Св. свещеномъченик Автоном
† 313 година
Чества се на 12 септември
|
Св. свещеномъченик Автоном† 313 година Чества се на 12 септември |
Боже на нашите отци, Действащ винаги с нас по Твоята кротост,
не ни лишавай от Твоите милости, но с техните молитви в мир насочвай нашите души.
Боже отец наших, творяй присно с нами по Твоей кротости,
не остави милость Твою от нас, но молитвами их в мире управи живот наш.
По-долу:
Св. Автоном живял в трети и началото на четвърти век. Бил епископ в Италия. При царуването на император Диоклетиан започнало силно гонение срещу Божията църква. Автоном си спомнил думите на Господа Иисуса Христа: „Когато ви гонят от един град, бягайте в друг” (Мат. 10:23). Ръководен от тия думи, той напуснал Италия и дошъл във Витиния, малоазийска област. В градеца Сореос, разположен до Никомидийския залив, бил приет в дома на известния в областта страннолюбец Корнилий. Радостта на Корнилий била голяма, че в дома му гостува един светител.
Автоном започнал да просвещава езичниците със светлината на евангелската истина. Обърнал мнозина от тях към Христа Господа. Мисионерската му дейност протичала така успешно, че станало нужда от по-широко помещение за молитвено събрание на новообърнатите. Домът на Корнилий се оказал вече малък да побере голямото множество вярващи.
Явила се нужда от просторен храм. И новата християнска община в Сореос си построила храм в чест на св. архистратиг Михаил.
Като уредил Сореоската църква с необходимия брой свещеници, епископ Автоном ръкоположил Корнилий за дякон в нея. След това се отдалечил в Исаврия и Ликаония, където насаждал със същия успех Христовото учение. Оттук се върнал пак в Сореос и ръкоположил Корнилий за свещеник, посветил го нашироко в християнските истини и в правилата на църковното служение, и подпомогнат най-вече от него, продължил да наставлява и ръководи цялото сореоско паство.
По това време император Диоклетиан пристигнал в Никомидия. С неговото идване гонението срещу Църквата се разразило и тук с голяма сила. Фанатици езичници тръгнали да търсят Автоном, известен нашироко като най-голям деец при разпространяване на християнското учение. Епископът си спомнил наново думите на Спасителя – „когато ви гонят от един град, бягайте в друг” - и решил пак да запази себе си за благото на Църквата. Отпътувал тайно за град Клавдиопол, разположен на брега на Черно море.
Тук той прекарал до времето, когато опасността за сореоското паство преминала. След това се върнал отново във Витиния и поставил Корнилий за епископ на Сореоската църква.
Като устроил по тоя начин напълно тази църква, той тръгнал на мисионерска проповед из разни други малоазийски области.
Недалеч от град Сореос се намирало селото Лимна. Автоном обърнал към Христа Бога много от езическите жители на това село.
Един ден останалите езичници на село Лимна извършвали тържество в капището на езически идол. Новопокръстените християни, като узнали за това, навлезли масово в капището, разрушили идола, разсипали жертвите и съборили до основи самото капище.
Разгневените езичници се сговорили да отмъстят на християните. Те узнали тайно деня, в който епископ Автоном ще служи в храма „Св. архистратиг Михаил” в Сореос. Решили да предприемат внезапно нападение срещу богомолците. През време на светата Литургия те нахлули с оръжия в храма, прогонили молещите се, влезли в светия олтар, убили епископа и затрупали тялото му с камъни.
Това станало около 313 г. Една благочестива дякониса, на име Мария, вдигнала останките на светителя Автоном и ги погребала на удобно за молитвени срещи място.
Няколко години по-късно, когато Църквата Божия била вече напълно възтържествувала над езичеството, един военен построил храм на мястото на блажената кончина на свещеномъченик Автоном. През времето на строежа този мъж намерил неговите свети мощи, които се оказали нетленни.
Много болни, които пристъпвали с вяра към тия свети, чудотворни мощи, получавали изцеление.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
| 1. Витиния - област в Мала Азия. Сореос, или Сореи, се намирал отдясно на пристанището в Никомидийския или Астаценския залив. 2. Ликаония - област в Мала Азия, съседна на Исаврия, където имало град със същото име. Исаврия принадлежала по-рано ту на Фригия, ту на Писидия, ту на Ликаония. |
|||
Свети Автоном бил епископ в Италия по време на царуването на Диоклетиан. Когато започнало жестокото гонение против християните, той си спомнил думите на Господа от светото Евангелие: “А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг" (Мат. 10:23), оставил Италия и се преселил във Витиния (1), където по Божия промисъл се установил в селото, наречено Сореос.
Тук бил приет от един страннолюбец на име Корнилий. Той живял при него дълго време и проповядвайки Христа, обърнал много елини към християнската вяра. Много души придобил тук за Бога, защото в дома на Корнилий хората се събирали, за да слушат учението на свети Автоном. А той, подобно на светите апостоли, проповядвал Божието слово с дръзновение, защото в него действал същият Свети Дух, Който някога като огнени езици слязъл върху тях. Чрез проповедта на преподобния Светият Дух разпалвал човешките сърца към Божията любов и благочестие, така че слушащите учението му се умилявали и с радост възприемали проповедта му, като го молели за свето Кръщение. Той довел толкова много хора към светата вяра, че домът на Корнилий вече не можел да вмести цялото събрание на вярващите. Тогава свети Автоном построил за християните църква в името на чиноначалника на небесните сили свети архистратиг Михаил. Той оставил всички новопросветени на неговата защита, ръкоположил Корнилий за дякон и му поверил словесното Христово стадо, а сам отишъл в Ликаония и Исаврия (2), защото желаел и там да проповядва благочестието.
Дълго се трудил свети Автоном за проповядването на Божието слово в тези страни и отново се завърнал при Корнилий, понеже искал да навести придобитото стадо Христово. Той поставил Корнилий за презвитер и заедно с него започнал да служи за спасението на човешкия род.
| 3. Евксинско море, или Понт, е древното име на Черно море. Според преданието заради бурите по-рано се наричало Аксинско, тоест негостоприемно.
Когато от VII в. по бреговете му се появили много гръцки колонии, то започнало да се нарича Евксинско - гостоприемно. 4. Асия била римска провинция, обхващаща западната част от Мала Азия; известна е още като Проконсулска Азия. |
|||
Когато нечестивият цар Диоклетиан пристигнал в Никомидия, за да погуби там всички последователи на Христа, идолопоклонниците започнали да търсят и свети Автоном, защото бил най-известен сред християните. Но светителят желаел да изведе още повече хора от бесовската тъмнина към светлината на познанието на истинския Бог и не се предал в ръцете на мъчителите. Опазвайки себе си за благото на църквата, той отплавал в град Клавдиопол, на брега на Евксинско море (3), където сеел семената на Божието слово, а те, падайки на добрата почва на човешките сърца, по Божията благост скоро донесли много духовни плодове. Като устроил тук всичко за делото на благочестието и наставил вярващите по пътя на спасението, свети Автоном отново се завърнал в Сореос.
Той видял, че броят на вярващите тук се увеличил още повече и поставил Корнилий за епископ, а сам се отправил в Асия (4), където се заловил да изкоренява тръните на безбожието и да разпространява светата вяра в Единия Бог. И тук, по Божията благодат, той избавил мнозина от заблудите и вечната гибел, разрушавайки с проповедта си идолските жертвеници и съзиждайки в човешките сърца духовни храмове на Светия Дух.
Скоро свети Автоном отново посетил епископ Корнилий и повереното му паство. Като видял, че тук всички се поучават в Божия закон и преуспяват в добродетелите, той се утешил и благодарил на Бога, че трудовете му не са напразни и духовните чеда, които придобил с благовестието си, се умножават.
Близо до град Сореос имало едно селище, наречено Лимна. Жителите му още били помрачени от мрака на идолослужението. Свети Автоном отишъл при тях, започнал да им проповядва Христа и като обърнал мнозина към християнството, ги научил на тайните на светата вяра, просветил ги с кръщението и ги присъединил към избраното Христово стадо.
Веднъж останалите в неверието местни жители извършвали празник на един от скверните си идоли и принасяйки жертва на бесовете, ликували в идолския си храм. Тогава християните, които вече били доста многобройни, се събрали и отишли при езичниците, сринали жертвениците им, разбили идолите, а храма разрушили до основи. Така показали на неверните, че боговете им са нищожни, защото не могат да се съпротивляват, когато ги разрушават, и не викат, когато ги чупят.
Езичниците се разгневили заради тежкото посрамване на техните богове, решили да отмъстят на християните за разрушаването на идолите и започнали да чакат удобно време.
Те научили деня, когато Господният служител Автоном трябвало да отиде в построената от него църква на свети архистратиг Михаил в град Сореос, за да принесе безкръвна жертва на Бога. Събрали се с езичниците от съседните селища и тайно се приготвили да нападнат Божия храм и да убият християнския пастир.
| 5. Кончината на свети свещеномъченик Автоном била около 313 г., скоро след гонението на Диоклетиан. | |||
Езичниците нападнали църквата по време на Божествената литургия. Едни от тях имали оръжие, други - пръчки и камъни. Те прогонили всички християни от църквата и безчовечно убили свети Автоном. Измъчвали го в олтара, така че той целият бил обагрен от кръв. Така, принасяйки на Бога безкръвна жертва, светителят сам бил принесен като кръвна жертва на небесния жертвеник (5).
Затрупали тялото му с камъните, с които го убили, а после направили тържество в чест на отмъщението за своите богове и се разотишли. Смъртта на светителя предизвикала смущение в църквата и неутешим плач на вярващите за убийството на техния отец и добър пастир. А една дякониса, на име Мария, взела тялото на свещеномъченика и с благоговение го погребала.
Много години след погребението на свети Автоном, по времето, когато престола заел Константин Велики, един велможа на име Севириан бил пратен от царя в Александрия. Велможата се страхувал от морското вълнение и тръгнал не по море, а по суша, край брега на морето. По Божието усмотрение заедно със спътниците си минал покрай мястото, където почивало тялото на свещеномъченик Автоном. Изведнъж конете спрели и не могли да продължат нататък. Колкото и да ги удряли с бичовете, нито един не помръднал от мястото си. Свалили товарите им, но и тогава конете не могли да продължат пътя, сякаш ги удържала някаква невидима ръка. А Севириан изпаднал в голямо недоумение.
Заедно с него пътувал един благочестив мъж, който притежавал дара да вижда Божиите тайни. Той казал на велможата:
- Ти трябва да издигнеш църква за мъченика, чието тяло е погребано на това място. И ако обещаеш да сториш това, ще видиш, че конете ти ще тръгнат отново.
Севириан с радост дал обещание и конете му наистина веднага потеглили. Преди да се завърне от Александрия, той построил на това място малък молитвен храм в чест на светия мъченик, а после издигнал над гроба му прекрасна църква.
| 6. Това станало около 430 г. Нетленните мощи на свети Автоном били намерени 60 години по-късно. 7. Византийският император Зинон царувал от 474 до 491 г. |
|||
След много години един свещеник, който не знаел, че в тази църква под земята почиват светите мощи на Автоном, я съборил, защото била вече много стара, и построил нова на друго място, близо до морето (6). А мястото, където лежали в забрава мощите на светеца, останало в запустение шестдесет години, до смъртта на византийския цар Зинон (7), и никой не знаел за скъпоценното съкровище, скрито в земните недра. По това време един от царските телохранители на име Иоан, изпълнявайки някаква царска заповед, се намирал в град Сореос и Лимна. Веднъж той отишъл на лов и се случило така, че там, където някога над мощите на светеца стояла църквата, видял заек, обтегнал лъка, пуснал стрелата си и го убил. Той убил и много други животни и се завърнал вкъщи. Но ето че през нощта, когато вече спял на одъра, насън му се явил свещеномъченик Автоном и му заповядал да построи църква на мястото, където убил заека. Иоан се събудил и решил да приложи цялото си старание, за да изпълни заповяданото. Скоро той издигнал дивна църква в името на свещеномъченика. Намерил мощите му в земята напълно цели и нетленни и от тях започнали да се извършват чудеса и много болни получавали изцеление.
| 8. Симеон Метафраст е известен църковен писател от Х в. († 940 г.), съставител и събирател на жития на светиите. Неговите трудове в тази област впоследствие са послужили за главен източник на Чети-Минеите на свети Димитрий Ростовски. Тук Метафраст повтаря свидетелството на друг автор, живял 200 години след смъртта на свети Автоном и наричащ себе си съвременник на император Юстин (518-527). | |||
За самото намиране на мощите на свети Автоном блаженият Симеон Метафраст (8) разказва следното:
“Като видях достославния подвижник, побеждаващ свойствата на човешката природа, започнах да славословя Бога. Поглеждайки към гроба на свети мъченик Автоном, аз съзрях, че светите му мощи остават непобедени от силата на смъртта. Смъртта, която се хвали, че за три дни може да разруши целия състав на живото същество, не е могла в течение на толкова много години да унищожи нито един косъм от този славен мъж. Главата и косите му бяха невредими, лицето цяло, кожата здрава, нито една мигла от ресниците му не бе изтляла, само очите му бяха затворени. И когато го гледах, струваше ми се, че смъртта го е накарала само да пребивава в мълчание, а е запазила цялото му тяло и състава му: нито нещо беше паднало от главата му, нито от останалите членове на тялото нещо се бе отделило”.
Така Господ прославя онези, които прославят Него в светите си тела. На Него подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги и вовеки веков. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com