:1-7).
Вторият тропар съдържа важна догматическа истина. Пасхата Христова е залог за възкресение и живот в бъдещия век.
"Днес празнуваме умъртвяването на смъртта,
разрушаването на ада, и началото на другия вечния живот;
и ликувайки, възпяваме Причинителя на всичко това – Бога…"
(Ср. Осия 13:14, 1 Кор. 15:54).
Тропарът следва да се свърже с 6 и 12 член от Символа на вярата ("И (Христос) възкръсна в третия ден, според Писанията" "И (чакам) Живот в бъдещия век").
Третият тропар описва красотата на Пасхалната нощ. "Наистина свещена и достойна за всяко празненство е тая спасителна и светозарна нощ, предвъзвестница на светлия ден на Възкресението, в който безначалната Светлина в плът възсия за всички от гроба".
Ирмосът на осма песен отново възпява величието на пасхалния ден.
"Този именит и свет ден, единствен цар и господар на всички празнични дни, е празник на празниците и тържество на тържествата; в тоя ден ще благославяме Христа вовеки".
Първият тропар на осма песен призовава вярващите да дойдат в този бележит ден на Възкресението, да се приобщят към плода на неговото лозе, "към божественото веселие, към царството на Христа" (Ср. Пс. 103:15, Мат. 26:29).
Вторият тропар възхвалява чедата Божии, дошли от запад, от север; от морето и от изток, като богозарни светила, които благославят "Христа вовеки".
Третият тропар разкрива истината за Св. Троица — Отец Вседържител, Слово и Св. Дух!
"Единно Същество в три Лица пребожествено, над всички същества!", в името на Която се кръщаваме (Ср. Мат. 28:19).
Ирмосът на девета песен е посветен, както винаги, на св. Богородица. В него се възпява Църквата – Новият Иерусалим, и Майката Божия.
"Тържествувай, тържествувай, нови Иерусалиме! Защото славата Господня възсия над тебе. Ликувай и се весели сега, Сионе! А ти, чиста Богородице, радвай се заради възкресението на твоята рожба!". - Прославата на св. Богородица се свързва с прославата на църквата!
Първият тропар прославя Иисуса Христа за Неговото обещание към св. апостоли да бъде с тях през всички дни до свършека на света (Мат. 28:20). Тук вдъхновението на песнописеца като че ли стига връхната си точка: "О, колко е божествен, колко е приятен, колко е сладък Твоят глас, Xристе! Защото Ти истинно обещаваш да бъдеш с нас до края на вековете. И като имаме това за утвърждение на нашата надежда, ние, верните, се радваме".
Вторият тропар възпява Христа като Божия Премъдрост, Слово Божие и Сила Божия. Мисълта на тропара намираме ясно изразена у апостол Павел:
"Ние проповядваме Христа разпнатия… – Божия сила и Божия премъдрост!" (1Кор. 1:24). О, Христе, Пасха велика и свещена! О, мъдрост, и Слово Божие, и сила Божия! Удостой ни напълно да се приобщим с Тебе в незалязващия ден на Твоето царство!" (Ср. 1Кор. 5:7, 13:12).
Същия този тропар свещеннкът произнася тайно в олтара при извършване на св. Василиева и Златоустова литургии, заедно с "Възкресение Христово. . ." и ирмоса на девета песен от Пасхалния канон. Смисълът на тези литургически текстове е този; чрез приобщаването със св. Дарове, ние фактически се приобщаваме с новозаветната Пасха Христа.
Светилният на деня възпява Иисуса Христа като "Пасха на безсмъртието, на света спасението!" (гл. 3).
На "Всякое дихание" типикът предписва да се пеят четири възкресни стихири на първи глас и четири пасхални на пети глас, със съответни припеви към тях от Пс. 67:1—4; 117:24.
"Пасха свещена днес на нас се разкри; Пасха нова, света; Пасха – Христос Избавител, Пасха непорочна, Пасха велика, Пасха на верните,
Пасха, която ни отваря райските врати,
Пасха, която освещава всички верни"."Дойдете след видяното, жени благовестнички, и кажете на Сион: прие ми от нас радостното благовестие за Христовото възкресение! Весели се. ликувай и се радвай, Иерусалиме, като видя Царя Христа да излиза от гроба като младоженец".
"Мироносците жени, като пристигнаха в ранна утрин при гроба на Животодателя, намериха ангел, седнал на камъка, н той, като проговори, така им каза: защо оплаквате Безсмъртния като смъртен? Идете и възвестете на учениците Му!"
"Пасха възхитителна! Пасха! Господня Пасха! Пасха всечестна ни озари! Пасха е, с радост един другиго да прегърнем! О, Пасха – избавление от скръб! Защото от гроба днес като от чертог блесна Христос и изпълни жените с радост, като им каза: възвестете на апостолите".
Следва "Слава и нине" — дълбокосъдържателен богослужебен текст.
При пеенето на стихирата започва и взаимното поздравляване, христосването. (Поради множеството богомолци то започва още в началото – на утренята при пеенето на Пасхалния канон). Свещенослужителите излизат от олтара със св. Кръст, св. Евангелие и иконата на Възкресението, целуват благоговейно св. изображения и се поздравляват с израза "Христос възкресе!", като взаимно се целуват (целувката на мира). Този обичай напомня за Господа Иисуса Христа, Който след възкресението Си се явявал на св. апостоли, като ги поздравявал с израза "Мир вам!" (Иоан 20:19, 26), както и радостта на учениците от Възкресението.
У нас, както и в другите православни църкви, съществува обичай от древност при христосването вярващите да си подаряват червено яйце – символ на Възкресението. Този обичай се свързва по предание с името на св. равноапостолна Мария Магдалина. След възнесението на Иисуса Христа тя отишла да проповядва евангелието в Рим. Явила се при император Тиберий, поднесла му червено яйце и му благовестила за възкръсналия Христос. По примера на св. Мария Магдалина, вярващите, подарявайки си един други с червено яйце, изповядват смъртта и възкресението на Господа. Както от яйцето, из под мъртвата черупка, се ражда живот, който преди това е напълно скрит от нея, така и от гроба, жилище на смъртта и тлението, възкръсна Жизнодавецът, Който е залог и за нашето бъдещо възкресение – "Начатък е възкръсналият Христос" (1Кор. 15:23). Червеният цвят на яйцето символизира "драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос", чрез която сме изкупени (1Петр. 1:19).
Пасхалните часове напомнят Пасхалната утреня. Състоят се само от песнопения, без псалми. След обичайното начало ("Благословен Бог наш…") изпява се три пъти тропарът "Христос възкресе". Следва "Възкресение Христово", ипакои, кондак и тропари. Заслужава внимание тропарът, в който е синтезирано богословието на празника Възкресение Христово.
"В гроба с плът, в ада с душа като Бог, в рая с разбойника,
и на престола бил си с Отца и Духа, Христе,
Който всичко изпълваш, неописаний".
На Възкресение Христово типикът предвижда да се извърши Златоустова св. Литургия. След обичайното начало ("Благословено царство…") следва многократно пеене на тропара "Христос възкресе" (10 пъти) както при утренята – знак за обилна пасхална радост. Вместо "Святий Боже" се пее "Елици во Христа крестистеся", тъй като в дълбока християнска древност ставало масово кръщаване на вярващи в този ден. Апостолското четиво е от книга Деяния апостолски 1:1-8, а Евангелието – от Иоан 1:1-14.
Апостолското четиво повествува за последните дни на Господа преди възнесението Му. (Деян. 1:2-3); за проповедта Му пред св. апостоли – за царството Божие (Деян. 1:3); за окончателното отхвърляне на идеята за някакъв политически и националистически месианизъм ("В това ли време, Господи, възстановяваш царството израилево?)(Деян. 1:6), както и за вселенския характер на Христовата църква ("И ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим, и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя" (Деян. 1:8).
Евангелското четиво е свидетелство на света за божественото достойнство на Иисуса Христа – за Неговото въплъщение, смърт и възкресение. То съдържа две основни богословски идеи:
1. "В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото" (Иоан 1:1).
2. "И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина, и ние видяхме славата Му, слава като на единороден от Отца" (Иоан 1:14).
Литургическото тълкувание на тези текстове е следното: Да възкреси Своята плът, приета във времето, може само Нейният надвременен, вечен Обитател. Да възкреси Сам Себе си може само Вечносъществуващият, защото Възкресение означава неподвластност на възникването и унищожението. "Аз съм първият н последният" (Откр. 1:17). Да бъдеш в началото на всичко – това значи да бъдеш начало на всичко, творец на всичко.
Вечното Слово чрез силата на Своето всемогъщество прави и Своята плът вечна. Възкресената плът е плът вечна, плът за битие във вечността. Вечното Слово Божие затова се възплъти, за да направи земното вечно, небесно. С други думи То се въплъти, за да възкръсне и възкреси. Възкресението е израз на вечността на Сина Божи и Негова слава в плътски образ. Възкресената плът е образ на вечността на Въплътилия се! Защото "никой не е възлязъл на небето, освен слезлият от небето Син Човечески, Който пребъдва на небето" (Иоан 3:13).
От времето на въплъщението на Сина Божи на човешката плът е дадена възможност да бъде плът и на Сина Божи, т. е. да пребъдва в Неговата вечност и пълнота.
Следователно евангелското четиво е повест за вечния Творец и новото творение, а четенето на първа глава на нова книга – повест за ново битие.
На Второ възкресение (Вечерня в първия ден на Пасха) типикът предвижда да се чете Евангелието (Иоан 20:19-29) на различни езици в знак на това, че много народи са повярвали в проповедта на Възкресението.
Доцент д-р Иван Денев
Списание "Духовна култура", 1988 година, кн. 4, стр. 5-12.
Авторът на статията е понастоящем (април 2011) доктор на богословските науки и професор в Богословския университет в Софийския университет.
Първа електронна публикация Драган Бачев
Виж също: