Дженюариъс Алойшиъс Макгахан
Janarius Aloysius McGahan
Януариус Макгахан (Януарий А. Макгахан)
1844-1878 година
|
Дженюариъс Алойшиъс МакгаханJanarius Aloysius McGahan 1844-1878 година |
Дженюариъс Алойшиъс Макгахан е американски журналист от ирландски произход, дописник на английския вестник "Дейли нюз", на американския "Ню Йорк хералд" и други. В тях той отразил Френско-пруската война, Парижката комуна и походите на ген. Скобелев. Във вестник "Дейли нюз" той по изключително въздействащ (и съдбоносен за България начин) отразил турските зверства и трагедията на Априлското въстание в България през 1876 година.
Американският журналист описал зверствата в Османската империя и участвал в Руско-турската война
Людмила Габровска
Руско-турската война от 1877-1878 г. и подписването на мирния договор в Сан Стефано са едни от най-значимите събития не само в българската, но и в европейската история през последните десетилетия на XIX век. Те не само променят съотношенията на силите в Югоизтока, но и привличат вниманието на световните политически кръгове. За това принос имат не само военните действия, но и десетките приятели на страната, които се опитват да предизвикат обществения интерес в полза на България, особено в периода след Априлското въстание.
Сред първите чужденци, които разкрили на света кървавите изстъпления,
бил американският журналист Джанюариъс Макгахан. По времето, когато пристигнал в страната, той вече бил обиколил света, описвайки десетки политически драми. Но нищо не можело да се
сравни с изумлението му, когато видял изпепелена България през 1876 г. Неговите кореспонденции от този период са своебразен връх в световната журналистика. Макгахан изпълнил
мисията си блестящо. Всъщност животът му е по-интересен и от най-заплетения приключенски роман.
Роден на 12 юни 1844 г. в Ню Лексингтън, Охайо, той бил дете на ирландски преселници. От съвсем млад започнал да сътрудничи на различни издания и неговата изключителна смелост да приема и най-предизвикателните задачи веднага предизвикали възхищението на читателите.
На 26 години Макгахан бил сред първите журналисти, които отразили Френско-пруската война. Година по-късно бил на барикадите на Парижката комуна. След това заминал за Азия, за да проследи похода на руската армия в Узбекистан. През 1874 г. отразил войната в Испания, а на следващата година се включил в арктическата експедиция "Пандора". Всичките му репортажи от този период са написани с много вдъхновение и топлота, които ги различават рязко от преобладаващите сухи и протоколни кореспонденции. Такива са и статиите му за България.
Макгахан бил един от първите чуждестранни репортери, които пристигнали в България след разгрома на Априлското въстание. Като специален пратеник на лондонския вестник "Дейли нюз" първоначално е трябвало само да направи анкета за престъпленията във въстаналите райони заедно с американския консул в Цариград Юджийн Скайлър и руския представител княз Алексей Церетелев. Но когато видял трагичното положение в страната, той не се задоволил само със статистическите факти. Макгахан направил достояние на цялата световна общественост зверствата, извършвани от турските власти. Въпреки очевидните трудности той обиколил Перущица, Батак, Панагюрище, Клисура, Пловдив. При това успял да направи нещо изключително трудно: да се пребори с дипломацията на Британската империя, начело с министър-председателя Дизраели. Подкрепящ целостта на Османската империя, английският премиер твърдял, че фактите за зверствата са силно преувеличени.
"В очите на г-н Дизраели - писал Макгахан - голямото престъпление не е това, че са убити хиляди и хиляди души невинен народ, а това, че във вестниците е публикувана цифрата 30 000 убити, когато тя показвала само 25 000. Оскърбителната грешка не била в посичането на хиляди малки деца, а в това, че за тях било писано да са хиляда, когато в действителност те били 999..."
В борбата си срещу тенденциозната външна политика на Великобритания Макгахан бил подкрепян и от други привърженици на справедливостта - водача на Либералната партия Уилям Гладстон, консула в Цариград Юджийн Скайлер, френските публицисти Иван дьо Вестин, Емил Жирарден, Камий Пельотан, Франсоа Бианкони, мнозина известни писатели като Юго, Достоевски и Тургенев.
Благодарение на изобличителните свидетелства на Макгахан в Англия били устройвани митинги, на които били гласувани повече от 500 резолюции в подкрепа на българския народ. Организирали се доброволни комитети за събиране на помощи и изпращане на петиции до правителството.
"Гледано от нашето място, Батак напомняше нещо сходно с развалините на Херкулан или Помпей - написал Макгахан. - Не беше оцелял нито един покрив, нито една стена. Всичко беше маса от развалини, сред които се издигаше и достигаше до нас дълбок, оплакващ стон, подобен на оплакването, с което ирландците изпращат своите мъртъвци. Стонът изпълваше малката долина и се възнасяше във вой. По-късно, когато влязохме в градчето, ние разбрахме този звук. Отново погледнахме грамадата от черепи и скелети пред нас. Забелязахме, че всички те са малки и че парчетата облекло, смесени между тях и пръснати наоколо, бяха части от женски принадлежности. Тогава всички те са били жени и момичета.
От седлото на коня преброих над сто черепа без да включвам тези, скрити под другите кости на страхотната грамада, нито тези, разпилени надалеч из нивите. Почти всички черепи бяха отделени от останалата част на костите, почти всички скелети бяха без глави. Тези жени до една са били обезглавени..."
Макгахан не се поколебал да опише и потресаващата картина, посрещнала го в черковния двор.
"Това беше ужасяващо зрелище - зрелище, което ще ни преследва цял живот... малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ; бебета, които са умрели, учудени от яркия блясък на сабята и червените ръце на свирепооките мъже, които са я размахвали... Никога не съм могъл да си въобразя неща, ужасяващи до такава степен. Върнахме се обратно, отровени и убити, с виене на свят, доволни да излезем отново на улицата и да напуснем страшния дом на чумата..."
Освен покъртителни свидетелства на зверствата, Макгахан описал една от най-правдоподобните картини на характера и традициите на българите. С това той дръзнал да обори заблудите и предразсъдъците на голяма част от европейската общност.
"Аз мисля, че хората в Англия и изобщо в Европа имат доста погрешна представа за българите. Винаги чувах да се говори за тях като за обикновени диваци, които не били по-цивилизовани от американските индианци. Трябва да си призная, че самият аз, и то не много отдавна, не бях далеч от поддържането на същото мнение.
Аз бях учуден и вярвам, че повечето от моите читатели също ще се учудят, когато научих, че почти няма българско село без училище. Тези училища там, където не са изгорени от турците, са в цъфтящо състояние. Те се издържат посредством доброволен данък, с който българите се самооблагат не само без да бъдат принудени от правителството, но и напук на всички спънки, създавани от корумпираните турски власти. Образованието, което се дава в тях, е безплатно и всички - бедни и богати - се възползват от него. Няма българско дете, което да не знае да чете и пише.
И накрая, процентът на грамотните в България е толкова голям, колкото в Англия и Франция. Питам се дали европейците, които говорят, че българите били диваци, са уведомени за тези факти?"
Заради своята изключителна самоотверженост Макгахан се превърнал в един от най-уважаваните общественици в Европа. Със своите статии той успял драстично да преобърне мнението на световната общност. Дори се записал като доброволец в Руско-турската война и преминал Стара планина, за да отразява отблизо хода на събитията. Именно неговите репортажи от тези години изиграли значителна роля в политическите дискусии относно съдбата на поробените народи. Но Макгахан не могъл дълго време да се радва на свободата, извоювана за българите.
Макгахън починал малко след подписването на Санстефанския мирен договор, на 9 юни 1878 г., след като се заразил с тифус. За своя 34-годишен живот Макгахан успял да направи повече, отколкото мнозина български държавници за цялото си съществуване. Затова ненапразно на гроба му пише "Освободителят на България".
Вестник "Новинар" 25 февруари 2006 година
Паметникът на МакГахън в град Елена.
Източник: www.ivoso.blog.bg
Стефан Стамболов
Предговор към преведеното от Ст. Стамболов съчинение на Макхаган и издадено у нас като самостоятелна книга през 1880. Преводът е направен от руското издание на книгата, като в предисловието са заети от там много елементи.
Всекиму е познат даровитият кореспондент на вестника "Дейли нюз" Е. А. Макгахан, който чрез своите дописки за турските зверства в България възбуди негодованието на всичкия образован свят против постъпките на турските варвари и всели съчувствие и милост към нашите страдания даже и у народните ни врагове. В настоящата книга се заключават писмата на Макгахана. Ето що говори за тях руският издател на книгата "Зверства в Болгарии":
"Писмата на кореспондента на "Дейли нюз" Макгахан за турските зверства в България съставят едно от най-едрите явления в европейската литература в настоящата (1877) година. Съвършено вярно говори Гладстон в своята знаменита брошура: "Аз напълно съзнавам многоброй-ните заслуги, правени от независимия печат на човечест-вото, свободата и справедливостта, но, доколкото ми е известно, "Дейли нюз" е направил най-голямата и блестяща услуга. Ако да не беше мъжеството, решителността и сръкето на тоя орган на общественото мнение, то ние щяхме досега да стоим в тъмнината, и злочестите българи не щяха да имат своята най-добра и основателна надежда."
Всекиму е позната историята на произхождението на тия многознаменателни писма. На 23 юний 1876 година в английската либерална газета "Дейли нюз" беше напечатано едно писмо от нейния цариградски кореспондент Пирс за жестокостите, правени от турците в България, на основание върху събраните от него местни сведения. Английското обществено мнение се сепна, но Дизраеловото министерство в парламента и в своите органи не само изрази съмнение за справедливостта на тия страшни известия, но направо ги опроверга, като ги назова "сензационни и недостойни за внимание клюки". Предизвикана на бой, газетата гордо вдигна ръкавицата и като видя, че англииското правителство при всичко, че има многобройни агенти в Турция, не може или не иска да разкрие напълно мрачните събития, които позорят нашия просветен век, изцрати в България свой специален кореспондент или комисар, за да направи формално следствие. Изборът най-сполучно падна на Макгахана, който вече се ползуваше с голяма известност като кореспондент на една американска газета при руската армия, в Хивинския поход.
Като пристигнал в Пловдив на 23 юни Макгахан посетил всичките, най-вече пострадали местности и като посветил четири месеца за най-добросъвестно изследване настоящето положение на злочестата страна, върнал се в Цариград чак на 20 ноември. Резултатът на това дознание са писмата, които, като се появяваха според мярката на натрупването на материала, отвориха най-първо очите на Европа, за да види иастоящия характер на турското правителство, извършваните под неговото покровителство беснотии и ужасната съдба на притиснатите християни. Тия писма възбудиха голямо негодование, което се изрази в 300 публични митинга, в които люде от всевъзможни партии и мнения пламенно изказваха, от една страна, отвращение към турското правителство и към политиката на английското министерство, а от друга - своето дълбоко съчувствие към правдолюбивия дописник, който разкри тайната, така старателно покривана не само от турските, но и от английските официални органи.
Победата на "Дейли нюз" беше пълна и Дизраели, ако и не направо, но чрез устата на другаря на министъра на иностранните работи, Бурк, беше принуден да признае, че правителството и всичката страна са много задължени на газетните дописници, с помощта на които станаха известни събитията в България. Тая знаменателна съвременна епопея на формално следствие, направено от частната газета върху действията на една могуществена империя, имаше грамадно влияние върху европейската политика и може да се смята за една от главните причини за свикването на цариградската конференция, резултатьт от която с такова трескаво безпокойство чакаше всичкия свят.
Но без да гледаме на едно такова важно, почти безпримерно значение на Макгахаиовите писма, те още нигде не са се появили изцяло, макар че преводи и отломки от тях да се поместваха във всичките европейски и руски газети. Даже в Англия само първите шест писма са напечатани в отделна брошура, а между това само в общия техен състав те представляват пълна, не само обстоятелна и правдива, но даже художествена картина на зверствата, извършвани от турците в България през пролетта на 1876година, и положението на злощастния народв настоящата минута, за изучаването на което Макгахан е посетил повторно в октомври и ноември всичките прегледани по-напред от него места. Затова ние смятаме за полезно, особенно във вид на проектите за бъдещото устройство на България, обсъждани в цариградската конференция, да представим на руската публика пълния превод на всичките писма на Макгахана.
Като изпълни възложената на него задача, той се обърна към английския народ с тържествено заявление своята благодарност за съчувствието, изказано в многобройните митинги. И твърде скромно на себе си предписваше незначителна роля в изобличението на българските ужаси, като уверяваше, че славата, а следователно и благодарността, най-вече принадлежи на Пирс, който най-напред обърна вниманието на Европа върху тия мрачни фактове, на английския консул Беринг и на американския Скайлер, които посетиха България в едно време с него. Той така също характеристично забележва, че винаги е считал за длъжност на всеки човек, а толкова повече на всеки вестникар, да изобличава всяко престъпление, дето то и да е станало, и да брани слабите и злочестите. И затова, като е изказвал твърде слабо негодуванието, което той е чувствал към турските подвизи, той и не подозирал, че ще го обвинят в желание да порази читателите с трескави ефекти, които действуват неприятно върху нервите на образованите хора.
В отговор на това обвинение, прибавя той, мога само да кажа, че у българските жени и деца, подхвърлени от турците на всевъзможни мъки, така също имаше нерви и че при бездействието, даже отречението на станалите фактове от страна на турското правителство, оставаше ми само да известя на английския народ и на всичкия свят за ония действия на турците, за които и досега не мога да си припомня без ужас и негодувание. Това обръщение към народното сърце не остана безплодно: Англия направи на България материална помощ до 50 000 лири стерлинги и нравствена, която, надявам се, съвършено ще измени бъдещето на тоя страдащ, мъченически народ.
Остава ни да кажем няколко думи за достоверността на съобщаваните от Макгахана сведения. Той се е ползувал от материали от първи ръце и е основавал всичките приведени от него фактове върху свидетелствата на иностранните консули, на немските по железницата чиновници, американските мисионери, най-сетне на самите пострадали българи и техните желати - турците. Справедливостта на описваната от него картина напълно се потвърдява от официалния отчет на Беринг, който не дотам съчувствува на българите, от протокола, съставен от княз Церетелев и Скайлер, а най-вече от подробното Скайлерово донесение на американското правителство, напечатано тия дни и което в главните си черти съставя само повторение на знаменитите писма на неговия другар по пътешествието. Но окончателният извод на Скайлер така е важен и така напълно съвпада с погледите на Макгахан, щото ние ще го приведем изцяло:
"В пловдивския, сливенския и търновския окръзи, а така също в съседните места, на които обърнах особено внимание, казва той, има изгорени досущ или отчасти 79 села, без да говорим за многобройните разграбени села. И така, пропаднали са до 9000 къщи, а като смятаме във всяка къща средно число по 8 души, излиза, че 72 000 човешки създания са останали без покрив. Убити според моята сметка има до 10 984. Разбира се, че много още има убити по полето, големите пътища и горите, но за тях не са останали положителни сведения. Затова мисля, че общата цифра на убитите достига до 15 000 души. Сетне са умрели много хора от болести, затвори и пр. Фактове за позорно оскърбление на жените срещаха се на всяка стъпка така много, щото не мога да ги приведа всичките. Изгарянието на домовете, убийствата и всевъзможните зверства, извършени от турците, очевидно съвсем не са били необходими за потъпкването на въстанието, което е било твърде незначително, и селяните при първото поискване давали са оръжието си. Така също тия действия не се оправдават от паниката, защото тя се е била отколе минала, когато войските излезли в поход, или пък с подобни зверства от страна на българите, както утвърдяваха не само турците.
Аз старателно изследвах тоя въпрос и не намерих никакви доказателства да са извършвали българите каквито и да са зверства. Само в два случая инсургентите са изгорили две турски села и убили две туркини при бягането им из Панагюрище. Нито една туркиня, нито едно турско дете не са били убити хладнокръвно, преднамерено; нито една туркиня не е била обезчестена, нито един турчин не е бил мъчен, нито една турска къща не е била ограбена и нито една джамия не е била осквернена.
Мнозина се стараят да докажат, че Портата не само не е заповядвала да се извършват станалите ужаси в България, но даже че не е знаяла за тях. Но има много причини да ни карат да предполагаме, че Абдул Керим паша, сердар-екрем, изпратен в Едрине за усмиряване на бунта и сетне главнокомандуващ на турската войска в Сърбия, Хюсеин Авни паша, бившия военен министър, и Митхад паша са знаяли твърде добре за българските ужаси, ако да не са ги сами възбудили. Но във всеки случай лицата, които особено са се отличавали със своята жестокост и варварство, са получили награди от турското правителство, а тия, които са се старали да действуват законно и им е било жално да проливат невинна кръв, едвам избягнаха от наказанието."
Виж също:
www.Pravoslavieto.com