"Вярвам в един Господ Иисус Христос, ...
Който за нас, човеците,
и заради нашето спасение
слезе от Небесата..."
(Трети член от Никео-Цариградския
Символ на Вярата)
По-долу:
Виж също:
На други езици и на други сайтове:
Как Рождество Христово е показано в православната икона?
В центъра на рождественската икона обикновено се изобразява на червено ложе полегналата Дева, а зад гърба Й - пещера, в която в белоснежни пелени е положен Младенецът. Това означава, че св. Богородица лежи вътре в пещерата, редом до яслите. Вол и осел са склонили взор към Младенеца.
Лъчите на Витлеемската звезда падат на Иисуса Христа. В горния десен ъгъл обикновено е изрисуван архангел Гавриил, наведен над фигурата на пастир (олицетворяващ множество пастири), а вляво от тях - ангели. По-надолу, под ангелите, обикновено са изобразени на коне три влъхви с дарове, символизиращи всичките възрасти на човека и всичките народи на земята (един от влъхвите е тъмнокож).
Долу вдясно е изобразена сцена на омиването на Младенеца: две жени държат детето и делва с вода. Така Той е изобразен два пъти - в пещерата и в ръцете на повиващите го.
Най-долу на иконата е изобразен седящият, замислен Св. Йосиф Обручник. Склонената му в съмнение глава се опира на дланта на лявата му ръка. Редом с него - старец, олицетворяващ "духа на съмнението". Друга възможна трактовка е, че старецът е св. пророк Исайя, предсказал раждането на Младенеца от Дева.
Иконите на Рождество са пълни със светлина и радост. Червеният цвят на постелята, на която се е излегнала Богородица, олицетворява неизказаната красота на Рождеството, както и бъдещата жертва.
Съществуват и по-подробни варианти на иконата. В тях се разказва също за бягството на Пресвета Богородица с Младенеца и св. Йосиф в Египет, и за избиването на младенците. В десния долен ъгъл обикновено е изрисуван цар Ирод, а редом с него - войн с копие с пронизан на него младенец и други детайли.
В западноевропейското изкуство за Рождеството се разказва другояче. Пещерата е заменена от обор или заслон, в който се държат животните. Но на някои картини от XIV-XV век има отглас от преданието за пещерата - в тях е изобразена колиба, в която са видни скали. В Европа дълго е обсъждан въпроса дали св. Йосиф принадлежи към сонма на светиите. Затова на много икони той е изобразен без ореол.
Pravoslavieto.com
Празникьт на Рождество Христово се появява още в началото на Християнството, вероятно в апостолския период. Апостолските правила отреждат ден за отбелязване на Раждането на Христа 25 декември, показвайки смисъла на този празник за Църквата: "Внимавайте братя, пръв празник сред празниците е на Христовото Рождество". Това специално наблягане на празнуването на Рождество Христово се характеризира от свети Йоан Златоуст така: "Няма да сгреши, този който нарече празника на Рождество Христово майка на всички други празници…"
Както от един извор извират множество потоци, така всички празници изхождат от празника на Рождество Христово, който е като ново сътворение на света. Въплащаването на Словото Божие, което се празнува, става крайъгълен камък. Въплъщаването на Бога разделя тайнствено светлината от тъмнината, съгласно думите на св. Йоан Богослов: "Всеки дух който изповядва, че Иисус Христос дойде като човек е от Бога, и всеки дух, който не изповядва, че Иисус Христос дойде като човек , не е от Бога, а е духът на Антихриста…"
Времето предхождащо Христовото Рождество било изпълнено с дълбоко усещане за едно неограничимо зло. Във всеки момент се чувствала несигурността на това време. Народите, преди Въплащаването на Христа, се намирали в едно продължително търсене. Духовните им основи не запазвали постоянен образ, а се убогатявали и оплитали с други елементи. Културите на различни народи навлизали и се повлиявали помежду си, променяйки се. Светът преди Рождество Христово приличал на добре разорана нива, готова да приеме семето на вечния живот – начало на бъдещия Век.
Навуходоносор в тайнствения си сън вижда образа на Рождество Христово, изяснен му от пророк Даниил (2 гл.). Скалата, която се откъснала от планината, без да я докосне човешка ръка и разрушила големия идол, е образ на Раждането на Христа.
Обикновено в иконата на Христовото Рождество, Спасителят има образна връзка с камъка победил и разрушил страшния човешки егоизъм, в образа на идола. Младенецът бива представян повит в средата на иконата. Често, по причина на размера и, изображението на Спасителя е по-малко от другите лица, въпреки това си остава образ на Господа – образ на Христа.
В иконата Спасителят заема царското място на Владиката. Богородица се
изобразява по-голяма от всички останали фигури, така в иконата се влага тълкуванието на Навуходоносоровия сън, на пророк Даниил. Планината и скалата, която се откъсва от самосебе
си, са предобраз на приснодевството на Богородица. Това "умаляване" на Спасителя, приел смирението на повивките и яслата на животните е тайнството, благодарение на което човешкия
род се спаси от отровата на егоизма, който бе прокаран в човека от Сатаната, чрез непослушанието на Ева. Цялото човешко тщестлавие, пред Рождество Христово изгуби всяка сила и
власт. Изпълнението на пророчеството се възпява в следния Богородичен химн: "Свали от тронове първенци и въздигна смирени". Иконата на Христа е образец на безконечната слава, на
доброволното отдаване на Христа. Цялата композиция свидетелствува за това. Основният смисъл на празника, изразен в иконата става образец за всички останали празници – представя
славата на Христа, който стана по собствена воля човек и прослава на смирението Му.
Победата на Давид, който с едно камъче убива гиганта от племето на филистимците Голиат, също предобразява Рождество Христово, унищожаването на егоизма.
За Христа, Младенецът – Бог, положен в пещерата, всякаш в недрата на земята, свидетелствува и картината рисувана в притчата за синаповото зърно, където сам Спасителя говори за Царството Небесно. Семето на синапа, като най-малко сред всички семена, бива засадено в земята, за да порасне голямо дърво. По същия начин и Христос, Небесно Царство, което прие плът, жив Йерусалим, падна, като "синапово зърно" в тъмните недра на земята и поникна в пещера. Фактът, че Майката Божия положи Сина си не в какъвто и да е дом, на повърхността на земята , а в дълбоко вкопана пещера, по своеобразен начин изобразява солта, която посоли земните недра, приели новия, непознат до онзи момент живот. В иконата на Рождество, пещерата обикновено се представя просто, без старание да се набляга на подробности или да се дава някакво специално осветление, представя се като една черна дупка, всякаш отворена уста на земята. Тази чернота, не се подслажда от нищо. Идва в силно противоречие със светлината на Спасителя с ореола около главата му и белотата на повивките с които го е повила Богоматер.
Земята в иконата на Рождество Христово не се представя гладка и равна, а е пълна с движение, разклащания, хьлмове и пропасти. Това движение напомня вълните на морето. Планинският пейзаж и опасните форми на земната повърхност не отразяват само конкретната местност около Йерусалим, а имат друг, тайствен и по-важен смисъл. Земята признава идването на Спасителя и му се отзовава възродена и съживена, като бухващо тесто, защото усеща в себе си тайнството на вечния живот. Тези вълнообразни разклащания на земните пластове около пещерата не са напразни, а пълни с разбиране и радост за събитието.
Обикновено в иконата на Рождество се изобразяват също ангелите, влъхвите и пастирите. Ангелите, като първи вестоносци на Благата Вест за Раждането на Христа, влъхвите и пастирите – представители на човешкия род, подканен да се поклони на Христа. Важно е да се отбележи, че влъхвите и пастирите не са заедно, не образуват едно множество. Пастирите представят богоизбрания иудейски народ. Небето се отвори за тях и ангелските ликове пеят възхвални химни на Бога, Който стана видим. Приели направо от ангелите Благата Вест, пастирите са подбрани да се поклонят на Христа от името на Израил. Влъхвите, цветът на езическия свят, се извисяват до нивото да осъзнаят смисъла на Рождество. Достигат по нелесен начин, идвайки да се поклонят на Христа не от някоя близка местност, а от далеко, според православната традиция от Персия. Пътуването на влъхвите е трудно и продължително. За водач имат не ангелите, а звездата. Без да знаем как точно е станало това. Свети Йоан Златоуст казва, че звездата не била обикновена, а ангел, който светел, като звезда и водел мъдреците от Изток към поклонение на Христа.
Благата Вест има различни изражения, както и пътищата на пастирите и влъхвите, които в крайна сметка се събират от Емануил, Христа, на Когото дойдоха да се поклонят, като две стени на една сграда свързващи се от основния камък при ъгъла, върху който се крепи целият строеж. Без този камък двете стени никога нямаше да станат част от един общ строеж. Тази идея е изразена и в иконата на Рождество. Влъхвите образуват една отделена от пастирите група. Пастирите също биват изобразявани отделно, докато слушат ангелите.
В горната част на иконата, се представя звездата, водеща мъдреците, по един рядко срещан начин. Всякаш изпратена да стои точно върху пещерата, не е в някой ъгъл отделена от цялата композиция, а идваща от небесните висини. Витлеемската звезда се запазва, като символ не само в иконата на Рождество, но и в Светата Литургия. В края на Проскомидията, свещеникът поставя върху дискоса с принушавания Агнец и благославяния хляб звездицата – символ на звездата стояща над яслите и сочеща Божествения Младенец. Свещникът, който се поставя в навечерието на Рождество в средата на храма, също символизира звездата . Видно е, че тя заема толкова важно място в празника на Рождество, тъйкато е древен символ на Христа, както свидетелствува и Откровението: "Корен и потомък съм Давидов – Светлата и Утрина Звезда".
Обикновено бива изобразяван и Йосиф, пазителя на Девата, присвит от скръб, измъчван от съмнения, неможещ да разбере тайнството на Раждането на Сина от Девата. Срещу него стои дявола в образа на стар пастир, изкушаващ и безпокоящ го. Характерно за множество икони на Рождество е, че Богородица гледа не към Спасителя, а към Йосиф с поглед изпълнен с разбиране и дълбоко съжаление. Видно е, че тя с всички сили желае да му помогне. Чрез тази си загриженост Богородица влиза в служението си на Небесна Царица, Молителка за скърбите на човешкия род .
Монах Григорий Круг
© On Line Library of the Church of Greece
Класическата иконография на Рождество Христово се оформя още през V–VІ век. В съдържанието на иконата на Рождество Христово се открояват два главни аспекта. На първо място е разкриване духовната същност на събитието – Божието въплъщение. Това ни поставя пред явното доказателство за основния догмат на християнската вяра, подчертавайки чрез детайлите Божествената и човешката природа на Словото в плът.
На второ място иконата на Рождество показва въздействието, което събитието оказва върху живота на света, съгласно думите на свети Григорий Богослов, в които казва, че Рождество Христово не е празник на творението, а на пре-творяването. Той е празник на обновлението, осветило целия свят. Чрез Въплъщението цялото творение добива нов смисъл като крайна цел на съществуването – преображението. Така цялото творение участва в събитието и ние виждаме това представено на иконата на Рождество.
От гледна точка на смисъла и композицията в центъра, поставен в ясли лежи Христос, повит в пелени. На заден план е пещерата в тъмен фон. Мрачната уста на пещерата се явява символ на този свят изпълнен с грях, в който "Синът на истината" ще свети занапред.
В Евангелието според Лука (2:7) се говори за пещерата и повитото в пелени Дете "и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в
страноприемницата". И по нататък се споменава за белега, даден от ангела на пастирите за познаване на Младенеца – "и ето ви белег: ще намерите Младенец, повит, лежащ в ясли"
(Лука 2: 12). Пещерата, яслите, пелените са знаци на Божeствения кеносис, Неговото понижение, Неговото пълно смирение. Той, Който е невидим по естество, става видим по плът за
изкуплението на човека, ражда се в пещера, повит в пелени, така загатвайки собствената Си смърт и погребение, гробница и погребални дрехи.
В пещерата до яслите стоят вол и
магаре. Евангелието не говори за тях. Във всички икони на Рождество Христово те се рисуват непосредствено зад Младенеца. Мястото им в самия център показва важността, дадена от
Църквата на този детайл - "Волът познава стопанина си, и оселът – яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава, Моят народ не разбира" (Ис. 1:3). С представянето на
животните иконата ни припомня Исаевото пророчество и ни приканва към познаване и разбиране тайната на Божия Закон.
Като гледаме иконата, първото нещо, което ни прави впечатление е мястото и позицията на Божията Майка. В този "празник на претворяването" тя е "обновлението на всичко, родено на земята", новата Ева. Както Ева е майка на всички хора, Богородица става майка на обновения човешки род, обожен чрез Въплъщението на Сина Божий. Тя е най-високата благодарност, която човек дава на Твореца. Чрез това, което предлага в лицето на Богородица, падналият човешки род дава съгласието си за спасението чрез Въплъщението Божие. Иконата на Рождество подчертава тази роля на Божията Майка, отделяйки я от другите фигури чрез централното и разположение и размера й. Тя лежи непосредствено до Младенеца, но обикновено извън пещерата, на постеля, подобна на тези, които евреите носели, когато пътували.
Нейната поза винаги има дълбок смисъл и обикновено се свързва с догматични проблеми, които изникват в различни времена и места. Промените в тази поза подчертават, според нуждата, Божествената или човешката природа на Спасителя. Така на някои места е полуседнала, което говори за липсата на болка в нейния случай, а също така и за раждането като девица и за Божествения произход на Младенеца. Но в най-известните изображения света Богородица лежи и в това положение е показана умора, която припомня на молещите се несъмнената човешка природа на Младенеца.
Около централната група – Младенецът и Неговата Майка – са събрани всички детайли, които доказват Въплъщението и влиянието Му върху целия свят.
Ангелите изпълняват двойна роля – славословят и известяват. В иконата това обикновено се изразява чрез това, че някои от тях са насочили погледи нагори и славят Бога, а другите са наклонени надолу към мъжете, на които носят радостната вест.
Овчарите са изобразени като слушащи ангелската вест. Единият от тях често се изобразява свирещ на овчарска свирка. Така към ангелския хор се прибавя човешко изкуство – музика.
От другата страна на пещерата са изобразени мъдреците, водени от звездата. Те се изобразяват яздещи коне или носещи дарове. Красив дълъг лъч от звездата е сочи право към пещерата. Този лъч свързва звездата с част от сфера, която излиза от рамките на иконата – символично представяне на небесния свят. По този начин става ясно, че звездата не е само космически феномен, а също и небесен вестител. Това е светлината, скрита за юдеите и светеща впоследствие за езичниците. В пастирите, първите синове на Израил, покланящи се на Младенеца, Църквата вижда началото на еврейската Църква, а в мъдреците – Църквата на езичниците. От една страна са пастирите – обикновени непросветени мъже, с които небесният свят влиза директно в контакт, в ежедневния им живот, а от друга страна са мъдреците – мъже на науката, които поемат дълго пътуване заради познанието и желанието да познаят онова, което е близко до Абсолюта, чрез обектите, които изучават. Чрез мъдреците Църквата приема и одобрява науката и чрез това казва, че светлината на християнското откровение се дава на тези, които служат на абсолютната Светлина. Трябва да се отбележи, че мъдреците са представени в различна възраст, за се да подчертае факта, че откровението се дава независимо от възрастта или земния опит.
В долния десен ъгъл на иконата две жени къпят Младенеца. Тази сцена се основава на традицията. Двете жени са тези, които според преданието помагат при раждането на Христа. Тази сцена от ежедневния живот показва ясно, че Младенецът е като всяко друго новородено дете и има всички естествени нужди, присъщи на човешката природа.
Друг детайл показва, че в Рождество Христово, природните правила са покорени в случая. Става въпрос за Йосиф. Той не е част от централната група на Младенеца и Неговата Майка, той не е баща и е отделен от тях. Пред него в образа на стар овчар стои дяволът и го изкушава. В някои икони е представен с рога или къса опашка. Представянето на сатаната и неговата роля като изкусител има дълбока връзка с този "празник на претворяването". На основата на традицията иконата предава определени литургични текстове, които говорят за съмненията на Йосиф и тревогите на сърцето му. Това състояние е представено на иконата чрез позата на обезсърчен човек, подсилена от черната паст на пещерата, която понякога стои като фон на неговата фигура. Традицията, предадена от апокрифите разказва как дяволът изкушавал Йосиф, казвайки му, че такова раждане не е възможно, защото е противно на човешката природа. Този аргумент добива различни форми, появявайки се през цялата история на Църквата. Това е основа на много ереси. В образа на Йосиф на иконата се представя не само неговата лична драма, а и на целия човешки род – трудността да бъде приет това, което е над думите и причините – Божието Въплъщение.
Докато в някои икони Света Богородица е представена, гледаща Младенеца, в други гледа напред към външния свят. Тя гледа към Йосиф и така показва разбиране и състрадание. Така иконата учи на толерантност и състрадателно отношение към невярващите и съмняващите се.
Превод (със съкращения) Камелия Константинова
"The Meaning of Icons", Leonid Ouspensky, Vladimir Lossky
In its content the icon of Christ's Nativity has two fundamental aspects: first of all, it discloses the very essence, the immutable fact of the Incarnation of God; it places us before a visible testimony of the fundamental dogma of Christian faith, underlying by its details both the Divinity and the human nature of the Word made flesh. Secondly, the icon of the Nativity shows us the effect of this event on the natural life of the world, giving, as it were, a perspective of all its consequences. [...]
[The figure of Joseph] emphasizes that in the Nativity of Christ "the order of nature is vanquished." He is not part of the central group of the Child and His Mother; he is not the father and is emphatically separated from this group. Before him, under the guise of an old and bent shepherd, stands the devil tempting him. On some icons he is represented with small horns or a short tail. The presence of the devil and his role of tempter acquires a particularly deep meaning in connection with this "feast of recreation". Here, on the basis of tradition, the icon transmits the meaning of certain liturgical texts, which speak of the doubts of Joseph and the troubled state of his soul. This state is expressed in the icon by his dejected attitude and is emphasized by the black mouth of the cave, which sometimes serves as a background to his figure. Tradition, transmitted... by the apocrypha, relates how the devil tempted Joseph telling him that a virgin birth is not possible, being opposed to the laws of nature. This argument, assuming different forms, keeps on reappearing through the whole history of the Church. It is the basis of many heresies. In the person of Joseph the icon discloses not only his personal drama, but the drama of all mankind-the difficulty of accepting that which is 'beyond words or reason"---the Incarnation of God.
From The Meaning of Icons by Leonid Ouspensky and Vladimir Lossky
The infant Christ-Child lies in a manger, tightly swaddled, next to the reclining Theotokos in the center of the Nativity icon. A cow looks on, and together with the star, rejoices for all creation at the birth of the Messiah. Mary's husband, Joseph, is shown being tempted by the hunchbacked Satan to doubt the virgin birth, while the Magi adore Christ from the left, bearing gifts. The hosts of angels worship Christ from above, and announce His coming to the shepherd (pictured facing the angels at right).
Adapted from The Icon Book, by Boojamra, Essey, McLuckie, and Matusiak.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
