Св. апостол Юда (апостол Иуда) (Лк 6:16, Иоан.14:22, Иуд. 1:1), наричан също Тадей – един от братята по плът на Господ Иисус Христос, брат на св. апостол Яков Малки. Със името Иуда в Евангелията го споменава единствено ап. Йоан, когато в една от последните беседи на Господа с учениците, ап. Иуда го пита "Господи, що е това, дето искаш да се явиш нам, а не на света?" (14:22). След това за ап. Юда се споменава съвсем малко.

Според преданието той проповядвал Евангелието първо в Юдея, Галилея, Самария, Идумея, а след това и в Арабия, Сирия, Месопотамия, и най-накрая – в Персия и Армения. Завършил живота си мъченически: първо го обесили на едно дърво, а след това го пронизали със стрели. Паметта му Църквата празнува на 19 юни и на 30 юни, заедно със останалите Дванадесет Христови апостоли. Извън речника: Св. апостол Юда Яковов, брат Господен.

Юда Искариот (Иуда Искариотски) - един от дванадесетте апостоли, предал Иисуса Христа на йерусалимските власти за 30 сребърника. Извън речника Иуда Искариотски.

Юдаизъм - най-разпространената ранна монотеистична религия, възникнала през I хилядолетие преди Рождество Христово в Палестина. Изповядва се главно от евреите. Последователите му вярват в Яхве - единият Бог, Творец и Господар на вселената, безсмъртието на душите, задгробния живот, предстоящо идване на месия, богоизбраност на еврейския народ поради Божия завет с него.

Свещените книги на юдаизма включват Тората (Мойсеевото Петокницие), книгите на пророците и т.н. Писания. Различни тълкувания и коментари на канона са събрани в Талмуда. В юдаизма са разпространени и мистически учения като кабала и хасидизъм. Последователите на юдаизма са около 18 милиона, от които ок. 1/3 в САЩ.

Юдеин (иудеин) – название на евреите, което се запазило в езическия свят след падането на северното, израилското царство, когато останало само Юдейското царство. За пръв път то се споменава в 4Цар. 16:6. В 4Цар. 18:26 езикът на евреите е наречен юдейски. В Ев. Йоана почти винаги юдеи са наречени противниците на Христа, фалшивите ревнители на закона. Виж също юдаизъм.

Юдейска война - антиримско въстание през 66-73 г/ в римската провинция Юдея. След петмесечна обсада римляните се възползвали от междуособните борби в Юдея, превзели и разрушили Йерусалимския храм (70 г.) и целия Йерусалим. Съпротивата на въстаналите била сломена с превземането на крепостта Масада през 73 година.

Юдейско царство - държава от ок. 928-586 г. пр. Р.Хр. в Южна Палестина със столица Йерусалим. Създадена след разпадането на Израилско-Юдейското царство. Завладяно от вавилонския цар Навуходоносор II.

Юдея (Нав. 15:1 и др.) – 1) в широк смисъл цяла Палестина (особено при връщането на юдеите от плен), а също област, населена с евреи.
2) В тесен смисъл Юдея е южната част на Палестина, носеща името си от племето юдеи. Царство Юдея се обособило след смъртта на Соломон със столица Йерусалим. По време на новозаветните събития Юдея е васално царство на Рим. Около времето на Иисус Христос Обетованата земя се разделяла на четири главни части: Юдея, Самария и Галилея, и към тях била присъединявана четвърта част – Перея зад р. Йордан. Границите на Юдея били: на север Ефремовите планини и Самария, на юг – Арабия и пустинята Цин (Вади-Мурег), на запад – Средиземно море, на изток – Мъртво море и р. Йордан. Според Йосиф Флавий към Юдея влизали също приморските земи на запад до Птоломаида. Към Юдея принадлежали Юдиното, Венеаминовото, Симеоновото, Дановото и част от Ефремовото коляно.

Юдино коляно (Иудино коляно)- едно от дванадесетте колена на Израилския народ. При поделянето на Обетованата земя Юда (Иуда) населил най-обширната и най-важната й част – от Средиземно до Мъртво море и от Египетския проток до пределите на Ефрем. Иуда имал на територията си много градове (Нав. 15), от които някои преминали към Симеоновото, Дановото и Вениаминовото коляно (Нав. 19:1-9). Девет от градовете били отдадени на свещеници (21:9-19). Според преданието, на знамената на Юдиното коляно била изобразена лъвска опашка с надпис: "восстани, Господи, и расточатся враги Твои!"

Юлиан Отстъпник (331-363) - римски император, царувал от 361 до 363 г., братов син на равноапостолния император Константин Велики (който обявил християнството за "позволена религия", възпитал синовете си в Христовата вяра и сам се кръстил преди смъртта си). Юлиян преследвал християните и се опитал да върне езичеството като господстваща религия в Римската империя. Затова е наречен от Дидим "злополучен", а в историята е останал с прозвището "отстъпник" (άποστάτης). Юлиан изпратил на заточение св. Кирил Йерусалимски. По време на краткото му царуване мъченически е бил убит наскоро поставения на Йерусалимската катедра св. свмч. Кириак Йерусалимски. Юлиан е убит в несполучлива война с персите. Корифеите на "Просвещението" от XVIII век го възхвалявали като "първия свободен мислител" и "романтик на Цезаровия трон". Извън речника: Св. Кирил. Св. Кириак.

Юродив, юродиви (на ц.сл. глупав, безумен) – категория светци (блажени), приел подвига "юродство заради Христа" и чрез изобразяване на външно, видимо безумие целял достигането на вътрешно смирение. Юродивите са ходили зиме боси и почти без дрехи, но са пророчествали, вършели са чудеса и смело са изобличавали неправедните управници. Извън речника: Категории светци.

Юродство заради Христа - вид духовно подвижничество, изразяващо се в симулиране на безумие. Един от начините за преодоляване на щестлавието. Подвигът на юродивите се състои в последователно и непрекъснато отричане на светските грижи. Юродивите подражават на Христа, Който търпял насмешките и издевателствата на тълпата. Извън речника: Юродство.

Юстин II или Иустин Младши - византийски император, племенник и приемник на св. Юстиниян Велики, управлявал от 565 до 578 г.

Св. Юстин Попович  (1894 - 1979)- архимандрит, един от най-големите богослови, както в Сръбската православна църква, така и в целия православен свят. Извън речника: Св. Юстин Попович.

Св. Юстин Философ (Иустин Философ) (Юстин Мъченик) (ок. 105 - ок. 165/7) - раннохристиянски богослов и философ, отец на Църквата, един от първите и най-ярките християнски писатели-апологети. Роден в Сирия, в семейството на гръцки колонист. След като се убедил, че християнството е истинната философия, св. Юстин приел Свето кръщение и създал в Рим първата християнска философска школа. Сред учениците му бил и Тациян (Tatian). Претърпял мъченическа смърт по времето на император Марк Аврелий. Църквата почита св. Юстин на 1 юни като "небесен покровител на рода на философите" и всички, търсещи истината. Извън речника: Св. мчк. Иустин Философ.