Проф. Николай Никанорович Глубоковски

  

 

 

 

Професор Николай Никанорович Глубоковски

1863 - 1937 година

 

 


:: Кратко животоописание
:: Публикации и трудове
:: Живот и творчество. Трудовете на Глубоковски за благовестието на ап. Павел, за Евангелията, Деянията и Апокалипсиса Прот. Ал. Мен
:: Патриарх православного богословия в Болгарии Никола Казански

:: Библейско-богословската дейност на професор Н.Н. Глубоковски в емиграция Прот. Леонид Грилихес, свещ. Димитрий Юреви (със съкращения)
:: В защиту старого стиля Проф. Николай Глубоковский

:: Други статии и книги на руски език
:: Бележити историци и богослови

 

 

 

Кратко животоописание

Проф. Н. Н. Глубоковский Николай Н. Глубоковски е богослов, екзегет, филолог и църковен историк, духовен писател и публицист от руски произход, виден църковно-обществен деец, професор и  доайен на академичното богословие в България, автор на около 40 крупни изследвания и множество статии.

Роден е на 6 декември 1863 г. в Кичменгский городок, Вологодска губерния в свещеническо семейство. През 1889 година завършва с отличие Московската духовна академия и за дисертацията си "Блажени Теодорит, епископ Кирски" получава международно признание.

От 1894 г. е професор по Свещено Писание на Новия Завет в Санкт-Петербургската Духовна Академия. През 1898 става доктор по богословие с дисертация за благовестието на св.ап. Павел, която слага началото на множество изследвания и публикации за св.апостол. Публикува в различни църковни и светски периодични издания, а oт 1905 до 1911 г. e редактор и автор на множество статии в първата "Православна богословска енциклопедия", започната от Лопухин. От 1909 г. е член-кореспондент на Императорската академия на науките и на Императорското православно палестинско общество. Почетен член е на редица научни общества и църковни братства, сред които Киевската, Казанската и Московската духовна академия, Московския и Петроградския археологически институт и други. От 1916 г. е заслужил професор на Санкт-Петербургската духовна академия.

Поради опасност от разправа и невъзможност да продължи дейността си на църковно-богословското поприще, след Октомврийската революция проф. Глубоковски напуска Съветска Русия (1921 г.). Известно време пребивава във Финландия и в Германия, чете лекции в Прага и Белград. Във Финландия подкрепя въвеждането на новия календарен стил от Финландската църква. 

През 1923 г. проф. Глубоковски се заселва в България и още същата година е избран за един от четирите професори в новооснования Богословски факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", в който преподава до смъртта си Св. Писание на Новия Завет.

Проф. Глубоковски е бил и един от инициаторите на създадения през 1925 г. Свето-Сергиевски Православен Богословски институт в Париж, където също е чел лекции по Св. Писание на Новия Завет. От 1929 г. е член-кореспондент на Българската академия на науките.

Проф. Глубоковски е участвал в различни междухристиянски конференции. На Първата и Втората икуменически конференции (съответно през 1927 в Лозана и 1937 г. в Единбург) участва в българската църковна делегация.

Проф. Глубоковски умира на 18 март 1837 в София. На опелото му митр. Стефан Софийски - по-късно Екзарх Български го нарича "велик екзегет..., любящ и верен син на Църквата, могъщ стълб на Православието".

Pravoslavieto.com

 

 

 

Проф. Н.Н. Глубоковски - публикации и трудове

Основен източник: zarubezhje.narod.ru

 

 

Живот и творчество

Николай Никанорович Глубоковски (1863-1937) - руски православен богослов, екзегет, патролог, църковен историк, църковно-обществен и екуменически деец.

Роден във Вологодска губерния в семейството на беден селски свещеник. Завършва духовно училище, Вологодската ДС и МДА (1889 г.). Започнал да публикува произведения още като възпитаник на семинарията и студент. След завършване на Московската Духовна Академия (МДА) Глубоковски бил  изпратен във Воронежката Духовна Семинария. Магистърската му дисертация (1980 г.), посветена на блаж. Теодорит Кирски, предизвикала  широк отзвук сред патролозите не само в Русия, но и в чужбина. Харнак дал висока оценка на произведението на Глубоковски.

През 1891 г. Глобуковски бил поканен в катедрата по Свещеното Писание към Санкт-Петербургската Духовна Академия (СПб.ДА), където е извънреден професор (1894-1898), а след това редовен професор (1898- 1919 г.). През 1919 г. се преместил в новосъздадения Петроградски богословски институт, преподавал същевременно и в Петроградския университет.

През 1898 г. защитил докторската си дисертация, която станала първа част от труда му за ап. Павел. През 1905 г. станал редактор на Православната богословска енциклопедия (ПБЭ), и написал за нея много статии. Взел дейно участие в преобразуването на програмите за духовните училища, публикувал изследвания и бележки на различни теми в църковни списания. Бил член на Предсъборното присъствие на Руската православна църква (РПЦ), почетен член на МДА и КДА, на Лондонското библейско дружество, заместник-председател на Православното палестинско дружество и други научни институции. Глубоковски поддържал контакти с много представители на чуждестранната наука (Дайсман, Харнак и др.), превеждал произведенията им на руски език, участвал в международни конференции и чел лекции в чужбина. Работоспособността и енергията на Глубоковски поразявали неговите съвременници. Неговите колеги и студенти го помнят като изключително сърдечен и дълбоко нравствен човек.

През 1921 г. Глубоковски се заселил във Финландия. След кратко пребиваване в Германия заемал катедрата по Свещено Писание на Новия Завет в Прага, след което чел лекции в Белград.

През 1923 г. Глубоковски станал професор в Богословския университет в София. През 1925 г. бил избран за член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН). През този период от живота си той отделял много внимание на екуменическата си дейност, без при това да изоставя и научно-литературните си трудове. Живеейки в чужбина, Глубоковски никога не прекъснал духовната си връзка с традициите на руското богословие. Глубоковски починал в София.

 

Трудовете на Глубоковски за ап. Павел

Основният труд на Глубоковски е тритомното му изследване "Благовестието на св. ап. Павел според произхода и същността му" ("Благовестие св. ап. Павла по его происхождению и существу", кн.1-3, СПб., 1905-12). В този огромен (повече от 2300 страници) труд са включени многобройните статии на Глубоковски за богословието на ап. Павел, печатани в ХЧ и в други списания. Неговата централна задача била да направи православна оценка на различните протестантски хипотези за източниците на "павлинизма".

Либералният протестантизъм се отнасял скептично към Откровението, което получил ап. Павел. Затова когато определяли същността на неговото богословие, тълкувателите от тази школа били принудени да търсят външни влияния: едни автори подчертавали генетичната връзка на "павлинизма" с равинистичните доктрини, други извеждали същността му от елинистичното юдейство на диаспората, трети - от античните мистерии и римското правово мислене.

Оценките за дейността на ап. Павел били също нееднозначни. Докато някои протестантски богослови смятали ап. Павел за избавител на християнството от юдейското наследство, други виждали в него създател на "догматично" учение, което затъмнило истинския смисъл на Евангелието. Противно на тези теории Глубоковски бил твърдо убеден, че ап. Павел не е преиначил, а е продължил Христовото дело, и че неговото благовестие е "по своята същност Христово благовестие". Обръщането на Савел не изчерпва неговите "религиозни преживявания", а е тясно свързано с прякото Божие откровение, дадено му като пророк и благовестник.

В първия том Глубоковски доказва, че ап. Павел не е бил типичен "елинист", а човек "преминал добра юдейско-равинистична школовка". Но корените на учението му са били други. Ап. Павел не можел да почерпи от тази школа нито своята христология, нито своята сотерология. Формално-юридическият дух на законничеството му бил чужд, макар че понякога прибягвал до неговата фразеология. Освен това "старозаветното библейско учение не предоставяло всички материали за изясняване на Христовото спасение". Глубоковски разглежда отношението на ап. Павел към Гамалиил и законническите школи, и сочи, че във фундаменталните основи на своето богословие апостолът е бил независим.

Във втория том се разглеждат подробно елинистичното юдейство и гръцките идеи, които биха могли да бъдат източник на благовестието на ап. Павел. И тук Глубоковски достига до извода, че мисленето на апостола е оригинално и не може да бъде обяснено с елинистични заимствания.

Третият том (най-краткият) съдържа аргументи в полза на висшия, богооткровен произход на богословието на ап. Павел.

Този труд на Глубоковски справедливо е наречен енциклопедия на знанията по въпроса. Тритомникът е написан на тежък език, огромните глави не са разделени на подглави, и безбройните препратки (по 3-4 на изречение) затрудняват четенето. Това обаче се компенсира от високото религиозно настроение и изчерпателната пълнота на творбата. Глубоковски излага възгледите на авторите, с които полемизира, изключително обективно и подробно (с подробности, които понякога дори изглеждат излишни). Поради това неговата книга е не само сериозна апология на ап. Павел, но и систематизация на всички теории за неговата личност и проповед.

За Глубоковски благовестието на Павел е "благовестие на свободата", което се възвисява както над номизма, така и над езическата ритуалност. На тази тема е посветено отделно изследване на учения - "Благовестието на християнската свобода в Посланието на св. ап. Павел до Галатяните" ("Благовестие христианской свободы в Послании св. ап. Павла к Галатам", СПб., 1902). Тази книга е трябвало да бъде последвана от труда "Благовестието на християнската святост" върху Посланието към Евреите. (Въпреки че по онова време повечето екзегети от всички направления отричали възможността ап. Павел да е автор на Посланието към Евреите, Глубоковски смятал авторството му за напълно възможно).

Съчинението му (ок. 3000 стр.) не било публикувано изцяло; само отделни части били напечатани в "Ежегодник на Софийския богословски факултет" (1926-1937). В тях, както и в други свои съчинения за ап. Павел, Глубоковски по свой начин решава спорния въпрос за съотношението на двата Завета в "павлинизма". Според него ап. Павел противопоставял Стария Завет (като даден "чрез ангелите") на Новия Завет, който се разкрил непосредствено в лицето на Богочовека.

"Старозаветният закон, - писал Глубоковски, - като даден чрез посредничество на хората в своето историческо разкритие, е само приспособителна (акомодативна) институция на Божествената педагогика (Гал. 3:24) и представлява временно средство на върховно промишление по пътя към съвършеното увенчаване в Иисус Христос, при което Божеството и човечеството е било неразделно, неслято и цялостно" ("Старозаветният закон според неговия произход, предназначение и достойноство" - "Ветхозаветный закон по его происхождению, предназначению и достоинству", "Путь", 1928, № 10).

 

Трудовете на Глубоковски за Евангелията, Деянията и Апокалипсиса

В изследването си "Евангелията и тяхното благовестие за Спасителя Христос" ("Евангелия и их благовестие о Христе-Спасителе", София, 1932) Глубоковски обяснява синоптичния проблем с единното църковно предание, а различното му пречупване у четирите евангелисти - с нуждите на отделните църкви и с конкретните задачи на евангелистите. Особеностите на Евангелието по Матея произтичат от това, че е предназначено за християните-евреи, а тези на Евангелието по Марк - от това, че е насочено към християните сред езичниците. В Евангелието от Лука свещеният писател има предвид и едните, и другите, възвестявайки спасение за всички - юдеи и елини, в съгласие с проповедта на ап. Павел. Целта на Четвъртотот Евангелие е да насочи вниманието на читателите и слушателите върху Божествената тайна на Христовата личност.

Изследването за третия евангелист "Св. Лука, евангелист и дееписател" (София, 1932) обобщава дискусиите за авторството на Евангелието от Лука и Деянията, предизвикани от трудовете на Харнак. Като се опира на древното предание на Църквата, Глубоковски се съгласява с аргументацията на немския учен и смята, че имаме всички основания да виждаме в автора на Третото Евангелие и на Деянията спътника на ап. Павел - Лука.

През 1966 г. излязла посмъртно книгата на Глобуковски "Благовестието на Христовата слава в Апокалипсиса на св. ап. Йоан Богослов" ("Благовестие Христовой Славы в Апокалипсисе св. ап. Иоанна Богослова", Джорданвиль, 1966). Авторът разглежда книгата като заключителна част на трилогията си по богословие на Новия Завет (първата част бил трудът  за Галатяните, а втората - за Евреите). Основното си внимание Глобуковски насочил върху въпроса за единството и пълнотата на учението, изложено в Откровението на Йоан, а исагогическата част ограничил до критика на мненията, според които Апокалипсисът представлява мозайка от древни вярвания и митове.

Глубоковски гледал винаги критично на прибързаните и спорни хипотези по отношение на Новия Завет и предпочитал традиционните гледни точки, като ги подкрепял с обмислени научно-исторически доводи.

 

Използвана литература

- "Преображение Господа", М., 1888; "Путешествие евреев из Египта в землю Ханаанскую", ЧОЛДП, 1889, № 1-4; "О значении надписания псалмов Lamnazeach", ЧОЛДП, 1889, № 12; "О пасхальной вечери Христовой и об отношении к Господу совр. Ему еврейства", СПб., 1893; "Развод по прелюбодеянию и его последствия по учению Христа Спасителя", СПб., 1895; "Евангелие и Евангелия", Харьков, 1896; "К вопросу о пасхальной вечери Христовой", ХЧ, 1897, № 3; " Был ли допущен Иуда-предатель к соучастию в самом таинстве Евхаристии при установлении его Господом Спасителем на Тайной вечере?", ХЧ, 1897, № 5; "Вера по учению св. ап. Павла", ХЧ, 1902, № 5; "Греч. язык Библии, особенно в Новия Завет, по совр. состоянию науки", ХЧ, 1902, № 7; "Учение св. ап. Павла о христ. жизни в "Духе" и его самобытная независимость", ХЧ, 1904, № 6; "Лекции по Свящ. Писанию НЗ (Послания св. ап. Павла)", СПб., 1906; "Благовестие св. ап. Павла и мистерии", ХЧ, 1909, № 4, 6-7; "О Квириниевой переписи по связи ее с Рождеством Христовым", К., 1913; "Ходатай НЗ: Экзегетич. анализ Евр 1:1-5", Серг. Пос., 1915; "Христос и Ангелы: Экзегетич. анализ Евр 1:6-14", Пг., 1915; "О Втором послании св. ап. Павла к Фессалоникийцам", Пг., 1915; "Искупление и Искупитель по Евр. гл. 2", Пг., 1917; "Бог-Слово: Экзегетич. эскиз "Пролога" Иоаннова Евангелия: (1:1-18)", ПМ, вып. 1, 1928; "Послание к Евреям и историч. предание о нем", "Годишник на Софийский ун-т", кн.14, 1936-1937, София, 1937.

- 25-летний юбилей проф. Н.Н.Г., "Странник", 1914, № 6/7; Андреев И.Д., Н.Н.Г., "Гермес", 1914, № 13-14; Игнатьев А., Памяти проф. Н.Н.Г., ЖМП, 1966, № 8 (там же см. библиогр. трудов Г.); Мелихов В.А., Н.Н.Г. — проф. СПб.ДА, Харьков, 1914; ПБЭ, т. 4, с. 411-18; Черемисов П., "Проф. Н.Н.Г. и его труд Благовестие св. ап. Павла по его происхождению и существу", Загорск, 1972 (МДА, ркп.).

Прот. Александър Мен
© Словарь по библиологии, www.pravoslavie.org
Превод Pravoslavieto.com

 

 

Патриарх православного богословия в Болгарии

19 декабря 2004 года испольнятся 141 лет со дня рождения великого русского богослова и историка Православной Церкви, члена-корреспондента Российской Императорской Академии наук, дописного члена Болгарской Академии наук, профессора Санкт-Петербургской Духовной Академии, Петроградского университета и Богословского факультета Софийского университета, почетного члена Киевской, Казанской и Московской Духовных Академий, Московского и Петроградского Археологических институтов, действительного члена Императорского Православного Палестинского общества и ряд других научнх обществ и братств Николая Никаноровича Глубоковского.

Родился Николай Никанорович 1863 г. в селе Кичменчский городок, Никольского уезда, Вологодской губернии в семье священика и был седьмым, самым младшим ребенком в семье. Фамилия Глубоковский происходила от названия озера Глубокое, на его берегу стояла Глубоковская Спасо-Преображенская церковь, в которой более 70 лет служили дьячками дед и прадед Николая Никаноровича.

Окончив Кобыльской церковно-приходскую школу (1870-1873), Никольское духовное училище (1874-1878), а затем, Вологодскую духовную семинарию (1878-1884), Николай Никанорович был принят на казенный счет в Московскую духовную академию, которую закончил с отличием (первым по списку) в 1889 году и был оставлен на год профессорским стипендиантом на кафедре "Общей церковной истории" под руководством профессора А. П. Лебедева.

5 мая 1891 г. в Московской академии ему была присуждена степень магистра богословии за диссертацию о блаженном Феодорите, епископе Кирском (М., 1890. Т. 1-2). Отзыв знаменитого историка Церкви, профессора Берлинского университета Адольфа Гарнака в журнале "Theologische Literaturzeitung" (№ 20, 4 октября 1890), в котором он назвал этот труда "самым важным научным явлением в области современной патристики" принес Глубоковскому всерусскую и европейскую известность. Св. Синод Русской Православной Церкви присудил автору полную Макарьевскую премию в 1500 рублей.

С октября 1891 г. по приглашению ректора Санкт-Петербургской духовной академии епископа Антония (Вадковского) Николай Никанорович преподавал в этой академии на кафедре Святого Писания Нового Завета, на должности доцента, экстраординарного и почетного профессора вплоть до закрытия академии в 1918 году.

В 1897 г. Московской академии Николаю Никаноровичу была присуждена степень доктора богословия за его сочинение "Благовестие св. Апостола Павла по его происхождению и существу. Библейско-богословское исследование", которые также были удостоены Св. Синодом полными Макарьевскими премиями.

В 1904 г. Н. Н. Глубоковский принял на себя редактирование Православной богословской энциклопедии, выходившей с 1900 г. (в качестве бесплатного ежегодного приложения к журналу "Странник") под редакции профессора С.-Петербергской академии Александра Павловича Лопухина. Под руководством Н.Н. Глубоковского вышли семь томов; при нем популярное издание превратилось в подлинно научную энциклопедию. Издание было приостановлено в 1911 г. на 12-ом томе (буква "К") по независящим от автора причинам и не возобновлялось.

Николай Никанорович постоянно привлекался высшей церковной властью к работе в различных коммиссиях, создаваемых при Святом Синоде, где высказался по таким важным вопросам как: о расширение поводов к разводу (1895), о праве евреев именоваться христианскими именами (1911), об исправлении славянского перевода богослужебных книг, об устройстве русского богословского института в Париже и другие. Он также принял активное участие в Предсоборном Присуствии (1906), где обсуждались вопросы церковной реформы, в том числе о восстановлении патриаршества, об епархиальном устройстве, о реформе духовной школы, о Грузии, о церковном суде, о бракоразводе, о смешанных браках, и т. п.

После официального закрытия Петроградской академии весной 1918 г. Николай Никанорович приложил много усилий для ее спасения через присоединение к Петроградскому университету. Несмотря на положительное решение Совета профессоров университета, власти не допустили такого обьединения. Для Глубоковского началась "зима" жизни, пора скитальчества, духовных и материальных невзгод.

В сентябре – декабре 1918 г. по приглашению проканцлера Упсальского университета архиепископа Натана Седерблома Н. Н. Глубоковский посетил Швецию и Финляндию где читал ойкуменические лекции о соединении церквей ("Den ortodoxa kyrkan och fragan am sammansluthing mellan de Kristna kyrkorna", Stockholm-Upsala, 1921).

После возврощения из Швеции Николай Никанорович преподавал на Восточном факультете Петроградского университета и в Петроградском Богословском институте, а также состоял архивариусом в Четвертом секции Второго Отделения (бывший Архив и Библиотека Св. Синода) Единого государственного архивного фонда Советской России. В ту страшную пору были убиты его родной брат, а родной племянник пропал без вести. Скоро опасность разправы начинает угрожать и ему Н.Н.Глубоковскому.

Испробовав различные пути обустройства в новой России и убедившись в полной невозможности продолжать работу в области церковно-богословской Н. Н. Глубоковски решает покинуть родину. Выезд из Росии был сопряжен с чрезвычайными трудностями и ему удалось добиться разрешения лишь благодаря содействию его бывших учеников из Духовной академии – подданных Финляндии, которые приложили особые усилия для организации отьезда Глубоковского. Через посольство Швеции в Петрограде он вел длительную нелегальную переписку, обращаясь за содействием к официальным лицам Финляндской республики. Он добивается получения заграничной командировки по линии Академии наук и в середине августа 1921 г. вместе с женой Анастасией Васильевной (вдова проф. А. П. Лебедева, урожденная Нечаева) покинул Советскую Россию. Приехав в Финляндию он активнейшим образом включается в жизнь Финляндской православной церкви, где дает заключение о правомерности введения нового календарного стиля для церкви в Финляндии.

В конце 1921 года, через Германию, Глубоковские переехали в Прагу, где Николай Никанорович был профессором Русского университета, а с марта 1922 года обосновались в Белграде, где он около года читал лекции как професор Белградского университета.

 

В мае следующем 1923 г. принимает приглашение Софийского университета занять должность ординарного профессора Богословского факультета. Н. Н. Глубоковский прибывает в столицу Болгарского Царства 11 июля и остается здесь до самой своей кончины (18 марта 1937 г.), получив тем самым возможность вернуться и продолжить свою научную историческую и богословскую работу в области православия. Вместе с ним в Софии работали и многие его бывшие ученики, в том числе - четыре митрополита.

Жизнь Н. Н. Глубоковского в эмиграции оставалась насыщенной и плодотворной – преподавательская, научная, издательская, церковно-общественная деятельность делают его выдающейся фигуры не только русской диаспоры, но и патриархом православной богословской науки в Болгарии. В 1929 г. Николай Никанорович стал дописным членом Болгарской академии наук. Он также был в числе создателей Свято-Сергиевского Православного Богословского института в Париже, где неоднократно читал лекции, участвовал в межхристиянских конференциях по обьединению церквей и состоял куратором Русского християнского студенческого движения в Болгарии.

Как ученый муж и мислитель профессор Николай Никанорович Глубоковский справедливо считался в Европе и в Америке самым крупным и авторитетным православным богословом не только по своей специальности – Святое Писание Нового Завета – но и вообще в теологии. Его незаурядные способности, высокое и всестороннее образование, его блестящее владение языками - как классическими (иврит, греческий, латинский и церковно-славянский) так и новыми (немецкий, французский и английский), его изумительной эрудиции и феноменальное трудолюбие могут объяснить тот исключительный авторитет, которым он пользовался в церковных, научных и общественных кругам.

14 июня 1925 г. в Софии состоялось публичное заседание Русской Акадамической Группы в Болгарии посвященное 35-летие ученой деятельности Н. Н. Глубоковскому. Почетным председателем собрания был ректор Софийского университета проф. В. Н. Златарски. В своем обращении, посвященному тридцатипятилетную учено-литературную деятельности юбиляру, протопресвитер отец Георгий Шавельский отметил что все екзегетические труды Николая Никаноровича имеют историко-генетический и филологически-истолковательный характер. Они основаны на познания подлинного текста тех или иных священных писаний, в результате чего выясняется их место в историческом процессе и их идейная ценность. Все труды Глубоковского по Новому Завету отличаются огромной широтой исследования и детальности проработки, точностью и проверенностью выводов, новизной мысли и охватом всей литературы, делающим каждый его труд своего рода энциклопедией по трактуемому вопросу. И в России, и в Болгарии в области новозаветной екзегетики труды Глубоковского создали целую эпоху, а в мировой богословии они дали автору почетнейшее место.

Ярким свидетельством плодотворного научного творчества Н. Н. Глубоковскому в Болгарии являются его труды, опубликованные после его переезда в Софию:

Надо особо отметить что Николай Никанорович давно интересовался вопросами, касающимися Болгарии. Достаточно перечислить некоторые его статьи в Богословской энциклопедии: "Йоан, екзарх Болгарский", "Йоан Рыльский", "Йосиф Первый, екзарх Болгарский", "Кириллица и глаголица. О древне-болгарской письменности", "Св. Кирилл Философ", "Климент Словенский", "Климент, митрополит Тырновский" и другие.

Научная, творческая и общественная деятельность профессора Николая Никаноровича Глубоковского в Болгарии не только повысило уровень православного богословия, но и выдвинула православную християнскую теорию и практику на мировую сцену, проложив тем самым путь Болгарии в Европу после долгой изолязии, наложенной многовековым турецким игом.

К.филол.н., ст.н.с. Никола Казански
© Русская газета

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл

Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com