1894-1963 година
1894-1963 година
По-долу:
Из духовното наследство на игумен Никон
Извън Pravoslavieto.com
Игумен Никон Воробьов (в света Николай Николаевич Воробьов) е роден през 1894 г. в многодетно селско семейство в с. Микшино вт Тверска губерния. Преди революцията учил в Петербургския институт по невропатология, и искал да стане психиатър, но не след дълго той напуснал института и заживял уединен аскетичен живот.
През 1917 г. постъпил в московската Духовна Академия, но две години по-късно тя била закрита и следващите десет години той прекарал в уединение и молитва в град Сухиничи.
Монашество той приел през 1931 г. в Минск. Две години по-късно бил арестуван и заточен в сибирски лагери за цели четири години. Когато към края на войната започнали да се откриват енории, той служил в Козелск, Белев, Ефремов, Смоленск и накрая в Гжатск, където починал на 7 септември 1963 година. Той с право може да бъде наречен един от най-големите руски пастири и духовници.
Pravoslavieto.com
Виж също: Кратък животопис на игумен Никон, съставен от негови духовни чада
Бог е установил закон - по-непоклатим и от небето и земята, според който трябва да претърпим много страдания, за да влезем в Царството Божие. Достигнали сме до такъв период от
живота на човечеството, когато безропотното понасяне на страданията с вяра в Бога, уповавайки се на Неговото милосърдие, е единственият начин да постигнем спасение.
Днес няма
други пътища за нас освен един-единствен: понасянето на страдания.
Любовта Божия желае нашето спасение и няма да допусне страдания, надвишаващи нашите сили без това да е крайно
необходимо.
От теб Господ очаква съвсем малко: вярвай в Бога и търпи малките страдания, които са напълно по силите ти (Господ добре познава твоите сили). Търпи и не роптай! А ако възроптаеш, то покай се, и Той ще ти прости.
Светите Божии угодници ни разясняват, че в последните времена няма да има никакви лични подвизи у търсещите Царството Божие. Ще се спасяват само с претърпяване на страдания и болести, защото в хората няма да има смирение, а без смирение подвизите ще донесат повече вреда, отколкото полза, могат дори да погубят човека, тъй като неволно предизвикват високомерие в подвизаващите се и пораждат прелест.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com