Светоотечески напътствия за прелестта

1. Великото смирение на великите, спасяващо от прелестта

:: МАКАРИЙ ВЕЛИКИ
:: АРСЕНИЙ ВЕЛИКИ
:: ПИМЕН ВЕЛИКИ
:: НЕ ГОВОРИ, ДОКАТО НЕ ТЕ ЗАПИТАТ
:: АНТОНИЙ ВЕЛИКИ
:: АРСЕНИЙ ВЕЛИКИ И СВ. ИОАН КОЛОВ
:: СВЕТИ ИОАН КОЛОВ
:: ВЕЛИКИЯТ ПАТРИАРХ АЛЕКСАНДЪР
:: ГРИГОРИЙ ВЕЛИКИ
:: СИСОЙ ВЕЛИКИ
:: АВВА ОР
:: АВВА НЕСТОРИЙ
:: ИЗЦЕЛЕНИЕТО
:: ЧОВЕШКАТА СЛАВА
:: СВЕТИТЕЛЯТ ИОАН ЗЛАТОУСТ
:: ИСИДОР ВЕЛИКИ И ДЯКОН ПАФНУТИЙ
:: РАЗКАЗЪТ НА МАКАРИЙ ВЕЛИКИ
:: СЛОВОТО ГОРДО И СЛОВОТО СМИРЕНО
:: МОСКОВСКИЯТ СВЕТИТЕЛ ПЕТЪР
:: СВЕТСКАТА УЧЕНОСТ

МАКАРИЙ ВЕЛИКИ

Веднъж авва Макарий се връщал от планината в килията си и носел наръч клони. И ето че на пътя му се изпречил дяволът със сърп. Той искал да блъсне Макарий, но не могъл и му рекъл: "Голяма сила имаш в себе си, Макарие, защото не съм силен против тебе. Ако ти правиш нещо, правя го и аз. Ти постиш, а аз съвсем не ям. Ти бодърстваш, а аз съвсем не спя. Едно само има, с което ме побеждаваш." Авва Макарий попитал: "Какво е то?" Дяволът отвърнал: "Смирението. Затова не съм силен против тебе." (Древен патерик)

АРСЕНИЙ ВЕЛИКИ

Веднъж демоните нападнали авва Арсений в килията му и започнали да го смущават. Прислужниците му дошли при него, застанали пред килията и слушали как той се моли на Бога, като казвал така: "Боже! Не ме оставяй; аз не съм сторил нищо добро пред Тебе, но по Твоята благост дарувай ми да положа началото." (Древен патерик)

ПИМЕН ВЕЛИКИ

За авва Пимен разказвали, че когато братя отивали при него, той ги отпращал първо да идат при авва Анувий, понеже Анувий бил по-възрастен на години. Но авва Анувий им казвал: "Вървете при брата ми Пимен; той сам има дара на словото." Ако пък авва Анувий и авва Пимен били някъде заедно, то Пимен Велики съвсем не говорел в негово присъствие. (Достопаметни сказания)

НЕ ГОВОРИ, ДОКАТО НЕ ТЕ ЗАПИТАТ

Още в началото на своето подвижничество авва Евпрений отишъл при един старец и казал: "Авва! Дай ми наставление как да се спася?" Старецът му отговорил: "Ако искаш да се спасиш, когато отидеш при някого, не започвай да говориш, докато не те запитат." Авва Евпрений, поразен от тия думи, се поклонил на стареца и казал: "Много книги съм чел, но такова наставление още не познавам." И си отишъл, като получил голяма полза. (Достопаметни сказания)

АНТОНИЙ ВЕЛИКИ

Веднъж Антоний Велики се молил в килията си и чул отправен към него глас: "Антоние, ти още не си достигнал мярата на онзи кожар, който живее в Александрия."

На сутринта старецът станал рано, взел тоягата си и бързо тръгнал към Александрия. Намерил посочения мъж, който много се учудил, че вижда при себе си Антоний. Старецът попитал кожаря: "Разкажи ми за делата си, защото заради теб съм дошъл тук и съм оставил пустинята."

Кожарят отговорил: "Не зная да съм направил някога нещо добро и поради тази причина, ставайки рано от постелята, преди да ида на работа, си казвам: "Всички жители на този град, от мало до голямо, ще влязат в Царството Божие заради добродетелите си, а аз единствен ще ида на вечни мъки заради греховете си." Същите думи повтарям в сърцето си и преди да легна да спя."

Като чул това, блаженият Антоний казал: "Наистина, сине мой, ти, като изкусен златар, живеейки спокойно в дома си, си придобил Царството Божие; аз, макар и да прекарвам целия си живот в пустинята, не съм постигнал духовен разум и не съм достигнал мярата на съзнанието, което ти изразяваш с думите си." (Отечник)

АРСЕНИЙ ВЕЛИКИ И СВ. ИОАН КОЛОВ

Идвайки в скита от царския дворец, където бил голям велможа, свети Арсений съобщил на презвитерите за своето намерение да приеме монашество. Те го отвели при един старец, преизпълнен със Светия Дух - свети Иоан Колов. Старецът поискал да подложи Арсений на изпитание. Когато седнали на трапезата, за да вкусят от хляба, той не поканил Арсений, а го оставил да стои прав. Той стоял, навел очи към земята, и си представял, че стои в присъствието на Бога пред Неговите Ангели.

Когато започнали да се хранят, старецът взел един сухар и го хвърлил на Арсений. Като видял това, Арсений си обяснил постъпката на св. Иоан така: старецът, подобно на Ангел Божи, е разбрал, че съм подобен на куче, дори по-лош съм от куче, и затова ми подава хляба така, както се подава на куче. Ще изям хляба така, както го ядат кучетата. След този размисъл Арсений застанал на четири крака и в това положение стигнал сухара, взел го с уста, отнесъл го в ъгъла и там го изял.

Старецът, като видял великото му смирение, казал на презвитерите: от него ще излезе изкусен инок. В скоро време св. Иоан му дал килия близо до своята и го научил да се подвизава за своето спасение. (Отечник)

СВЕТИ ИОАН КОЛОВ

Веднъж авва Иоан седял в скита. Братята го наобиколили и го разпитвали за своите помисли.

Като видял това, един от старците, победен от завистта, му рекъл: "Иоане! Ти си подобен на блудница, която украсява себе си и умножава броя на любовниците си." Свети Иоан го прегърнал и му рекъл: "Истина казваш, отче мой." (Отечник)

[горе]

ВЕЛИКИЯТ ПАТРИАРХ АЛЕКСАНДЪР

Веднъж дяконът на патриарх Александър започнал да го укорява пред целия клир. Блаженият му се поклонил, като казал: "Прости ми, господине и брате мой." (Отечник)

ГРИГОРИЙ ВЕЛИКИ

Авва Иоан Персийски разказвал за блажения римски епископ Григорий Велики:

"Отидох в Рим на поклонение на гробовете на светите апостоли Петър и Павел. Веднъж, докато бях в града, видях, че иде епископ Григорий и че ще мине покрай мене. Реших да му се поклоня. Като забелязаха намерението ми, всички от неговата свита един през друг ми казваха: "Авва, не се покланяй!" Но аз не разбирах защо и смятах за неприлично да не се поклоня на епископа. Когато той се приближи към мене и видя намерението ми да му се поклоня - казвам като пред Бога, братя! - пръв се хвърли пред мене на земята и не стана, докато аз пръв не се изправих на крака. И ме обцелува с велико смиреномъдрие, даде ми три златни монети и заповяда да ми бъдат дадени дрехи и всичко необходимо. Аз прославих Бога, дарувал му такова смирение, милосърдие и любов към всички." (Духовна ливада)

СИСОЙ ВЕЛИКИ

Един брат казал на авва Сисой: "Забелязвам в себе си, че паметта за Бога винаги е с мене." На това старецът му отговорил: "По-важно от това да размишляваш за Бога е да се виждаш по-ниско от всяка твар. Защото телесният труд и такова принизяване довеждат до смиреномъдрие." (Достопаметни сказания)

АВВА ОР

Авва Сисой помолил авва Ор: "Дай ми наставление." "Имаш ли доверие към мене?" - го запитал авва Ор. "Имам" - отговорил Сисой. "Иди тогава - казал му авва Ор - и прави онова, което виждаш, че правя аз." "Какво виждам в тебе, отче?" - запитал го авва Сисой. Старецът рекъл: "Аз почитам себе си за най-долен от хората." (Достопаметни сказания)

АВВА НЕСТОРИЙ

Авва Пимен попитал дошлия при него авва Нестерой: "Откъде си придобил добродетелта, когато има скръб в киновията, да не говориш и да не се оплакваш?" И братът след много увещания на стареца казал: "Прости ми, авва! Когато дойдох в киновията, отначало казах на моя помисъл: ти и магарето сте едно и също; когато бият магарето - то не говори, когато го ругаят - то не отговаря; така постъпвай и ти, както и псалмопевецът казва: "Като добиче бях пред Тебе; но аз съм винаги с Тебе" (Пс. 72:22-23). (Древен патерик)

ИЗЦЕЛЕНИЕТО

Една жена, която носела в гърдите си болестта, наричана "рак", научила от мълвата за авва Лонгин и търсела случай да го види. Той живеел на девет мили западно от Александрия. Когато тя дошла да го търси, блаженият Лонгин събирал дърва на брега на морето. Без да знае, че това е самият Лонгин, жената попитала: "Авва! Къде живее авва Лонгин, раб Божий?" Старецът рекъл: "Какво искаш от този измамник? Не ходи при него. По каква работа го търсиш?"

Жената му разкрила своята болест. Авва Лонгин прекръстил болното й място и я отпратил с думите: "Иди си, Бог ще те изцели, а Лонгин с нищо не може да ти помогне." Жената повярвала на думите на стареца, тръгнала си и тозчас се изцелила. След това, разказвайки на други за случката и описвайки как изглеждал старецът, тя разбрала, че нейният изцелител е самият авва Лонгин. (Достопаметни сказания)

ЧОВЕШКАТА СЛАВА

Един светски началник дошъл да види авва Симон. Аввата, като чул за това, се препасал и се покачил на едно палмово дърво. Посетителите му викали: "Старче! Къде живее отшелникът?" - "Тука няма отшелник" - отговарял аввата. След този отговор те си тръгнали. (Достопаметни сказания)

СВЕТИТЕЛЯТ ИОАН ЗЛАТОУСТ

Когато светителят. Иоан Златоуст станал патриарх, той обръщал особено внимание на благоустройството на църковния клир и поощрявал и утвърждавал в доброто добрите, а лошите наказвал и изобличавал. Поради това бил обичан много от добрите и ненавиждан от лошите. Последните, понеже живеели лошо, най-вече не обичали светеца за това, че разкривал беззаконните им дела и някои от тях отлъчвал от Църквата. И ето че тия зли клирици започнали за отмъщение да разпространяват за патриарха лоша слава сред народа и хулили оногова, който бил достоен само за похвали.

Иоан знаел за клеветата, ала как се отнесъл към нея? Той не й обръщал никакво внимание, предоставяйки всичко на Божия съд. И какво станало? Станало така, че колкото повече хулили Иоан враговете му, толкова повече се разраствала добрата слава за него. Преди клеветата той бил тачен само в отечеството си, а след това се прославил и в други далечни страни и мнозина идвали чак в Цариград, за да го видят и да се насладят на неговото високо учение. (Пролог)

ИСИДОР ВЕЛИКИ И ДЯКОН ПАФНУТИЙ

При великия Исидор, Скитски презвитер, имало един дякон Пафнутий, когото заради добродетелта му той искал да ръкоположи за презвитер и да го направи свой приемник. Той пък не приел ръкополагането поради благоговение, а си останал дякон. Именно на това по зло внушение от дявола завидял един старец.

Веднъж, когато всички били в църквата на молитва, той на излизане подхвърлил своя книга в килията на авва Пафнутий и съобщил на авва Исидор, че някой от братята откраднал книгата му. Авва Исидор се учудил и казал, че такова нещо никога не се е случвало в скита. Старецът, който подхвърлил книгата, му казал: "Прати двама отци с мене, за да претърсят килиите." Когато отишли, този старец ги завел първо в други килии, а накрая - в килията на авва Пафнутий и там намерил книгата. Донесъл я на презвитера в църквата.

Авва Пафнутий пред всички започнал да се кае на презвитера авва Исидор, като казвал: "Аз съгреших, дай ми епитимия." Той му наложил епитимията три седмици да няма общение с него и идвайки в църквата да пада на колене пред всички и да казва: "Простете ми, аз съгреших!"

След три седмици той бил приет в общение, а старецът, който го наклеветил, взел да се беснува и си признал: "Аз наклеветих раба Божий."

Тогава цялата църква започнала да се моли за него, ала той не се излекувал. Великият Исидор казал пред всички на авва Пафнутий: "Помоли се за него; защото той те наклевети и само от тебе ще се изцели." Когато Пафнутий се помолил за стареца, той веднага оздравял. (Древен патерик)

РАЗКАЗЪТ НА МАКАРИЙ ВЕЛИКИ

Макарий Велики разказвал за себе си: "Когато бях млад и живеех в килия в Египет, взеха и ме направиха клирик в едно село. Понеже не исках да бъда клирик, избягах на друго място. Там при мене идваше един благочестив мирянин, вземаше ръкоделието ми и ми доставяше всичко необходимо. Поради дяволско изкушение една девица от това село изпадна в любодеяние. Когато зачена, питаха я: "Кой е виновникът за това?" Тя отговаряше: "Отшелникът." Тогава дойдоха и ме отведоха в селото, окачиха ми на врата опушени грънци и дръжки от съдове, водеха ме по улицата, биеха ме и викаха: "Този монах разврати нашата девица, вземете го, вземете го!" - и ме пребиха почти до смърт. Приближи се един старец и каза: "Дълго ли ще биете този монах странник?" А мирянинът, който ми служеше, вървеше след мен засрамен; мнозина го ругаеха и казваха: "Ето отшелника, когото хвалеше! Какво стори той?" А родителите на девицата казваха: "Няма да го пуснем, докато не ни посочи някой, който да поръчителства за него, че ще я храни."

Помолих служещия ми мирянин и той ми стана поръчител. Като се върнах в килията си, дадох му колкото имах кошници и казах: "Продай ги и дай на онази жена за прехрана." А на себе си говорех: "Макарие! Ето, намери си жена: сега трябва малко повечко да работиш, за да я изхранваш." Работех ден и нощ и й пращах.

Когато дойде време нещастната да ражда, тя много дни се мъчи и не можа да роди. Питаха я: "Защо е така?" "Зная защо - отговаряше тя, - аз наклеветих отшелника и лъжливо го обвиних. Но не той е виновен, а еди-кой си юноша!" Тогава мирянинът, който ми служеше, дойде при мен с радост и каза: "Онази девица не можа да роди, докато не призна, че отшелникът не е виновен и че те е наклеветила. И ето, цялото село с почести иска да дойде тук и да те моли за прошка."

Като чух за това, страхувайки се от безпокойството, избягах тук, в скита. Ето главната причина, поради която съм дошъл." (Достопаметни сказания)

СЛОВОТО ГОРДО И СЛОВОТО СМИРЕНО

Веднъж Макарий Велики отивал в Нитрийската планина заедно с ученика си и му заповядал да върви малко пред него. Като се отдалечил напред, ученикът срещнал един езически жрец, който бързал за някъде и носел голямо отсечено дърво. Ученикът му извикал: "Къде бягаш, демоне?" Жрецът се разсърдил и го набил жестоко, оставил го едва жив и отново забързано продължил пътя си.

След малко срещнал блажения Макарий, който го приветствал така: "Здравей, трудолюбецо, здравей!" Учуден, жрецът отговорил: "Какво хубаво видя в мене, че ме поздравяваш така?" Старецът казал: "Поздравих те, защото видях, че се трудиш и угрижен бързаш нанякъде." Жрецът отвърнал: "От поздрава ти дойдох в умиление и разбрах, че ти си велик служител на Бога. Ала един друг окаян монах, като ме срещна, ме наруга, и затова го набих."

С тези думи той паднал в нозете на Макарий, прегърнал ги и възкликнал: "Не ще те оставя, докато не ме направиш монах." Те тръгнали заедно. Като стигнали мястото, където лежал пребитият монах, те го вдигнали и на ръце го занесли в църквата, защото не можел да върви. Братята от планината, като видели, че заедно с Макарий Велики идва езически жрец, много се учудили. Жрецът приел християнството, а после - монашеството. Наставени от неговия пример, мнозина идолопоклонници се обърнали към християнството. По този повод авва Макарий казал: "Гордото и зло слово подтиква към зло и добрите хора, а словото смирено и благо обръща към доброто и лоши хора." (Отечник)

МОСКОВСКИЯТ СВЕТИТЕЛ ПЕТЪР

Светителят Петър, Московски митрополит, подобно на преподобния Сергий в детството си - седемгодишен, бил даден да се обучава на писмо. Той отначало също се учел лошо и с това немалко огорчавал родителите си. Но тъй като бил скромен и благочестив, Господ заради това скоро му дарувал и разум за учението.

Веднъж насън той видял мъж, облечен в архиерейски одежди, който му казал: "Чедо, отвори устата си." Петър изпълнил заповяданото. Тогава светителят докоснал езика му, благословил го и след това се отдалечил от него. Оттогава той усвоявал бързо всичко, което му преподавал учителят, и за кратко време надминал в учението всички свои връстници. Така Господ награждава за смирението! (Пролог)

СВЕТСКАТА УЧЕНОСТ

Веднъж авва Евагрий попитал Арсений Велики: "Отче, защо при цялата ни ученост и развитие ние не сме придобили нищо, а тези груби египетски пустинници имат такова възвишено духовно дело?" Авва Арсений отговорил: "От ученията на света ние нищо не ще почерпим за духовното жителство, а те са придобили своето духовно жителство с подвизи."

Според изданието Православное братство во имя иконы Божей Матери "Неупалимая Купина" , "Елеон", Москва, 1994

Съдържание

[горе]