Св. десет мъченици в Крит
Святие десяти мучеников Критских
† първата половина на II век
Чества се на 23 декември заедно със св. преподобни Наум Охридски
|
Св. десет мъченици в КритСвятие десяти мучеников Критских † първата половина на II век Чества се на 23 декември заедно със св. преподобни Наум Охридски
|
Многочудный Крит почтим, процветший честныя цветы,
Христовы бисеры, мучеников сорасленых,
десять бо суть числом, блаженнии, иже весь идольский народ посрамиша,
темже
и венцы прияша, добледушнии.
Денница возсия мучеников честное страдальчество,
предозаряющее нам в вертепе раждаемаго,
Егоже Дева безсеменно роди.
По-долу:
Виж също:
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Десетте Критски мъченици са родени в разни градове на остров Крит: Теодул, Саторнин, Евпор, Геласий и Евникиан се родили в гр. Гортина; Зотик – в гр. Киос; Помпий и Агатопус – в гр. Епинея; Василид – в гр. Кидония; Еварест – в гр. Ираклия. По време на гонението на римският император Деций на остров Крит дошъл специален съдия-мъчител, по име също Деций, за да задържи, да мъчи и принуждава към идолопоклонство тамошните християни.
В продължение на 30 дни тези свети мъченици били изтезавани по най-различен начин: били ги с тояги и камъни; рязали ги и ги влачили по земята; стъргали ги с железни куки така, че жилите им били късани и месата им капали на земята. След това били бити с оловни пръти, докато се разчупвали костите и ставите им. Били подигравани, заплювани, ругани, но те всичко понасяли с мъжествено търпение. През време на мъченията те като че ли с едни уста викали: "Ние сме християни и сме готови да умрем за своята християнска вяра!"
Най-после съдията-мъчител ги осъдил на посичане с меч. За изпълнение на присъдата били изведени вън от града на лобното им място, наричано Алониум. Присъстващите наблюдавали интересна гледна: в порив на мъченическа ревнос те се напреварвали кой пръв да мине по реда на посичането. Тогава св. Теодул обявал, че пръв ще бъде онзи, който последен бъде посечен, ако види посичането на всички, без да се уплаши и без да трепне.
Това предложение се понравило на всички и надпреварата престанала. Тогава запяли вкупом: "Благословен Господ, Който не ни предаде за плючка на техните зъби! Нашата душа като птичка се избави от примката на ловците!" (Пс. 123:6-7).
След това те се помолили с последна молитва:
"Прости Господи, на Твоите раби и приеми проливането на нашата кръв за нас, нашите сродници и приятели и за цялото ни отечество, за да се освободят всички от тъмнината на неведението – с чисти очи да видят благочестието и да познаят Тебе, истинската Светлина, вичний Царю!"
Тогава всички били посечени. Техните познати ги погребали на същото място, а когато престанали гоненията, Цариградският патриарх Павел изповедник открил техните св. мощи и ги пренесъл в Цариград.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Римският цар Деций назначил на остров Крит за управител съименника си Деций, който бил подобен на него по жестокостта си, мъчителството и гоненията над християните. Като пристигнал на остров Крит, Деций веднага наредил да заловят всички вярващи в Христа и да ги доведат за мъчение. И започнали да водят при него християни, твърди във вярата, а след много изтезания и мъки, ги предавали на различни видове смърт.
По това време били доведени при мъчителя десет най-славни мъже. Те били родени в различни градове: в Гортина Теодул, Саторнин, Евпор, Геласий и Евникиан; от Киос Зотик; от Епиней Помпий и Агатопуст, от Кидония Василид, от Ираклия Еварест. Всички те еднакво се стремели към вечното небесно блаженство. Застанали пред мъчителя и какви само смели думи не казали, какво мъжество не показали, какви само мъки не изпитали и какви мъчения не победили със своето търпение! Мъчили ги, били ги, влекли ги по земята, били ги с камъни, надсмивали им се, заплювали ги. Тридесет дни те търпели различни поругания.
На 23 декември бил назначен съд и когато игемонът седнал, довели за последен съд страдалците, пълни с мъжество и доблест. Игемонът в безумна ярост жадувал да погуби с жестоките си ръце светите мъченици, а те били готови да търпят до последното си издихание. Убиецът игемон погледнал с гняв към тях и казал:
- Що за безумци сте вие, които нито благоразумието, нито времето научи на това, което е полезно?
След това, като помислил, че ги е уплашил с гнева си, прибавил:
- Принесете жертва, а ако ли не, няма да кажа нищо повече, но вие ще узнаете какъв е Деций, комуто не искате да се подчините!
На това мъчениците отговорили:
- Игемоне! Ние вече достатъчно дълго време и със слово и с дело ви показахме, че нито на боговете ще принесем жертви, нито на вашето нареждане ще се покорим.
Игемонът ги прекъснал и казал:
- Никак ли не мислите за мъките, нечестивци?
- Ние изобщо не се боим от мъките отговорили светите, дори сме ти много благодарни, че ни приготви такова духовно тържество, мъчение за Христа, и ни го предложи.
Игемонът продължил:
- Това не е всичко. Вие ще узнаете силата на великите богове, които безсрамно хулите, като не се срамувате от многото присъстващи премъдри хора, които почитат първия от боговете Дий, а също и Хера, Рея и другите. Сега ще бъдете подложени на такива мъки, че не само ще изчезне мъжеството ви, но и другите, непокорни като вас, ако само се намерят такива, ще се уплашат.
На това твърдите по душа мъже отвърнали:
- Не ни говори, игемоне, за Дий и майка му Рея! Това за нас не е новост знаем, чували сме от бащите си за произхода, живота и нравите му. Той е бил толкова невъздържан и нечестив, че е прелюбодействал не само с жени, но и с мъже. С чародейство и магьосническа хитрост изменял истинския си вид и приемал друг, за по-голямо и по-голямо прелюбодеяние, ипостоянно се осквернявал със срамни дела. Някои, обхванати от същата страст, подражавали на мерзостта му, понеже по-лесно е да се подражава на злото. Провъзгласили го за бог, по-строили му храмове, започнали да му принасят жертви, та и нему да се струва приятно това, което се искало на тях самите, за да се счита блудът и невъздържанието не само ненавистни, но, уви, да се признават за богоугодни.
Така говорели Божиите угодници, а игемонът се късал от гняв, като чувствал, че те са прави. Народът изпаднал в неистово и нахвърляйки се върху мъчениците, би ги разкъсал, ако Деций с махване на ръка и с глас не прекратил вълнението и виковете. Като въдворил мълчание, той започнал да обмисля каква жестока смърт да изобрети за мъчениците. По заповед на игемона мъчителите веднага хванали светиите и ги подложили на различни мъки, еднакви по жестокост и мъчителност. Един от тях бил окачен и стърган с железни нокти: от тялото му се късали сухожилията и парчета месо падали на земята. Други били с камъни и с остри колове по ребрата, докато се показали кости. На трети разбивали ставите, като ги удряли с олово, чупели и раздробявали костите им. Всекиго мъчели по различен начин. Даже да се слуша за това е мъчително толкова жестоко било мъчението! Но мъчениците приемали страданията съвършено спокойно, или, по-правилно е да се каже, претърпявали ги с радост, а на стоящите наоколо изглеждало, че те не толкова страдат от болка, а съжаляват за недостатъчността на мъките и биха желали повече.
Всички бързали да ги видят като нещо ново и удивително. И верни и неверни. Едните, като пазели вярата си в тайна, бързали да се удивят на мъжеството на страдалците и чрез това да се утвърдят във вярата, а другите да се надсмеят и да поругаят търпението на светиите, да гледат и да се наслаждават на страшните им мъки. Те несамо че не показвали ни най-малка жалост, но подбуждали игемона и мъчителите към още по-голяма жестокост. Подтикван от тях, игемонът давал заповеди, а мъчителите ги изпълнявали. През това време глашатаят викал:
- Пощадете себе си, покорете се на началниците, принесете жертва на боговете.
Но мъчениците и сред тези жестоки страдания превъзхождали с мъжеството и търпението си всички: и народа, и глашатая, и мъчителите и самия игемон, а най-много техния княз сатаната и цялата му сила. Всички мъченици, като че уговорили се помежду си, казвали:
- Ние сме християни, Христова жертва, заклана заради Христа. Ако и десет хиляди пъти е нужно да умрем, ще умрем с радост!
Когато светите мъченици презрели всички мъки, усърдният слуга на сатаната Деций, отчаян от невъзможността да ги убеди да принесат жертва, произнесъл смъртна присъда. Повели светиите на посичане с меч към едно място, недалече от града. У жителите на тази страна то се наричало Алоний. По пътя страдалците проявили нещо ново и необикновено: във всички мъчения те били единодушни и единомислени, но преди края започнали да спорят само за това кой пръв да отиде под меча и да приеме най-рано от всички венец. Но спорът бил прекратен от Теодул един от светите мъченици, който казал, че ще бъде пръв този, който подложи главата си под меча след всички. Ако види посичането и смъртта на всички свои приятели и не се уплаши, не прояви ни най-малка скръб, не промени дори израза на лицето си, то той наистина ще бъде най-славният подвижник и победител. Всички се съгласили с думите на Теодул. След това запели заедно песен към Бога:
“Благословен Господ, Който не ни предаде за плячка натехните зъби. Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса, и ние се избавихме” (Пс. 123:6-7).
Като стигнали на уговореното място, всеки от тях се помолил така:
"Прости, Господи, на Твоите раби и приеми проливането на кръвта ни за нас, за нашите сродници и приятели и за цялото Отечество. Нека те да се освободят от мрака на незнанието и да прозрат християнската вяра, да познаят Тебе, Истинската Светлина, Вечния Цар!"
След молитвата започнали да посичат светите им глави, а душите им с радост възхождали към Христа Бога. След посичането, когато мъчителите си отишли, някои от християните, събрали телата на мъчениците и ги погребали с чест.
След като преминало гонението, когато отново възсияло благочестието, блаженият Павел, епископ на град Гортина, пристигнал в Константинопол и изпросил позволение да пренесе телата на светиите от Алония, където били погребани, в Гортина. Той отишъл в Алония заедно с множество християни, някои от които присъствали на страданията на светиите. Разкопали лежащата върху тях земя и намерили по Божия воля телата им неповредени и цели. Пренесли ги със слава за защита и помощ на всички нуждаещи се.
По техните молитви да се сподобим и ние да станем участници на приготвените за тях небесни блага по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото, заедно с Отца и Светия Дух, чест и слава во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com