Андерсен
Най-хубавата роза на света

Hans Christian Andersen (H.C. Andersen)
Verdens dejligste Rose (The World's Fairest Rose, in Bulgarian)

 

Ханс Кристиан Андерсен, Фотография от 1859. Източник: museum.ru
     Ханс Кристиан Андерсен
       Фото: Музеи России

 

Имало едно време могъща кралица, в чиято градина цъфтяха най-красивите цветя, по едно за всяко от годишните времена и от всички краища на света. Но най-много от всички цветя обичаше розите, затова и имаше от тях най-различни видове, от дивия храст с ухаещите на ябълка зелени листа чак до най-красивите провансалски рози. Те растяха нагоре по стените на двореца, увиваха се около колоните и первазите на прозорците, вътре в коридорите и нагоре по таваните на всички зали; и всички се различаваха по аромат, форма и цвят.

В двореца обаче цареше тъга и печал; кралицата лежеше на смъртно легло и лекарите предричаха, че ще умре.

- И все пак има спасение за нея – каза най-мъдрият измежду тях. – Донесете й най-хубавата роза на света, тази, която е израз на най-възвишената и най-чистата любов; появи ли се пред очите й, преди те да престанат завинаги да виждат, тогава тя няма да умре.

И млади, и стари запристигаха от околността с рози, най-красивите от които цъфтяха в техните градини. А най-хубавата не бе сред тях; от градината на любовта трябваше да се донесе цветето. Коя от розите обаче олицетворяваше най-възвишената, най-чистата любов?

И певците запяха за най-хубавата роза на света и всеки споменаваше своята. И вестта бе разпратена из цялата страна, до всяко сърце, което биеше от любов, до всяко съсловие и всяка възраст.

- Никой не е споменавал все още цветето – каза мъдрецът. – Никой не е показал мястото, където то е разцъфтяло в цялата си прелест. То не е роза от ковчега на Ромео и Жулиета, или от гроба на Валборг, въпреки че тези рози ще ухаят вечно чрез предания и песни, не са и розите, които поникнаха от кървавите копия на Винкелрайд, от святата кръв, бликаща от гърдите на героя, който умря за отечеството, въпреки че от тази смърт по-сладка няма, няма и роза по-червена от тази кръв. Не е и онова чудно цвете, в грижи за което човек с години, през дълги безсънни нощи, в самотни стаи, отдава цветущия си живот – вълшебната роза на науката.

- Аз зная къде цъфти тя, – каза една блажена майка, дошла при ложето на кралицата с рожбата си, пеленаче.

– Знам къде се намира най-хубавата роза на света! Тази роза цъфти по румените бузки на сладкото ми детенце, когато то, укрепнало от съня, разтвори очички и се засмее към мен с цялата си любов!

- Хубава е тази роза, но има и по-хубави от нея! – каза мъдрецът.

- Да, има една много по-хубава! – рече друга от жените.

– Аз съм я виждала, няма по-възвишена, по свята от нея, но тя е бледа, като цвета на чайната роза; видях я по страните на кралицата; тя бе свалила царската си корона и вървеше сама в дългата скръбна нощ с болното си дете, плачеше над него, целуваше го и се молеше на Бога, тъй както само една майка може да се моли в момент на страх.

- Свята и чудна в могъществото си е бялата роза на скръбта, но и тя не е най-хубавата от всички!

- Не, най-хубавата роза на света видях пред Божия олтар, – каза благочестивият стар епископ. – Видях я да свети, яви се като лика на ангел. Млади девойки се приближаваха към олтара, подновяваха договора на светото си кръщение и по свежите им страни заруменяваха и пребледняваха рози. Там стоеше и една млада девойка, която погледна към Бог с цялата си душевна чистота и любов; израз на най-чистата и най-възвишена любов!

- Благословена да е! – каза мъдрецът. – Но въпреки това, никой от вас не е споменал най-хубавата роза на света.

Тогава в стаята влезе едно дете, малкият син на кралицата; сълзи имаше и в очите, и по бузите му; носеше голяма разтворена книга, подвързана с кадифе и големи сребърни закопчалки.

- Мамо, - каза малкият, - чуй само какво прочетох! И детето седна до леглото и зачете в книгата за този, който сам приел смъртта на кръста, за да спаси хората, дори и неродените поколения. – По-голяма любов няма!

И по бузите на кралицата се появи розовина, очите й станаха големи и ясни, тъй като видя от страниците на книгата да се издига най-хубавата роза на света, изображението на тази, която поникна от Христовата кръв върху кръста.

- Виждам я! – каза тя. – Никога няма да умре този, който види тази роза, най-хубавата на света!

Oригинални илюстрации Vilhelm Pedersen. Източник:  hcandersen-homepage.dk

 

Виж също:

 

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com