Страшният Съд. Икона от XI-XII в. в
Mанастира "Св. Екатерина" в Синай, Египет
С прекъсване нишката на земния живот душата влиза в отвъдния свят. Там бива съдена на така наречения Частен Божий съд. Съобразно с духовно-нравственото си състояние на Частния съд за душата се определя временно задгробната й участ до Второто Христово пришествие.
"Душите на праведните, макар и да се намират на небесата, ... не получават до последния Съд съвършена награда, а също така и душите на осъдените не търпят пълно наказание, но след последния Съд душите заедно с телата си ще получат окончателно или венец на славата, или наказание"
(Православно изповедание на вярата, отговор на въпрос 68).
Частният Божий съд: минаване от смърт към живот в отвъдния свят непосредствено след смъртта на всекиго поотделно, преди Страшния и окончателен последен съд.
"На човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд" (Евр. 9:27).
"За Господа е лесно в смъртния ден да въздаде на човека според делата му; ... при свършека на човека се откриват делата му" (Иис. Сир. 11:26-27).
"И казваше [покаялият се разбойник] на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая" (Лука 23:43).
Душите на съвършените праведници не минават през Частния съд, защото дяволът няма в какво да ги обвини. Те се прибират у Господа и душите им се съединяват с Христа и получават въжделеното блаженство веднага след като душите им напуснат тялото, още преди възкресението на мъртвите.
"Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо" (Иоан. 14:30).
"Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот" (Иоан. 5:24).
"Желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа" (2Кор. 5:8).
"Желая да се освободя [от тялото] и да бъда с Христа, защото това е много по-добро" (Филип. 1:23).
"Душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха ... викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светий и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята? И всекиму от тях се дадоха бели дрехи, и им се каза да починат още малко време" (Откр. 6:9-11).
"И в ада, когато беше на мъки, [богаташът] подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък" ... (Лука 16:24-31)
"И когато [Иисус] се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Моисей и Илия; като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим" (Лука 9:29-31).
"... ето, голямо множество народ, което никой не можеше да преброи, - от всички племена и колена, народи и езици; те стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи и с палмови вейки в ръце. И възклицаваха с висок глас, думайки: спасението дължим на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнеца!" (Откр. 7:9-10).
Участта на падналите ангели (демоните) и умрелите в нечестие човеци (неправедниците) е сходна. Още преди да е настъпил страшният съден Ден, те са вече осъдени на предварителен тъмничен затвор и на известни предварителни мъки. Тази временна тъмница и тези временни отвъдни мъки са преди вечните мъки и са именно дело на Частния Божий съд. Окована във веригите на собствените й грехове и хвърлена в тъмница, душата с трепет очаква окончателната си присъда.
"Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд" (2Петр. 2:4).
"Ангелите пък, които не опазиха своето началство, а напуснаха жилището си, запази във вечни окови, в мрак, за съда на великия ден" (Иуда ст.6).
"Господ знае, как да избавя благочестивите от напасти, а неправедниците да държи в мъки за съдния ден" (2Петр. 2:9).
"Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата. Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше" (Пс. 138:15-16).
"Всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си" (2Кор. 5:10).
"Желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа" (2Кор. 5:8).
"Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим; защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие" (1Кор. 15:51).
"Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем" (1Сол. 4:16-17).
"По твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога, Който ще въздаде всекиму според делата му: живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие; ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата" (Рим. 2:6).
"Аз съм, Който изпитвам сърца и вътрешност; и всекиму от вас ще въздам според делата му" (Откр. 2:23).
"Защото, който не е против вас, той е за вас. И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си. А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето. И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената, в неугасимия огън, дето червеят им не умира, и огънят не угасва. И ако те съблазнява ногата ти, отсечи я: по-добре е за тебе хром да влезеш в живота, отколкото да имаш две нозе, и да бъдеш хвърлен в геената, в неугасимия огън, дето червеят им не умира, и огънят не угасва. И ако те съблазнява окото ти, извади го; по-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството Божие, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в огнената геена, дето червеят им не умира, и огънят не угасва" (Марк. 9:40-48).
"... ето, голямо множество народ, което никой не можеше да преброи, - от всички племена и колена, народи и езици; те стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи и с палмови вейки в ръце. ... Затова са пред престола на Бога, Комуто и служат денем и нощем в Неговия храм; и Тоя, Който седи на престола, ще се всели в тях; няма вече да огладнеят, нито да ожаднеят; тях няма да види слънце, и никакъв пек; ... Бог ще отрие всяка сълза от очите им" (Откр. 7:9-17).
Основавайки се на Св. Писание, разликите между Частния и Всеобщия съд са следните:
Частният съд става непосредствено след смъртта на всеки един човек поотделно. Всеобщият съд ще се открие след свършека на тоя свят и ще обхване всички люде изведнаж - живи и мъртви.
Частният съд се извършва само над душата. Всеобщият съд ще се извърши на душата и над възкръсналото тяло, възсъединило се с нея.
Частният съд продължава 40 дни, през които душите на грешните люде минават през т. нар. митарства, дето демоните най-щателно разследват човешките грехове. Всеобщият съд ще се произнесе бързо, без разследване.
Частният съд определя временно задгробната участ на човека. Всеобщият съд определя навеки задгробната участ на човека.
Виж също: