Архимандрит Йоан Крестянкин
(11 април 1910 - 5 февруари 2006)
Архимандрит Иоанн (Крестьянкин)
|
|
Архимандрит Йоан Крестянкин(11 април 1910 - 5 февруари 2006) Архимандрит Иоанн (Крестьянкин)
|
По-долу:
Виж също:
Проповеди о. Иоанна на сайта на Псково-Печерския манастир
Проповеди архимандрита Иоанна (Крестьянкина) в RealAudio и mp3 формат
Архимандрит Йоан Крестянкин е руски духовник, един от най-обичаните и известни съвременни руски старци-проповедници. Роден е в гр. Орёл на 11 април 1910 г. като осмо дете в многодетно семейство. През 1945 г. бил ръкоположен за дякон, а малко по-късно - за свещеник от Московския патриарх Алексий I в Измаиловския храм "Рождество Христово". Там той служил до 1950 г., когато комунистическата власт го арестувала по обвинение за антисъветска агитация. Отец Йоан бил заточен в лагер за седем години, но през 1955 г. бил предсрочно освободен. Продължил служенето си в Псковска, а после в Рязанска епархия. През 1966 г. отец Йоан приел монашество, а от 1967 г. до смъртта си на 5 февруари 2006 г. се подвизава в Псковско-Печерския манастир "Св. Успение Богородично" (Успенский Псково-Печерский монастыр).
Pravoslavieto.com
Архим. Йоан Крестянкин
В Русия, а напоследък и у нас, се повдига въпросът за новите електронни документи. Основният проблем, който поставят хората, е дали въвеждането на тези документи не вреди на християнската ни съвест, дали това не е приемане на антихриста и т.н. Предлагаме на нашите читатели отговор на тези въпроси, даден от архимандрит Йоан Крестянкин, известен в Русия още от времето на комунизма духовен старец.
Сега документите в този си вид не представляват опасност за нас. Но е безусловно, че това е един от етапите в подготовката за бъдещия страх. Запомнете и изяснете за себе си волята Божия: "Сине, дай Ми сърцето си" – не паспорта, не пенсионното или данъчното удостоверение, а сърцето.
Ето защо трябва непрестанно и с особено внимание да следим на кого служим в живота си и с какво живеем.
Любовта, радостта, мирът, милосърдието няма да бъдат посрамени от Бога при която и да е държавна система. А ако човек е забравил Бога и живее неправеден живот, ако дори и за някои свещенослужители телевизорът и всякакви безобразни видеофилми са изтласкали и молитвата, и Църквата от живота им, то повярвайте, печатът вече стои върху мнозина, въпреки че още са със старите документи. От това безобразие, с което се омърсява съвременният човек, при това сам, доброволно, с любов и желание, вече нищо Божествено не може да премине и да влезе в него.
Има само един начин на съпротива срещу идващия страх – нашата вяра в Бога, нашият живот според вярата. А всички тези смущения, обърквания и неясноти навлизат така властно в живота ни, защото я няма живата вяра, няма го доверието в Бога. И това, вражеското, изтласква спокойствието на духа и благонадеждността. Живейте спокойно, молете се на Бога и Му се доверявайте. Господ ли не знае как да запази чедата си от страшната година, трябва само сърцата ни да Му бъдат верни.
Няма да пишем писма срещу това, че ни се дават електронни номера, а ако ни дадат такива без нашето изрично съгласие, няма да се съпротивляваме. Нали и в миналото имахме паспорти, и всички фигурирахме в държавната система за отчет, така е и сега. Нищо не се е променило. Кесаревото кесарю, а Божието Богу.
Ето например, компютърът, който превърнаха в плашило на нашето време. А това си е просто машина и без човека е нищо. А един човек с тази машина пълни света с богослужебни книги, а друг - с безобразни. Кой и как ще отговаря пред Бога? И Бог ще съди за човешките деяния. Ето каква е работата.
Питате ме за слуховете за война – нищо не знам за това, а само за войната, която всеки човек води ежедневно. Трябва да се молим – това е школата за молитва. Не мога да го обясня теоретически. Най-добре на молитва учи суровият живот. Аз постигах истинска молитва по времето, когато бях в затвора, защото всеки ден бях на ръба на гибелта. Да се повтори тази молитва сега, в дните на благоденствие, е невъзможно. Въпреки това опитът, добит от молитвата и живата вяра, се запазват за цял живот.
Работата не е в броя на молитвите, а в живото общуване с Живия Бог. Вярата в това, че Господ е по-близо до теб, повече отколкото който и да е от най-близките ти, че Той чува не шепота на устните ти, а молитвеното биене на сърцето ти и с какво то е изпълнено в момента на твоя разговор с Бога. А ако си семеен човек, ти си отговорен и за всеки член на семейството и сърцето ти трябва да страда за всеки от тях.
Бог да ви дава мъдрост. И започнете с изпълнение на препоръката на преп. Серафим Саровски: "Радост моя, придобий мирен дух и не само твоето семейство, но и хиляди около теб ще се спасят." Това е всичко.
Ако някой иска да бъде доволен и щастлив – да живее в Бога, а ако не – и щастие няма да има.
Брой 23 за 2001 година
Сайтът на Псковско-Печорския манастир цитира завещанието на отец Йоан (Крестянкин), починал в Господа на 5 февруари 2006 г., написано от него като предговор на една от книгите му, излязла през 2005 г.
Скъпи мои, родни и близки!
Към залез клони денят на моя живот. И аз вече два пъти бях оповестен за това. За пръв път това стана преди десет години, но нечии молитви умилостивиха тогава Господа и удължиха моето пребиваване в този земен живот. Но ето че наскоро, на 2 декември 2004 г., аз видях с очите си, че съм преплувал реката на моя живот и стоя в преддверието на Вечността. И като благодарност на Бога и светата Майка Църква, а най-главното – като свидетелство за това, че Божият Промисъл ни води по жизнения път, аз оставям тези кратки записки като огледало на тази очевидна истина. Моите откъслечни епизодични разкази бяха записвани от 1981 г. И това не бяха разкази за самия мен, а илюстрации на някои жизнени ситуации, взети от моя живот, за полза на другите. Сега, когато тази "парцалена черга" вече е завършена и аз прелистих страниците на моя живот, завръщайки се в миналото, самият аз се умилих, виждайки богатството на Божията милост към мен, убогия и грешен човек. И на прага на Новия Живот, на Живота, узрял върху земната нива, аз очаквам с трепет в сърцето срещата с моя Господ, към която душата ми се е стремяла цял живот. А на вас оставям като молба за молитвена памет за мен тези записки за живота в Бога и провереното от самия ми живот завещание:
Мили мои, дечица Божии! Вярвайте на Бога, доверявайте се на Неговата воля, винаги блага за нас. Приемете всичко в живота, и радостта, и нерадостта, и благоденствието, и нещастието, като милост и истина на пътищата Господни. И от нищо не се бойте в живота, само от греха. Само той ни лишава от Божието благоволение и ни предава във властта на вражеския произвол и тирания. Обичайте Бога!
Обичайте любовта и се обичайте един друг до самопожертване. Знае Господ как да спасява онези, които Го обичат.
12/25 юни 2005 г. Архимандрит Йоан
Превод: Андрей Романов
Православие България
Это слова молитвы, други наши, коими мы впервые в жизни засвидетельствовали веру нашу в купели Святаго Крещения; это слова, с которыми рождается в мир свыше, силою Божией благодати, новый человек — Божий человек.
И с тех пор, когда совершилось в нас великое Таинство Крещения водой и Духом, эти слова всю жизнь будут сопровождать нас на нашем жизненном пути, охраняя материнским благословением во младенчестве, укрепляя в юношестве и сопровождая на пути жизни самостоятельной. И трепетная материнская рука осенит крестным знамением повзрослевшее чадо, благословляя на выбор жизненного пути, и дрожащий от волнения материнский голос с чувством произнесет: "Во имя Отца и Сына и Святаго Духа", освящая неведомые пути предлежащей ему жизни, семейной ли, монашеской ли. И Церковь вслед за родительским благословением рукой священника преподаст Божие благословение: "Во имя Отца и Сына и Святаго Духа" — как внешний знак преподания благодати Святаго Духа на избираемый путь жизни, на начинаемое благое дело.
Божия благодать — вот та святыня, сила и крепость, что сокрыта в словах этой молитвы и в крестном знамении, сопровождающем ее. Действия всех трех Лиц Пресвятой Троицы вступают в этой молитве в силу. Чему быть благоволил Бог Отец, что исполнил в Себе Сын Божий, то присвоить нам, верующим, снисходит в ней Дух Святый. И звучит сия молитва и как наше исповедание Бога, и как наша проповедь о вере.
И малая молитва невидимо делает большое дело, освящая всякое человеческое начинание, давая ему великую власть стать жертвой Богу, и освящая одновременно и того, кто эту жертву приносит.
Не человеческий ум привнес в мир эту молитву. Впервые в основание христианской веры и жизни ее положил Сам Единородный Сын Божий Иисус Христос, когда, посылая Своих учеников на всемирную проповедь Евангелия, заповедал им: "Шедше научите вся языки, крестяще их во имя Отца, и Сына, и Святаго Духа: Учаще их блюсти вся, елика заповедах вам..." (Мф. 28,19-20).
В кратких словах — "во имя Отца и Сына и Святаго Духа" — Господь заключил и всю сущность христианской веры, и все основание христианской жизни. Этой молитвой Христос засвидетельствовал веру в Единаго Бога, в трех Лицах прославляемого. Сам Бог Отец, Бог Сын и Бог Дух Святый — все Едино присутствуют в ней и несут столь привычное для нас чудо, источник жизни и бессмертия, таинственную и мощную силу — жизнь, одухотворенную Богом.
Основание же христианской жизни в том, что "не нам, Господи, не нам, но имени Твоему даждь славу..." (Пс. 113,9). А это значит, что не во имя свое, не ради славы своей и своих земных выгод, но для Бога, ради Бога и во славу Божию будет созидаться последующее за молитвой дело. Божиим именем оно освящается, малое ли, великое ли, и Божией помощью и Божиим смотрением даст плод на пользу души во спасение.
Други наши, будем же всегда помнить, что:
- эта молитва есть та спасительная печать, запечатлевающая принимающих ее во спасение;
- она есть ключ, отверзающий ум и все
силы души к принятию Слова Божия;
- она есть страж, охраняющий чистоту души, ума и сердца.
Дорогие мои, примем же сознательно и вдумчиво Божий дар — святыню этой молитвы — и на заре начинающегося дня, когда поставляет она нас пред иконами на утреннее поклонение Богу, и в течение дня, испрашивая Божие благословение на всякую нашу духовную и житейскую потребу, и ею же начнем и свою вечернюю жертву Богу пред отходом ко сну.
"Во имя Отца и Сына и Святаго Духа", - звучит и с амвона всякий раз, призывая внимание наше к слышанию проповеди о Боге, о святыне, о святых.
Откроем же сердца наши навстречу Божией благодати, и да произрастет в сердцах наших силой этой великой молитвы и еще одна, все побеждающая, все освящающая, все возрождающая молитва: "Слава Отцу и Сыну и Святому Духу, Троице Единосущней и Нераздельней, предавшей нам исповедание о Себе!" Аминь.
Архимандрит Иоанн (Крестьянкин)
Православний серпуховь
Виж също:
www.Pravoslavieto.com