Св. великомъченица Варвара
Holy Great-martyr Varvara (Barbara) at Heliopolis in Syria
† около 306 година
Чества се на 4 декември
|
Св. великомъченица ВарвараHoly Great-martyr Varvara (Barbara) at Heliopolis in Syria † около 306 година Чества се на 4 декември |
Варвару святую почтим: вражия бо сети сокруши, и яко птица избавися от них, помощию и оружием Креста, всечестная.
В Троице благочестно певаемому, последовавши Богу, страстотерпице, идольская притупила еси чтилища: посреде же подвига страдальчествующи, Варваро, мучителей прещения не устрашилася еси мужемудренная, велегласно поющи присно: Троицу чту, едино Божество.
Света великомъченица Варвара. Детайл от стенопис от XIV в. в манастира Грачаница в Косово, Сърбия
По-долу:
Виж също:
През времето на император Максимиан живял в Илиопол един богат и знатен човек на име Диоскор. Жена му умряла. Едничката си дъщеря Варвара той обичал и пазел като очите си. Полагал големи грижи за нейното езическо възпитание, защото сам бил езичник. Девойката била необикновено красива. До нейното пълнолетие баща й я държал делече от всяко общество. В своите богати стаи, построени на висока кула, Варвара не виждала никого освен възпитателките си и слугините. От високото й жиллище се откривала великолепна гледка към намиращите се в далечината планини, гори и равнини, към светлия небесен лазур.
Веднъж девойката загледана в природната красота, започнала да размишлява:
- Чия ръка – мислела тя и питала своите наставнички – е създала тая красота?
Възпитателките й отговорили, че боговете са създали Вселената. Но девойката им отговаряла:
- Не може всичко това да е създадено от боговете, на които ние се кланяме! Те сами са творения на човешки ръце, направени са от злато, сребро и камък и нямат ни чувство ни разум. Навярно има истински Бог, Който е създал небесата, основал земята, Който осветлява цялата Вселена чрез лъчите на слънцето, чрез сиянието на луната, чрез блясъка на звездите, а земята украсява с дървета и цветя и оросява с реки и извори. Навярно има един Бог, Който всичко поддържа, всичко оживява и всичко управлява.
По такъв начин, като съзерцавала красотата на природата, девойката се издигала с мисълта и сърцето си към Създателя, стараейки се да Го узнае. Тя нямала учител. Но Господ, по Своята благодат, й внушавал тия стремежи и я готвел към разбиране на истината.
Минали години, девойката пораснала и Диоскор вече мислел да я омъжи. Явили се много кандидати, защото на всички били известни и красотата на Варвара, и богатството на нейния баща. Диоскор открил на дъщеря си своето желание. Но тя го помолила да не й говори за това. Диоскор не искал да принуждава любимата си дъщеря, като се надявал, че след време тя самата ще пожелае да се омъжи. Той дори обвинявал себе си, че я възпитал в такава самота и отдалеченост от човеците. Наложило се за известно време Диоскор да замине за някъде. На тръгване той заповядал на възпитателките да дават възможност на Варвара да се вижда с други млади девойки и да й позволяват да отива където поиска. Той се надявал, че като види връстниците си да се омъжват и да се ползват от удоволствията на света, Варвара ще поиска да последва техния пример.
Излязло друго. Между младите девойки, с които общувала Варвара, имало и християнки. От тях чула името на Господа, Който създал небето и земята; от тях узнала, че Единородният Син Божи, Иисус Христос, слязъл на земята, станал човек и претърпял страдание и смърт, за да спаси людите от вечното осъждане. Сърцето на девойката, което отдавна жадувало за истината и вече било подготвено чрез тайните внушения на Св. Дух, с неописуема радост приело благата вест за спасението и се изпълнило с вяра и пламенна любов към Бога. Сега вече тя мислила и желаела само едно – да стане християнка. Скоро това желание било изпълнено. В Илиопол дошъл от Александрия християнски свещеник. Като узнал за желанието на Варвара, той й обяснил християнския закон, подготвил я да приеме св. Кръщение и я кръстил.
Варвара била щастлива и усърдно се стараела да стане достойна за името християнка. Прекарвала повече от времето си в молитва и размишления за Бога. В такова настроение на духа тя веднъж дошла на онова място, където по заповед на баща й се строяла баня с два прозореца. Като наблюдавала как във видимия свят са изразени волята, силата и мислите на невидимия Създател, девойката искала и в човешките дела да се изразяват Божиите тайни. Затова тя заповядала да направят в банята вместо два три прозореца – в знак на пресв. Троица. Друг път Варвара влязла и в самото здание на банята, където се намирала къпалнята, облицована с мрамор. Тя се навела и заета с постоянни мисли за Спасителя, с пръст начертала на мрамора изображение на Разпятието. Това изображение се врязало в мрамора, сякаш било издълбано с желязо. Освен това, както свидетелстват св. мъже, които са описали живота на св. Варвара, в къпалнята се отпечатало стъпалото на девойката и се явил извор, чиято вода станала лековита за вярващите.
Диоскор се върнал и скоро след това отишъл да прегледа постройката. С изненада той видял три прозорци вместо двата, които заповядал да направят. Като узнал, че това е направено по искане на дъщеря му, той я повикал при себе си и я запитал защо е изменила плана на постройката. Варвара смело откроила на баща си, че тя вече е християнка и че трите прозореца в зданието на банята са символ на трите Лица в едно Божество, Което е непристъпна и неизказна Светлина, просвещаваща всеки човек, които се явява на света. Тя показала на баща си и спасителния кръстен знак, с които искала да освети строящото се здание. Диоскор страшно се разгневил. Езичниците считали християнската вяра за безумие и безчестие и не могли да разберат, че човек, като презре богатствата и величието на тоя свят, може да се покланя на Оня, Който умря от срамна по тяхното мнение кръстна смърт. Диоскор взел жестоко да бие дъщеря си. След това за няколко дни я затворил в тъмна стая. Но като видял, че заплахите и наказанията остават безплодни, той се ожесточил и решил най-после да я отведе при управителя на страната – Мартиан.
- Дъщеря ми – казал той на управителя – се е отрекла от нашите богове. Тя вярва в Разпнатия, и аз се отричам от нея. Ако тя не се разкае и не се поклони на боговете, тя не ми е вече дъщеря и аз не съм й повече баща. Постъпвай с нея както знаеш!
Мартиан отначало не допускал да срешне твърдост у Варвара. Той се надявал, че ще й подейства с ласкави обноски. Затова започнал да хвали красотата й и кротко я съветвал да не се отклонява от древните бащински обичаи, да не огорчава баща си със своята непокорност и да не отхвърля неговата любов и богатство, което той събирал за нея. Но девойката и пред него изповядала и прославила името на Христа, Който бил за нея по-скъп от всички блага, богатства и светски радости.
Управителят дълго я увещавал. "Не погубвай младостта си – казал той, - пожали себе си, не ме принуждавай да те подложа на мъчения!"
- Славя моя Бог – отговорила Варвара – и съм готова да стана жертва за Неговото име, защото той едничък е истински Бог, Който е създал небето и земята! А вашите богове са лъжливи, и суетна е надеждата ви на тях.
Тогава Мартиан се убедил, че съветите са безполезни и заповядал да бият девойката с волски жили. Дълго я мъчили, но с нищо на могли да разколебаят нейната твърда вяра, и едва жива я пренесли в тъмницата.
Изнемогнала от раните, Варвара със сълзи молела Бога да не допусне тя да се поколебае във вярата си, но да я подкрепя със Своята помощ и сила. Молитвата й била чута. Нощем тъмницата била озарена от дивна светлина и девойката с радост, чувставйки присъствието на Божията слава, видяла Самия Цар на славата – Господа Иисуса, Който я гледал с неизразимо благоволение и чула Неговите думи: "Дерзай и не бой се! Аз, Господ Бог Всесилни, те пазя и наблюдавам твоя подвиг. Аз ще облекча твоите страдания и ще ти приготвя за тях награда. Претърпи докрай и ще получиш вечни блага в Моето царство!" Чудното видение се свършило, като изпълнило сърцето на девойката с неизказана радост. Болките от раните намалявали и мъченицата прекарала цялата нощ в пламенна молитва към Бога, Който я укрепил и й дарувал небесна утеха сред страданията и скърбите.
На другия ден отново довели Варвара при управителя, който с учудване видял, че върху нея не била останала и следа от нанесените рани, че тя е съвършено здрава и че лицето й сияе от неизказана красота. "Ето, виждаш ли, девойко – казал й той, - колко са милостиви нашите богове? Те се съжалиха над тебе и ти върнаха силата и здравето. И тъй, поклони се на тях и им принеси жертва в знак на благодарност!"
- Не твоите богове ме изцериха – казала Варвара – Мене ме изцери Господ Иисус Христос, Който цери всяка болест и на мъртвите дава живот. Нему аз с благодарност се покланям и принасям себе си в жертва!
Тогава управителят отново я подложил на изтезания, но тя, укрепена чрез вярата, всичко понасяла с търпение.
В деня, когато за първи път започнали да мъчат Варвара, в тълпата стояла една християнка на име Юлиана. Тя със сърдечно съкрушение гледала страданията на мъченицата. Кагато завели Варвара в тъмницата, тя отишла подир нея и цял нощ останала до прозореца, мислейки през всичкото време за Варвара и за пламенната й вяра, която е подбудила в такава ранна възраст да напусне баща си и всички радости на света, за да изповядва Христа и да страда за Неговото име. Тия мисли възбуждали в сърцето на Юлиана гореща любов към Бога. Тя със сълзи Го молела да дарува и на нея такава вяра, да вложи и в нейното сърце твърдост и готовност да страда за Христа.
Когато извели Варвара от тъмницата и пак я подложили на мъчения, Юлиана гледала нейните страдания, като проливала горещи сълзи. Изведнъж тя започнала гръмко да слави истинния Бог и да укорява управителя за неговата жестокост. Веднага я хванали и довели при управителя. Юлиана заявила, че е християнка. Предали я на мъчения заедно с Варвара. Св. Варвара не преставала да се моли:
- Боже, Който изпитваш сърцата на човеците! Ти знаеш, че Тебе едничкия обичам и Твоите свети заповеди изпълнявам; че на Тебе се предадох и на Твоята силна десница се надявам! Не ме оставяй, Господи, но погледни милостиво на мене и на страдащата Юлиана! Укрепи ни да извършим до край нашия подвиг, понеже духът е бодър, но плътта е номощна!
Бог изпълнил нейната молитва. И двете мъченички с търпение и твърдост понесли най-ужасните мъчения, като викали към Господа:
- Не отвръщай лицето си от нас, Христе, и Твоя Св. Дух не отнемай от нас! Дай ни радостта на Твоето спасение и с властния Дух ни утвърди в Твоята любов!
Най-после Мартиан, като видял, че и най-тежките мъчения не ги заставят да се отрекат от Христа, осъдил и двете на смърт.
Смъртното наказание трябвало да се изпълни зад стените на града. Сам жестокосърдечният Диоскор, държейки в ръката меч, водел дъщеря си. Войници водели Юлиана. Те двете се молели. В отговор на тяхната молитва се чул глас от небето, който обещавал да изпълни молбата им. Двете мъченички с радост преклонили главите си под меча. Сам Диоскор изпълнил на дъщеря си смъртната присъда.
Диоскор и Мартиан още същия ден постигнал Божият гняв. Вдигнала се страшна буря и те двамата били поразени от гръм и изгорени от мълния така, че дори останките им не могли да се намерят. А телата на св. мъченички били взети и погребани от един християнин, който построил над тях храм. Тук вярващите намирали изцеление от своите недъзи.
Сега мощите на св. великомъченица Варвара почиват в Киев, а една малка частица се намира в софийската църква "Св. Преображение" (квартал Лозенец).
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
При царуването на Максимиан
, нечестивия римски цар, на Изток, в Илиопол живял един богат човек от знатен род, на име Диоскор. По произход и по вяра той бил езичник. Диоскор имал
дъщеря Варвара, която пазел като зеницата на окото си, защото освен нея нямал други деца. Варвара пораснала и станала красива девойка, така че в цялата област нямало девица с
подобна на нейната красота. Затова Диоскор издигнал за нея висока и изкусно построена кула, а в нея направил великолепни покои. В тях той затворил своята дъщеря, като я заобиколил
с прилежни възпитателки и слугини, тъй като нейната майка вече била умряла. А той направил това, за да не могат прости и незнатни хора да гледат нейната необикновена красота;
защото смятал, че техните очи не са достойни да виждат прекрасното лице на дъщеря му.
Живеейки във високите палати в кулата, девойката намирала утешение за себе си, когато гледала от тази височина Божиите създания и съзерцавала небесните светила и красотата на земния свят. Като наблюдавала така сиянието на слънцето, движението на луната и красотата на звездите, веднъж тя попитала живеещите с нея възпитателки и прислужнички:
Кой е сътворил това?
По същия начин, гледайки земната красота, покритите със зеленина поля, горите и градините, планините и реките, тя ги питала:
Чия ръка е създала всичко това?
Те й отговорили:
Всичко това са създали боговете.
Девицата ги попитала:
Кои богове?
Прислужниците отвърнали:
Тези богове, които почита твоят баща. Тези златни, сребърни и дървени богове, които той е поставил в своя дворец и на които се покланя те са създали всичко това, което е пред очите ти.
Но девицата се усъмнила в техните думи и разсъждавала в себе си:
Боговете, които почита моят баща, са направени от човешки ръце: златните и сребърните са излети от майстор златар, каменните са направени от каменоделец, а дървените от дърворезбар. И как тия, създадени от човеците, богове са могли да сътворят тази пресветла небесна висина и тази земна красота, когато те самите нито могат да ходят с нозе, нито да вършат нещо с ръцете си?
Размишлявайки по такъв начин, тя често и денем, и нощем гледала небето, като се стремяла по творението да познае Твореца.
Веднъж, когато тя дълго съзерцавала небето и била обзета от силно желание да узнае кой е сътворил неговата прекрасна висота, шир и светлост, внезапно в сърцето й възсияла светлината на Божествената благодат и отворила очите на ума и за познанието на Единия Невидим и Непостижим Бог, Който премъдро е сътворил небето и земята. Тя си казала:
Един трябва да бъде Този Бог, Когото не е създала човешка ръка, но Сам Той като имащ собствено битие, със Своята ръка осъществява всичко. Един трябва да е Този, Който е прострял широтата на небето, утвърдил е основите на земята и просвещава свише цялата вселена с лъчите на слънцето, сиянието на луната и блясъка на звездите, а земята е украсил с различни дървета и цветя и я оживотворява с реки и потоци. Един трябва да е Бог, Който всичко владее, на всичко дава живот и за всичко промисля!
Така младата Варвара се учела от творенията да познава Твореца и над нея се сбъднали думите на Давид: "Поучих се във всичките Ти дела, от делата на Твоите ръце се поучавах" (Пс. 142:5). От тези размишления в сърцето на Варвара се разгорял огънят на Божествената любов и разпалвал душата й с постоянен стремеж към Бога, така че тя нямала покой ни денем, ни нощем, мислейки само за едно и желаейки само едно да узнае повече за Бога и Създателя на всичко. Сред хората тя не можела да намери наставник за себе си, който да й открие тайните на светата вяра и да я настави в пътя на спасението; защото никой, освен слугините, не можел да влезе при нея, тъй като баща й Диоскор я бил обкръжил с бдителна стража. Но Сам Премъдрият Учител и Наставник, Светият Дух, със Своето вътрешно вдъхновение невидимо я поучавал в тайните на Своята благодат и съобщавал на нейния ум познанието на истината.
И така живеела девицата в своята кула, "като самотна птица на покрив" (Ср. Пс.. 101:8), размишлявайки за небесното, а не за земното. Защото нейното сърце не се прилепяло към нищо земно: тя не обичала нито злато, нито скъпоценни бисери и камъни, нито разкошни дрехи, нито каквито и да било девически украшения; никога не помисляла за брак, но цялата й мисъл била обърната към Единия Бог и тя била пленена от любовта към Него.
Когато станало време девойката да се омъжи, много богати, благородни и знатни младежи, които били чули за необикновената й красота, поискали ръката й от нейния баща. Диоскор се качил в кулата при нея и започнал да й говори за брак, като й посочвал различни добри кандидати за женитба и я попитал за кого от тях тя би желала да се сгоди.
Щом чула от баща си такива думи, целомъдрената девица се изчервила, срамувайки се не само да слуша, но дори и да помисля за брак. Тя по всякакъв начин се противопоставяла на желанието на баща си да я омъжи и всякак се стремяла да избегне това. Защото считала като по-голяма жертва за себе си това да не позволи да увехне цветът на нейната чистота и да не загуби безценния бисер на девството. На неотстъпните увещания на своя баща да се подчини на неговата воля, тя смело възразявала и накрая му заявила:
Ако ти продължиш още да ми говориш за това и да ме принуждаваш да се омъжа, то тогава няма повече да се наричаш "баща", защото аз ще се убия и ти ще загубиш своето единствено дете!
Щом чул това, Диоскор се уплашил и си отишъл, не смеейки повече да я принуждава да встъпи в брак. Той смятал, че е по-добре да я омъжи с нейно съгласие, а не насила, и се надявал, че ще дойде време, когато тя самата ще размисли и ще пожелае да се омъжи. След това той намислил да замине по някои дела на далечен път, като предположил, че Варвара ще скучае без него и че когато той се върне, ще му бъде по-лесно да я убеди да приеме неговата повеля и съвет. Преди да замине, Диоскор заповядал да построят разкошна баня до намиращата се в градината къпалня, а в банята да направят два прозореца, обърнати на юг. На прислужниците, които се грижели за дъщеря му, той наредил да не й пречат свободно да излиза от кулата, където поиска и да прави всичко, каквото й е угодно. Диоскор мислел, че неговата дъщеря, когато започне да общува с хората и види, че много от девиците са сгодени и омъжени, сама ще пожелае да встъпи в брак.
След като Диоскор тръгнал на път, Варвара, ползвайки се от свободата да излиза от дома си и безпрепятствено да разговаря с когото поиска, се сдружила с няколко девици християнки и чула от тях Името на Иисуса Христа. Това име изпълнило духа й с необикновена радост и тя се стремяла да разбере от тях повече за Него. Новите й приятелки й открили всичко за Христа: за Неговото неизказано Божество, за въплъщението Му от Пречистата Дева Мария, за Неговото доброволно страдание и за Неговото възкресение, както и за бъдещия съд, за вечните мъки, очакващи идолопоклонниците и за нескончаемото блаженство на вярващите християни в Небесното Царство. Слушайки за всичко това, Варвара усещала сладост в сърцето си, възпламенила се от любов към Христа и пожелала да приеме кръщение.
В това време се случило един презвитер да пристигне в Илиопол, представяйки се за търговец. Когато узнала това, тя го поканила тайно при себе си и се научила от него да познава Единия Създател на всичко и Вседържителя Бог и на вярата в нашия Господ Иисус Христос, което отдавна горещо желаела. Презвитерът, след като й разкрил всичките тайни на светата вяра, я кръстил в името на Отца и Сина и Светия Дух. След като я наставил как да живее, той си заминал за своята страна. Просветена с кръщението, света Варвара се възпламенила от още по-голяма любов към Бога и се подвизала в пост и молитва денем и нощем, служейки на своя Господ, за Когото се обручила, като дала обет да пази в непорочност своето девство.
В същото време, според заповедта на Дискор, продължавал строежът на банята. Веднъж света Варвара слязла от кулата си, за да разгледа постройката, и като видяла двата прозореца на банята, попитала работниците:
Защо сте направили само два прозореца? Не е ли по-добре да се направят три? Тогава и стената ще бъде по-красива, а и банята по-светла.
Работниците отговорили:
Така ни заповяда твоят баща да направим два прозореца на южната стена.
Но Варвара настоятелно поискала от тях да направят и трети прозорец на банята (в чест на Светата Троица). А когато те не се съгласили с това, боейки се от нейния баща, тя им казала:
Аз ще се застъпя и ще отговарям за вас пред баща си. А вие направете това, което ви заповядвам.
Тогава работниците изпълнили нареждането и направили три прозореца. Както беше казано, там имало и къпалня, до която се строяла банята. Къпалнята била покрита с дялани мраморни плочи. Когато веднъж отишла в тази къпалня, света Варвара се обърнала на изток и начертала с пръста си върху мрамора изображението на светия Кръст, което така ясно сеотпечатало върху камъка, все едно че го издълбала с желязо. Освен това в същата баня, върху един от камъните се отпечатала и следата на девическото й стъпало. От това място започнала да извира вода и по-късно тук се извършили много изцеления над тези, които идвали с вяра.
Когато веднъж се разхождала из палатите на своя баща, света Варвара видяла неговите богове безумните идоли, които били поставени на почетно място. Тя дълбоко въздъхнала и се натъжила заради гибелта на душите на тези, които служат на идолите. После светата заплюла идолите, като казала:
Да бъдат подобни на вас всички, които ви се покланят, и от вас, безумните, очакват помощ!
След като изрекла това, тя се качила в кулата си. Там, по обичая си, се предала на молитва и пост, вглъбявайки се с целия си ум в богомислие.
Междувременно баща й се върнал от своето пътешествие. Като тръгнал да разглежда постройките, той стигнал и до новопостроената баня. Когато видял на стената й трите прозореца, той се нахвърлил с гняв срещу слугите и работниците, защото не били изпълнили неговата заповед и направили не два, а три прозореца. А те му отговорили:
Направихме това не по наше желание, а според волятана твоята дъщеря Варвара. Тя ни заповяда да направим три прозореца, макар че ние не желаехме това.
Диоскор повикал Варвара при себе си и я попитал:
Защо си наредила да направят трети прозорец в банята?
Тя отговорила:
Да има три прозореца е по-добре, отколкото два. Защото ти заповяда да се направят два прозореца, както мисля, за двете небесни светила слънцето и луната, за да осветяват банята. А аз заповядах да се направи и трети като образ на Троичната светлина, защото у непристъпната, неизказаната, незахождащата и непомръкваща Троична светлина, Три са прозорците, Които просвещават всеки човек, идващ в света.
Бащата се смутил от новите наистина дивни, но непонятни за него думи на своята дъщеря. Като я довел на това място в къпалнята, където върху камъка с пръста си света Варвара била изобразила светия Кръст, който той още не бил видял, Диоскор започнал да я разпитва:
Какво говориш? По какъв начин светлината на трите прозореца просвещава всеки човек?
Светата отговорила:
Изслушай ме внимателно, татко мой, и разбери това, което ти казвам: Отец, Син и Дух Свети, Трите Лица на Единия в Троицата Бог, Които живеят в непристъпна светлина, просвещават и оживяват всяка твар и дихание. Затова и аз заповядах да се направят за банята три прозореца, та единият да изобразява Отца, другият Сина, а третият Светия Дух, така че дори и стените да прославят името на Света Троица.
След това, като посочила изобразения върху мрамора Кръст, тя казала:
Също така аз изобразих и знамението на Божия Син: по благоволението на Отца и при съдействието на Светия Дух, заради спасението на човеците, Той се въплъти от Пречистата Дева и доброволно пострада на Кръста, чието изображение виждаш тук. Начертах тук знака на Кръста, та неговата сила да прогонва цялата бесовска сила оттук.
Това и още много друго за Светата Троица, за въплъщенито и страданието Христови, за силата на Кръста и за другите тайни на светата вяра разказала премъдрата дева на своя жестокосърдечен баща, с което го изпълнила със страшна ярост.
Диоскор пламнал от гняв и като забравил естествената любов към дъщеря си, извадил меча си и поискал да я прониже, но тя избягала. С меча в ръката си, Диоскор се втурнал да я гони, подобно на вълк, преследващ агне. Той вече почти настигнал непорочната Христова агница, когато нейният път неочаквано бил преграден от каменна планина. Светата не знаела къде да избяга от ръцете и меча на своя баща, или по-добре да се каже на своя мъчител. Тя имала само едно-единствено убежище за себе си Бога, Когото помолила за помощ и закрила, като възвела към Него душевните и телесните си очи.
Всевишният чул Своята рабиня и я изпреварил със Своята помощ, като заповядал на каменната планина да се раздели на две половини пред нея, както някога пред първомъченицата Текла, когато тя бягала от развратниците. Светата дева Варвара се скрила в образувалата се пукнатина и в същия миг скалата се затворила зад нея, а пред светата се открил свободен път до върха на планината. Когато се изкачила там, тя се скрила в една пещера. А жестокият и упорит Диоскор, който внезапно изгубил пред очите си своята бягаща дъщеря, извънмерно се учудил. Недоумявайки по какъв начин тя изчезнала пред очите му, той дълго време старателно я търсил.
Докато ходел из планината и търсел Варвара, той видял двама пастири, които пасяли стада овци. Те видели как Варвара се изкачила на планината и се скрила в пещерата. Когато се приближил до тях, Диоскор ги попитал дали не са виждали неговата избягала дъщеря. Единият от пастирите, който бил състрадателен човек, като видял, че Диоскор е изпълнен с гняв, не поискал да издаде невинната девица и казал:
Аз не съм я виждал.
Но другият мълчаливо посочил към мястото, където се била скрила светата. Диоскор се втурнал нататък, а пастирът, който издал светата, бил постигнат на същото място от Божието наказание: сам той се превърнал в каменен стълб, а овците му в скакалци.
Диоскор намерил в пещерата дъщеря си и безмилостно се нахвърлил да я бие. Проснал я на земята и започнал да я тъпче с нозете си, след това я хванал за косите и я повлякъл към дома си. Там той я затворил в тясна тъмна къщурка, залостил и запечатал вратата и прозорците и поставил стража отпред. После заповядал да измъчват девойката с глад и жажда.
След това Диоскор отишъл при управителя на тази страна Мартиан, разказал му всичко за своята дъщеря и му открил, че тя отхвърля техните богове и вярва в Разпнатия. Той помолил управителя да заплаши Варвара с различни мъчения, надявайки се с това да я върне към своята вяра. После Диоскор извел светата от нейния затвор, довел я при управителя и я предал в неговите ръце, с думите:
Аз се отричам от нея, защото тя отхвърли моите богове. И ако тя не се обърне отново към тях и не им се поклони заедно с мен, то тя не ще бъде повече моя дъщеря, а аз не ще й бъда баща. Подложи я на каквито искаш мъки, управителю.
Като видял девицата пред себе си, управителят бил поразен от необикновената й красота и започнал да й говори кротко и ласкаво, възхвалявайки нейната красота и благородство. Той я увещавал да не отстъпва от древните отечески закони и да не се противи на волята на своя баща, но да се поклони на боговете и във всичко да се подчинява на своя родител, за да не се лиши от правото си да получи в наследство цялото му богатство. Но света Варвара, след като изобличила с мъдри думи суетата на езическите богове, започнала да изповядва и да прославя името на Иисуса Христа. Тя се отказала от цялата земна суета, от богатствата и утехите на света, стремейки се единствено към небесните блага. Управителят продължил да я увещава да не позори своя род и да не погубва своята прекрасна цъфтяща младост. Накрая той й казал:
Пожали себе си, прекрасна дево, и побързай да принесеш заедно с нас жертва на боговете, защото аз изпитвам жалост към тебе и желая да те пощадя. Не искам да предам такава красота на мъчения и рани. Но ако не ме послушаш и не ми се подчиниш, аз ще бъда принуден макар и против волята си да те подложа на жестоки изтезания.
Света Варвара отговорила:
Аз всякога принасям на моя Бог хвалебна жертва и желая самата себе си да Му принеса в жертва, защото Той е Истинният Бог, Творецът на небето и земята и на всичко, което е в тях. А твоите богове са нищо и нищо не са създали, защото са бездушни и безсилни. Те самите са дело на човешки ръце, както говори Божият пророк: "а техните идоли са сребро и злато, дело на човешки ръце" и "всички богове на народите са идоли, а Господ небесата сътвори" (Пс.. 113:12; Пс. 95:5). Тези слова на пророка аз изповядвам и вярвам в Единия Бог, Създателя на всичко; а за вашите богове изповядвам, че са лъжливи и че напразно се надявате на тях!
Разгневен от думите на света Варвара, управителят заповядал веднага да я съблекат. Това първо мъчение да стои гола пред очите на много мъже, които безсрамно се взирали в разголеното девическо тяло било за целомъдрената и чиста дева страдание, много по-тежко от това, да й нанасят рани. След това мъчителят заповядал да я проснат на земята и дълго време безпощадно да я бият с волски жили. Цялата земя се обагрила с нейната кръв. След като по заповед на управителя прекратили бичуването, мъчителите за да усилят страданията й започнали да стържат раните на светата дева с остри чирепи. Но всичките тези мъчения, които връхлетели по-силно от буря храма на младото и слабо девическо тяло, не поколебали крепката вяра на мъченицата; защото нейната вяра била основана върху Камъка Христа Господа, заради Когото тя с радост търпяла жестоките страдания.
После управителят заповядал да я затворят в тъмница, докато измисли още по-жестоки мъчения. Останала едва жива от страшните изтезания, в тъмницата света Варвара със сълзи се молела на своя възлюбен Жених Христа Бога да не я оставя сама в тези ужасни страдания. Тя се молела с думите на Давид: "Не ме оставяй, Господи, Боже мой, не се отдалечавай от мене; побързай ми на помощ, Господи, Спасителю мой" (Пс. 37:22-23). В полунощ, докато тя се молела така, я озарила необикновенасветлина. Светата усетила в сърцето си страх и заедно с това радост: към нея се приближавал нейният Безсмъртен Жених, Който желаел да посети Своята невеста. И ето Сам Царят на славата й се явил в неизказана слава. О, как се възрадвала тя духом и каква сладост почувствала в сърцето си, когато Го видяла! А Господ, гледайки я с любов, й казал със Своите пречисти уста:
Дерзай, невесто Моя, и не се бой, защото Аз съм с теб! Аз те закрилям, гледам твоя подвиг и облекчавам болките ти. За твоите страдания Аз ще приготвя вечна награда за тебе в Своя небесен чертог. Претърпи докрай, за да се насладиш по-скоро на вечните блага в Моето Царство!
Слушайки словата на Христа Господа, света Варвара се топяла, както восъкът се топи от огъня, от желание да се съедини с Бога, и като река по време на разлив, се преизпълнила с любов към Него. След като утешил възлюбената Си невеста Варвара и я усладил със Своята любов, Сладчайшият Иисус изцелил раните й, така че върху тялото й не останала дори и следа от тях. После Той станал невидим, оставяйки я в неизказана духовна радост. А тъмницата била за света Варвара сякаш небе. Тя пламенеела, подобно на серафимите, от любов към Бога, славословейки Го със сърце и уста и непрестанно възнасяла благодарение на Господа, задето Той не презрял Своята рабиня, но посетил страдащата заради Неговото име.
В този град живеела една жена на име Иулиания, която била богобоязлива и вярвала в Христа. От мига, когато света Варвара била заловена от мъчителите, Иулиания я следвала отдалече и наблюдавала нейните страдания; а когато светата била хвърлена в тъмницата, тя тайно се приближавала до прозореца на затвора и се взирала през него. Иулиания била удивена, че такава млада девойка, в разцвета на младостта и красотата си, презряла своя баща, целия си род, богатство и всички блага и утехи на този свят, и без да пощади живота си, целия го положила за Христа. А когато видяла как Христос изцелил раните на света Варвара, тя пожелала и сама да пострада за Него и започнала да се приготвя за този подвиг, умолявайки Подвигоположника Иисуса Христа да й даде търпение в страданията.
Когато настъпил денят, света Варвара била изведена от тъмницата пред нечестивия съд, за да бъде отново измъчвана. Иулиания я следвала отдалече. Щом света Варвара застанала пред управителя, той и останалите присъстващи с изумление видели, че девицата е напълно здрава. Лицето й светело и била още по-прекрасна отпреди, а върху тялото й нямало и следа от раните.
При вида на това, управителят казал:
Виждаш ли, девице, как се грижат за тебе нашите богове? Вчера ти беше жестоко изранена и изнемогваше от страданията си, а сега те напълно те изцелиха и ти дариха здраве. Бъди благодарна заради тяхното благодеяние! Поклони им се и им принеси жертви!
Светата отговорила:
Какво говориш, управителю сякаш са ме изцелили твоите богове, които сами са слепи, неми и безчувствени! Те не могат нито на слепите да даруват зрение, нито на немите думи, нито на глухите слух, нито пък на хромите способност да ходят. Те не могат да изцеляват болни, нито да възкресяват мъртви. Тогава как биха могли да ме изцелят и защо да им се покланям? Изцели ме Иисус Христос, моят Бог, Който лекува всяка болка и подава живот на мъртвите. На Него аз с благодарност се покланям и на Него принасям себе си в жертва! Но твоят ум е заслепен и ти не можеш да видиш Този Божествен Лекар, бидейки недостоен за това!
Думите на светата мъченица изпълнили с ярост управителя. Той заповядал да я повесят на дърво и да стържат тялото и с железни куки, а след това да опалват с горящи свещи ребрата й и да я бият с чук по главата. Света Варвара мъжествено търпяла всички мъчения. При такива изтезания не би могъл да остане жив никой, не само тя младата девойка, но дори и силен мъж. Но Христовата агница била укрепявана невидимо от силата Божия.
Сред тълпата народ, която гледала мъченията на света Варвара, била и Иулиания. При гледката на жестокото страдание на светата, Иулиания не могла да сдържи сълзите си и заплакала. Изпълнена с ревност, тя издигнала глас сред народа и започнала да изобличава безмилостния управител заради неговата нечовешка жестокост и да хули езическите богове. На часа я заловили и когато я попитали каква е вярата й, Иулиания обявила, че е християнка. Тогава управителят наредил да я измъчват по същия начин като Варвара. Иулиания била повесена до Варвара и започнали да я стържат с остри железни гребени. А светата великомъченица Варвара, като видяла това и самата търпейки жестоки страдания, издигнала взор към Бога и започнала да се моли:
Боже, Който изпитваш човешките сърца! Ти знаеш, че аз цялата се принесох в жертва на Тебе и се предадох във властта на Твоята всесилна десница, понеже се стремя към Тебе и обичам Твоите свети заповеди! Не ме оставяй, Господи, но милостиво погледни към мене и към моята състрадалница Иулиания! Укрепи ни и дай ни сила да завършим този подвиг; защото "духът е бодър, а плътта немощна"! (Мат. 26:41; Марк. 14:38).
Така се молела светата и мъчениците невидимо получавали небесна помощ, за да понесат мъжествено страданията. След това мъчителят заповядал да им отрежат гърдите. Когато това било изпълнено и страданието на светите мъченици станало още по-страшно, света Варвара отново издигнала очите си към Своя Лекар и Изцелител и извикала към Него:
Не ни отхвърляй от лицето Си, Христе, и Светия Твой Дух не отнимай от нас! Дай ни, Господи, радостта на Твоето спасение и с властния Дух ни утвърди в Твоята любов! (Пс 50:13-14).
След тези изтезания управителят заповядал да отведат света Иулиания в тъмницата, а света Варвара за да бъде унизена още повече да развеждат гола из града, като я бият и издевателстват над нея. Светата дева Варвара, като се покрила със свян като с дреха, призовала своя възлюбен Жених Христа Бога:
Боже, Който обличаш небето с облаци и повиваш земята с мъгла, като с пелени, Ти Сам, Царю, покрий моята голота и направи така, че очите на нечестивите да не виждат моето тяло и да не бъде докрай опозорена Твоята рабиня!
Господ Иисус Христос, Който заедно с всичките Си ангели гледал отгоре подвига на Своите рабини, побързал веднага да й се притече на помощ и изпратил при нея светъл ангел със светозарна дреха, за да покрие голотата на светата мъченица. Поради това нечестивците не можели повече да виждат голото тяло на мъченицата и тя била заведена обратно при мъчителя. Свалили дрехите и на света Иулиания и тръгнали да я развеждат из града. Накрая мъчителят, като видял, че не може да ги отвърне от любовта към Христа и да ги накара да приемат идолопоклонството, ги осъдил на смърт, чрез посичане с меч.
Диоскор, жестокосърдният баща на Варвара, бил така ожесточен от дявола, че не само никак не се съжалил над дъщеря си при вида на ужасните й страдания, но и не се поколебал даже сам да стане неин палач. Хванал в едната си ръка своята дъщеря и държащ в другата извадения си меч, Диоскор я повлякъл към мястото на наказанието, което се намирало на една планина зад града. Един от войниците водел след тях света Иулиания. Докато вървели, света Варвара се молела на Бога така:
Безначални Боже, Който си прострял небето като покров и си утвърдил земята върху водите, Който заповядваш на Своето слънце да свети над добрите и злите и пращаш "дъжд на праведни и неправедни" [Изрази от Св. Писание, ср. Пс. 103:2; 135:6; Мат. 5:45], чуй и сега Своята рабиня, която Ти се моли!
Чуй, о Царю, и изпрати Своята благодат на всеки човек, който ще ме спомене мен и моите страдания! Да не се приближи до него ненадейна болест и да не го грабне неочаквана смърт, защото Ти знаеш, Господи, че ние сме кръв и плът и творение на пречистите Твои ръце!
Докато тя се молела, от небето се чул глас, който призовал нея и Иулиания в горните обители и й обещал да изпълни това, за което тя молела. Двете мъченици Варвара и Иулиания отивали с голяма радост към смъртта, желаейки по-скоро да се освободят от тялото и да отидат при Господа.
Когато пристигнали на определеното място, Христовата агница Варвара склонила под меча главата си и била обезглавена от своябезмилостен баща. Така се изпълнило над нея казаното в Писанието: "И брат брата ще предаде на смърт, и баща чедо" (Мат. 10:21; Марк. 13:12). А света Иулиания била обезглавена от войника.
Така двете мъченици завършили своя подвиг. Техните свети души с радост се устремили към своя Жених Христос, и били посрещнати от ангелите и приети с любов от Самия Владика. А Диоскор и управителят Маркиан още в същия час били постигнати от Божието наказание. Веднага след изпълнението на присъдата и двамата били поразени от мълния, която изгорила телата им и ги превърнала в пепел.
В този град живеел един благочестив човек, на име Галентиан. Той взел честните мощи на светите мъченици и ги занесъл в града. Там той ги погребал с чест и построил над тях църква, в която се извършили множество чудеса чрез мощите на светите мъченици, по техните молитви, и по благодатта на Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, Чиято е славата во веки! Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com