Св. мъченик Платон
† 266 година
Чества се на 18 ноември
|
|
Св. мъченик Платон† 266 година Чества се на 18 ноември
|
По-долу:
Св. Платон се родил в гр. Анкара (Мала Азия) от благочестиви родители, които го възпитали в християнския закон. Брат му Антиох умрял като мъченик, а скоро след това и младият Платон бил повикан на съд за вярата. Управителят на страната се стараел да го склони да се отрече. “Запази живота си!” – казал му той.
- Та аз това и правя – отговорил Платон. – Аз се спасявам от вечна смърт и търся безкраен живот.
- Нима две смърти има? – запитал управителят.
- Две – отговорил Платон. – Една временна, друга вечна. Също така и два живота има: един кратък, а друг безкраен.
- Остави тия басни и се поклони на боговете! – увещавал го управителят.
- Не се надявай, че ще ме склониш – казал Платон. – Ни огън, ни рани, ни ярост на зверове, ни смазване на всички мои членове – нищо няма да ме раздели от живия Бог.
Управителят заповядал да отведат Платон в тъмница. Пред тъмницата се събрал много народ, сред който имало и християни. Платон, обръщайки се към тях, казал гръмогласно: “Знайте, братя, аз страдам не за някакво престъпление, а единствено за изповядване на истинския Бог, Който е създал небе и земя и цял свят. Моля ви, християни, не се смущавайте, като гледате моите страдания! Много са скръбите на праведния, и от всички тях ще го избави Господ. Нека стоим твърдо на непоклатимия камък на вярата и да не се боим да претърпим страдание за благочестието, понеже несравними са страданията на сегашния век със славата, приготвена нам”.
След това мъченикът влязъл в затвора.
Тук, като паднал на колене той започнал да моли Господа Бога да му помогне да изтърпи докрай мъченията за вярата и да яви на неверниците Своята слава.
Господ чул и изпълнил молитвата на мъченика. Когато след една седмица го извели за разследване и управителят го подложил на най-ужасни изтезания, всичко се оказало безсилно. Платон останал здрав и невредим и гръмогласно славел и благодарял на Бога. След това дълго го мъчили чрез глад в тъмницата и най-после, като се убедили, че нищо няма да го преклони да се отрече от вярата си, осъдили го на смърт. Платон с молитва приел смъртния удар. Бил посечен с меч в 266 година.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Свети мъченик Платон, брат на свети мъченик Антиох, произхождал от Галатийската страна, от град Анкир, от родители християни, и бил възпитан в благочестие. Още преди своето пълнолетие той достигнал преуспяване в добродетелите. Намирайки се в юношеска възраст, той бил вече зрял по разум. Сред безбожните идолопоклонници той дръзновено проповядвал Христа, Предвечния Бог, и учел пребиваващите в заблуждение езичници така, че да познаят истината и да се обърнат от бесовското заблуждение към Бога. Заради това той бил взет от неверните и отведен на съд пред Агрипин, началник на областта. Агрипин в това време се намирал в храма на Зевс и седнал там да съди Христовия изповедник.
Поглеждайки го, той казал:
- Целият свят почита своите богове, само ти се заблуждаваш и се отвръщаш от тях.
Светият отговорил:
- Вие се заблуждавате, като оставяте Бога, Който сътвори небето и земята с цялата им красота, и се покланяте на камък и тленно дърво, на делото на човешки ръце.
Агрипин казал:
- Твоята младост те прави дързък и непокорен. Кажи ми своето име. Как се казваш и от кой град си?
Светият отговорил:
- Родителите ми са ме нарекли Платон; аз - от майчината ми утроба раб Христов, съм гражданин на този град; сега заради благочестие предстоя пред неправедния твой съд и чакам незаслужена смърт, която пламенно желая да приема заради моя Господ; направи онова, което възнамеряваш да правиш.
- Забранено е, Платоне - възразил началникът на областта, - да учиш за Разпнатия и даже името Му да държиш в ума си, тъй като царската власт повелява да бъдат предавани на тежка смърт онези, които Го изповядват, а които се отричат -удостояват ги с големи почести; затова те съветвам да се подчиниш на царската повеля и тогава ще имаш възможност да избегнеш смъртта.
Свети Платон отговорил:
- Аз се подчинявам на моя Цар - Бога, за Него воювам, временната смърт ще приема с желание, за да бъда наследник на вечното царство.
- Помисли си, Платоне - му казал началникът, - кое е по-добре за теб: жив ли да останеш, или да изложиш себе си на тежка смърт?
Светецът отговорил:
- Господ ще промисли за това, кое за мен е по-полезното.
- Нима не знаеш - възразил началникът на областта -ненарушимите царски закони, които повеляват християните или да принасят жертви на боговете, или да бъдат убивани? Как смееш да нарушаваш царските закони и да се отклоняваш в други?
Светият отговорил:
- Аз зная наредбите на моя Бог и правя, което повеляват Неговите свети и животворни заповеди, а те повеляват да отхвърлим бесовските жертви и да служим на Единия Истинен Бог. Нему Единия служа, а вашите богове презирам. Но ти съгласно царската повеля ме подлагай на мъчения, както щеш - вие вече свикнахте да мъчите християните, а християните - да страдат за Христа.
Началникът на областта Агрипин, който се отличавал със зверски нрав, като видял, че светият не се покорява на неговата безбожна воля и противоречи, в страшен гняв заповядал да го разпрострат гол на земята и поставил дванадесет войника на смени да бият светия. Били го безпощадно по цялото тяло дълго време, така че войниците много се уморили, но светият страдалец не се уморил да търпи и да изповядва името на своя Господ Иисус Христос.
После, когато войниците прекратили побоите, началникът на областта започнал да говори ласкаво, сякаш го щади:
- Приятелски те съветвам, Платоне, отклони се от смъртта към живота.
Мъченикът отговорил:
- Хубаво ме учиш, Агрипине, да се отклоня от смърт към живот; аз и сам бягам от вечната смърт и търся безсмъртния живот.
При тези думи Агрипин гневно рекъл на светия:
- Кажи ми, нещастнико, колко смърти има? Светият отговорил:
- Две смърти: едната временна, а другата вечна; също има и два живота: единият кратковременен, а другият вечен.
- Остави басните си - възразил началникът на областта - и се поклони на боговете, за да се избавиш от лютото мъчение.
Светият отговорил:
- Нито огън, нито рани, нито яростта на зверовете, нито загуба на членове на тялото ще ме разлъчат от Живия Бог, понеже не сегашния век възлюбих, но моя Христа, Който за мен умря и възкръсна.
Тогава началникът на областта заповядал да отведат свети Платон в тъмница. Докато го водели, го следвал народ, който гледал на страданията му като на някакво зрелище. Сред народа вървели и множество християни. Наближавайки тъмницата, твърд и крепък духом, Христовият мъченик се обърнал към народа и като му наредил да замълчи, започнал да говори със силен глас:
- Мъже, обичащи истината, знайте, че аз приех този подвиг на страдание не по някаква друга причина, а заради Бога, създал небето и земята, и всичко в тях. Като раби Христови, ви умолявам да не се смущавате от това, което се случва сега, понеже: „Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави". Нека да прибегнем всички заедно към тихия пристан и към Камъка, за Който великият апостол говори: „камъкът беше Христос". И да не изнемогваме в бедите, на които се излагаме за вярата Христова, като помним, че „страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас".
Като казал това, мъченикът влязъл в тъмницата и, превивайки колена на земята, се обърнал към Бога с такава молитва:
- Господи Иисусе Христе, Създателю и Промислителю на всичко, Който даруваш на Своите раби търпение и победа, сподоби и мен, смирения и непотребен Твой раб, да претърпя достойно до края за святото Ти име, и прати Твоя ангел да ме избави от лъстивия и зъл змей Агрипин, та да познаят всички, че богове са не онези, които човешка ръка създава, но Ти - Единият Истинен Бог, дълготърпелив и многомилостив и препрославен во веки. Амин.
След като изминали седем дни, мъчителят отново седнал на съдилището в храма на Зевс и заповядал да доведат светия мъченик. Отначало той поставил пред него разни оръдия ча мъчение: медни котли, ботуши с гвоздеи, нажежени гюллета, остри колове, железни остриета, колела и много други, надявайки се да уплаши с тях доблестния Христов воин. После почнал да му говори:
- Възлюбени ми Платоне, виждайки твоята младост и благородството на твоите родители, и щадейки красотата на твоето тяло, преди да започна отново да те мъча, аз те съветвам: вкуси от жертвите на нашите богове и бъди в единение с нас, като знаеш добре, че никой от онези, които ми се противят, няма да остане жив, и обратно, никой от ония, които ми се подчиняват, не е бил лишен от честта и даровете, обещани от мен. Аз, прекрасни Платоне, ако пожелаеш да ме послушаш като баща, който ти дава добър съвет, ще ти дам за жена единствената дъщеря на моя брат с много богатства и ще те нарека мой син.
Но блаженият Платон, надсмивайки се над него, казал:
- Окаяни и човеконенавистни сине на дявола и слуга на сатаната! Ако аз бях решил да се свържа с житейските прелести и ако исках да си взема жена, то нима нямаше да намеря по-добра от дъщерята на брат ти! Наистина, вместо нея бих предпочел да взема робиня. И така, ще поискам ли да я взема сега, когато, оставяйки света, се съединявам с Христос?
После мъчителят заповядал да режат кожата на свети Платон и да я отдират на ремъци. Но светият, като откъснал сам един увиснал от тялото му ремък, го хвърлил в лицето на Агрипин с думите:
- Безчовечни и по-свиреп от всички зверове! Как ти, като не желаеш да познаеш Бога, създал ни по Свой образ, не изпитваш поне жалост към същата плът, в която и ти сам си облечен, и намираш наслада да гледаш раздробяването на моите членове? Но предай ме на още по-люти мъки, та както твоето безчовечие, така и моето търпение да станат видни за всички, понеже аз радостно търпя заради моя Христа, та чрез Неговата благодат да придобия покой за себе си в бъдещия век.
- О, до каква степен си безумен - възразил Агрипин, - че не щадиш дори собственото си тяло, и въпреки че вътрешностите ти вече излизат през ребрата, пак не преставаш да хулиш боговете и да предизвикваш гнева ми?
После Агрипин заповядал да повесят светия на дърво и да удрят тялото му, докато и последната останала плът не се отдели от костите му и не изтече почти всичката му кръв. А святото лице на мъченика той така разкъсал с железни остриета, че не останала даже следа от човешкия образ, но само едни оголени кости. Но свети Платон, като имал още свободен език, укорявал мъчителя за жестокостта му и проклинал идолите и идо-лопоклонниците.
Тогава мъчителят рекъл:
- Платоне! Ако ти не беше така упорит и непокорен, то би се уподобил на онзи премъдър Платон, глава на философите, който съставил божествено учение.
Но светият отвърнал:
- Макар и да имам едно име с Платон, но не сме в една посока. Името не може да съедини онези, които вярата разделя. Затова нито аз на онзи Платон, нито Платон на мене е подобен, освен по име. Аз се уча и уча на тази философия, която е Христова, а той е учител на онази философия, която е безумие пред Бога, понеже е писано: „ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните". Учението, принадлежащо на Платон, когото ти наричаш божествен, са всъщност лъжливи басни, които посредством хитри думи развращават умовете на безхитростните простовати хора.
Когато светият престанал да говори, замълчал и Агри-пин, понеже не знаел какво повече да му възрази и какво да направи с него, и само се дивил на великото му търпение и на смелия отговор. Той заповядал да го отведат в тъмницата и да не позволяват на никой от познатите му да идва при него. Но за да не умре светият мъченик, мъчителят наредил всеки ден да му дават по малко хляб и вода. Не знаел той, окаяният, че „не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста".
Но Христовият мъченик не приемал нищо от ръцете па идолопоклонниците и останал без храна и вода осемнадесет дни, тъй че над него се изпълнили думите на Писанието: „праведният чрез вярата си ще бъде жив". Надявал се той, че Онзи, Който наситил Даниил в рова сред лъвовете, ще насити и него в тъмницата с нетленна храна. Стражите, като виждали, че той не приема нито хляб, нито вода, му казали:
- Човече, яж и пий, за да не умреш и да не изпаднем в беда заради теб.
Но блаженият отговорил:
- Не мислете, братя, че ще умра, ако не приемам нашата храна; вие се храните с хляба, аз се храня със Словото Божие, което пребъдва во веки. Вас ви насища месото, мен ме насищат светите молитви. Вас весели виното, мен - Христос, истинната лоза.
След всичко това, началникът на областта Агрипин, виждайки, че нищо не може да отвърне Платон от Христа, го осъдил на посичане с меч. Мъченикът бил изведен от града. Като изпросил за себе си един час за молитва, той издигнал ръце нагоре и казал:
- Благодаря ти, Господи Иисусе Христе, че с Твоето свято име Ти защити мен, Твоя раб, от вражеско прелъстяване и ми даде благодат достойно да завърша започнатия за Тебе подвиг. И сега Те моля, приеми в мир душата ми, понеже си благословен во веки. Амин.
После, като навел своята свята глава, казал на войника, който трябвало да го посече:
- Направи, друже, каквото ти е наредено. И веднага бил посечен.
Така се подвизавал светият мъченик Платон и умрял за Христа, и нека да живее и да царува с Него во веки. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com