Архимандрит хаджи Викентий
Кога и кой или кои първи са разпространявали Христовото учение в сегашния град Ловеч не е известно. За съжаление обаче нямаме сведения за християнството в Ловеч през годините до
1019 г.
През време на Второто българско царство Ловеч е вече център на митрополия.
Не е известно кога е основана тази митрополия, но в Синодика на цар Борил са запазени имената на Ловчански митрополити, а именно: Лонгин, Мелетий, Киприян, Симеон І и Симеон ІІ. Също така не знаем и кога са светителствували в града, но трябва да приемем, че това е било преди 1360 г., защото, както се вижда, през тази година Ловчански митрополит е бил Партений.
По времето на Иван Александър се споменават именно тези двама митрополити – Симеон ІІ и Партений. За последния в житието на св.Теодосий Търновски се казва, че е носил титлата митрополит и че е присъствал на свикания от Иван Александър втори събор в Търново (против евреите, в 1360 г.). Ловчанският митрополит заемал четвърто място по старшинство.
След падането на Търново през 1393 г. и заточването на св. патриарх Евтимий в Бачковския манастир Цариградският патриарх сполучил да подчини под властта си цялата българска църква и да настанил гърци за митрополити на всички български катедри. Кой е бил митрополит на града в момента на падането на този град под властта на турците и каква е била неговата съдба, това не е известно. В откритите досега паметници не се споменава името на нито един от Ловчанските архиереи не само през целия 15 в., а и през цялата първа половина на 16 век.
Едва в 1558 г. за първи път се споменава името на Ловчанския епископ Йеремия. Това име се поменава на лист 196 на едно четвероевангелие, писано в Ловеч през 1558 г., а сега пазено в Софийската народна библиотека. Това ни дава основание да мислим, че в началото на втората половина на 16 в. Ловеч е бил религиозен и просветен център.
Кои епископи са били след Йеремия в Ловеч до 1635 г. , т. е. в течение на 80 г., не се знае. Има запазена приписка, писана през 1635 г. в Етрополския манастир /Варовитец/ над гр. Етрополе, в която се казва, че в онова време Търновски митрополит бил Макарий, а на Ловеч епископ бил Натанаил. В приписка към ръкописен служебен миней за м. април се казва, че е писан от йеромонах Рафаил в 1639 г. при епископ Ловчански Симеон. Този Симеон е третият от тези, които ние знаем. През 1643 г. епископ в града е Кирил.
Като епископ на Ловеч през 1794 г. се споменава Антим, който е Ловчански митрополит цели 33 години, като за последно името му се споменава през 1827 г.
След Антим митрополитския престол заема Дионисий І, който най-вероятно е бил протосингел на Цариградския патриарх Агатангел /1826-1830 г./, който го и ръкоположил за епископ. Дионисий въвежда гръцкия език за богослужебен в храмовете на епархията.
Докога Дионисий е бил епископ в града, не е известно, но се знае, че в средата на 1847 г. тук е 32-годишният грък Мелетий І. Той вместо да се грижи за своите пасоми и благолепието на храмовете, угажда на себе си и своите страсти. Иначе заслугата му за града е, че въвежда биене на клепалото за призоваване на вярващите за молитва. След осъждането на Мелетий в Ловеч пратили друг владика, пак грък, който се казвал Мелетий ІІ.
След напускането на Мелетий ІІ
на катедрата е въздигнат Иларион, който бил роден в град Елена през 1800 г. Той е ръкоположен за епископ през 1849 г. и идва в Ловеч през 1852 г., където стои до 3 юли 1872
г. В историята на Църквата този бележит българин е известен с името Иларион Ловчански. Той е и първият избран български екзарх.
След Иларион престолът е
зает от митрополит Дионисий ІІ (Помаков), роден през 1837 г. Той идва в епархията като каноничен митрополит през 1873 г. и за много кратко време въздига духа на българите в
поверената му епархия, като със своя благ и справедлив характер спечелва сърцата на вярващите пасоми. Лично обикаля епархията и се разпорежда с всичко и за всеки. За съжаление този
архиерей почива твърде млад на 29.5.1875 г. Погребан е в старинния катедрален храм “Св. Неделя”.
Веднага след погребението на
Дионисий на 5.6.1875 г, ловчанци пишат писмо до Св. Синод да не се оставя епархията им без архиерей. Св. Синод временно назначава за управляващ епархията Софийския митрополит
Мелетий. По решение на Синода на 18.1.1876 г. е проведен избор за Ловчански митрополит и е избран архимандрит Йосиф, който веднага бил ръкоположен за епископ и
изпратен в Ловеч да заеме катедрата си. Обаче не било съдено на ловчалии дълго време да имат между себе си този бележит архиерей. На 24 април 1877 г. той е избран за български
екзарх. Умира през 1915 г. Оттогава до 1937 г. е имало временно управляващи епархията.
През 1937 година на 26 септември е избран, а на 14 ноемвври е интронизиран за Ловчански митрополит Антим (Шивачев), който за съжаление управлява епархията само 1 година и три месеца, като за това време успява да обходи епархията, да надникне в множеството закътани колиби и да предаде Божието благословение на всеки. Почива скоропостижно на 4 март 1939 г. и е погребан в престолния си град Ловеч.
След Антим на престола се
възкачва митрополит Филарет (Панайотов), който е роден на 26.10.1901 г. във Варна. На 21 май 1939 г. Филарет епископ Знеполски е избран за митрополит на овдовялата епархия.
Оставя трайни спомени за себе си в сърцата на епархиотите. На 28.6.1960 г. митрополит Филарет Ловчански почива и е погребан до своя предшественик в двора на катедралния храм
"Св.Троица".
През 1960 г. на овдовелия митрополитски престол застава Браницки епископ Максим (от 1971 г. български патриарх), който е роден на 29 октомври 1914 г. в село Орешак, Ловчанска епархия. Същият е избран за патриах на 4 юли 1971 г.
От 30 януари 1972 г до 7
декември 2000 г. епархията управлява митрополит Григорий (Узунов), роден на 6 август 1906 г. в село Габарево (с. Гъбаре), Казанлъшко. Завършва Духовната семинария в Пловдив,
след което Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Почива на преклонна възраст - 95 години. Погребан в двора на катедралния храм на град Ловеч.
След неговата кончина,
на 21 януари 2001 г. се провежда епархийски избор, на който за Ловчански митрополит е избран Макариополският епископ Гавриил (Динев). Същият е роден на 16 юли 1950 г.
Изборът му за митрополит на Ловеч го заварва на длъжността викарий на Софийска митрополия.
Високопреосвещеният митрополит Гавриил и по настоящем разпространява Словото Божие и преподава евангелските истини на епархиотите си.
Да пребъде паметта на преставилите се пред Божия престол архиереи на град Ловеч.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com