Св. преподобни Ор Черноризец
† 390 година
Чества се на 7 август
|
Св. преподобни Ор Черноризец† 390 година Чества се на 7 август |
Пустинен жител и в тяло ангел и чудотворец си се показал, богоносни отче наш (името).
С пост, бдение, молитва, приел небесните дарования,
изцеляващ недъгави и притичащите се с вяра в душата при тебе.
Слава на Даващия ти сила, слава на Венчалия те,
слава на Действащия с тебе при всички изцеления.
По-долу:
| * Тиваида - областта около прочутия в древността град Тива. С това име се наричал и целият Горен (Южен) Египет. В тази област имало много манастири и монаси. ** Етиопия - страна на юг от Египет, наричана Нубия и Абисиния. |
|||
В Тиваида Египетска *, съседна на Етиопия ** страна, сред монашестващите живеел чуден мъж, на име Ор, който основал множество манастири, чиито монаси, около хиляда на брой, се намирали под неговото ръководство. Той бил вече деветдесетгодишен, украсен със старините си старец-схимонах, който притежавал необикновено благолепна външност: лицето му разкривало такава одухотвореност, че той приличал на безплътно същество. Преподобният Ор започнал своя подвижнически живот в далечната пустиня, където преживял много години в пълно уединение, пазейки най-строг пост. След това, по Божие повеление, той се преселил оттам и устроил манастир близо до един град. За да няма нужда братята да ходят далече за дърва, той със собствените си ръце насадил гора около него. А до неговото пристигане тук нямало нито едно дърво. Така се грижел преподобният не само за душевното спасение на братята, но и за необходимото за телесния живот, като се стараел монасите в нищо да не търпят недостиг. А докато живеел в далечната пустиня, се хранел само с треви и корени, които му изглеждали като извънредно вкусна храна. Вода пиел само когато намирал. По-голямата част от деня и нощта преподобни Ор посвещавал на усърдна молитва. Той водел такъв живот до дълбока старост. И ето, веднъж насън му се явил ангел Господен, който му казал:
- Ти ще станеш отец на мнозина, защото на теб ще се поверят много души и много хиляди ще наставиш на пътя на спасението. В бъдещия живот ще получиш награда, съответна на числото на тия, които си придобил за спасение. Не изпадай в съмнение, размишлявайки колко ще ти е необходимо за удовлетворяването на телесните нужди на такова множество люде. При теб в нищо не ще има недостиг; ще имаш всичко, за което се помолиш на Бога.
След това видение старецът се преселил по-близо до населените места. Отначало той си построил малка килийка и насадил зеленчуци. И тук, както и по-рано в далечната пустиня, преподобни Ор се хранел само със зеленчуци, а и тях вкусвал само в неголямо количество; често той приемал храна веднъж в седмицата. По-рано той не умеел да чете, но след преселването му от далечната пустиня, Господ му подал дара да разбира писанията. Когато един от братята му донесъл книга, той я отворил и започнал да чете, все едно че отдавна владеел книжното изкуство. Заедно с това преподобният Ор получил от Бога власт над бесовете: при него насила довеждали бесновати, които говорели пред всички за тайно извършваните от преподобния богоугодни дела. И много други изцеления извършил преподобният чрез даруваната му свише Христова благодат. При преподобни Ор започнали да се стичат множество желаещи да се подвизават под негово ръководство и скоро се събрали значителен брой монашествуващи, чийто наставник и ръководител бил преподобният. Той имал обичай по-напред да вкусва духовна храна, а после вече да пристъпва към телесната: само след като се бил причастил с Божествените Тайни, той отивал на трапезата, поучавайки братята с боговдъхновени наставления или с душеполезни разкази. Веднъж за назидание на братята той разказал следното:
- Аз видях в пустинята един мъж, който в продължение на три години не вкуси земна храна; на всеки два дена ангел Господен му донасяше небесна храна, която заменяше и водата.
- Познавам - им казал друг път преподобни Ор - един монах, при когото се явили бесове, които били приели вида на небесните воинства и ангелските чинове. Те му посочили огнена колесница, на която сякаш стоял някакъв цар, обкръжен от слава. Този цар казал на монаха:
- Ти обладаваш всички добродетели, сега ти остава само да ми се поклониш и аз ще те взема, подобно на Илия (4Царств., 2 гл.) на огнената колесница и ще те възнеса на нея.
Като чул тия думи, монахът изпаднал в размисъл:
- Какво значи това? - размишлявал той. - Аз постоянно се покланям на моя Спасител, Който е и мой Цар. И ако това е Той, тогава не би искал от мен да се поклоня, знаейки, че аз всякога Му се покланям.
След като размислил така, монахът казал:
- Аз имам свой Цар, на Когото постоянно се покланям. А ти не си мой цар.
Тогава бесовете на часа изчезнали заедно със своя цар и с колесницата.
Преподобни Ор разказвал това на братята, като че ставало дума за някой друг, но мнозина от тях добре знаели, че всъщност то е станало с него. Преподобният бил много приветлив и милостив към всички. Когато при него идвал някой брат и изразявал желание да живее с него, той за един ден му построявал килия. Заемайки се за тази работа, преподобният Ор призовавал цялото братство и всички с усърдие се стичали да му помагат: едни носели камъни, други - пясък, трети - вода, четвърти - дърва и по този начин още на вечерта килията ставала готова. След като я давал на новодошлия брат, преподобни Ор го снабдявал в достатъчно количество и с всичко необходимо за поддържането на живота му. Бог в изобилие изпращал на Своя угодник всичко, което той просел от Него. За преподобния отец съществува и следният разказ, който се отнася към времето от неговия живот, когато имал само един ученик:
Веднъж при настъпването на светлия празник на Христовото Възкресение този ученик му казал:
- Знаеш ли, отче, че сега е Пасха и ние трябва да я празнуваме както и всички празнуват.
- Е, сине мой - отвърнал старецът, - аз забравих, че сега е Пасха.
И като излязъл от килията, преподобни Ор застанал под откритото небе и издигнал ръцете си нагоре. Така той стоял три дена, без да се помръдне, предавайки се на размишление за Бога. След три дена той се върнал в килията и казал:
- Ето, чедо, според мярата на моите сили, и аз отпразнувах Пасхата.
- Какво прави ти, отче? - попитал ученикът.
- За монаха - отвърнал старецът - празникът и Пасхата се състоят в това - неговият ум да премине, както Израил (Изх., 14 гл.), със сухи нозе по морето на житейската суета и да се приближи към Бога. Монахът, като се отстранява от видимия свят, се приближава до невидимия Бог; а когато се привързва към земните предмети, чрез това отстранява себе си от невеществения Бог.
Бидейки отец на много братя, преподобният познавал живота и делата на всеки от тях, и дори тайно извършените.
| * В 90-ата година от рождението си, около 390 г. | |||
Така веднъж някакъв странстващ монах, който страдал от порока на лъжата, като идвал при преподобния, скрил дрехите си. Като се явил полугол пред него, той го помолил да му даде дрехи. Преподобни Ор на часа го изобличил пред всички в лъжа, като извадил скритата дреха. Всички братя се проникнали от страх, като видели, че преподобният отец знае тайните и това, което е скрито за другите; и никой не се осмелявал да скрие нещо от него или където и да е, далече от неговите очи, да извърши нещо противозаконно, защото Бог му откривал всичко. След като наставил мнозина на пътя на спасението, не само монаси, но и мирски хора, преподобният Ор се преставил в Господа*, преселил се в небесните обители и бил причислен към лика на великите преподобни отци, които предстоят пред престола на Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото е славата во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com