Бъдни вечер
24 декември (6 януари стар стил)
|
Бъдни вечер24 декември (6 януари стар стил) |
По-долу:
Виж също:
Готовися, Вифлееме, отверзися всем, Едеме,
красуйся, Евфрафо, яко древо живота в вертепе процвете от Девы:
рай бо Оноя чрево явися мысленный, в немже Божественный сад,
от негоже ядше, живи будем, не якоже Адам умрем.
Христос раждается прежде падший возставити образ.
Написовашеся иногда со старцем Иосифом, яко от семене Давидова,
в Вифлееме Мариам, чревоносящи безсеменное Рождение.
Наста же время рождества, и место ни единоже бе обиталищу,
но, якоже красная палата, вертеп Царице показашеся.
Христос раждается прежде падший воскресити образ.
Величаем Тя, Живодавче Христе,
нас ради ныне плотию Рождшагося
от Безневестныя и Пречистыя Девы Марии.
"Или
не съзнавате, че Иисус Христос е във вас?
Не съзнавате, само ако сте недостойни" (2Кор. 13:5).
Тази нощ е тайнствена. Тази нощ е свята.
Предвечният Бог слиза от небесата, за да се сбъдне великата тайна на Боговъплъщението.
Не само богоизбраният народ - древният Израил, но и античният гръко-римски свят имат от векове предчувствието за идването от небесата на Месия като централно събитие в живота на човечеството.
Цицерон (106-43 г. пр.Хр.) се позовава на прастаро предание, според което ще се яви небесен Избавител, Който ще спаси целия човешки род.
В свое стихотворение Хораций (65-8 г. пр.Хр.) разсъждава:
"Кой е в състояние да ни примири с Небето? Никой смъртен, дори и най-праведният. Само Бог може да осъществи това велико дело. Нека слезе Той от небесните висини, като вижда нашите бедствия".
Най-поразително е обаче свидетелството на Вергилий (70-10 г. пр.Хр.). Чрез Кумейската Сивила - загадъчна древна гадателка и прорицателка - той прави предсказанието:
"Ще се роди тайнствено Дете, Син на Божеството, чрез Което ще се поднови всичко създадено. То ще убие змията-звяр, ще премахне греха и ще въдвори мир в цялата земя..."
Античният свят е бил обхванат от дълбока криза. (Впрочем в много отношения тя наподобява духовните търсения и на нашето съвремие - историческите паралели очертават сходството.) Това е била цивилизация, която е започнала да изяжда самата себе си. Тя е поставила материалното над духовното. Това е бил свят, разтърсван от слепи страсти - свят на демагогия и излъгани тълпи, на разпътство, на омраза и безчовечност. В него обаче е бил дълбоко стаен копнежът по истинния Бог...
И в тази безнадеждна действителност - през оная Велика нощ на Ориента - идва Божествената Любов. Идва тихо и незабележимо. В спокойно величие и тържественост. Не с грозната мощ на оръжието, не с бързопреходния блясък на политическата власт и не с проникновението на рационалното познание. Вечният Живот навлиза в тленността на нашия свят. Висшата реалност обновява в потока на относителното безусловните ценности на човешкия живот. Хвърлен е мост, който съединява Бога с човека, висшето с нисшето.
Във вид на невинен Младенец, роден от Девица в пещерата край Витлеем, Бог идва на земята, повит и положен в ясли, за да се сбъдне предсказаното от старозаветните пророци.
Бог се явява в плът като най-обикновен Син Човечески. А Неговото учение, най-кратко изразено, е: "Обичайте се, хора! Това е единственият път на вашето спасение!"
Дълбокият поврат трябва да стане вътре в самите нас - да ни изтръгне от стихията на зверските инстинкти, да ни преобрази със силата на любовта и човечността, с добротата и душевната хармония.
"Ако Иисус се роди сто пъти във Витлеем и нито веднъж в самия тебе, в твоето сърце, напразен е твоят живот" - възкликва мистикът поет Ангелус Силезиус (1624-1677).
А църковният отец и мислител св. Ефрем Сириец (IV в.) с проникновението на източен мъдрец пише:
"Днешният ден е ден на спасение. Той ни учи на мъдрост.
Днешната нощ носи мир и тишина на вселената. Тази нощ принадлежи на Кроткия. Нека всеки да превъзмогне своята ярост и суровост. Тя [днешната нощ] принадлежи на Смирения. Нека всеки да обуздае гордостта си и да смири високомерието си.
Днес е възсиял денят на милостта. Нека никой не преследва другия с отмъщение за нанесената му обида.
Настъпил е денят на радостта. Нека никой да не причинява печал и скръб.
Това е ден на благоволението. В него няма място за жестокосърдечност. Това е ден, безоблачен и ясен. Нека всеки обуздае гнева, нарушаващ мира и хармонията.
Това е денят, в който Бог е слязъл сред грешниците. Нека се засрами праведникът, който лицемерно се гордее пред грешника...
Днес Самото Божество се е вселило в човешката природа, за да се устреми и тя към всичко свято".
Христос се ражда на земята. Целият християнски свят величае Рождеството на Предвечния Бог и в духовните песни звучи молитвеното преклонение не към някаква незнайна Висша Сила, но към конкретната историческа Личност на Иисус Христос - извор две хилядолетия на титанична духовна енергия в човешките сърца.
Бог - Творец на вселената - се явява в плът, за да ни научи на най-първичния и велик закон на живота: "Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от тая, да положи душата си за своите приятели" (Йоан 15:12-13).
Син Божи, роден преди всички векове, дойде в живота ни, в нашата история, като Син Човечески, за да ни извести спасителното Си учение - учение на любов към човека за утвърждаване на неговата свобода и право на достоен живот в истина, добро и красота.
Проф. д-р Антоний Хубанчев
Из книгата "Аз Съм Пътят и Истината, и Животът", Издателство "Нов Човек", София, 1997 година
Един от най-милите спомени из ранните години на всеки благочестив българин
християнин е денят срещу Рождество Христово на 25 декември, завършващ с постната вечеря, свързана с вековни християнски традиции.
Всъщност тържеството за празника отпочва от 20 декември - предпразненство на Рождество Христово, когато се чества и паметта на св. Игнатий Богоносец - Игнажден.
От този ден започва коледуването. По стар обичай благочестиви младежи, пременени в народни носии или облечени като овчари, коледуват, т.е. посещават домовете на вярващите християни, за да им честитят Рождество Христово - Коледа. Оттук и името им - коледари. Събрани на групи, те пеят тропара-химн на празника и коледарски песни. С тези песни се пожелава на стопанина домът му да бъде изпълнен с изобилие на земни плодове, радост и щастливи дни. Домакинът ги дарява с пари, плодове, краваи, погачи и други продукти.
В навечерието на празника, на Бъдни вечер, трапезата е богата, но постна. На нея се поставя паница
с боб, ошав и плодове, каквито са се народили през годината. Масата се краси и с боговица - прясно изпечен кръгъл хляб. В него поставят обикновено сребърна пара, та при
разчупването от старшията на софрата, в чийто къшей се падне парата, се смята, че той ще бъде носител на благоденствие, щастие и радост през годината. Някъде разстилат слама на
пода и слагат на нея софрата в спомен за Витлеемските ясли, в които се е родил Богомладенецът Иисус Христос. Някъде дават на децата запалена свещ, ръчна кадилница с тамян, вино,
хляб и ги изпращат до външните врати на дома. Там, с чистите си сърца, те молитвено трикратно произнасят: "Ела, Дядо Господи, да вечеряме." На връщане всички им стават на крака,
като да са посрещнали Господа, и децата се обръщат в един глас към възрастните в дома: "Честито Рождество Христово!", а те им отвръщат: "Амин! На многая лета, за много години!".
Преди да започне вечерята на софрата се поставя паница с варено жито, на което се закрепя запалена свещ. Домашното кандило пред иконата пламти и благодатно милва с блeдата си светлина лицата на всички, застанали прави край масата. Стопанинът или най-малкият чете Господнята молитва "Отче наш...", прикаждат трапезата и запяват Рождествения химн.
Твоето рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на познанието.
Защото в него онези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,
и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, слава на Тебе!
(Тропар на Рождество Христово)
След това старшият казва: "По молитвите на светите отци Господ да благослови трапезата ни." Всички се прекръстват и казват "Амин!".
В края на вечерта при благодарствената молитва се запява или изчита т.нар. "кондак", вкратце - разкритие религиозната същина на празника.
Девицата днес ражда Свръхестествения,
и земята поднася на Непристъпния пещера;
Ангелите с пастирите славословят,
а мъдреците със звездата пътешестват -
понеже заради нас се роди Младенец - Предвечният Бог.
(от Св. Роман Сладкопевец)
Този ден се нарича "Бъдни вечер", защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини.
Да пожелаем на всички, спазващи тези хубави религиозни празници, както в миналото, тъй и сега, с радост да ги изпълняват.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Беше преди много години. Бях
пристигнал вечерта в един град за пръв път. Излязох да се разходя по улиците му, воден от желание да добия първа представа за него. Изведнъж се озовах на малък площад, сред който
се издигаше силуетът на една църква. Поради електрическата криза, площадът бе тъмен, както и повечето улици в града. Но на западната страна на храма, над вратата, една необичайно
силна крушка (може би заради околния мрак така ми изглеждаше) осветяваше иконата на благославящия Спасител. Фасадата бе тъмна, но образът на Иисус Христос осветляваше сякаш цялата
сграда на храма.
Много време след това ми попадна една книга - за Христовата църква, за богочовешкия й характер. И не зная как тогава в паметта ми изплува онзи сияещ в нощния мрак образ на Спасителя. Мрак и светлина, кръст и възкресение - мислех си - са страните на единната история на Църквата. И не бива да се обезкуражаваме от тъмните страни на човешките слабости в Христовата църква, защото те така естествено й принадлежат, както и светлината, която в богочовешката личност на Иисус Христос стана живот.
Иисус Христос е светлината на света (Иоан 8:12). Той свети чрез Църквата. Наистина има и сенки, т.е. хора, които не оставят Христовата светлина да свети, които затъмняват благата вест - евангелието на спасението, на Божието царство. Към тези хора, които разпространяват сянката, спадаме всички ние - едни повече, други по-малко. Лошото е, че всеки, който разпространява сянката там, където би трябвало да грее светлина, препречва се на Христовия път, вместо да върви по пътя на Христос.
Разбира се, човек може да изброи сенките в живота на Църквата, може да изреди хората, които разпространяват сянката, а не Иисус Христос - един безконечен списък! Но това документиране на сенчестите страни не е църковна история в истинския смисъл на думата. Църковната история знае за сенките. Тя ги знае и изброява, но тя знае също и това, че сянката - парадоксално! - живее само от пълнотата на светлината! Има ли светлина, там ще се появи и сянката. И колкото по-силна е светлината, толкова по-плътна е сянката!
Затова църковната история не е просто описание на събития и сведения, а е материя, тясно свързана с вярата в светостта на Църквата или по-добре да кажем - с вярата в светлостта на Иисус Христос, главата на Църквата (Еф. 1:22). Той е по-силен от мрака, който няма да Го надвие (Иоан 1:5). Неговата светост и светлост осияват тъмната фасада. Затова и Църквата е извела и ще извежда всички истински свои чеда от мрака към светлината, от греха - в светлостта Христова.
Църквата е постигнала своето съвършенство в една човешка личност - Божията Майка, светата Дева Мария. Това дава сили и смелост и на вярващите в нейния божествен Син да побеждават греха и да растат в светостта, имайки винаги пред очи св. Богородица - образеца на добродетели за цялото общество на "призваните избраници" (Мат. 20:16). А Сам Бог е Този, по волята на Когото протича историята на света и Който един ден ще сложи край на тази земна история, когато Неговият Син дойде отново, за да съди живи и мъртви.
Винаги когато Христовата църква е нападана и обвинявана, когато е замеряна с камъни и обливана с нечистотии, в отношението към нея могат да се различат три групи хора
1) Първата група са явно неприязнено и враждебно настроените към Църквата и вярата в Иисус Христос. Те смятат, че с изтъкването на слабостите у хората в Църквата я обезсилва и й нанася смъртен удар. Но Църквата е безсмъртна сред този смъртен свят. Просто някои се стремят по този начин да извлекат облаги, други направо се препитават от борбата си срещу Църквата и вярата. На практика само си събират основания за собственото си осъждане в "деня на гнева" (...).
2) Втората група са "хладните" християни, които според Писанието са "ни студени, ни горещи" (Откр. 3:16). За тях критиките срещу Църквата са добре дошли, понеже си казват: "Всъщност ние бяхме прави, че не ходим на църква, защото свещениците и ония, дето ходят на църква, не са по-добри от нас... Ех, тия попове!... Главното е, че аз съм един добър човек и не ме е грижа за историите в Църквата. Аз си вярвам, но Църквата не ми е нужна... Е, тя може да ме погребе, но искам о. Х или У да ме опее. Само него признавам за свещеник!"
В интерес на истината, такива са повечето християни. Не се чувстват принадлежащи към Църквата, но с готовност я критикуват, за да... оправдаят отсъствието си от Нея.
3) Третата група е вярна на своето християнско звание, участва в църковния живот, в пълнотата на църковния живот - в тайнствата, богослуженията, съединяват се с Иисус Христос в св. Евхаристия. Те наистина "в Христос са се кръстили и в Него са се облекли" (Гал. 3:27). Те знаят, осъзнават и не забравят, че Църквата е едно тайнство, че драмата на Кръста и Слънцето на Възкресението са постоянни съставки от живота на Църквата, които се изживяват от вярващите в св. Евхаристия.
Така тези хора-християни гледат към Кръста и се молят и за Църквата. Те не отричат, че техни братя и сестри, дори техни пастири правят грешки, които са понякога трудно съвместими със званието християнин. А може би те изпитват и върху себе си последиците от нехристиянското поведение на братя-християни, стават жертва на завистта между духовниците. Но те знаят отлично, че не това е същността на Църквата, че истината и светлината не могат никога да бъдат победени от лъжата и мрака. Че Бог допуска злото, за да ни изпита и да се окажем верни пред Божия страшен съд. Вярващите знаят, че сатаната не може да разпростре властта си над всички хора. Та нали Сам въплътеният Божи Син, Господ Иисус Христос, бе подложен по човешката Си природа на изкушение от сатаната! Иисус Христос, Основателят и Главата на Църквата, я е основал на земята и тя до второто Му идване ще остане общност от хора, сред които има прекрасни житни зърна, но и доста плевели; тя е като Ноевия ковчег (който е наистина неин символ!), където са били прибрани и чистите, но и нечистите животни!
При това истинският Христов ученик - и днес, и винаги - на дело изпитва, че Църквата обърква плановете на "света", който мисли само за своето, за задоволяване на земни щения и плътски цели. А това вече създава определено напрежение и настроение срещу Църквата. "Светът" не прощава на Църквата това "инакомислие" на нейните членове. И това показват особено ясно житията на светиите, при това не само на мъчениците.
Доц. Иван Желев Димитров
На небето горе,
Весели дечица,
Скоро ще изгрее
Чудната звездица.
Тя ще ни докара
Светло тържество -
Божие, Христово -
Свето Рождество.
Мир,
любов и братство
В градове, села.
Край на мъки тежки,
Край на вси тегла!...
Трайко Симеонов
Отдавна спеше Витлеем... В полето
овчари дремеха на стража при овцете;
внезапно огнена звезда проби небето
и почна цялото небе да свети.
Отвориха се звездните
простори
и ангел божи слезна по лъчите
и на овчарите умилно заговори:
"Не бойте се! Блажени и честити,
че първа вест ще чуйте и вестите!
В града Давидов, в ясли и
над плява,
Христос роди се тая нощ за слава!
Ликувайте, открийте си душата,
вървете, дето води ви звездата!"
И посред воинства небесни,
и хорове неземни песни,
овчарите поеха светъл път –
отидоха да му се поклонят...
Димитър Подвързвачов
Над всеки клон елхов
гори света любов
и тихо златна птичка
запе сама-самичка:
"Люлей се, роден лес...
Христос роди се днес.
Над люлчицата чудна
звездата ранобудна
пови го в пелени
от златни светлини.
И тръгнаха овчари,
все млади коледари
във хор, от праг на праг,
да ни припомнят пак
света небесна вест,
че Бог роди се днес.
Йордан Стубел
Дърво елхово зеленее,
над него чудна птичка пее...
По клоните му наредени
свещички светят позлатени.
И таз нощ от тук полека,
по тази бялата пътека,
ще минат
ангели дечица,
а рано с ясната зорница,
ще екне песента им свята
и в бяла пелена земята
навред ще възвести отново,
че днес е Рождество Христово!
Йордан
Стубел
Чудна звезда грее
Над дърво елхово –
Утре е, дечица,
Рождество Христово.
Златен път се ниже
През гори, долини,
Пътят, който свети
Хиляди години.
Селското клепало
Утре ще удари,
Рано да посрещнем
Млади коледари.
Йордан Стубел
Хей, другари
сурвакари!
Хей, юнаци
със калпаци!
Дрян е цъфнал на поляна
с чудно хубава премяна:
всяка клонка позлатена,
всяка пъпка посребрена
с бял варак и мразовина.
Сурва, весела година!...
Едро
жито по хамбари,
тлъсти агнета в кошари,
руйно вино по мазите,
мед и восък по пчелите;
пълна къща със имане –
мир и обич да настане,
да живеят като братя
всички хора по земята,
че земята е градина...
Сурва, весела година,
до година, до амина...
Йордан Стубел
Бий камбана без умора –
Коледа дойде на двора.
Мили хора, я станете,
Скъпи гости посрещнете,
Скъпи гости – коледари!
Дарете ги със много дари:
Кой с кравайче,
кой с парица,
А пък Герча с наденица,
Че обича да се смее
И где ходи – все си пее.
Стоян Дринов
Зимата дойде отгоре,
там от чистото поле
на небесните простори.
С бели вихрени криле
цяла нощ тя бе лудяла
над земята - най подир
със една покривка бяла
я
обви на длъж и шир.
А под снежните качулки
на къщята тая нощ,
херумиви в златни люлки
пееха със чудна мощ.
Светлото Христово чудо
те вестяваха безспир
и зовяха всички люде
към
любов и мир.
Асен Калоянов
Виж също:
www.Pravoslavieto.com