Св. мъченик Бонифаций
† 290 година
Чества се на 21 декември
|
Св. мъченик Бонифаций† 290 година Чества се на 21 декември
|
Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа,
мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.
По-долу:
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Св. мъченик Бонифаций бил роб на богата и знатна римлянка Аглаида. Бидейки християнин само по име, Бонифаций и господарката му живеели беззаконно, като постоянно нарушавали заповедите Христови и се предавали на своите страсти. Но веднъж у Аглаида се появило желание да има у себе се мощи от един пострадал за вярата. "Ако получа желаното – казвала тя, - ще построя църква в името на светеца, който ще ми бъде ходатай и затъпник пред Бога." Тя повикала своя роб Бонифаций и му заповядала да отиде в източните страни, където имало силно гонение срещу християните. Дала му много пари за пътни разноски и за купуване на мощи, понеже езичниците, като знаели колко много християните ценят останките на светите мъченици, продавали ги за пари.
Бонифаций, като изслушал заповедта на господарката си, казал й със смях: "А какво, госпожо, ако аз не намеря мощи и мене самия убият? Ще приемеш ли ти с чест моето тяло?"
Аглаида сгълчала служителя си, загдето се шегува, когато би трябвало да благоговее пред светото дело; разкаянието за греховния живот се е пробуждало в нея. Угодно било на Бога да призове към Себе Си и Бонифация, и предприетото от него пътешествие да направи за него път на спасение. Като тръгнал, Бонифаций взел да размишлява за подвизите на св. мъченици, за благочестивия живот на истинските християни, а в същото време погледнал внимателно и в своята съвест. И какво тя му представила? – Живот греховен и нечестив. Бонифаций потреперал. Страх Господен се събудил в душата му, със сърдечно съкрушение той се каел за греховете си пред Бога и молел всемилосърдния Владика за помощ, за да изправи своя живот. Той постил и се молил през всичкото време по пътя. В такова състояние на духа пристигнал в килийския град Тарс. Това станало във време на Диоклетиановото гонение. Ежедневно тълпи християни били викани на съд и предавани на страшни изтезания и смърт. В същото време, когато Бонифаций със своите спътници влизал в града, народът на тълпи се трупал на един от площадите и гледал как убиват християни. Бонифаций гледал техния подвиг и сърцето му се разпалвало. Веднага той се хвърлил към тях и взел да ги прегръща, като викал гръмко: "Велик е Богът на християните, Който дава сила на Своите раби!" Той целувал нозете на светите мъченици, възхвалял ги, искал от тях да се помолят за него. Като видял това, съдията повикал Бонифаций и запитал кой е той.
- Християнин съм – отговорил Бонифаций.
Съдията повторил своя въпрос. Бонифаций пак изповядал своята вяра. Тогава съдията започнал да го заплашва с изтезания, ако не се съгласи да се отрече от вярата си. Бонифаций обявил, че е готов да страда за името Христово. Започнали да го мъчат, а той се радвал и благодарел на Бога, че го удостоил да страда със светите мъченици. Жестоко го мъчили, а през нощта го затворили в тъмница.
На другия ден отново започнали разпитванията, увещанията и жестоките мъки. Но Господ видимо помагал на Своя служител и му облекчавал мъките от изтезанията. Бонифаций непрестанно прославял името Господне. Най-после съдията заповядал да му отсекат главата с меч. Бонифаций с молитва предал Богу душата си.
В това време спътниците чакали Бонифаций в страноприемницата и се чудели защо не идва. Като знаели неговия нетрезвен живот, те отначало не особено се безпокоели и помислили, че някъде той навярно пиянства и се весели. Минала нощта. На другия ден, като видели, че не се връща, отишли да го търсят по града, но напразно. На третия ден пак тръгнали да го търсят и питали всеки, когото срещали, не го ли е видял някой, като описвали неговата външност. Никой не могъл да даде за него сведения. Най-после те случайно се обърнали към брата на писаря, който присъствал при разследването на мъчениците. Той им казал: "Вчера един чужденец много пострада за Христа и бе посечен с меч. Дали вие не търсите него?"
Те описали какъв е той по външност. "Като че ли прилича на оня, който вчера бе смъртно наказан" – отговорил братът на писаря.
- Не може да бъде – отговорили те. – Те навярно не знаеш тогова, когото ние търсим; нима един пияница и грешник ще отиде да страда за Христа?
- По-добре сами идете да видите – отговорил им той. – Телата на смъртно наказаните още лежат на мястото, където бяха убити. Може би ще намерите вашия спътник.
Те отишли и с изумление познали тялото на Бонифаций между телата на мъчениците. Досрамяло ги, че така оскърбявали тоя, който се удостоил със славна смърт за Христа. За петстопитн златни монети те купили от мъчителите измъченото тяло на своя другар и като го обвили в плащаница и помазали с благовония, го отнесли със себе си обратно в Рми. Когато се приближавали до града, Аглаида във видение чула ангелнски глас: "Приеми тоя, който беше твой раб, а сега нам брат и съслужител, който ще бъде пацител на твоята душа и застъпник пред Бога за тебе!" Аглаида дошла в ужас и излязла да посрещне връщащите се служители. Като узнала за станалото, тя с голяма чест приела тялото на мъченика, построила на негово име великолепна църква в околностите на Рим и като се покаяла за предишните си грехове, раздала имението си на бедни и започнала да живее при църквата в смирение, въздържание и голямо благочетие. Така прекарала тя 15 години и спокойно дочакала смъртта си.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Някога в Рим живеела една жена, на име Аглаида; баща е Акакий някога бил началник на града. Бидейки млада и красива, притежавайки големи имоти, останали й по наследство от родителите, и ползвайки се от свободен живот без законен мъж, тя, победена от страстта на немощната плът, прекарвала дните си в прелюбодеяния и грехове. Имала при себе си един верен слуга, който бил управител на дома и имотите й; той бил млад и красив. Наричали го Бонифаций и Аглаида живеела в престъпна връзка с него, удовлетворявайки плътското си въжделение.
И не ни е срам да говорим за това, тъй като по-нататък ще стане дума за блаженото и чудно изменение на живота им; защото когато на светиите се въздава похвала, не се премълчават и предишните им грехове, за да се покаже, че не всички са били блажени и праведни от младите си години, а подобно на другите са имали разтлено тяло, но с истинско покаяние, добра промяна в себе си и с велики добродетели се прославили със светостта си. В Житията на светиите се разказва за това, за да не се отчайваме и ние, грешните, но да побързаме към скорошно поправяне, като знаем, че с Божията помощ и след като сторим грехове е възможно да станем светии, но само ако самитение го пожелаем и се потрудим за това. И действително, прекрасно и услаждащо сърцето е това повествование, в което чуваме, че някой грешник, който на пръв поглед няма надежда за спасение, противно на очакванията става светец, и то Христов мъченик, подобно на свети Бонифаций, който по време на любострастния си живот служил на греха, а после станал изповедник, доблестен подвижник и славен страдалец за Христа.
По време на разпътния си живот Бонифаций бил роб на греха, но въпреки това имал някои достойни за похвала добродетели: бил милостив към бедните, любвеобилен към странниците и отзивчив към всички, намиращи се в нещастие; на едни давал щедри милостини, на други с любов доставял успокоение, на трети със съчувствие оказвал помощ. Имайки твърдо желание да се поправи, Бонифаций често се молил на Бога да го избави Той от дяволските козни и да му помогне да стане господар над пожеланията и страстите си.
И Господ не презрял Своя раб и не му позволил да затъне още повече в греховната нечистота, но благоизволил така да устрои нещата, че нечистите му дела да бъдат умити с проливането на кръвта му и по такъв начин душата му да стане като че ли царска багреница и да се увенчае с мъченически венец. Това се случило по следния начин.
По онова време имало силно гонение срещу християните, дълбока идолска тъмнина покривала целия Изток и мнозина вярващи били мъчени и убивани за Христа. У господарката на Бонифаций Аглаида, се появила спасителната мисъл и силното непреодолимо желание да има в дома си мъченически мощи. Като нямала измежду слугите си никой по-верен и по-изпълнителен от Бонифаций, тя го повикала, разкрила му желанието си и му казала насаме:
Братко в Христа, ти сам знаеш, с колко много грехове сме осквернени, като изобщо не се грижим за бъдещия живот иза спасението; и как ще се явим пред страшния Божий съд, на който според делата си ще трябва да бъдем съдени на тежки мъчения? Но чух от един благочестив мъж, че ако някой има при себе си мощи на Христови мъченици и ги почита, той получава помощ за спасение и в дома му грехът не се увеличава, така че такъв може даже да достигне това вечно блаженство, с което са се сподобили светите мъченици. Казват, че сега мнозина извършват подвизи за Христа и предавайки телата си на мъчения, получават мъченически венци. Послужи ми: сега настъпи часът да покажеш дали наистина ме обичаш. По-скоро тръгни към тези страни, където е повдигнато гонение срещу християните, и се постарай да ми донесеш мощите на един от светите мъченици, за да ги положа с чест при себе си и да по-строя храм на този мъченик, и винаги да го имам за свой пазител, защитник и постоянен ходатай пред Бога.
Като изслушал Аглаида, Бонифаций с радост се съгласил с предложението й и изразил пълна готовност да тръгне на път. Господарката му дала много злато, защото било невъзможно да се вземат мъченически мощи без подаръци и злато: нечестивите мъчители, като виждали силната любов и усърдието на християните към мощите, не им ги давали даром, но ги продавали скъпо и по такъв начин придобивали големи доходи. Бонифаций взел от господарката си много злато, отчасти за откуп за мъченически мощи, а отчасти за раздаване на милостиня на бедните; приготвил също и много различни благовония, платна и всичко, което било нужно за обвиването на честните мъченически тела. Като взел със себе си още много слуги, помощници и коне, той се стегнал за път. На излизане от дома той, смеейки се, казал на господарката си:
Господарке, а какво ще стане, ако не намеря никакво тяло на мъченик, и ти донесат моето тяло, измъчено зарадиХриста, ще го приемеш ли тогава с чест?
Като се разсмяла, Аглаида го нарекла пияница и грешник и укорявайки го, казала:
Братко мой, сега не е време за шеги, а за благоговение. По пътя трябва щателно да се пазиш от всякакви безчинства и шеги: святото дело трябва да се извършва честно и благочинно, и при това пътуване е необходимо да пребиваваш в смирение и въздържание; помни, че се готвиш да служиш на свети мощи, които ние сме недостойни не само да докоснем, но и да погледнем. Върви с мир; а Бог, Който прие вид на роб и проля кръвта Си за нас, да прости греховете ни и да ти прати Своя Ангел, и да те насочи към добър и благополучен път.
Бонифаций взел присърце заповедта на господарката си и тръгнал на път; размишлявайки в ума си за това, до какво трябвало да се докосне с осквернените си и грешни ръце, Бонифаций започнал да се съкрушава за предишните си грехове и решил да пости: да не яде месо, да не пие вино, а усърдно и често да се моли, за да придобие страх Божий. Страхът е баща на вниманието, а вниманието е майка на вътрешния покой, от който се ражда началото и коренът на покаянието; като започнал със страх Божий, внимание към себе си и непрестанни молитви, той прибавил желание за съвършен живот.
Когато Бонифаций достигнал Мала Азия и влязъл в големия киликийски град Тарс, в града било повдигнато жестоко гонение срещу християните от цар Диоклетиан и съуправителя му Максимиан и вярващите били подложени на тежки мъчения. Като оставил слугите в странноприемницата, Бонифаций им наредил да отдъхнат, а той, без да отпочине, веднага отишъл да гледа страданията на мъчениците, за които по-рано бил слушал. Като дошъл на мястото на мъчението, Бонифаций видял множество народ, насъбрал се да гледа причиняваните нахристияните мъчения. Всички те били обвинени само в едно: християнска вяра и благочестив живот; но налаганите им мъчения били различни: един висял надолу с главата, а на земята под него бил разпален огън; друг бил кръстообразно привързан към четири стълба; един лежал прерязан с трион, друг мъчителите стържели с остри инструменти; на един изваждали очите; на друг отсичали членовете на тялото; един набивали на кол и го повдигали от земята, така че колът стигал до шията му; на друг чупели костите, на друг ръцете и нозете били отсечени и той се търкалял по земята подобно на кълбо; но на всички лица се виждала духовна радост, защото, понасяйки нетърпими за човек мъчения, те били укрепвани от Божията благодат. Блаженият Бонифаций с внимание наблюдавал всичко това, като ту се удивлявал от мъжественото търпение на мъчениците, ту желаел такъв венец и за себе си; после, като се изпълнил с Божествена ревност и като застанал по средата на онова място, почнал да прегръща всички, които се проявили като мъченици и които били вече двадесет души, и на всеослушание гръмко възкликнал:
Велик е християнският Бог! Велик е, защото помага на рабите Си и ги укрепва в толкова големи мъки!
Като произнесъл това, той отново започнал да прегръща мъчениците и с любов да целува нозете им, а на тези, които нямали нозе останалите части на тялото; като прегръщал мъчениците, той ги притискал към гърдите си и ги наричал блажени, защото, като претърпели мъжествено кратковременни мъки, те веднага ще получат вечен покой, отрада и безконечна радост; в същото време Бонифаций се молел за себе си, и той да стане съучастник на мъчениците в този подвиг и във венеца, който ще получат от Подвигоположника Христа. Народът устремил взор към него, и особено съдията, който мъчелсветите страдалци. Като видял в лицето на Борифаций пришълец и непознат човек, той попитал кой е и откъде е. И като заповядал веднага да го хванат и да го доведат при него, попитал:
Кой си ти?
Християнин съм! отговорил светецът.
Но съдията искал да узнае името и произхода му. В отговор светецът рекъл:
Първото и най-любимото ми име е християнин; дойдох тук от Рим; а ако искаш да узнаеш и името, което са ми дали родителите, казвам се Бонифаций.
И така, Бонифаций казал съдията, пристъпи към нашите богове и им принеси жертва, докато не съм разкъсал плътта и костите ти. Тогава ще се удостоиш с много блага, ще умилостивиш боговете, ще се избавиш от застрашаващите те мъки и ще получиш много дарове от нас.
В отговор на това Бонифаций казал:
Не би трябвало дори и да отговарям на думите ти, но отново ще ти кажа това, което вече много пъти ти повторих: аз съм християнин и само това ще чуваш от мен, а ако не желаеш да го слушаш, прави с мен каквото ти е угодно!
Щом Бонифаций произнесъл тези думи, съдията веднага наредил да го разсъблекат, да го окачат нагоре с нозете и силно да го бият. И светият бил бит така силно, че цели парчета плът падали от тялото му и костите му се оголили. А той сякаш не чувствал никакви страдания и сякаш не го било грижа за получените рани, само устремявал очите си към светите мъченици, виждайки в страданията им пример за себе си и утешавайки се с това, че се е удостоил да страда заедно с тях за Христа. После мъчителят наредил малко да отслабят мъките му и опитвайки се отново да го убеди с думи, казал:
Бонифаций, нека това начало на мъченията ти послужи за указание, кое е по-добре да избереш: ето, ти изпита нетърпими страдания; вразуми се, окаянико, и принеси жертва, или незабавно ще бъдеш подложен на още по-големи и люти страдания.
Светият възразил:
О, безумний! Защо ми повеляваш да върша непристойни неща? Не мога и да слушам за боговете ти, а ти ми повеляваш да им принеса жертва!
Тогава силно разгневеният съдия наредил да забият остри игли под ноктите на ръцете и нозете му, но светият, като възвел очите и ума си към небето, мълчаливо търпял. След това съдията измислил ново мъчение: той наредил да разтопят олово и да го влеят в устата на светеца. Докато оловото се разтапяло, светият издигнал ръцете си към небето и се молел:
Господи Боже мой, Иисусе Христе, Който ме укрепи в претърпените от мен мъки, бъди и сега с мен и облекчи страданията ми. Ти си единствената ми утеха: дарувай ми явно знамение за това, че ми помагаш да победя сатаната и този неправеден съдия; заради Теб страдам, Господи, както Сам знаеш.
Като завършил тази молитва, Бонифаций се обърнал с молба и към светите мъченици да му помогнат с молитвите си да претърпи страшната мъка. Като пристъпили към него, мъчителите отворили устата му с железни инструменти и налели оловото в гърлото му, но не причинили вреда на светеца. Като видели тази жестокост, присъстващите били побити от тръпки и започнали да възгласят:
Велик е християнският Бог! Велик Цар е Христос! Господи, всички вярваме в Теб!
Възклицавайки така, всички се устремили към намиращото се наблизо идолско капище, желаейки да го унищожат, а срещу съдията гръмко негодували и хвърляли по него камъни, за да го убият. Съдията станал от съдийското място и със срам избягал у дома си, като наредил да държат Бонифаций под стража.
На сутринта, когато вълнението стихнало и народният протест бил прекратен, съдията отново се явил на съдийското място и като извикал Бонифаций, започнал да хули Христовото име и да се поругава над начина, по който бил разпънат Христос. Като не изтърпял хулите срещу своя Господ, светият сам произнесъл много обидни за съдията думи, като на свой ред похулил бездушните богове и изобличил заслепяването и безумието на тези, които им се покланят, и с това още повече разгневил съдията, който незабавно наредил да разтопят котел със смола и да хвърлят светия мъченик в него. Но Господ не оставил Своя раб: внезапно от небето слязъл Ангел и оросил мъченика в котела; а когато смолата се изляла, наоколо се образувал силен пламък, който изгорил мнозина стоящи наблизо нечестиви езичници. А светият излязъл от котела здрав, без да получи никаква вреда от смолата и от огъня. Тогава мъчителят, като видял Христовата сила, се изплашил, да не би и сам да пострада, и наредил веднага да посекат Бонифаций с меч. Като хванали мъченика, воините го повели към мястото за посичане. А светият, като си изпросил малко време за молитва, се обърнал на изток и се помолил така:
Господи, Господи Боже! Сподоби ме с милостите Си и ми бъди помощник, та врагът да не прегради пътя ми към небето заради греховете ми, които безумно извърших, но приеми с мир душата ми и ме постави заедно със светите мъченици, пролели кръвта си за Тебе и съхранили вярата си докрай; а стадото, придобито с честната Ти Кръв, Твоите люде, Христе, близките ми, избави от всяко нечестие и езическо заблуждение, защото си благословен и пребиваваш во веки!
Като се помолил така, Бонифаций преклонил главата си под меча и бил посечен; от раната му изтекла кръв и мляко. Щом видели това чудо, неверните, на брой около 550 души, веднага се обърнали към Христа и като оставили мерзките идоли, се присъединили към верните. Такава била кончината на свети Бонифаций, който, тръгвайки на път от дома, на шега предсказал пред господарката си това, което действително извършил на дело.
Междувременно другарите на Бонифаций и слуги на Аглаида, които дошли с него, за да търсят мощи, като не знаели нищо за случилото се, седели в странноприемницата и го чакали. Като видели, че не се върнал вечерта, те се учудили; а като не го видели и цялата нощ, и на следващата сутрин, те почнали да го одумват и да го осъждат (както после сами разказвали), като предположили, че някъде се е напил и прекарва времето си с блудници:
Ето казвали те със смях как нашият Бонифаций дойде да търси свети мощи!
Но тъй като той не се завърнал и през следващата нощ, и на третия ден, те започнали да недоумяват и го търсели, обикаляйки из целия град и разпитвайки за него. Случайно или по-добре да кажем по Божий промисъл, срещнали човек, който бил брат на коментарисия и го попитали не е ли виждал един човек, странник и пришълец. Той отговорил, че вчера някакъв чужденец, като пострадал за Христа на мястото за мъчения, бил осъден на смърт и посечен с меч.
Не зная казал той дали това не беше този, когото търсите. Кажете как изглежда той?
Те описали външния вид на Бонифаций; казали, че е невисок на ръст и има рижа коса; съобщили и за другите белези на лицето му. Тогава човекът им казал:
Навярно това е този, когото търсите!
Но те не повярвали и казали:
Не познаваш човека, когото търсим.
И беседвайки помежду си, си припомнили предишния характер на Бонифаций, подигравали му се и казали:
Нима пияница и развратник ще тръгне да страда за Христа?!
Но братът на коментарисия настоявал на своето.
Вчера и завчера в съда действително беше мъчен човек, който на външен вид беше такъв, какъвто казвате вие казал той. Между другото, какво ви пречи да отидете и сами да видите тялото му на мястото, където беше посечен.
Те тръгнали след този човек, дошли на мястото за мъчения, където стояла военна стража, за да не бъдат откраднати телата на мъчениците от християните. Вървящият отпред човек им посочил лежащия посечен мъченик и казал:
Това не е ли този, когото търсите?
Щом видели тялото на мъченика, те веднага разпознали своя приятел, а когато поставили лежащата отделно глава до тялото, напълно се уверили, че това е Бонифаций, и много се учудили, а заедно с това започнали да чувстват и срам, защото мислели и говорели лошо за него; боели се и да не би да ги постигне наказание за това, че осъждали светеца и се присмивали на живота му, без да познават сърдечните му помисли и доброто му намерение.
Докато гледали лицето на светеца и били силно изумени, изведнъж видели, че Бонифаций леко отворил очите си и ги гледал милостиво, като приятели; устните му се усмихват, лицетосвети, сякаш им прощава всичките прегрешения против него.
Те се ужасили и заедно с това се зарадвали и като пролели топли сълзи, плачели над него и мълвели:
Рабе Христов, забрави греховете ни: това, че неправедно осъждахме живота ти и безразсъдно ти се присмивахме!
След това те дали 500 златни монети на нечестивите и взели тялото и главата на свети Бонифаций; помазали ги с благовонни масла, повили ги в чисти плащаници и като ги положили в ковчег, се отправили към дома си, возейки тялото на мъченика на господарката си. Когато се приближили до Рим, Ангел Божий се явил насън на Аглаида и рекъл:
Приготви се да приемеш този, който по-рано ти беше слуга, а сега стана наш брат и съслужител; приеми този, който ти беше роб, а сега ще ти бъде господар, и благоговейно го почитай, защото той е пазител на душата ти и защитник на живота ти.
Като се събудила, тя се ужасила. Като повикала веднага няколко почтени духовници, тя излязла да посрещне светия мъченик Бонифаций, когото по-рано изпратила на път като роб, а при завръщането му го приела в дома си благоговейно със сълзи като господар. И си спомнила пророчеството, което изрекъл светият, тръгвайки на път, и благодарила на Бога, Който устроил така, че свети Бонифаций за своите и за нейните грехове станал жертва, благоприятна Богу. В имението си, разположено на 50 стадия от Рим, Аглаида построила чуден храм в чест на светия мъченик Бонифаций и поставила светите мощив него, след като по молитвите на мъченика вече започнали да се извършват много чудеса, подавали се изцеления на болни от различни болести, изгонвали се бесове от хората и мнозина молещи се при гроба на светеца получавали изпълнение на просбите си.
После, като раздала цялото си имущество на бедните и сиромасите, и самата блажена Аглаида се отрекла от света и като проживяла във велико покаяние още 18 години, починала с мир и се присъединила към светия мъченик, като била положена до гроба му.
Така, като изменили по чудесен начин предишния си живот, тези двама Божии раби достигнали добър край: единият умил с кръв греховете си и се удостоил с мъченически венец, а другата се очистила от плътската сквернота със сълзи и суров живот; и двамата се явили оправдани и непорочни пред Господа Иисуса Христа, на Когото слава во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com