Свети Йоаким І Търновски патриарх
(+ 1246)
Чества се на 18 януари заедно със Св. Атанасий Велики) и св. Кирил Алексaндрийски
|
Свети Йоаким І Търновски патриарх(+ 1246) Чества се на 18 януари заедно със Св. Атанасий Велики) и св. Кирил Алексaндрийски |
Виж също:
На 18 януари Църквата чества паметта на първия Търновски патриарх св. Йоаким I.
Според житието му той е българин по произход и прочут подвижник. Първоначално се подвизава на Атон, а после се поселва с трима свои ученици при Червен (Красен) на Дунава, където изсичат в скалите килии с църква "Св. Преображение" и се отдава на аскетически живот. Цар Йоан Асен II посещава прославилия се духовник, за да получи благословение. С дареното от царя злато Йоаким наема работници и изсича в скалите голям манастир, който нарича на името на св. Архангел Михаил, и събира множество монаси. По предложение на царя съборът на българските епископи избира Йоаким за Търновски архиепископ.
След сключването на съюзния договор срещу латините между Йоан Асен II и Йоан Ватаци, през 1235 г. в Галиполи, и бракосъчетанието, което патриарх Герман II извършва между сина на никейския император и дъщерята на българския владетел, в Лампсак (на противоположния азиатски бряг на Дарданелите) е свикан църковен събор, на който били представени и четирите древни източни апостолски катедри Цариград, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Съборът провъзгласява Йоаким за Търновски патриарх.
Според житието му патриарх Йоаким светителства 19 години и издъхва на 18 януари 1246 година.
Св. Йоаким бил българин по произход, роден от знатни родители. Когато пораснал, той заминал за Света Гора Атонска и там приел монашество. Подвизавал се усърдно в послушание и смирение, в пост и молитва, затова получил от Бога дара на умилението и на благодатните сълзи. Прекарва там много време и след като вижда примерите на много свети старци, прибира се в България, изкопава си пещера при Красен (Червен) и църква "Свето Преображение" и продължава да се подвизава там заедно с тримата си ученици Диомид, Атанасий и Теодосий.
Като чул за него в началото на своето царуване (1218 г.), Иван Асен ІІ го посетил, получил неговото благословение и му подарил средства, с които той наел работници и изсякъл в скалите голям манастир, който нарекъл с името на св. архангел Михаил, и събрал множество монаси под своето игуменско ръководство. Когато около 1227 г. умрял (или се оттеглил) патриарх–примасът Василий, тогава по предложение на царя епископският събор избрал за патриарх именно тоя дългогодишен и знаменит подвижник.
След като цар Иван Асен издигнал България до степен да бъде най-голямата и най-силната държава на Балканския полуостров, след победата при Клокотница в 1230 г. и след като стеснил Латинската империя на Балканите, той сключил с Никейския император Йоан Ватаци мирен договор. В договора между другото се предвиждало и признаване патриаршеското достойнство на търновския патриарх от византийска страна. За тази цел бил свикан в гр. Лампсак (на Мраморно море) голям събор от византийски и български митрополити, архиепископи, епископи, архимандрити, игумени и монаси начело с цариградския патриарх Герман ІІ и антиохийския патриарх Симеон (александрийският и йерусалимският патриарси писмено дали съгласието си), който събор провъзгласил за патриарх "благоговейния и свят мъж, преждеосвещения архиепископ Йоаким, който бил възсиял с делата си и с постическия си живот".
Така била възстановена отново българската патриаршия, призната от Цариград за първи път през 927 г. и закрита своеволно пак от Цариград през 971 година. Като се завърнали в Царевград–Търново царят и патриархът, станала тържествена интронизация на Йоаким І от събора на всички архиереи.
Търновският патриарх св. Йоаким І според данните на житието му се отличавал със своя аскетизъм и изключително милосърдие. И като патриарх той продължавал да живее по правилата на монашеството, присъща му била постоянната молитва, но изпълнявал усърдно и своя архипастирски дълг, като управлявал църковния кораб през бурното житейско море. Бил милостив към сираците, помагал на бедните, посещавал затворниците, избавил мнозина осъдени на смърт, а други спасил от гнева на царя. Така той бил добър пастир на повереното му духовно стадо и като добър кормчия сам пристигнал благополучно в тихото пристанище, а довел и ония, които го слушали и следвали.
Като предузнал прозорливо своята смърт, той отслужил последна литургия, като благословил всички и ги поучил да се придържат към православието. После повикал своите ученици и свещенослужители, благословил ги, поучил ги добре и предал душата си в ръцете на Бога, Когото толкова бил възлюбил.
Според житието му той светителствал 19 години и починал на 18 януари 1246 година. Житието му завършва с пожеланието по неговите молитви Господ Бог да утвърди българската държава навеки.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Този преподобен отец беше родом българин, роден от благородни родители. Като стана на възраст, възненавидя лъжовността на този
свят, остави света и отиде на Света Гора в Атон. Там прие на себе си ангелски образ и се
покоряваше на всички отци. Непрестанно пребъдваше в молитва, чист живот, пост и бдение. Никога не се отдаваше на сън и покой, но
си почиваше прав или понякога седнал. И никога не изпълняваше своята воля, но имаше послушание към игумена и към всички братя.
Постоянно се намираше в умиление, в сълзи, във въздържание и обуздаване на тялото си. Така изпълняваше чина на светите отци и беше
именит сред всички. На Света Гора той видя много свети старци и ревнувайки на тяхното житие и добро поведение, преуспяваше. Като
прекара доста време там, излезе и дойде на река Дунав, където си изсече пещера в скалите на Красен и там живееше с трима свои
ученици Диомид, Атанасий и Теодосий. Изсече в скалите и малка църквица "Свето Преображение", и на това място показа много
повече трудове от първите.
Като чу в началото на своето царуване христолюбивият цар Иван Асен (12181241), син на стария
цар Асен, за неговата добродетел и за неговите трудове, дойде при него и му даде много злато. Старецът нае работници с това злато,
изсече още пещери и направи голям манастир на името на великия архистратиг
Михаил, който съществува и до днес. И там събра множество монаси, които като трудолюбива пчела поучаваше непрестанно на
монашеския чин, който е път на спасението. А те един друг се надпреварваха в добродетелта и възлизаха нагоре като по стъпалата на
някаква стълба.
По онова време Търновският патриарх Василий получи кончина на живота си. Тогава се събраха архиереите на
цялата българска земя и търсеха човек, достоен за архиепископския сан, и всички единодушно се спряха на преподобния Иоаким.
Но според тогавашните разбирания това било една несъобразност при най-великия и най-силния държавен глава на Балканския
полуостров, какъвто бил тогава цар Иван Асен II, предстоятелят на Църквата да бъде само архиепископ, а не патриарх. Затова в
договора между България и Никейската византийска империя от 1234 г. покрай политическите договаряния и женитбата на царските деца
била вмъкната и такава част Търновският архиепископ да бъде признат за патриарх от събора на източните патриарси. През 1054 г.
отпаднал непоправимо от единството на 5-те патриархата във Византийската империя Римският патриархат и по този начин бива
накърнена целостта на така наречената "пентархия" (петоначалие) във Вселенската Христова църква. В лицето на свети Иоаким тя била
възстановена през пролетта на 1235 г.
Никейският император Иоан Ватаци и Цариградският патриарх Герман II свикали в гр. Лампсак на Мраморно море всеправославен
събор, който да изпълни тази важна каноническа процедура, при което се отбелязва, че Патриарх Герман действал "по благоволението
Божие и по голямото съдействие на благочестивия велик цар Иоан Асен, син на стария Асен, заедно със своите събратя, другите
патриарси". Иерусалимският патриарх Атанасий и Александрийският Николай не могли лично да присъстват поради местни пречки
(агарянското владичество), затова изпратили своите съгласителни грамоти с подпис и печат. А присъствали Цариградският Герман и
Антиохийският Симеон "с митрополити, архиепископи, епископи и всечестни архимандрити, игумени и монаси", както и от българска
страна дошли "митрополити, архиепископи, епископи и всечестни монаси от Света Гора". Този всеправославен събор провъзгласил за
пети патриарх в християнския свят "преждеосвещения" Търновски архиепископ свети Иоаким, мъж благоговеен и свят, възсиял с
добродетели и постническо житие. Скрепеният с подписи и печати съборен акт бил предаден на Патриарх Иоаким "за вечно помнене и
неотемлемо".
Царят се завърна в своя град Търново с голяма радост. Тогава всички западни архиереи поставиха патриарха на
престола във великата патриаршия на царския град Търново. А блаженият Патриарх Иоаким седна на патриаршеския престол, като
благослови и просвети цялата българска земя. Като събра в ума си всички предписания (на светата Църква), добре изпълняваше и
монашеското правило, и архиепископското, като добър кормчия държеше и двете кормила и управляваше църковния кораб над бездните на
житейското море: на сираците раздаваше милост, на бедните потребното, посещаваше затворниците и непрестанно се молеше всеки час.
Мнозина осъдени на смърт избави, други прибягващи за неговата милост спаси от царския гняв. Беше добър пастир на повереното му от
Бога стадо. И така, държейки двете кормила на този живот, прекоси света и добре навлезе в тихото пристанище, като въведе и ония,
които го слушаха и които му помагаха.
При неговото патриаршество (около 1230 г.) биват пренесени мощите на
света Петка Епиватска от родното й място в град Търново.
Латинците, здраво стеснени от бойната сила на българския цар Иван Асен, с рабска бързина изпълнили неговото желание да му дадат
тези свети мощи. За тази цел бил изпратен Митрополит Марко Преславски (прототрон първопрестолник), който ги пренесъл тържествено
в Търново и били поставени в дворцовата църква, посветена на тази светица, където пролежали повече от 160 години до падането на
България под турско робство.
При същия свети Иоаким Търново бива посетен и от
най-великия сръбски светец, архиепископ Сава. На път от Палестина за родината си той се отбил в Търново, за да се види със
своя "сват цар Асеня". Но била люта зима месец януари. Той взел участие във Великия богоявленски водосвет на река Янтра, а бил
старец в напреднала възраст, простудил се тежко и на 14 януари 1235 г. умрял. Погребали го тържествено в зидан каменен гроб при
църквата "Свети 40 мъченици", откъдето сърбите една година по-късно го пренесли в Сърбия. Но гробът му и досега се пази в тази
историческа църква, макар и празен.
Свети Иоаким пророчески предузна своята кончина. Беше добър пастир на повереното му
стадо, благослови го и го поучи да държи православието. После повика учениците си и целия причт, и тях благослови и добре ги
настави, и така прие блажена кончина на тукашния живот, като предаде душата си в ръцете на Живия Бог, Когото беше възлюбил.
Блаженият живя в свещенодействие 19 години и се престави в 6754 (1246) г., индиктион 4, 18 януари. По неговите молитви да утвърди
Господ Бог България на всички времена и да ни сподоби със Своето Царство. Амин.
За пръв път публикувано в Интернет от 
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
