Архиепископ Аверкий (Таушев)
Archbishop Averky (Taushev)
Йерей на Руската задгранична православна църква
(1906-1976)
| |
Архиепископ Аверкий (Таушев)Archbishop Averky (Taushev) Йерей на Руската задгранична православна църква (1906-1976)
|
По-долу:
Виж също:
Archbishop Averky - “Spokesman for true Orthodoxy”
Archbishop Averky by Archbishop Laurus
Archbishop Averky: His Significance for the Ecumenical Orthodox Church by Blessed Hieromonk Seraphim (Rose)
Руководство к изучению Священного Писания Нового Завета: Четвероевангелие. Апостол. Апокалипсис - Архиепископ Аверкий (Таушев)
Explanation of the four Gospels Archbishop Averky (Tauchev)
Liturgics Archbishop Averky
Литургика Архиепископ Аверкий (Таушев)
True Orthodoxy by Archbishop Averky
What is Orthodoxy? by Archbishop Averky
Mother Of My Lord by Archbishop Averky
Архиепископ Аверкий (Таушев) (1906-1976) е руски богослов, духовен писател, йерей на Руската православна църква зад граница, архиепископ. Роден е в Русия, средното и висшето си образование получил в България (през 1930 г. се дипломирал в Богословския факултет на Софийския университет). Живял след това в Подкарпатска Русия, Белград, Австрия, Германия и (до последните си дни) в САЩ. Отличавал се с дълбоко и чисто православно световъзприятие. Оставил богословски трудове и духовни слова.
Архиепископ Аверки (Александър Павлович Таушев, 1906-1976) – Роден в кр. Казан
в дворянско семейство. От ранно детство го привличали книгите с духовно съдържание, като "Невидимата бран” и монашеския живот. По време на Гражданската война семейството му
напуснало Русия и през 1920 г. се заселило в България, в гр. Варна, където завършил със златен медал руската гимназия. Силно влияние на юношата оказал пристигналия през 1925 г. във
Варна епископ Теофан Полтавски (еп. Феофан Полтавский) – строг монах, молитвеник и богослов. С негова благословия Александър постъпил в Богословския факултет на Софийския
университет, който завършил блестящо през 1930 година, след което заминал на служение в Подкарпатска Русия.
През 1931 г. приел монашески постриг, а на следващата година бил ръкоположен за йеромонах. През 1940 г. о. Аверки се установил в Белград – бил свещеник в Светотроицката църква (и духовник на митрополит Анастасий), преподавал пастирско богословие и омилетика в мисионерско-пастирските курсове и организирал различни религиозно-просветни събрания.
През 1944 г. заминал за Австрия, а на следващата година - за гр. Мюнхен, където в продължение на шест години преподавал в горните гимназиални класове и в курсове за милосърдни сестри. През 1950 г. бил избран за председател на Мисионерско-просветния комитет при Архиерейския Синод.
Година по-късно заминал по покана на архиеп. Виталий за САЩ и постъпил като преподавател по Нов Завет, литургика и омилетикa в новосъздадената Свето-Троицка духовна семинария в Джорданвил. През 1952 г. бил назначен за неин ректор. През 1953 г. бил хиротонисан за епископ Сиракузко-Троицки, през 1960 г. станал настоятел на Свето-Троицкия манастир, а през 1961 г. бил възведен в архиепископски сан.
Владика Аверки съвместявал успешно трите длъжности до смъртта си. Бил почитан за своето благочестие и богословие в строго светоотечески дух. Сред написаните от него книги са учебници по Омилетика и тълкования на Св. Писание (в два тома), сборникът "Слова и речи” и жизнеописанието и писмата на неговия многообичан духовник – архиепископ Теофан Полтавски.
Архиепископ Аверки починал на 31 март (13 април ст.стил) 1976 година и бил погребан в Свето-Троицкия манастир.
Pravoslavieto.com по bogoslovy.ru, dorogadomoj.com, zarubezhje.narod.ru, holytrinitymission.org и др.
Дух современности и дух Христов. -15 с.
Мысли о. Иоанна Кронштадского о Церкви. - Мюнхен, 1947.
Преподобный Серафим Саровский. 1949.
Россия - Дом Пресвятой Богородицы. - Джорданвилль, 1954.
Руководство к изучению Священного Писания: Четвероевангелие. - Джорданвилль, 1954. 354 с. (2-е издание - СПб: Сатис, 1995. 576 с.; 3-е издание (репринт) - М.: Свято-Тихоновский богословский институт, 1995. 352 с.; 4-е издание - СПб.: Сатисъ, 1999. 575 с.; 5-е издание - М.: Свято-Тихоновский богословский институт, 1999. 334 с.).
Руководство к изучению Священного Писания: Апостол. - Джорданвилль, 1956. 454 с. (2-е издание (репринт) - М.: Свято-Тихоновский богословский институт, 1995. 454 с.; 3-е издание - М.: Свято-Тихоновский богословский институт, 1995. 410 с.).
Св. Марк Ефесский. - Джорданвилль, 1964.
Провозвестник кары русскому народу (Епископ Феофан Затворник). - Джорданвилль, 1964.
Истинное православие и современный мир. - Джорданвилль, 1971. 309 с.
Современность в свете Слова Божия: Слова и речи. В 4 томах. - Джорданвилль: Т. 1. 1951-1960. Т.2. 1961-1968. Т.3. 1969-1973. Т.4. 1974-1975 (2-е издание - СПб.: Реверс, 1995).
Семь Вселенских Соборов. - СПб.: 1995. 143 с.
Апокалипсис в учении древнего христианства / Пер. с англ. - М.: Российское отделение Валаамского Общества Америки, 2001. - 262 с. (в соавторстве с иеромонахом Серафимом (Роузом)).
Източник: zarubezhje.narod.ru
Виж също:
www.Pravoslavieto.com