Свещеници в Българската армия

По архивни материали за Варненска и Великопреславска епархия

Темата за мястото и приноса на Българската православна църква в живота на Българската армия е всеобхватна и многоаспектна. Все още тя не е задълбочено проучена и цялостно изследвана. Целта на настоящето научно съобщение е чрез съхраняваните в Централен военен архив (ЦВА) – гр. Велико Търново, документи да се покажат в по-широк план ролята на военните свещеници и грижите им по превъзпитаването на нашата армия в интелектуално и религиозно-нравствено отношение. Това е роля, без която армията не би могла да се постави на висотата на своето велико назначение.

След Освобождението на България (1878 г.) отношенията между двете институции църква – войска се поставят на конституционни и законови основи. Източноправославната  религия  става  доминираща в Княжеството. Българската православна църква (БПЦ) е предопределена да изпълнява функциите на организационен център за възстановяване и укрепване на новата българска държава. Военното ведомство от своя страна провежда последователна политика за задоволяване на религиозните нужди на редовия и командния състав в армията[1]. В резултат на това се издават много заповеди, окръжни писма и циркуляри, които регламентират дейността на военното духовенство, а именно: провеждане на празниците на войсковите части, религиозни ритуали, извършването на молебени, войнишки клетви, тържествени литургии и други. С нормативните документи се регламентира и заплащането на църковните служители.

 

 

Панихида на фронта по време на Първата световна война

 

Със Заповед № 29 от 1880 г. във Военното ведомство[2] се предписва всички войници с християнско вероизповедание да изпълняват обряда на изповеданието и Светото причастие. Офицерите, които се намират в отпуск или командировка, са длъжни да извършват обряда на говеенето, там където се намират, а друговерците – в църквите от своето изповедание. Става въпрос за служещите в армията мюсюлмани. За тях военният министър с Циркуляр № 149 от 1880 г.[3] разпорежда да не се заставят долните чинове мохамедани да снемат шапките си на обща молитва преди обяд, тъй като това е противно на техния религиозен закон.

В първия военен закон, утвърден с Указ № 185 от 15 декември 1891 г. от княз Фердинанд IV – "Закон за устройството на въоръжените сили на Българското Княжество", се определя статутът на военното духовенство. Същият се регламентира и с приетия на първата редовна сесия на 13-ото обикновено народно събрание и утвърден с височайши Указ № 93 от 3 декември 1903 г. "Закон за устройство на въоръжените сили на Българското Княжество"[4]. Глава 5 от него е озаглавена "За военното духовенство". Според нея извършването на духовните треби във войската в мирно време се възлага на гарнизонните свещеници. За тази цел във всеки гарнизон, където квартируват повече части, се назначава гарнизонен свещеник с установена заплата. Това става от началника на гарнизона с Височайша заповед. Във военно време при всеки пехотен и кавалерийски полк се назначава полкови свещеник, който се счита за военен чиновник и получава определена заплата. Във военно време при щаба на армията се назначава главен чиновник, който завежда духовната част на армията и урежда службата на военните свещеници. За извършване на духовните треби във военно време всеки пехотен полк е необходимо да има своя походна църква и църковни принадлежности. Тя се завежда от полкови свещеник.

За положението на гарнизонните свещеници интерес представлява мнението на свещеник Поборников[5]. Според него те се назначават из между енорийските духовници в градовете, където квартируват частите. Необходимо е да им се даде възможност да бъдат само гарнизонни свещеници, а не и енорийски и да са под прякото ръководство на Военното министерство. Длъжността им изисква да се учреди специален отдел "Военно духовенство", начело с едно духовно лице с висше богословско образование и с доказан патриотизъм. То следва да взаимодейства с Военния министър и да дава насоки за религиозно-нравствено обучение на войниците. Да му представя и избира всички нови гарнизонни свещеници, на които възнаграждението да не бъде по-малко от 250 лв. месечно. Това ще ги накара да работят с ентусиазъм, за да може войникът християнин да е готов за саможертва в името на свободата на своето отечество.

За да стане възможно изпълнението на всичко това, със Заповед № 205 от 26 април 1912 г. военният министър заповядва да се полагат най-големи грижи и се обърне най-сериозно внимание за засилване на нравственото възпитание на войника. То да се повери изцяло не само на гарнизонните свещеници, а и на духовниците, назначени да извършват установените духовни треби  в  места,   където  не  е  предвиден  постоянен  гарнизонен свещеник. Необходимо е да се определи по един човек в седмицата за четене на беседи върху религиозно-нравствени принципи. Такива беседи свещеник Рафаилович[6] нарича "пастирски", тъй като са посветени на доблестното българско войнство. Те се четат при постъпване в армията, за изпълнение на воинските задължения, по случай заклеването на младите български войници, в деня на Възкресение Христово, при освещаване на казарми и много други. Програмата за беседите се изработва от свещеника и се съгласува с командира, като нейна крайна цел е вкореняването във войнишките сърца на високи християнски добродетели и дълбоки патриотични чувства[7].

Наред с военния закон, в който е отделена специална глава за военното духовенство, Светият синод също изработва и одобрява свои документи за дейността на гарнизонните свещеници. В Циркуляр № 70 от 1891 г.[8] и Писмо № 210 от 20 март същата година на Негово високопреосвещенство до военния министър се посочва, че по представление на Военното министерство гарнизонните свещеници се назначават от епархиални началства и във всичко, що се касае до изпълнение на свещеническите им обязаности, се подчиняват на епархиалните архиереи и на техните наместници. На длъжността гарнизонен свещеник следва да се назначат само лица, които при безукорно поведение са свършили с успех духовното училище и могат с достойнство да изпълняват тази длъжност. Дава им се право да извършват безпрепятствено църковните си треби. При отслужване на Божествена литургия или друго чинодействие в църква гарнизонните свещеници са длъжни да уведомят предварително местните  духовни власти и се сдобият с тяхното благословение.

В тези дни положението на гарнизонните свещеници във време на война все още не е напълно и законово уредено. В Служебно писмо № 6646 от 6 октомври 1915 г. Светият синод на БПЦ[9] представя до военния министър свои "Временни наредби за длъжностите и правотата на военните свещеници във време на война". За тази цел при Щаба на Действащата армия (ЩДА) се назначава главен военен свещеник, който завежда духовната част на армията и урежда службата на военните свещеници при разните войскови части и болниците. За такъв с Писмо № 787 от 27 юни 1914 г. на военния министър се назначава иконом Апостол Георгиев. Главният военен свещеник се назначава със заповед на армията и със съгласието на Светия синод на БПЦ, а военните свещеници – по препоръка на епархийската власт от началниците на надлежните войскови части. Главният военен свещеник се намира под прякото ведение на Светия синод и по дела, засягащи църквата, се отнася до него, а по дела от военен характер – до надлежната военна част. Той придружава ЩДА. Разполага с походна църква с всички принадлежности за богослужение. Подчинени му са всички военни свещеници. Те отговарят пред него по духовната служба. Правата и задълженията на главния военен свещеник са големи: дава упътвания на военните свещеници, следи за живота и поведението им, долага на Светия синод за техни провинения, определя отпуските им, има правото да ги награждава и порицава и други. Във временните наредби се посочват и правата и задълженията на военните свещеници: да отслужват в празнични и неделни дни божествена служба, да извършват всички църковни чинодействия в частите, да държат при всички богослужения и молебени църковни поучения и беседи, да погребват убитите и умрелите според църковния устав и т.н.

Помислено е и за близките на военните свещеници.Техните семейства се ползват с инвалидна пенсия от държавата, ако свещениците бъдат убити или починат.

За престъпления и провинения от тежък характер главният военен свещеник, военните и болнични свещеници се съдят от епархийски началства, а за престъпления от общ характер – от военните съдилища

За провежданата духовна дейност в частите на Българската армия свещениците получават определена заплата, а също така и за извършване на отделни религиозни дейности. В Заповед № 205 от 1888 г. по Военното ведомство[10] се споменава за сведение, че в случай на привеждане под клетва на свидетели, а също така и на членове при военни съдилища, на свещеника, извършващ обряда, се плаща от хазната за всяко повикване по 2 лева. С Циркуляр № 17 от 28 януари 1889 г. по Военното ведомство[11] се обявява също, че занапред се определя да се плаща по 3 лв. за всеки отделен случай възнаграждение на свещениците за привеждане под клетва на новобранци.

Светият синод също взема становище по въпроса за заплащането на духовните лица. В преписката си до Военното министерство и в Циркуляр № 97 от 27 юни 1892 г.[12] Светият синод в заседанието си от 3 май 1892 г. взема следното решение:

1) За молебени, извършени в официални тържествени празници, по инициативата на административните власти, да не се плаща нищо.

2)  За молебени по случай полкови или ротни празници да се плаща на свещеника по 6 лв., ако ли освен него бъдат поканени и други свещеници, то на последните да се плаща по 3 лв. всекиму.

3) В случай че молебените се извършват в лагер или извън града, тогава на разположение на духовенството да се предоставя и файтон.

По-пълна представа за получаваното възнаграждение както от главния военен свещеник, така и от военните свещеници се добива от приетите от Светия синод през 1915 г. "Временни наредби за длъжностите и правата на военните свещеници". Размерът на получаваните заплати се определя от притежавания образователен ценз, а именно:

– главен военен свещеник – 4800 лв. годишно, което се равнява на чиновник III разряд;

– свещеници с висше богословско образование – 4200 лв. – чиновник IV разряд;

– свещеници с непълно висше богословско образование – 3600 лв. – чиновник V разряд;

– свещеници със средно богословско образование – 3000 лв. – чиновник VIII разряд;

– свещеници с непълно средно богословско образование – 2700 лв. – чиновник VIII разряд;

– свещеници без ценз – 2400 лв. – чиновник IХ разряд;

– дяконът при Главния военен свещеник – 2400 лв. – чиновник IХ разряд;

– църковен певец – 1800 лв. – чиновник ХI разряд.

Помислено е и за пенсионното осигуряване на военните свещеници. От заплатата им се правят установените 5% удръжки, които се внасят в "Свещеническия пенсионен фонд".

Гарнизонните свещеници стават истински духовни възпитатели на войниците, техни наставници и учители13. В "Устава за вътрешната служба на войската", обявен със Заповед № 162 от 9 април 1911 г. по Военното ведомство14, се определят за войниците вечерна проверка и молитва, като се изпява "Отче Наш" и "Спаси Господи". Освен ежедневните утринна и вечерна молитва всеки войник трябва в неприсъствени дни да посещава божествените на религията си храмове (църквата, джамията, синагогата), а по време на великите пости да се изповядва и причестява.

Ролята на военните свещеници е важна и без тях е немислимо провеждането на църковни паради, отслужването на панихиди и молебени, подвеждането под клетва за вярност към отечеството на младите войници. Всички тези техни дейности се регламентират с "Устава за гарнизонната служба", обявен със Заповед № 137 от 16 април 1908 г. на Военното ведомство.

Българското Княжество в църковно отношение се подчинява на Светия синод, върховният орган на БПЦ. Според "Екзархийския устав"15, утвърден с Височайши указ № 1 от 13 януари 1895 г., Екзархията се съставлява от български епархии. Те се образуват от цели околии, принадлежащи на един или повече окръзи, и са следните:

– Софийска с наместничества в Кюстендил, Трън, Радомир и Цариброд (дн. Ендже);

– Пловдивска – Татар Пазарджик (дн. Пазарджик), Карлово, Панагюрище, Станимака (дн. Асеновград), Хасково, Пещера и Брезово;

– Търновска – Свищов, Елена, Севлиево, Габрово, Дряново и Горна Оряховица;

– Доростолска и Червенска – Силистра, Разград и Тутракан;

– Видинска – Берковица, Белоградчик, Кула, Лом;

– Врачанска – Плевен и Оряхово;

– Сливенска – Бургас, Ямбол, Каваклии (дн. Тополовград) и Котел;

– Самоковска – Дупница и Ихтиман;

– Ловешка – Орхание (дн. Ботевград), Тетевен и Пирдоп;

– Ст. Загорска – Казанлък, Чирпан, Нова Загора и Харманли;

– Варненска и Преславска – Шумен, Провадия и Добрич. По-късно са включени Балчик, Варна, Каварна, Нови пазар, Преслав, Търговище и Омуртаг. Всяка епархия се управлява от митрополията си, а Екзархията – от Светия синод.

Всичко това дава възможност да се покаже по-пълно и точно дейността на военните свещеници в частите на Българската армия, разположени и във Варненска и Великопреславска епархия. Там са съсредоточени много военни части: артилерийски (Трети и Четвърти армейски и Втори и Пети дивизионен артилерийски полк), пионерни (Четвърта и Пета пионерна дружина), конни (Трета конна бригада), пехотни (Седми, Осми, Деветнадесети, Тридесет и първи полк) и други. Трудно е в това научно съобщение да бъде обхваната дейността на военното духовенство във всички тези части. То би могло да бъде тема на по задълбочено и пълно научно изследване.

Част от съхраняваните в ЦВА – гр. В. Търново, документи по безспорен начин разкриват мястото и ролята на военните свещеници в Седми Преславски пехотен, Осми Приморски пехотен полк и 19-и Шуменски пехотен полк. Те са сформирани от съществуващите преди тях пеши дружини.

На 12 октомври 1884 г. княз Александър I издава Указ № 41[16], с който се формират: Седми Преславски пехотен полк – от 8-а Врачанска пеша дружина, Единадесета Орханийска пеша дружина и Двадесет и втора Разградска пеша дружина, а Осми Приморски пехотен полк от Дванадесета Раховска пеша дружина, Шестнадесета Провадийска пеша дружина и Двадесета Варненска пеша дружина. Третият, Деветнадесети Шуменски пехотен полк е формиран по-късно с Указ № 11 от 19 януари 1889 г. от Княз Фердинанд I[17] от Втора и Трета дружина на Седми Преславски пехотен полк.

За извършване на духовните треби в тези полкове се назначават военни свещеници. С Приказ № 114 от 17 септември 1885 г. по Военното ведомство за Осми Приморски пехотен полк е определен свещеник Христо Върбанов, а с Приказ № 154 от 19 октомври с.г.[18] за Седми Преславски пехотен полк – свещеник Васил Мустаков. За 19-и Шуменски пех. не бихме могли да кажем същото. Едва през 1918 г. в Служебно писмо № 1810[19] на началника на Полската канцелария се споменава името на свещеник Петър Нешев.

За духовната дейност на тези и други свещеници намираме данни в отдаваните по това време прикази от командирите на горепосочените пехотни полкове.

Наред с военните паради, провеждани по повод различни празници и годишнини, се отбелязват и църковни паради и молебени с чисто религиозни ритуали. С Приказ № 5 §2 от 5 януари 1887 г. на командира на Седми Преславски пехотен полк[20] по случай празника Богоявление се назначават църковен парад и молебен. За същия празник и командирът на Осми Приморски пехотен полк с Приказ № 5 §1 от 5 януари 1885 г.[21] назначава църковен парад. Общото и за двата полка е начинът на провеждане на парада. За целта се назначава сборна рота от Първа и Втора дружина в четириротен състав. Знамената присъстват с асистенти. Формата на облеклото е пълна парадна – кожени калпаци и шинели.

Военното духовенство отбелязва с религиозни ритуали и празниците Благовещение, Сретение Господне, Гер­гьовден (приет за празник на войската) и други. Със Заповед № 83 §9 от 24 март 1887 г. командирът на Седми Преславски пехотен полк[22] нарежда по случай празника Благовещение да не се провеждат занятия в ротите. Желаещите могат да посетят църква под командата на унтерофицер и да слушат божествената литургия.

На 17 април 1887 г. офицери, войници и свещеници отбелязват и празника на кавалерийския орден. Според Приказ № 106 на командира на Седми Преславски пехотен полк[23] в 9,30 часа сутринта ще се отслужи панахида за убитите в миналата война и молебен, а след тях и църковен парад пред казармата на полка. За целта е необходимо да присъстват всички долни чинове от частите на Шуменския гарнизон, свободни от служебни занятия и без оръжия. Кавалерите на военния орден да бъдат събрани в отделна команда под началството на старши офицер. Полковото знаме и оркестрите следва също да бъдат извадени на парада. Формата на облеклото да е парадна при всички ордени.

С голяма почит и признателност е отбелязван и празникът на светите просветители Кирил и Методий. Стореното от тях не е забравено нито от войската, нито от духовенството. С Приказ № 130 §7 от 10 май 1887 г. на командира на Седми Преславски пехотен полк[24] и Приказ № 94, §11 от 4 април 1885 г. на комадира на Осми Приморски пехотен полк[25] се назначават парад и молебен от 9,30 часа на плаца пред казармата. На него да присъстват заедно с полковия оркестър и Втора и 4-а дружина от полка. Да се извади и полковото знаме. Формата на облеклото да бъде парадна – мундири с кожени шапки.

Всяка неделя в църквите, намиращи се в гарнизона, се провежда неделно богослужение.За тази цел с Приказ № 17 §2 от 17 януари 1887 г. командирът на Седми Преславски пехотен полк[26] заповядва в ротите да няма никакви занятия. Свободните от служба долни чинове да се изпратят в църквата "Св. Трисвятители" под командата на унтерофицер.

Не са забравени и падналите за родината войници в Сръбско-българската война. С Приказ № 244 §12 от 5 ноември 1889 г. командирът на 19-и Шуменски пехотен полк[27]  нарежда на 7 ноември в 10 ч. в църквата "Св. Трисвятители" да се отслужи панихида. Всички дружинни командири да назначат по една команда от 15 реда войници без пушки, а всички офицери, свободни от служебни наряди, да присъстват в траур – формата на облеклото да е шинели.

С необходимата почит и тъжественост са отбелязани и много светли годишнини. Една от тях е подписването на Санстефанския мирен договор. По този повод е издаден Приказ № 49 §1 от 18 февруари 1885 г. на командира на Осми Приморски пехотен полк[28]. В него се нарежда на утрешното 19 число в 10 ч. на плаца от северната страна на казармата да бъде отслужен благодарствен молебен. На него да присъства една сборна дружина в четириротен състав от Първа и Трета дружина. 3а строя се определят три знамена с асистенти. Формата да е парадна, като долните чинове да са в нови шинели и зимни шапки. Офицерите са свободни от занятия. Музиката да е на десния фланг.

Негово императорско величество Александър Александрович и свързаните с него празници се почитат също от българското войнство и духовенство. По подобаващ начин е отбелязан рожденият му ден. Командирът на Осми Приморски пехотен полк с Приказ № 56 §1 от 25 февруари 1885 г.29 предписва всички офицери и унтерофицери от руския кадър да присъстват в руската вицеконсулска църква "Св. св. Кирил и Методий", където ще бъде отслужен молебен в 9,30 ч. Формата за офицерите и долните чинове да е пълна – парадна в мундир. На 2 март 1885 г. в деня на встъпване на престола на Негово величество император Александър III е отслужен благодарствен молебен. С Приказ № 59 §1 от 28 февруари 1885 г. командирът на Осми Приморски пехотен полк"[30] заповядва той да бъде в църквата на руския вицеконсул, а на 1 март с.г. да се отслужи панихида за починалия император Александър II в Българската църква на Ченгенпазар в 9 часа. В този ден всички щаб- и оберофицери са свободни от наряди, а долните чинове – руски поданици, да присъстват във Вицеконсулската църква. Формата да е парадна, а за 1 март – обикновена, като офицерите носят лента на левия ръкав. Музиката да не свири и да не бият барабани.

Подвеждането на войниците под клетва е особено тържествен акт, чрез който те вземат Бога за свидетел на святата честна и вярна служба на Царя и Отечеството. Събитието се провежда в присъствието на командния състав и военното духовенство. Със Заповед № 54 §1 от 5 май 1912 г. командирът на 19-и Шуменски пехотен полк[31] нарeжда войниците да бъдат построени на площад "Независимост". След подвеждането им под клетва ще се проведе общ църковен парад. Формата да е парадна с шарф и кители, а за долните чинове – при оръжие с летни куртки.

Едно от задълженията на свещениците във военно време е да погребват убитите и умрелите според църковния устав. Храбрият български войник, жертвал живота си за милото отечество, заслужава тази последна воинска чест. Затова в Заповед № 99 §14 от 9 април 1887 г. на командира на Седми Преславски пехотен полк[32] се посочва, че в памет на войника, умрял по волята божия, следва да се извършва опело в църквата "Св. Възнесение". За отдаване на последна почит и воинска чест се назначава команда от един взвод от войници и музиканти. Тялото на починалия войник се изнася с пълна караулна амуниция и пушки.

От всичко, казано дотук, можем да твърдим, че БПЦ е предопределена да създава и укрепва високия боен дух на българските воини. Цялата история на православната ни църква свидетелства за приноса й за единението на народа, в името на здравината на държавата и престижа на България.

Мариана Русева

 

 

Бележки

1. Сп. "Военен журнал", 1996, кн. 3, с. 91–96.

2. ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 112, л. 37–37.

3. ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 260, л. 183–183.

4. Закон за устройството въоръжените сили на Българското Княжество. С., 1904, с. 60–61.

5. Сп. "Военни известия", 1908, № 47, с. 2–3.

6. Свещеник Рафаилович. Пастирски беседи към войниците. С., 1908, с. 1–3.

7. ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 372, л. 322–323.

8. ЦВА, ф. 1, оп. 1, а.е. 65, л. 63–65.

9. ЦВА, ф. 40, оп. 2, а.е. 1006, л. 331–333; 235.

10. ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 82, л. 255.

11. ЦВА, ф.1, оп. 1, а.е.55, л. 99.

12. ЦВА, ф. 1, оп. 1, а.е. 71, л. 439–440.

13. Сп. "Военни известия", 1908, № 23, с. 1–5.

14. ЦВА, ф. 1, оп. 5, а.е. 202, л. 209.

15. Сборник от действащи закони в Княжество България по Министерството на Външните работи и Изповеданията и по Министерството на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията. С., 1896, с. 3–5.

16. ЦВА, ф. 1, оп. 1, а.е. 34, л. 55–56.

17. ЦВА, ф. 1, оп. 1, а.е. 35, л. 20–21.

18. ЦВА, ф. 1, оп. 1, а.е. 35, л. 235, 270.

19. ЦВА, ф. 40, оп. 2, а.е. 3, л. 357–358.

20. ЦВА, ф. 755, оп. 1, а.е. 13, л. 7–8.

21. ЦВА, ф. 756, оп. 1, а.е. 15, л. 59.

22. ЦВА, ф. 755, оп. 1, а.е. 14, л. 25.

23. ЦВА, ф. 755, оп. 1, а.е. 14, л. 78–79.

24. ЦВА. ф. 755, оп.1, а.е. 14, л. 133–134.

25. ЦВА, ф. 756, оп. 1, а.е. 15, л. 235.

26. ЦВА, ф. 755, оп. 1, а.е. 13, л. 33.

27. ЦВА, ф. 758, оп. 1, а.е. 13, л. 26.

28. ЦВА, ф. 756, оп. 1, а.е. 15, л. 160.

29. ЦВА, ф. 756, оп. 1, а.е. 15, л. 173.

30. ЦВА, ф.756, оп.1, а.е.15, л.178.

31. ЦВА, ф. 758, оп. 1, а.е. 44, л. 265–265.

32. ЦВА, ф. 755, оп. 1. а.е. 14, л. 58–58.

© Военно издателство

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com