...Почти всяка религия в стремежа си да подреди и подчини живота на своите последователи налага някакви ограничения в храненето. Чрез тях божеството разделя света на познаваем и непознаваем, чист и нечист, разрешен и забранен. Тези ограничения обикновено се изразяват в частично или пълно въздържание от храна за определени периоди (пост), пълна забрана на определени храни и технологии, строги правила при тяхното поднасяне и съчетаване.
Библията е най-изразителен пример за подобни многобройни хранителни регламенти. В Стария завет в особено голяма степен взаимоотношенията между Бога и "неговия народ" са опосредствани от трапезата и отношението към нея. От Първата Мойсеева книга "Битие" до последната - "Апокалипсиса", отношението към храната е в процес на постоянно развитие. Всеки нов завет, който Бог сключва с хората, е пречупен и през храната.
В началото Бог разрешава на Адам и Ева само растителна храна. "Ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна" (Бит. 1:29). След Потопа на трапезата на човеците се появява месото.
По-рано това не е регламентирано изрично, въпреки че Авел бил пастир и трябва да се предполага, че се е хранел с месо и мляко, а освен това сам Господ "погледнал благосклонно" на неговите дарове.
На Ной и неговите синове Господ казва: "Всичко що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко; само плът с душата й, сиреч с кръвта й, не яжте." (Бит. 9:3-4) Така библейското меню чувствително се разширява, но се появява и едно ограничение. Забраната да се яде кръв е повторена многократно в Мойсеевия закон. Тя произтича от схващането, че в кръвта е скрита душата на всяко живо същество, а тя принадлежи на Бога. Тази забрана винаги е била сърцевина на еврейския хранителен закон Кашрут.
Заедно с месото Бог дава на човека лозата и виното, което по-късно също става обект на множество ограничения. Ной е първият лозар и винопроизводител. Преди Потопа Бог нарежда на Ной да събере в ковчега си от всички "чисти" и "нечисти" животни, без да уточнява кои точно са едните и другите. По-късно, след извеждането на евреите от Египет, това е направено с най-пълни подробности.
На Мойсей Бог открива "чистите" животни, които евреите могат да ядат, и "нечистите", които са забранени. "Яжте всеки добитък, който има раздвоени копита и на копитата - дълбок разрез, и който преживя." (Лев. 11:3) След това са отделени камилата, скокливата мишка, заекът и свинята като нечисти и поради това забранени за храна, защото не отговарят на едно от двете условия - или не са чифтокопитни, или не преживят.
"От всички животни, които са във водата, яжте тия, които имат пера (перки) и люспи във водата, моретата, или в реките; тях да ядете. Всички пък плаващи във водата и живеещи в нея, било в морета, било в реки, които нямат пера и люспи, мръсни са за вас. Те трябва да бъдат мръсни за вас, месото им не яжте и от труповете им се гнусете." (Лев. 11:10-11) Така извън рибното меню се оказват всякакви морски деликатеси като раци, омари, сепии, октоподи и всички хрущялни риби от рода на есетрата.
При птиците не е посочен точно признак, по който да се различават чисти от нечисти, но забранените за храна са изброени: орел и морски орел, сокол, "всякакъв гарван с породата му", камилска птица, кукумявка, чайка, ястреб, бухал, рибар и ибис, лебед, пеликан, щъркел, папуняк и прилеп. Ясно е, че става дума за грабливи и плътоядни птици.
Сред насекомите като чисти и годни за храна са посочени само няколко вида скакалци. Всяко друго насекомо, както и влечуго, е нечисто и забранено за ядене.
Така заедно с десетте божи заповеди по пътя към обещаната земя, в която ще тече мед и масло, Мойсей получава и една твърде детайлна диета, чието нарушаване е считано за точно толкова греховно и страшно, колкото и всяко друго отклонение от догмата на вярата.
След извеждането от Египет Бог в най-пълни детайли разкрива правилата, по които трябва да се приготвят неговите жертви, как да се прави пасхалното агне и безквасните хлябове, които да напомнят за края на робството. (Изх. 13:6-7)
В Мойсеевия закон няколко пъти е подчертано да не се вари яре в млякото на неговата майка. (Изх. 23:19) От тази на пръв поглед странна забрана, която психоаналитици тълкуват като страх от греха на кръвосмешението (кулинарен инцест), произлиза едно основно правило в еврейския хранителен закон - никога да не се съчетават млечни и месни храни. Те не могат нито да бъдат готвени заедно, нито поднасяни заедно. След месна храна трябва да минат няколко часа, преди да се яде млечна. Част от другите хранителни забрани предвиждат да не се яде животно, убито от други животни, да не се яде мърша, да не се яде бедреният нерв на овце, кози и телета. Последното правило е отзвук от битката между Иаков и Ангела. (Бит. 32:33)
Сложните правила на хранене според Мойсеевия закон в миналото включвали и забрана да се яде храна, приготвена от неевреин или животно, убито от неевреин. Като компромис се приемало поне евреин да е участвал или контролирал приготвянето на храната. В тази забрана тълкуватели на Талмуда виждат страх от смесените бракове, усилие за запазване на чистотата на племето, доколкото общото хранене може да бъде стъпка към някаква взаимност.
Археологически проучвания сочат, че храната е била предимно растителна. Хлябът бил основно ястие, а месото, яйцата, птиците, рибата и различни плодове и зеленчуци - допълнително. Хляба (квасен и безквасен) приготвяли от счукано в хаван или смляно в ръчна мелница жито (пшеница, ечемик, просо). Приготвяли и различни каши на основата на брашно. Към квасните дрожди отношението винаги е било подозрително като към нещо нечисто и разрушително, затова свещените хлябове винаги са безквасни. Хляба изпичали в глинени и каменни пещи или в пепел. Обикновено не го режели с нож, а го чупели.
Най-важни от растителните храни били маслините, гроздето и смокините. От маслините приготвяли зехтин, а от гроздето - вино. В Библията са споменати също нарове, фъстъци, орехи, ябълки, дини, тикви. От зеленчуците най-важни били баклата, грахът и някои други бобови растения, лукът, чесънът, краставиците.
Сред животинските продукти специално място заемали маслото и млякото. Някои допускат и употреба на сирене, но данните са несигурни. Употребявали и пчелен мед, вероятно от диви пчели, който бил знак за сит и доволен живот. Рибите приготвяли печени, варени или осолени. Месото и птиците най-често били варени. Само пасхалното агне задължително било изпичано цяло.
Основната подправка била солта, но в Библията са споменати също копър, кориандър, кимион и други ароматни треви. Трапезата понякога била разнообразявана от дивеч - сърни, елени, фазани и др.
Сложните старозаветни хранителни закони често са били предмет на различни коментари. Някои ги схващат като изпитание за силата
на вярата, други откриват в тях задравословни хигиенни норми, трети - начин да се изолират евреите от езичниците. Последното може
би е най-важно.
Храната винаги е била код за идентифициране на общността. По тази причина чужденците, когато описват
своите приключения из чуждите земи, никога не пропускат да разкажат за храната на "другите". Различията между културите
най-отчетливо присъстват на трапезата.
Мойсеевият хранителен закон е един начин след излизането от Египет евреите да се отделят от останалите семитски племена. Това отделяне е логична част от библейското повествование. Самото сътворяване на света е поредица от разделения. Първо светлината от тъмнината, сушата от водата, чистите животни от нечистите, юдеи от неюдеи и т.н. И в този ред може би е дошло време за отделяне на Америка от Европа.
В Стария завет храната е заредена със страха от проклятието заради първородния грях, който впрочем е свързан с нарушаване на хранителна забрана - да не се яде от дървото на познанието.
В Новия завет отношението към храната е друго. Тя е освободена от повечето старозаветни забрани. Христос засипва пропастта, която иудейският хранителен закон изкопал между евреи и езичници, като казва: "Не това що влиза в устата на човека го осквернява, а това що излиза от устата на човека го осквернява."
Разделението "чисто" - "нечисто" преминава в духовна плоскост, при което храната става само една метафора.
...В старозаветния хранителен закон, завещан от Мойсей, отделянето на "чисти" от "нечисти" храни съдържа в себе си идеята за различаване на "доброто" от "злото".
В Новия завет тази разделителна линия между иудеи и езичници изчезва. Много хранителни забрани отпадат, защото казано е: "Не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза от устата, то осквернява човека." (Мат. 15:11). Т. е. това, което излиза от устата, идва от сърцето и то може да оскверни човека. Така християнската трапеза, без да премахва напълно смисъла на храната като връзка между човека и Бога, се оказва натоварена с нов смисъл. Докато в "Стария завет" храната отделя иудеи от езичници, в християнската епоха тя обединява всички вярващи пред лицето на Спасителя, за когото няма ни иудей, ни елин, ни езичник.
Хлябът, виното и зехтинът, който присъства в светото миро, стават три свещени християнски храни. Всичко останало извън дните за пост е разрешено, без да му се придава никакъв специален смисъл.
Някои теоретици подчертават, че християнството примирява трите знакови храни на античната средиземноморска цивилизация (хляб, вино и зехтин) с месоядните навици на келтските и германски племена, които заселват руините на Римската империя. Така се ражда една изключително богата и толерантна кухня, която без стеснение възприема обожаваното от германците свинско месо, южняшките морски деликатеси, азиатските подправки и всякакви чуждоземни храни. Една кухня, готова да приеме и преглътне света в неговата многовариантност.
Цялото повествование на Евангелието е наситено с кулинарни притчи и метафори. С две риби и пет хляба на брега на Генисаретското езеро Христос успява да нахрани многохиляден народ. По-късно отново "със седем хляба и няколко риби" (Марк 8:1-9, Мат.15:32-38) той успява да засити четири хиляди души и след угощението остават "къшеи седем пълни кошници." (Мат. 15:37) Той превръща водата във вино на сватбата в Кана Галилейска (Иоан 2:11) и често поучава учениците си с примери от кулинарния свят. Казва им "да се пазят от кваса садукейски и фарисейски", а Царството небесно сравнява с "квас, що го взе жена и го тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото." Когато фарисеите го питат защо яде и пие с митари и грешници, Иисус отговаря: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните" и "не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние." (Мат. 9:11-12) И още: "Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?" (Мат. 6:25) и "Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда". (Мат. 23:25) Най-сетне той завещава хляба и виното като атрибути на безкръвната жертва на Новия завет.
Храната в Евангелието е метафора на Божията любов. Не от хляб има нужда множеството край Генисаретското езеро, а от любов, която да нахрани сърцата и те я получават по чудесен начин.
В епохата на ранното християнство новите правила около трапезата скоро предизвикали спорове сред богословите. Разбирането, че всичко на трапезата е позволено и не естеството на храната, а мисълта, с която човек пристъпва към нея, е съществено, станало причина много християни без смущения да влизат в езически капища и да ядат предлаганата им идоложертвена храна. По този повод св. апостол Павел в свое послание до коринтяни обяснява докъде се простира християнската свобода на трапезата и защо не трябва съзнателно да се ядат идоложертвени храни, т.е. храни посветени на езически идоли. Според него съществувала опасност някои от неукрепналите във вярата християни да се изкушат и да погледнат на езическите жертвени храни като на действителна жертва пред Бога и така да изпаднат грях и съблазън. Част от жертвите, които се принасяли на идолите, били изгаряни, друга част оставала за жреците, а останалото вземали приносителите и правели трапеза на капището или в домовете си.
Понякога такива храни се продавали и на тържищата. За християните било практически невъзможно напълно да се предпазят от такива храни. То не било и нужно. По-образованите разбирали, че идолите са нищо, поради което не могат да придадат на храната нито вреда, нито грях. Но по-простите се съблазнявали и мислели, че чрез тези храни встъпвали в общение с идолите и скритите в тях сили. Заради това още в кн. "Деяния на св. Апостоли" е казано да не се яде идоложертвено (15:29), а св. ап. Павел обяснява: "Не можете да пиете Господня чаша и бесовска чаша; не можете да участвате на Господня трапеза и на бесовска трапеза" и добавя "Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука." За да бъде напълно ясен смисълът на християнската свобода на трапезата апостолът казва: "Ако някой от неверните ви покани, и вие поискате да отидете, яжте всичко, що ви сложат, без никакво издирване за спокойна съвест. Но, ако някой ви каже: това е идолска жертва, не яжте." (I Кор. 10: 21-28)
Изглежда много европейци в хода на иракската война, вероятно без напълно да съзнават в дълбочина своята мотивация, започнаха да се въздържат от някои американски продукти така, както първите християни са се пазели от идоложертвени храни. Миналата седмица [март 2003, бел.наша] различни информационни агенции обявиха, че европейски ресторанти и барове масово са обявили бойкот на кетчупа Heinz, бърбъна Jim Beam и още няколко американски трапезни стоки, а вместо Coca-Cola се предлагала Anti-Cola. Тази реакция едва ли е само повърхностен кулинарен пацифизъм. Изгонените от европейската маса храни и напитки дълги години са били част от т. нар. "споделени ценности", които спояваха трансатлантическото политическо пространство. Това е на пръв поглед странна битка между доброто и злото, пренесена в кулинарна плоскост. Сам по себе си този акт не е нещо ново. [Както видяхме], още от библейско време храната е поле за привличане и отблъскване на културите.
Кулинарна Европа изглежда окончателно обяви война на Америка. Дори Буш да спечели войната в Ирак, което е твърде вероятно, макар победата вече да нагарча, той трудно ще може оттук насетне да спечели войната за европейските стомаси, защото пътят до тях минава през сърцата. След отстраняването на Саддам политическите анализатори ще могат отново да кажат, че светът не е същият, а кулинарните капацитети ще кимат сериозно в знак на съгласие. Нервният френско-американски гастрономически дискурс, който припламна в западната преса в навечерието на войната в Ирак, вероятно дълго ще бъде припомнян и анализиран. Причината е, че е зареден с твърде дълбок цивилизационен подтекст. Неговите корени са много назад в евразийското детство на човечеството.
В подлинието на медийния поток, съпътстващ войната в Ирак, някак между другото беше вметнато, че президентът Буш е дълбоко вярващ протестант от Методистката църква и неговите речи често са обагрени с цитати от Свещеното писание. Освен това е пълен въздържател, поради което се въздържал дори от хубавите португалски вина, които му предложили на Азорските острови по време на вечеря с Блеър и Аснар няколко дни преди началото на войната. Изследователи на историята на въздържателското движение в САЩ по този повод припомнят, че точно Методистката църква преди сто години се опитвала да ревизира Библията и да извади от нейния текст всички споменавания на вино. Усилието още тогава предизвикало смес от негодувание и иронични закачки.
Според визията на методистите излиза, че Ной не е бил първият лозар, не е пил вино, не се е опил и не е лежал гол в шатрата си, а е пил нещо безалкохолно и е останал трезвен като прокурор. Виното не весели човешкото сърце, както твърди цар Давид, а безалкохолните напитки го веселят, както твърдят някои реклами. Христос не е завещал виното като символ на неговата кръв, пролята заради човешките грехове, а нещо безалкохолно и т. н. В Библията виното е споменато повече от 400 пъти, поради което редактирането на текста в желана от онези методисти посока, е хем мащабна, хем трагикомична задача. Слава Богу те скоро се отказали от нея, но мисълта да усъвършенстват света изглежда никога не е преставала да ги човърка отвътре.
Най-големите кошмари в историята преди да станат реалност, са родени в съзнанието на хора, които искали да направят света съвършен. Няма значение дали са били откровени богоборци (Ленин, Хитлер, Сталин) или са обличали своята мисия в лукавата словесност на лъжепророци. Резултатите винаги са били печални.
Заради подобни изкушение още в апостолските времена светите отци на седемте вселенски и на няколко поместни събора са осъдили всички, които странят от осветените от Църквата храни и правят това не от благочестие, а поради гнусене. Заради тях св. апостол Павел казва, че "Който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне." (I Кор. 11:29)
Ясен Бориславов
Препечатано с незначителни изменения от вестник
"Сега" от 28 март 2003 и 5 април 2003
Виж също:
www.Pravoslavieto.com