Книга Деяния на светите апостоли (Деян.) написа в Рим около 62-63 година св. евангелист Лука - авторът на Третото синоптическо Евангелие.
"Първата книга, Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи до деня, когато се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите..." (1:1-2).
Както по църковно-историческото, тъй и по богословското си съдържание Деяния се явяват продължение на Четириевангелието. В книгата се разказва за труда и подвизите (деянията) на светите апостоли:
; Като "напълниха" (Деян. 5:28) цял Иерусалим със своето учение, апостолите започнали да проповядват Христовото учение и в околните земи. В центъра на проповедта им стои апостолският събор (51 г. сл.Хр.) като главно, основоположно църковно събитие, послужило като догматическо основание за отделяне на християнството от иудейството и разпространението му в света.
"Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос. След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече: мъже братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват; и Сърцеведецът Бог им засвидетелствува, като им даде Дух Светий, както и нам; и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти с вярата сърцата им. Сега, прочее, защо изкушавате Бога, като възлагате на врата на учениците иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем. Ала ние вярваме, че с благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасим, както и те.
Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла, които разказваха, какви личби и чудеса стори Бог чрез тях между езичниците.
А след като млъкнаха те, заговори Иаков и рече: мъже братя, чуйте ме! Симон обясни, как Бог изпърво посети езичниците да Си избере от тях народ за Свое име; и с това са съгласни думите на пророците, както е писано: "след това ще се обърна и ще възстановя падналата Давидова скиния, и каквото е разрушено в нея, ще възстановя и ще я изправя, за да подирят Господа останалите човеци и всички народи, които са назовани с Моето име, казва Господ, Който върши всичко това". Познати са Богу отвека всичките Му дела. Затова аз съм на мнение да се не правят мъчнотии на ония от езичниците, които се обръщат към Бога, но да им се пише, да се въздържат от осквернени идоложертвени храни, блудство, удавнина и кръв, и да не правят на други онова, което не е тям угодно. Защото законът Моисеев от стари времена във всеки град си има човеци, които го проповядват в синагогите, дето се чете всяка събота.
Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си Иуда, наречен Варсава, и Сила - предни мъже между братята, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павла и Варнава, като по тях им написаха следното: от апостолите, презвитерите и братята поздрав до братята от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия. Понеже чухме, че някои, излезли от нас, са ви смутили с речите си и размирили душите ви, като говорели да се обрязвате и пазите Закона, каквото не сме им поръчали, ние, като се събрахме, единодушно намерихме за добре да изберем мъже и ги пратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павла, човеци, които изложиха на опасност живота си за името на Господа нашего Иисуса Христа. И тъй, ние пратихме Иуда и Сила, които и устно ще ви обяснят същото.
Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща: да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте!" (15:6-29).
Вдъхновеният дееписател възторжено и подробно описва дейността на ап. Павел (7:58; 8:1-3; 9:1-30 и нататък):
Богословският предмет на книгата Деяния е предимно домостроителството на Дух Свети, осъществено в основаната от Господ Иисус Христос Църква от Възнесение (71:1-11) и Петдесетница (2:1-41) до второто Христово пришествие (1:10; 17:30).
Еклезиологията на св. Лука тук предначертава четирите догматически определения на Църквата, залегнали в Символа на вярата:
Църквата е една, както Един е Господ, Който си я придоби с кръвта Си .
"Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв" (20:28).
Църквата е свята - да се кръстим и станем членове на Църквата, значи да се осветим, да станем наследници на спасението (2:40-47), да се присъединим към Господа (5:14), към светиите (9:13), да получим дара на Дух Свети (1:5; 8:15; 9:17 и др). Чрез Дух Свети живее, мисли и действува Църквата (4:31; 5:32) и всеки неин член.
Църквата е съборна - нейните членове имат едно сърце и една душа (4:32). Съборно се избират апостолите (1:15-26) и дяконите (6:2-6). Съборно се вземат догматически решения (15:28). Църквата съборно изпраща апостолите на проповед и послушание (8:14; 11:22; 13:2-3) и се моли за тях (12:5).
Църквата е апостолска - на апостолите е дадено да свидетелстват за богосиновството и възкресението Христово (1:8-22; 2:32; 26:16 и др.). Чрез апостолска приемственост и по ръкоположение от Дух Свети се поставя свещената иерархия да пасе и пази църковното паство (6:6; 14:23; 20:28).
Статията е глава от книгата "За Библията" от Бивш Неврокопски митрополит Пимен
© Синодално издателство, София, 1988 година
Виж също:
www.Pravoslavieto.com