Свети мъченици Зиновий и Зиновия
† 30 октомври 285 година
Честват се на 30 октомври
|
Свети мъченици Зиновий и Зиновия† 30 октомври 285 година Честват се на 30 октомври
|
Твоите мъченици, Господи,
при своите страдания приеха от Тебе, нашия Бог, нетленни венци,
защото, имащи Твоята сила,
мъчителите повалиха и съкрушиха на демоните
безсилната дързост:
с техните молитви спаси нашите души.
Истинные свидетели, и благочестия проповедники,
вдвоем достойно почив в благоугодных песнях,
Зиновий в купе с мудрою Зиновию, купно жившим и шедшим,
и мученический
приимше венец нетленный.
На истината свидетели и на благочестието проповедници,
двамата достойно да почетем с боговдъхновени песни,
Зиновий заедно с мъдрата Зиновия,
заедно живели и отминали, приели нетленния венец на мъченичеството.
На същия ден:
По-долу:
Св. мъченици Зиновий и Зиновия, негова сестра били родом от гр. Егей, Киликийска област
, от благочестиви
родители. За вярата Христова, подложени на тежки мъчения; поставени на желязна скара, живи ги пекли и накрая били посечени в 285 година.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
* По времето на свв. Зиновий и Зиновия Киликия е била римска провинция (в Мала Азия).
Св. Зиновий и сестра му св. Зиновия живели в третия век. Прекарали живота си в киликийския град Ег или Егей.
Родителите им били благочестиви хора. Възпитали ги в християнската вяра. Те рано останали сираци. В милостини към бедните хора и в свят живот преминала младостта им.
Зиновий получил от Бога дар на чудотворство. Чрез молитва и възлагане на ръце лекувал болни. Скоро образоваността, чудесата и добродетелите му го прославили из цялата област Киликия. Егейските християни го избрали за епископ.
Свети Зиновий ревностно изпълнявал своите архиерейски задължения. Успешно наставлявал паството си със слово и пример.
През време на Диоклетиановото гонение изператорският сановник Лисий дошъл в град Егей, за да скланя християните да се отрекат от вярата си.
Братята Клавдий, Астерий, Неон и сестра им Теонила пострадали мъченически за Христа.
Идвал ред на Зиновий и Зиновия.
Лисий повикал епископа.
- Аз няма дълго да беседвам с тебе – казал му Лисий. – Избирай едно от двете – живот или смърт! Живот – ако се поклониш на нашите богове. Смърт – ако не се откажеш от твоя Бог!
- Живот без Христа е смърт! – твърдо отговорил епископ Зановий. – А телесната смърт за Христа е живот вечен. Искам да умра тук и да живея вечно с Христа Бога в небесата!
- Да видим дали ще ти помогне твоя Христос! – казал сановникът и заповядал жестоко да бият епископа.
Започнали жестоки мъчения.
Като узнала, че брат й страда за Христа, Зиновия се затекла към съдилището. Застанала пред мъчителя и извикала с висок глас:
- Аз съм християнка! Като моя брат изповядвам Господа Бога! Изповядавм Спасителя на света.
Като погледнала внушително сановника, Зиновия продължила:
- Заповядай и мене да мъчат. Искам да умра от еднаква смърт с брат си.
Лисий започнал да увещава младата жена. Опитал се да я убеди да се отрече от вярата. Представил й целия ужас и позор от едно смъртно наказание пред целия народ.
Зиновия останала непреклонна.
Тогава разгневения езичник заповядал да сложат нея и брат й на железен одър, под който да разпалят огън.
И тая заповед била изпълнена.
- Е, помага ли ви вашия Христос? – подигравателно запитал Лисий мъчениците, осмивайки вярата им.
- Той е неведимо с нас – отговорил светителят Зиновий.
- Той ни разхлажда с росата на Своята благодат и ние не чувстваме мъченията – допълнила сестра му Зиновия.
По заповед на разярения римски сановник мъчениците били снети от одъра и хвърлени в котел с кипящ катран. Те и тук останали невредими и пеели хвалебна песен на Бога. Осъдени били на смърт.
Мъчениците с радост тръгнали към мястото, където щели да бъдат умъртвени. По пътя мълвели молитвено:
- Благодарим ти, Господи, загдето ни удостои да се подвизаваме с добър подвиг, пътя да свършим, вярата да запазим. Направи ни участници в Твоята слава и ни причисли към ония, които са благоприятни на Тебе, понеже Ти си благ вовеки!
Свещеномъченикът Зиновий и блажената му сестра Зинавия били убити с меч. Глас от небето ги повикал към вечен живот и към нетленни венци. С радост те предали на Бога душите си. Това станало в 285 година.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
| *Град в Киликия - югоизточна област на Мала Азия, военно-морска
точка по време на Римското господство |
|||
Тези свети мъченици - Зиновий и родната му сестра Зиновия, се родили в град Егей*, в Киликийската страна, от благочестиви родители. Тук те били възпитани в страх Божий и в благочестие. Още по време на детството им родителите им предали душите си на Господа, като оставили голям имот на децата си.
Въпреки младостта си Зиновий и Зиновия били мъдри по разум и твърди в добродетелта. Като се убедили в суетата на този свят, те решили да оставят всичко и да последват Христа. Зиновия предала на брат си своята част от имота, която наследила от родителите си, за да я раздаде на бедните, а самата тя заживяла в доброволна бедност, като безмълвствала и пазела девството си в непорочност за Небесния Жених. Зиновий, като взел двете части от имота, започнал да го раздава на бедните и скоро изразходил всичко, така че сам станал като един от бедните. Но Бог, Който се грижи за сирачетата и не оставя уповаващите се на Него, обогатил светите брат и сестра със Своите небесни блага заради раздаденото на бедните богатство: Неговата могъща десница защитавала Зиновия от всички беди през време на целия й живот и прогонвала от нея бесовските нападения; а Зиновий получил от Господа дар да изцерява недъзи с допирането на ръцете си.
Така Бог обдарил със силата на чудотворството тези ръце, които щедро раздавали милостиня на бедните. От какъвто и недъг да бил обладан някой човек, от каквато и болест да страдал, той получавал изцеление, веднага щом свети Зиновий го допирал с ръката си. Този Божий угодник подавал велика милостиня в продължение на целия си живот, ту като раздавал имуществото си на сиромасите, ту, като изпращал по Божия благодат изцеление на боледуващите; той изгонил множество нечисти духове от хората, утешавал намиращите се в печал, помагал на постигнатите от беди. Сияейки от добродетели и прославен с чудотворства, той бил избран за епископ на родния си град.
Този добър пастир ревностно пасял Църквата Божия, постоянно помагал и правел добрини на хората и изцерявал недъгавите. Веднъж при светеца дошла една жена от Антиохия, която имала неизлечима язва на гърдата си. Много средства била похарчила за лечението си, като се опитвала да
намери изцеление от болестта си при лекарите, но те не й оказали никаква помощ, напротив, жестокият й недъг все повече и повече се усилвал, така че вече я заплашвала смърт. Като я
видял, свети Зиновий се съжалил над нея: той докоснал с ръката си язвата й и осенил поразеното място с кръстното знамение. В същия миг язвата изчезнала и жената, станала напълно
здрава, с голяма радост се върнала у дома си в Антиохия.
Друга жена, невярваща в Христа, съпруга на един управник на име Индис, страдала от същата болест; но чрез целебния дар на свети Зиновий и тя се избавила от своя недъг. Поразена от станалото чудо, тя заедно с мъжа си и с децата си се обърнала към Христа. Всички те били просветени със свето кръщение. Така тази жена получила телесно здраве и полза за душата си.
Междувременно нечестивият цар Диоклетиан
повдигнал страшно гонение срещу християните.
Тогава в Киликийската страна пристигнал управителя Лисий, за да предаде на мъки всички, които изповядвали името Христово. Преди всички в Егея пострадали трима християнски юноши:
Клавдий, Астерий и Неон. Като ги хванал, Лисий ги подложил на различни мъчения и накрая ги приковал към кръст извън града. Като чул за свети Зиновий, той изпратил войниците си, за
да го задържат. Когато довели светителя, Лисий му казал:
- Не искам да влизам в дълъг разговор с теб, защото зная, че вие, християните, обичате многословието. Ще говоря с тебе кратко: предлагам ти живот или смърт, живот - ако се поклониш на нашите богове, смърт - ако не се поклониш. Избери сам, което искаш: или принеси жертва - тогава ще останеш между живите, а освен това, ще получиш и чест от нас, или можеш да останеш в заблуждението си, но тогава ще изтърпиш страшни мъки и ще загинеш от ужасна смърт.
Свети Зиновий, без ни най-малко да се уплаши от думите на княза, отговорил с твърдост:
- Този временен живот без Христа не е живот, а смърт. Не, предпочитам да претърпя временни мъчения заради моя Създател, а после вечно да живея с Него, отколкото да се откажа от Него заради този временен живот и после вечно да се мъча в ада.
Като чул тези думи, нечестивият княз заповядал да съблекат светеца гол, да го окачат на кръст и да го бият безмилостно.
- Да видим - казал той, - дали ще дойде Христос да го спаси!
Блажената Зиновия, като узнала, че брат й, свети Зиновий, страда за Христа, бързо се отправила към това място, където го мъчели. Като видяла, че брат й, окървавен и покрит с рани, виси на кръста, тя пламнала духом и като застанала пред мъчителя, му казала:
- Аз съм християнка, както и моят брат. Изповядвам Същия Един Бог и наш Господ Иисус Христос. Затова нареди да мъчат и мен така, както ти мъчиш моя любим брат. Искам да изпия същата чаша със страдания и да се увенчая със същия венец.
Мъчителят се учудил на това мъжество и на решимостта на света Зиновия и казал:
- Жено, не се опитвай да се погубиш, не си докарвай такова позорно мъчение, където ще търпиш срам и ще понасяш страдания. Та ти ще изпиташ голям срам, когато те заставят да се разголиш. Ще ти се наложи да изпиташ тежки страдания, когато те подложат на мъчения. Затова ти давам такъв съвет: принеси жертва на боговете и тогава ще се избавиш от всички злини.
На това светицата отвърнала:
- Душевната голота може да ме посрами много повече, отколкото телесната; вечните мъки са несравнимо по-тежки от временните. Пренебрегвам това, че ще ме разголят, защото съм се облякла в Христа; не се боя от ръцете на мъчителите, защото съм се разпнала с Христа. Мъчителю, прави, каквото искаш; с нищо не можеш да ме заставиш да се отрека от моя Господ Христос.
Тогава Лисий заповядал да я съблекат гола и да я бият, както били брат й, свети Зиновий. Като не се задоволил с това, мъчителят заповядал да приготвят железен одър, да положат върху него двамата светии и да разпалят огън под него.
- Нека - казал той - да се яви тук Христос и да ви помогне.
Светиите отговорили:
- Нашия Христос е с нас, ти не можеш да Го видиш. Той ни оросява от небето с росата на Своята благодат, така че ние не усещаме тези мъки.
После светиите били хвърлени в кипящ котел, но и там не получили никаква вреда; те стоели като в прохладна вода, пеейки Давидовия псалом: "но Ти ще ни спасиш от враговете ни и ще посрамиш ония, които ни мразят". Като видял това, мъчителят наредил да ги изведат извън града и там да им отсекат главите. Светиите с неизказана радост тръгнали на смърт. Като стигнали до мястото на екзекуцията, те започнали да се молят така:
"Благодарим Ти, Господи, Боже наш, за това, че ни даде с добрия подвиг да се подвизаваме, пътя да свършим, вярата да опазим. Направи ни участници в Твоята слава, причисли ни към лика на светиите, които са Ти благоугодили. Бъди благословен во веки!"
Когато светиите завършили молитвата си, от небето се чул глас, който им обещал венци и ги повикал към вечен покой. Междувременно войниците се приближили и им отсекли главите. След тези мъчения те напуснали земята и се преселили на небесата. Светите им тела лежали цял ден на земята, без да бъдат погребани; а когато настъпила нощта, презвитерът Ермоген тайно ги взел и ги положил в общ гроб. Така тези светии сега непрестанно славят Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, възвеличаван от всички твари, сега и винаги и във вечни векове. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com