Ислям
Ислям
 |
:: Религиозното състояние на арабите преди появяването на исляма
:: Животът на Мохамед
:: Свещена писменост и предание на мюсюлманите
:: Вероучение на исляма
::
Обреди и морал на исляма
:: Главни направления и секти в исляма
[...] Думата "джихад" се среща 25 пъти в Корана, но не винаги със същото значение.
В суфизма, основно е значението на аскетична борба против някого. Съвършенството е борба (муджахада), вътрешна борба ("великият джихад"), която се води под ръководството на шейх или духовен наставник. Съзерцанието, молитвата, постоянните молитвени възгласи и изпитването на съвестта са тази нестихваща борба против нечии зли намерения. Великата война (ал-джихад ал-акбар) срещу собствените недостатъци е най-силна основно през месеца на Рамадана, когато всеки мюсюлманин се сражава с греховете си.
Съвсем различен е ал-джихад ал-асгар - битка с враговете и евентуалното им насилствено обръщане във вярата. В сурата "Покаяние", думата джихад се появява 9 пъти, най-честото й споменаване, сравнено с която и да било друга глава от Корана. Тук джихад се идентифицира със свещена война (харб; фитна, китал):
"Това е правата религия... бори се с неверниците до последно... и знай, че Бог е с боящия се от Бога" (9:36).
След бягството на Мохамед в Медина (622 г.), войната срещу многобожниците и техните поддръжници (племената в Мека и другаде) става от първостепенна важност. Такива бойци за Аллах (муджахидини) могат да станат мъченици, както е описано в Корана:
"Воювайте с тях и Аллах ще ги накаже чрез вашите ръце, ще ги опозори и ще ви помогне срещу тях и ще изцери сърцата на вярващия народ" (9:14).
"Тези, които повярваха, преселиха се и се сражаваха по Пътя на Аллах със своето имане и със своите души, те са на по-високо стъпало при Аллах и те ще преуспеят. Техният господар ще ги зарадва със Своята Милост и Благоволение и Дженнета, в който благата за тях са безкрайни". "Покаянието", Сура 9:20-21.
Двете асоциации с думата за усилие (джихад), едното - вътрешно-духовно, другото - войнстващо, - се разкриват в рамките на мира и войната.
В територията на исляма (дар-ал-ислам) можем да търсим територията на мира, където не се толерира насилието против мюсюлманин, и там атеистът, многобожникът или "нечестивият" трябва да бъдат отстранени.
След смъртта на Мохамед територията на войната (дар ал-харб) съвпада с границите на исляма, с границата на мюсюлманското общество и неговата потенциална експанзия, което прави "борбата" божествена институция - "ал-каиравани". Ел-Бокари, ранен събирател на хадисите, казва по въпроса: "Раят лежи в сянката на меча".
Да се практикува джихад като война против неагресивните християни е забранено. Подобно нещо може да се приложи единствено ако мюсюлманите са нападнати от християните и тяхното правителство не е способно да ги защити. И доколкото християните не са предприемали кръстоносен поход, тогава единствено възможният мюсюлмански джихад може да бъде насочен към мир. И ако сигурността е в компетенцията на правителството и армията, то социалният мир е отговорност на всекиго. Преди всичко той се състои в обуздаване на собствените ни апетити и страсти в името на благоденствието на човечеството. Така екстремистите ще бъдат прогонени като врагове, а не като защитници на Корана. И това е единствената надежда в борбата с фундаментализма.
Много мюсюлмани, сравнявайки ислямските режими по света, проумяват, че негативните резултати на тези режими (банкрута на Судан, тиранията на моллите в Иран, фанатизма на Афганистан, и потъпкването на човешките права на много места в мюсюлманския свят) са сигурно указание, кои пътища не трябва да следват мюсюлманите.
Свещеник Стефан Хедли, православна енория "Св. Стефан и Герман" във Везле, Франция
Превод със съкращения: йерод. Петър (Граматиков)
Брой шести за 2003 година
Ислямът е еднопосочна улица. Човек може да приеме исляма, но той няма право да се откаже от него. Всички изследователи на ислямското канонично право (шариа, shari‘a) са единодушни относно този закон и сочат, че всеки пълнолетен мюсюлманин от мъжки пол, който е избрал да се откаже от исляма, трябва да бъде наказан със смърт. Повечето от тях предвиждат смъртно наказание и на жени, които са отстъпили от мюсюлманската вяра. Законът е установен преди много векове от мюсюлманските канонисти, но дори и до днес повечето ислямски религиозни лидери и обикновени мюсюлмани са съгласни с него.
Смъртното наказание се изпълнява рядко, но съществуването на този "закон за отстъплението” е така добре познат на мюсюлманите, че от него произлиза голяма омраза към тези, които са напуснали исляма както от членовете на своето семейство и религиозна общност, така и от страна на религиозните и политически лидери, полиция, съдилища и т. н. Поради това е нормално отстъпилите от исляма да бъдат преследвани - или арестувани заради апостасията, или под какъвто и да е друг претекст, да бъдат преследвани, бити и дори убивани от собствените си родители и роднини. И тези, които са изпълнили присъдата, обикновено няма да бъдат подведени под наказателна отговорност.
Според шариата отстъплението води автоматично и до загуба на всякакви граждански права, загуба на съпругата, децата, дома и цялата лична собственост. Точно това се прилага спрямо отстъпниците в болшинството ислямски страни.
Ето защо не трябва да предизвиква учудване, че много от обърналите се в християнството от исляма днес пазят своето обръщане в тайна. Но защо трябва да бъдат криптохристияни?
Ислямът активно насърчава немюсюлманите да приемат исляма, но е единствената религия по света, която наказва със смърт напусналите го.
Ислямският закон за апостасията е в пряко противоречие с член 18 от Декларацията за човешките права на Обединените нации, публикувана преди 60 години: "Всеки има правото на свобода на мисълта, съвестта и религията, това право включва свободата на смяна на религиозната принадлежност и вяра..."
Нещата могат да бъдат променени
Има смели мюсюлмански гласове, които призовават закона за апостасията да бъде отменен. Някои учени сочат, че в Корана няма ясно указание апостасията да бъде наказвана в този живот. Други се съмняват, че приписваната на Мохамед реакция към отстъпилите от исляма е автентична. Трети считат, че отстъпленците, убити през ранните дни на исляма, са били убити не заради това, че са сменили вярата си, а поради бунт против ислямската държава. [...]
Из петиция от февруари 2009 година на Barnabas
Fund, "A petition for the abolition of the Islamic apostasy law", превод Двери
Виж също:
www.Pravoslavieto.com