Св. пророк Варух
600 години преди Рождество Христово
Чества се на 28 септември
|
Св. пророк Варух600 години преди Рождество Христово Чества се на 28 септември |
На Твоя пророк (името) паметта, Господи, като празнуваме,
с него Те молим:
спаси нашите души.
По-долу:
Виж също:
Свети пророк Варух бил ученик, приятел и писар на св. пророк Йеремия. Той записвал пророчествата на пророк Йеремия за нашествието на вавилонците и за плена на юдеите заради граховете им и чел на народа в храма. След четенето царят изгорил свитъците и наредил да затворят пророците в тъмница.
Много раз пророки предупреждали свой народ о пленении и о предании в руки халдеев, но иудеи не слушали их, ожесточались, гнали, а затем, бросили обоих в темницу. Только после взятия Иерусалима они были освобождены халдеями (Иер. гл. 36-38). Вместе с учителем св. Варух горько оплакивал разрушение Иерусалима Навуходоносором. После мученической кончины пророка Иеремии св. Варух жил недолго и умер в Египте в VI веке до Р. X.
Варух (благословенный; Иер 36:10, 32:12, Варух 1:1) — пророк, один из сынов Нирии, из колена Иудина, по Флавию, из знаменитой фамилии. Он находился в тесной дружбе с пророком Иеремиею, который, во время осады Иерусалима и засвидетельствовал свою дружбу к нему, выкупив поле его в Анафафе, принадлежавшее дяде его Анамеилу. Варух, в качестве писца пр. Иеремии, записывал со слов его, во время нахождения пророка в темнице, его предсказания касательно вторжения Вавилонян и плена Иудеев (34:4,18) и затем, по указанию Иеремии, читал оные народу в доме Господнем (ст. 10 и 13), равно как и князьям (ст. 15). Последние встревожились грозными обличениями сих пророчеств и сообщили о сем царю, который сам выслушал писание и по мере прочтения отрезывал от него часть за частью писцовым (перочинным) ножичком, и бросал в огонь, в жаровню (ст. 23). Иудеи даже до настоящего времени знаменуют воспоминание сожжения священного списка ежегодным постом. Иеремия и Варух, спасаясь от гнева царя Иоакима, повелевшего заключить их в темницу, по повелению Божию, скрылись (ст. 19, 26). В 4-й год царствования Иоакима (46), Варух снова написал то же пророчество со слов Иеремии, и, в прибавление к оному, присоединил обличение против самого Иоакима (36:32). Иудеи, не расположенные к Варуху, так как он, по их мнению, побудил Иеремию предать их в руки Халдеев (43:3), бросили как его, так и Иеремию в темницу, в которой они и оставались до взятия Иерусалима, и когда, вопреки увещаниям Иеремии, остаток Иудеев переселился в Египет, оба они были вынуждены сопровождать оный (43:6). Иеремия умер в Египте. О возвращении же Варуха из сей страны ничего не упоминается, и некоторые, между прочим, и Иероним, основываясь на свидетельстве Иудеев, утверждают, что Варух умер также в Египте. Раввины, впрочем свидетельствуют, что он умер в Вавилоне, в двенадцатом году после разрушения Иерусалима.
Архимандрит Никифор
Библейская энциклопедия
Книга на пророк Варуха принадлежи към неканоничните книги
на Стария Завет. Написана е от името на Варух (евр. Барух), син на Нирия, ученик на пророк Иеремия. Разделя се на пет глави. В Библията се намира след Книга
Притчи и Посланието на Иеремия. Запазена е само в превод от гръцки език. Еп. Антонин (Грановски) направи опит да докаже съществуването на еврейски оригинал и дори даде хипотетичата
му реконструкция. Но днес повечето библеисти смятат, че на еврейски (или на арамейски) език е възможно да са написани само отделни части от книгата. Във Вулгата Книгата на Варух е
едно цяло с Посланието на Иеремия.
Книгата съдържа молитви и размишления на юдеите-изгнаници, живеещи в чужбина. Разделя се на четири части:
1) историческо встъпление (1:1-14);
2) молитва за покаяние (1:15 - 3:8);
3) прослава на истинската мъдрост (3:9 - 4:4);
4) утешителен обет за Божия народ (4:5 - 5:9).
Първата и втората част са прозаични, а третата и четвъртата са написани в духа на пророчески химни.
Книгата на пророк Варух е свидетелство за покаяние и надежда. Старозаветната църква се призовава във време на бедствие да осъзнае своите грехове. Жалбите в книгата нямат нюанс на ропот. Всичко, което става, е в крайна сметка подвластно на Бога, а той е източник на правда и милосърдие.
Човекът не може да постигне всичките тайни на Провидението: трябва само с вяра да се признае, че "у Господа, нашия Бог, е правдата" (1:15). В него е " източникът на премъдростта" (3:12), която не могат да познаят "князете на народите", могъщи, разумни, богати, "които владееха над зверове земни ". Човешката мъдрост е нищо, ако не е устремена към премъдростта на Повелителя. Всички, гордели се със силата и мъдростта си, "изчезнаха и слязоха в ада" - в преизподнята (3:19).
Варух нарича Бога "Вечния". Такава дума като съществително в еврейския език няма. Еп. Антонин смята, че в оригинала на нейно място стои думата Елохим или Ел, макар че посочва и мнението на тези, които са по-склонни да приемат името Яхве (вж. Имената на Бога). Във всеки случай авторът или преводачът иска да подчертае висшата власт на Повелителя, който превъзхожда до безкрайност всичко преходно и тленно. Той е непостижим, но се е разкрил - и "се яви на земята и живя между людете" (3:38), иначе казано - възвестил е своята воля чрез пророците и Закона. Законът е "книгата на Божиите заповеди"; те са "вечни" (4:1). Нарушаващите Закона няма кого да винят освен себе си. Те са познавали Бога,
"Който праща светлината, - и тя иде, повика я, - и тя го послуша с трепет; и звездите заблестяха на стражите си и се зарадваха... Този е нашият Бог, и никой друг не ще се сравни с Него" (3:33 и сл.).
Но ако вината пред небето хвърля непокорните във водовъртежа на бедите, Повелителят ги спасява след покаяние.
"Защото Оня, Който ви напрати тия бедствия, ще напрати върху ви вечно веселие със спасение" (4:29).
Учението на пр. Варух напомня в много отношения проповедта, която звучи в изпълнените с надежда глави на книгата на пророк Исая (40-55). Мъдрецът учи за отношението между Божата правда и човешката неправда, утешавайки тези, които са се поддали на отчаянието и унинието.
Уводът на Книга на пророк Варуха я определя като написана по времето на Навуходоносор ІІ (604-562 пр.Хр.). Именно тогава сред изгнаниците-юдеи живее Варух, ученик на прор. Иеремия, който събира това, което учителят му е написал. Няма сериозни основания да се отрича, че Варух не е автор на оригинала на книгата (или на части от нея).
Авторът се обръща към хората, живеещи във Вавилонския плен. Той не познава още учението за възкресението на мъртвите, което се появява в Новия Завет едва след ІV в. пр.Хр. Но споменаването на "книгата на Закона" може да отразява по-късна епоха (времето на Ездра). Според Н.П. Розанов авторството на Варух "е въпрос, който все още не е решен окончателно" (ТБ, т. VI, с. 175). Във всеки случай повечето библеисти смятат, че първоначалният текст е разширен и преработен около ІІІ в. пр.Христа.
Архим. Антонин (Грановский), "Кн. прор. Варуха", СПб., 1902; [Елеонский Н.], "Следует ли считать кн. прор. Варуха каноническою или ее должно отнести к разряду
неканонических", ЧОЛДП, 1877, № 3; [Икономос К.], "О песне трех отроков и кн. прор. Варуха", съкр. прев. от гръц. ВЧ, 1847/1848, № 45; Сестрениевич А., "Кн. прор. Варуха", ЧОЛДП,
1889, № 2; NCCS, р. 628-31.
Александр Мень Словарь по библиологии (www.pravoslavie.org).
Превод Pravoslavieto.com
на основата на превода на Павел Б. Николов.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
