Св. Симеон Метафраст
Symeon Metaphrastes (Simeon Metaphrastes, Sumeòn ’o metaphrástes)
Отъждествяван от някои със Симеон Логотет (Simeon Logothelite)
† ок. 960
Чества се на 9 ноември (27 ноември стар стил)
|
|
Св. Симеон МетафрастSymeon Metaphrastes (Simeon Metaphrastes, Sumeòn ’o metaphrástes) Отъждествяван от някои със Симеон Логотет (Simeon Logothelite) † ок. 960 Чества се на 9 ноември (27 ноември стар стил) |
На тебе, Отче, който подражава, сигурно ще се спаси,
защото, поел кръст, си последвал Христа;
и на дело си учил да се презира плътта, защото е преходна,
а да се грижи за безсмъртната душа.
Затова и с ангели ще се възрадва, преподобни (името), твоят дух.
Житията и похвалите на светиите са подобни на светлината на звездите: както звездите, утвърдени на небесата, просветляват цялата земя, и са видими и за индийците, и за скитите, озаряват земята, осветяват морето и направляват корабите на плаващите, и макар и да не знаем имената им поради голямото им множество, се удивляваме на светлата им красота, така е и със светлината на светиите: макар и мощите им да са затворени в гробове, но силата им на земята е безпределна; учудваме се на тяхното житие и се удивляваме на славата, с която Бог прославя Своите угодници.
Свети Симеон Метафраст
По-долу
| * Св. Симеон е отъждествяван от някои историци със Симеон Логотет (Simeon Logothelite). Хронологични данни за живота му липсват. Спорно
е и времето, през което е живял: според едни историци е живял при императорите Лъв Философ (Лъв Мъдри) и Константин VII (Porphyrogenetos, 912-959), а според други - при император
Роман II (959-63) и Йоан I Цимиски (969-76). Някои смятат, че е починал през 990 или 1000 година, а други - че е живял през XIV
век.
Настоящите данни за живота му са почерпени от различни източници, в т.ч. Пролог от Охрид на св. Николай Велимирович, Предговора към Чети-минеите на св. Д. Ростовски и бележки към житието за 28 юли, The Catholic Encyclopedia, М. А. Тимофеев и др. |
Преподобният Симеон Метафраст бил византийски дръжавник, църковен писател, историк и агиограф, една от най-известните - и същевременно една от най-загадъчните* - фигури на византийската история и литература.
Св. Симеон се родил в Константинопол в заможно семейство и получил добро светско и риторическо образование. Живеел чисто и непорочно като истински аскет. Първоначално бил секретар (протасикрит) и логотет (управител на администрацията във Византия), а в края на живота си бил патриций и магистър.
Св. Симеон изпълнявал важни дипломатически задачи и се отличавал с военна храброст и държавническа мъдрост. На него било възложено да преговаря с арабите за съдбата на град Солун. Св. Симеон убедил водача им да приеме паричен откуп за град Солун и така спасил града от унищожение. Като завършил успешно мисията си, той се завърнал в Цариград и скоро след това се отделил от света и приел монашество.
Заради своя благочестив живот е причислен от светата Църква към лика на светиите (паметта му се празнува от св. Църква на 9 ноември). Михаил Псел (1018-1078) съставил неговото житие и църковна служба в негова чест.
| *Според Leo Allatius, историк от XVII в., св. Симеон съставил собственоръчно 122 нови жития, а преработените под негово ръководство животописа били около 500 на
брой. В съществуващите по времето на св. Симеон жития имало много недостатъци: били написани на груб, нелитературен език, текстовете им понякога съдържали описание на най-нелепи
"чудеса", изопачаващи облика на светеца, на когото били посветени. Св. Симеон смятал за своя задача да съхрани духа на житията, като приведе текста в съответствие с литературните
изисквания и духовните въпроси на съвременното му общество, т.е. да измени само стила и характера на изложението. Той премахнал дългите и приличащи си едни с други встъпления и
заключения и съхранил само повествователните части и описанията на чудесата, станали по време на живота на праведника.
Така след преработката житията се отличавали с простота, краткост и достоверност на изложението, със своя художествен език, разбираемост и достъпност. За съжаление огромната работа по съставяне на житийния свод, ръководена от него, не била доведена до край и пълно събрание на житията не съществува и до днес. |
Най-много св. Симеон се прославил с църковно-историческите си трудове: той събрал множество древни текстове и устни повествования за живота, подвига и страданията на светиите. Много от събраното той преработил, отчасти съкратил, и което е най-важното - заменил старинната, тежка и в много случаи трудна за разбиране реч със съвременни на него ясни и разбираеми думи. Воден от вярата, че житията са резултат от сътворчеството на човека и благодатното осенение на Бог върху съставителя на агиографския текст, той ги преразказал и претворил, предавайки исторически вярно и въздействащо духовната правда*. От тук идва и неговото прозвище “Метафраст” от гр. μεταφράξειν - преразказвам, предавам. Към житията той добавил похвални и поучителни слова на Господските, Богородичните и на някои светийски празници, избрани от творенията на великите отци и учители на Църквата. Подредени по месеци и по дни, житията били издадени в Менологион или Календар на светците, който станал основа на византийската агиография, послужил за уеднаквяването на богослужението и е неразделна част от православната богословска култура.
За този си труд, наричан от историците "велик подвиг", св. Симеон е и получил наименованието Метафраст (на гр. "преразказвач", "преводач"). С известна несигурност преп. Симеон се смята за автор и на Хроники, канонични сборници, история на света, сборници с наставления на светите отци, писма, поеми и др.
Св. Симеон починал през 960 г. и от тялото му потекло благоуханно и целебно миро. За благочестивия му живот Църквата го причислила към сонма на светците и чества паметта му на 9 ноември (27 ноември).
Pravoslavieto.com
"Житията и прославата на Светиите, с която те са удостоени от Бога, са подобни на блясъка на звездите. Както звездите са разположени на небето и всяка си има свое място, откъдето светлината им се вижда по цялото земно пространство — виждат се от индийците, не са скрити и от скитите, озаряват земята, просветляват морето и направляват мореплавателите; и макар да не знаем техните имена, но се удивяваме на пресветлата им красота — така е и светостта на Светиите: макар техните мощи да са покрити в гробовете, но чудесата, които стават чрез тях, не се ограничават от земни предели. Ние се учудваме на техния живот и се удивяваме на славата, с която Бог прославя тези, които са Му благоугодили".
"Душа, свързана с връзките на любовта към Бога, смята страданията за нищо, но сред скърбите се наслаждава и сред злостраданията разцъфтява".
"Голямо благо е постът. Той изличава раните на грешника, омекотява и успокоява жилото на плътските страсти, той е страната на доброто, прозябающа плода на радостта, той е дръзновен приятел против враговете".
You who have voluntarily given me your flesh as food, who are a burning fire to the unworthy, do not consume me. No, my Creator. Rather, penetrate into my members, all my joints, my organs, my heart and burn like thorns all my iniquities. Cleanse my soul, hallow my thoughts, make firm my knees and my bones as well. Illumine my five senses and make my entire being vigilant with the fear of you. Watch over me always, shield and protect me from every deed and word that corrupts the soul. Cleanse me, purify and put me in order. Adorn me, give me understanding, and illumine me. Mark me as your dwelling place, of the Spirit only and no longer a place of sin, so that when you enter as if into your own home of communion, every evil doer and every passion will flee from me as from fire. As advocates, I bring to you all the saints, the captains of the incorporeal hosts, your Forerunner, your wise Apostles, and more than these, your spotless, pure Mother, whose prayers accept, my compassionate Christ. Make your servant a child of light. For in your goodness, you alone sanctify and enlighten our souls, and to you, our God and Master, do we give, as it is right, glory every day.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com