Св. мъченица Анисия
285 - 305 година
Чества се на 30 декември
|
Св. мъченица Анисия285 - 305 година Чества се на 30 декември
|
Твоята агница, Иисусе (името), зове с висок глас:
Тебе, Женихо мой, обичам, и Тебе като търся, страдая, и се съразпъвам,
и се съпогребавам с Твоето кръщение и страдам заради Тебе, за да живея с Тебе.
Но като жертва непорочна приеми ме с любов, пожертвала се за Тебе:
с нейните молитви, като милостив, спаси нашите души.
В същия ден се празнува паметта на св. свещеномъченик Зотик, презвитер, кърмител на сираците. При император Константин той устроил в Цариград болница и страноприемница, на които посвещавал и време, и боготство. Умрял от мъченическа смърт при императора Констанций като защитник на православието и противник на арианството.
Виж също:
Св. Анисия била родом от гр. Солун. Тя била надарена с всички земни блага. Родителите й били добри, благочестиви и твърде богати, проявявали големи грижи за нейното възпитание, и тя от детство обикнала Бога повече от всичко на света. С радост изучавала Неговия закон, усърдно се стараела да изпълнява Неговата воля. Нейният ум и красота били необикновени; тя бързо напредвала във всички науки и родителите й на могли да се нарадват на дъщеря си.
Но още от ранна младост Анисия преживяла голяма скръб: тя се лишила от добрите си родители. След смъртта им тя останала едничка наследница на грамадното имение. Паднало й се насметно количество всякакви богатства: имоти, пари, златни и сребърни съдове, многоцветни облекла, украсени със злато и бисери. Но това богатство не радвало Анисия, а я плашело. Тя знаела, че в богатството има много изкушения, че то често възбужда в човека гордост и пустославие и че лесно отдалечава от Бога. Боейки се от тия изкушения, Анисия непрестанно молела Бога за помощ, молела Го да я упъти да употреби даруваното богатство за полза, а не за погубване на душата си. Най-после решила да раздаде всичко на бедните. Продавайки имуществото си, тя не определила цената му, а казала на търговеца:
- Помни, че се продава имотът, който принадлежи на бедните и сиромасите! И поради това дай такава цена, каквато следва, защото Господ обича справедливостта и отплаща по справедливост!
След продажбата Анисия започнала да раздава пари на бедните. Тя посещавала болници и затвори, носейки на нещастните щедри помощи. Но не само с пари помагала Анисия – тя прислужвала на болните, давала им лекарства, превързвала им раните, служела им с усърдие и любов. Като раздала богатството си, тя сама почнала да живее в крайна бедност, като прекарвала дните в работа, а нощите в молитва. В тая доброволна бедност, сред лишения от всякакъв род, тя почувствала повече душевна радост, отколкото мнозина богати в разкошните си дворци, защото не богатството съставя щастие за човека, а спокойната съвест и вътрешния мир.
В това време имало ужасно гонение против християните и който убивал християнин, не се смятал по закона виновен в убийство. Веднъж Анисия отивала на църква и забелязала на улицата необикновено явление: тоя ден езичниците извършвали някакъв идолски празник. Един войник видял Анисия и извикал да спре, понеже искал да я принуди да принесе жертва на идола. Изплашената девойка се прекръстила. Войникът я запитал:
- Коя си ти и къде отиваш?
– Аз съм рабиня Христова и отивам на църква – кротко отговорила Анисия.
– Няма да те пусна – казал войникът. – Принеси жертва на нашите богове! – и след това я хванал, за да я заведе в езическия храм.
Анисия се съпротивила. Тогава той извадил меча си и я убил (298 г.). Самите езичници укорили войника за неговото жестокосърдие, като видели убитата невинна млада девойка. Християните с благоговение погребали тялото й.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
При царуването на нечестивия император Максимиан(От 284 до 305 г., бел.ред.)
, в славния град Солун,
живеела една девойка на име Анисия, дъщеря на богати родители християни, които я възпитали в страх Божий, така че по добродетели тя растяла по-бързо, отколкото на години, понеже
родителите й я кърмели повече с истините на вярата и на благочестието, отколкото с мляко. Щом минали младенческите й години и Анисия пораснала, родителите й старателно я обучили на
цялата книжна мъдрост. Надарена с разум, Анисия бързо и лесно усвоявяла всичко и проявявала на дело достойни за учението плодове. Изпълнена с Дух Божий, тя притежавала истински
ангелски нрав, а лицето й светело с несравнима красота. По това време тя рядко излизала от къщи и скривайки в горницата своята красота, често си казвала с прискърбие:
- О, колко измамен е животът на младостта, погубваща едни и погубвана от други! Добра е старостта, но, горко ми! Продължителността на времето ме изпълва със скръб, защото ще се наложи да я чакам дълги години, дълги години ме делят от небето!
И Анисия никога не преставала да призовава на помощ Христа, прекланяйки колене и проливайки обилни сълзи на земята. Когато родителите й отишли при Господа и тя станала наследничка на бащиното имущество, почнала да размишлява какво да прави с богатството си. Защото родителите й били събрали огромни съкровища сребро и злато, обширни имоти, грамадни стада, безброй роби и робини, скъпи копринени и златотъкани дрехи, златни съдове, украсени с бисери и скъпоценни камъни и сияещи с великолепието си. Като видяла всичко това, света Анисия казала:
- Как да се спася сред толкова земни богатства? Как да настъпя главата на древната змия - дявола, и да преодолея силата му? Но аз зная какво да сторя: против змията ще употребя змийска хитрост. Както тя ежегодно се обновява, събличайки старата кожа от себе си, така и аз ще се избавя от богатствата си. Защото те нанасят голяма вреда на употребяващите ги за зло и поразяват с неизцерима отрова всички, които ги събират, а скъперниците и немилостивите свързват с оковите и мрежите си. Притежаването на имоти приучва към гняв и трупа богатство с измама и с неправедна мярка, скъпите дрехи научават на тщеславно поведение и въвличат в грях; златните верижки и огърлици заставят главата да се повдига горделиво, защото желаят хората да ги видят и да ги похвалят. И така, ето как ще постъпя с тях: ще бъда тяхна естествена господарка, преди те да получат неестествено господство над мен. Ще стана наистина тяхна господарка и ще ги изразходя за благо, като заедно с това ще избегна поражданите от тях изкушения. Ще намеря за тях надеждна охрана: ще ги вложа като в съкровищница, в домовете на вдовиците, сирачетата и сиромасите. И ве рен е поръчителят ми, Господ, Който ще ми въздаде не двойно, а стократно, и ще ме направи участничка във вечния живот. Ще раздам всичко, за да получа всичко в цялост, умножено по сто, и като го раздам, ще взема кръста Христов. Защото тогава ще ми бъде по-лесно да последвам Христа, като оставя земното на земята, за да живея с ангелите на небесата. По-добре да избегна пагубния и нечист живот и да възжелая непреходен живот и духовни подвизи. Ще заменя временното за вечно: ще почета нетленния брак, ще пребъдвам в целомъдрие и ще съхраня за Създателя тялото си чисто. Сега е време за търговия, докато има тържище. Нека гоненията и преследванията да ми изходатайстват награда на небесата. Нека мъчителите и мъките да ми открият достъп до райските утехи; а раните и тъмницата нека ме въведат в Христовия чертог. Защото не само мъжете получават въздаяния, но и жените се сподобяват с венци.
Така говорела тя в себе си и се молела през сълзи:
- Господи, Иисусе Христе! Светлина моя! Източниче на безсмъртието! Корен на нетлението, неизказано заченат в девствена утроба и след рождеството съхранил девството на Пречистата Си Майка! Благи Господи, направи така, че и аз да вляза в лика на девствениците и да не бъда отлъчена от Твоя чертог! Включи ме в числото на мъдрите девици (Мат. 25:1-12) и ме сподоби да Те посрещна с неугасим светилник, да стана причастничка на Твоята слава, като свърша непорочно подвига си!
Като се помолила така, света Анисия веднага продала цялото си имущество и при това не на тази цена, която то струвало, и не по този начин, както това става обикновено при пазарните покупко-продажби. Защото тя казвала на купувача:
- Знай, че продаваните вещи принадлежат на бедните и сиромасите. Затова определи справедлива цена, за да получиш заедно с вещта и въздаяние, защото Господ е праведен и обича правдата, и въздава по правда.
Когато било продадено цялото имущество, тя започнала да раздава придобитите пари на бедните и на страдащите затворници. Като влизала сама във всички тъмници, светицата не само давала на затворниците всичко нужно, но и собственоръчно им служела, и особено на тези, които след много мъчения и рани не можели да се обслужват сами. Такива тя лекувала, като ги мажела с мехлеми и като превързвала раните ми, утешавала скърбящите, посещавала лежащо болните и им помагала чрез богатството си. Обикаляла площади и улици и с щедра ръка давала обилна помощ на всички бедни и болни, лежащи на сметището, които намирала. При товя тя си казвала:
- Няма да търся утехи и наслади в богатствата, които в деня на съда не ще се сравнят дори с капка вода.
А когато изразходила всичко до последната монета, без да остави нищо за себе си, тя се затворила в една горница и с труда на ръцете си започнала да добива необходимата за тялото храна, като с пот на лицето си ядяла хляба си, следвайки словата на апостола: "който не иска да се труди, не бива и да яде" (2Сол. 3:10), понеже християните трябва да се хранят от труда на ръцете си. Подвизавайки се в молитви и пост, тя живеела подобно на безплътна. Като привикнала към подвизите и към суровия живот, тя прекарвала дните си в трудове и в четене на божествени книги, а нощите - в псалмопения и молитви. За легло й служела земята, вместо мека постелка имала само една тръстикова рогозка, вместо топли одеяла - скъсани дрипи. Спяла съвсем малко, защото си казвала:
- За мен не е безопасно да спя, когато врагът ми бодърства.
При това светицата проливала обилни сълзи и въздишките й били по-многобройни от думите, излизащи от устата й. Тя била обзета до такава степен от Божествената любов, че когато прекланяла колене за молитва, й се струвало, че пада в нозете на Спасителя и ги целува, и с косите си изтрива праха от нозете Господни (Лук. 7:36-50). У нея имало непрестанно желание да се освободи от връзките на тялото и да живее с Христа (Срв. Фил. 1:23, бел.ред.). И тя, молейки се, се удряла в гърдите и казвала:
- Всемогъщи Господи, Боже, Отче на Единородния Твой Син Иисус Христос, нашия Господ и Бог, и Спасител, Седящ на престола на Твоята слава! Ти, Комуто служат хиляди по хиляди арахангели и Комуто предстоят десетки хиляди по десетки хиляди подчиняващи се на повелението Ти престоли, господства, начала и власти, Когото хвалят херувимите и непрестанно славословят серафимите, пеейки трисветата песен! Ти, Който Си потопил в адските бездни надигналите се против Тебе духове и си свързал с неразрушими окови лишилата се от Твоята благодат змия, като си низвергнал престола й на земята, лишил си я от небесно служение и от блажен живот и с позора на кръста си потъпкал гордостта й! Ти, Който си ни пратил от непорочните Си недра Бога Слово, предвечния Спасител на душите ни, роден от Светия Дух и от Дева Мария и чрез Него си подирил погиналото, утвърдил си немощното и си изцерил съкрушеното! Тебе призовавам от цялото си сърце аз, смире ната и грешна Твоя рабиня. Ти, Който знаеш мислите на всеки човек и си разпалил в сърцето ми гореща любов към Теб, ела и спаси мен, недостойната Твоя рабиня, защото Теб желая, Тебе търся и към Теб се прилепям с цялата си сила. Господи, Сине Божий, приеми молитвата ми, която Ти принасям със сърце съкрушено и с дух смирен. Иисусе Христе, не презирай мен, за която си бил прикован към кръста, удрян по страните, за която си пил жлъчка с оцет, вкусил си горчива смърт, а на третия ден си възкръснал от мъртвите, възнесъл си се на небесата и седиш отдясно на Отца; не ме посрамвай и не ме отхвърляй от числото на рабините Си, но ме сподоби с християнска кончина, по образа на Твоя свят кръст! Направи ме участничка в Твоите страдания, за да бъда достойна да се явя пред лицето Ти. Запази ме вярна на Теб! "От Твоя страх трепери плътта ми и от Твоите съдби се боя" (Пс. 118:120); "Отвърни очите ми да не виждам суета" (Пс. 118:37), но ги отвори, моля Те, за да “видя чудесата на Твоя закон" (Пс. 118:18). На Тебе съм предадена още от утробата на майка ми, Ти си моят Господ!
"Баща ми и майка ми ме оставиха" (Пс. 26:10), но Ти, Господи, ме прие. Направи прави пътищата ми, за да не се изпълни със срам рабинята Ти, но "покажи ми личби за добро" (Пс. 85:17) и изпълни молбата ми, защото "пред Тебе са всичките ми желания, и моята въздишка не е скрита от Тебе" (Пс. 37:10). И още Те моля, Боже мой, помогни ми да не се намери грях в мен, Твоята рабиня; защото Ти се принасям в жертва. Приеми ме като всесъжение на овце и телци, и като десетки хиляди угоени агнета; да бъде жертвата ми благоугодна пред Теб. И ме сподоби да последвам Твоя непорочен Агнец, Иисуса Христа, с Когото да бъде и на Теб, и на Светия Дух, слава, чест и сила във вечни векове, амин.
Като се помолила така, света Анисия станала и се осенила с кръстното знамение. Лукавият враг на човешкото спасение видял всичко това и не могъл да понесе нейния ангелски и небесен живот. Той я виждал вече пребиваваща духом на небесата и желаеща от цялото си сърце да пострада за Христа, скърцал със зъби срещу нея и се опитвал да разклати и да събори горницата й, но като я виждал оградена отвсякъде с кръстното знамение, бягал, като че прогонен от невидими удари. Понякога обаче му се удавало да внуши на светицата леност и униние. Но тя незабавно съкрушавала коварството му, като се ограждала с непрестанна молитва като със стена. И врагът на истината скърбял и си казал:
- Горко на мен, окаяния! Увлякох след себе си ангели от небесата, покорих мнозина силни, а сега юношите и девойките ми се смеят. Те обичат смъртта повече от живота и увенчани от нея тичат към небесата, и ми оставят този свят пуст. Утешаваше ме кръвта на убиваните мъченици, но тяхната вяра и подвизите, и проповедта им промениха цели градове и народи. Храмовете ми се разрушават, оракулите замлъкват, жертвениците се преобръщат, жреците, които по-рано се веселяха, сега изпадат в униние. За моя погибел, навсякъде кръстът е издигнат нависоко и царството ми е в упадък, защото тези, които се радват в мъките са страшни в гробовете; те ме изгарят, бият и прогонват отвсякъде; а това, което бях изобретил против тях, се обърна срещу мен, за да направи още по-горчива бедата ми. Но аз зная какво да сторя с тях: изнамерих нова хитрост.
И врагът измислил следното: желаейки да погребе в праха на забравата славата на светите мъченици, за да не си спомнят за тях следващите поколения, да направи неизвестни подвизите им и да ги лиши от описание, завистникът устроил така, че християните били избивани навсякъде без съд и присъда, и вече не от царе и военачалници, а от най-обикновени и последни в обществото хора. Всезлобният враг не разбирал, че Бог изисква не думи, а само добро произволение.
След като погубил огромно множество християни, Максимиан, подучен от дявола, се престорил, че уж бил изнемогнал. Като се опил до насита с кръвта на невинните, той се уподобил на кръвожаден звяр, който, когато вече се насити с месо и не иска повече да яде, изглежда, че уж е кротък и пренебрегва минаващите покрай него животни. Така и този нечестив мъчител, като получил отвращение към убийството, се престорил на кротък. Той казал:
- Християните са недостойни за това, да ги умъртвяват пред царските очи. Каква нужда има да бъдат разпитвани и съдени и да се записват думите и деянията им? Защото тези официални съдебни актове и решения ще се четат и ще се предават от поколение на поколение от тези, които изповядват същата християнска вяра, и след това паметта им ще се празнува во веки. А защо да не се разпоредя да ги колят като животни, без разпити и съдебни актове, така че и смъртта им ще бъде неизвестна, и паметта за тях ще заглъхне в мълчание?
Като взел такова решение, нечестивият цар веднага издал всеобща заповед, според която всеки желаещ можел без страх да убива християни, като не се опасява нито от съд, нито от наказание за убийството. И започнали да избиват безброй християни ежедневно и във всички страни и градове и села, на площадите и по пътищата. Всеки, който срещнел вярващ, вед нага щом узнавал, че е християнин, в същия час, без да казва нито дума, го удрял с нещо или го пронизвал с нож, или го посичал с меч или с някакво друго попаднало в ръцете му оръдие, или го убивал като звяр с камък или тояга, така че се изпълнили словата на Писанието: "Заради Тебе ни затриват всеки ден, смятат ни за овци, обречени на клане" (Пс. 43:23).
В това жестоко за християните време света Анисия, горяща в сърцето си от желание да умре за Христа, излязла веднъж от горницата си, подбуждана духом, и възнамерявала да отиде в храма Господен. Като влязла през така наречените Касандриотийски врати, тя чула шум сред народа. В този ден нечестивите празнували празник на слънцето и принасяли нечистите си жертви. И ето, един от царските войници, вървящ насреща, като видял прекрасната девица света Анисия, я спрял, подучен от самия дявол, и казал:
- Девойко, спри и ми кажи къде отиваш!
Като видяла безсрамието и дързостта му и предполагайки, че това е вражеско изкушение, тя пред очите му се оградила с кръстното знамение. Но воинът не се засрамил от целомъдреното мълчание на девицата, а като го счел за безчестие за себе си и за израз на презрение, той, подобно на звяр, я хванал, както вълк хваща овца, защото наистина бил по-жесток от звяр, и със страшен глас я запитал: коя е и откъде идва? Като желаела да се освободи от ръцете му и от дръзките му, устремени върху нея очи, агницата Христова се опитала да се избави от него чрез кротък отговор и казала:
- Аз съм рабиня Христова и отивам в църквата.
Но безсрамният воин, подбуждан от намиращите се в него бесове, й възразил:
- Няма да те пусна, а ще те заведа на мястото, където се принасят жертви на нашите богове, защото днес ние почитаме с празник слънцето.
Като казал това, той се опитал насила да свали кърпата от главата й, желаейки напълно да открие лицето й, но тя мъжествено му се съпротивила и не му позволила да открие главата й, но го заплюла в лицето и произнесла:
- Дяволе, да ти забрани моят Господ Иисус Христос!
Тогава воинът, като не понесъл името Христово, извадил меча си и я пронизал. Светата дева паднала на земята и заедно с изливащата се кръв предала святата си душа в ръцете на Христа, своя Бог, Когото обичала и за Когото усърдно желаела да умре през всичките дни на живота си. Минувачите, които видели това, наобиколили вече мъртвата и лежаща в кръв девица, и едни оплаквали младите й години и жестоката й кончина, а други роптаели срещу безбожния цар, издал такъв суров закон, за да погубва невинни хора. Неколцина от вярващите взели честните й мощи и като ги почистили и привели в порядък, ги погребали на два километра от Касандриотийските врати, от лявата страна на народния път. Впоследствие над гроба на света Анисия бил построен молитвен дом. Това станало във времената, когато на земята владичествал Максимиан, в безкрайното царуване над вярващите на нашия Господ Иисус Христос, Комуто с Отца и Светия Дух чест и слава, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com