Св. преподобни Иоан Колов
Подвизавал се в първата половина на V век
Чества се на 9 ноември
|
Св. преподобни Иоан КоловПодвизавал се в първата половина на V век Чества се на 9 ноември |
На тебе, Отче, който подражава, сигурно ще се спаси,
защото, поел кръст, си последвал Христа;
и на дело си учил да се презира плътта, защото е преходна,
а да се грижи за безсмъртната душа.
Затова и с ангели ще се възрадва, преподобни (името), твоят дух.
На девети ноември Православната Църква ублажава и празнува паметта на преподобния Иоан Колов. Това свое название преподобният получил заради малкия си ръст. Още в младите си години той оставил света и заедно с брат си Даниил отишъл в Скитската Египетска пустиня. Отначало той и брат му Даниил се подвизавали усърдно в пълно уединение, но после той осъзнал, че при неговия пламенен и страстен характер може да живее строго пустиннически само под строгото ръководство на други, по-опитни подвижници старци. До тази мисъл, го довело следното събитие, което станало скоро след поселването на двамата братя в пустинята. Веднъж преподобният съвсем неочаквано казал на своя брат и сподвижник:
Не искам вече да се грижа за нищо, но искам да живея в пустинята подобно на ангел.
След това той свалил от себе си дрехите си и излязъл от килията. Нощта се случила много студена. Голият Иоан дългосе борил със студа, но накрая, като нямал повече сили да го понесе, решил да се върне обратно в килията.
Кой е там? се чул отвътре гласът на Даниил, когато замръзващият Иоан почукал на вратата.
Аз съм твоят брат. Не можех повече да понасям студа и се върнах тук, за да ти служа отвърнал му преподобният.
Върви си, демоне му казал Даниил, и не ме съблазнявай! Ангелът не се грижи за тялото си и няма нужда от храна!
Тогава преподобният разбрал, че е проявил самонадеяност в упованието си на все още неукрепналите си в борбата със страданията и изкушенията сили. Той осъзнал грешката си и горчиво заридал. Тогава Даниил му отворил вратата на килията и му казал:
Братко мой, тъй като имаш плът, ще трябва да страдаш заради дрехите и плътта.
Скоро след като бил вразумен по този начин, той напуснал Даниил и се запътил при един старец на име Пимен. Той желаел да възпита в себе си твърда воля, готова на всякакви подвизи и която никога да не оставя веднъж избрания път. А преподобният Пимен бил известен именно с твърдостта и непреклонността на своята воля. Отречението му от света било така пълно и непоколебимо, че той дори се отказал да види майка си, която дошла да го навести в Скита. Към този старец с твърд характер се насочил още неустановилият се окончателно в неотклонното следване на избраните подвизи, нетърпелив, страстен и пламенен Иоан. Когато дошъл при него, той му обещал да му се покорява във всичко, каквото и да иска от него. Преподобният Пимен, желаейки да изпита неговото търпение, му наредилда полива едно сухо дърво, въпреки че то било толкова изсъхнало, че на всеки този труд би се сторил напразен. Но в действителност трудът и търпението на преподобния Иоан не останали напразни. След три години изсъхналото дърво се покрило с листа и дало плод. Всички, които станали свидетели на това чудо, го нарекли “дърво на послушанието”1. Дошъл при стареца Пимен с гореща и буйна душа, преподобни Иоан придобил при него кротостта и смирението на агне. Веднъж един брат му казал:
Твоето сърце е зло.
Така е с кротост му отговорил Иоан, и дори е по-зло, отколкото мислиш.
Така кротко умеел той да понася обидите. След като живял отначало под чуждо ръководство, преподобният впоследствие и сам придобил способността да ръководи мъдро другите. Господ му отсъдил да бъде ръководител и наставник на преподобния Арсений Велики, който по-късно се прославил като него с велики подвизи. Този Арсений, патриций по произход, дошъл в пустинята направо от императорския двор, където бил наставник на Аркадий и Хонорий децата на император Теодосий Велики. Арсений напуснал двора, където бил заобиколен от голяма почит и слава и бидейки още сравнително млад (тогава бил на около четиридесет години), но вече духовно опитен подвижник, решил да отдаде своята воля в безусловно подчинение на преподобния Иоан. В началото на някои от братята се струвало странно това, че толкова високообразован и знатен по произход мъж е дошъл да се усъвършенства и просвети при простите и неуки старци. Един от братята не могъл да скрие любопитството си и веднъж го попитал:
Как ти, който си изучил гръцките и римските науки, търсиш наставленията на прост и непросветен старец?
Истина е, че притежавам добри знания в светските науки отговорил Арсений, но не зная дори и азбуката на това, което знае този прост и неук човек, защото (пояснил той) смирението е начало на всички добродетели, както азбуката е началото на книжното знание.
Така ценял той смирението, което процъфтявало в обителта на някога буйния и горделив Иоан. Едва след няколко години съвместен подвижнически живот, когато свети Арсений чул тайнствен глас, който го призовал да се отстрани от хората и да живее в пълно мълчание, преподобният Иоан го благословил да остави съжителството и да се предаде на пълно уединение и безмълвие в пустинята. Но силната любов към неговия смирен наставник и към всички негови ученици неведнъж го карала да изоставя своето пустинно уединение и отново за известно време да се връща в обителта.
Ревнувайки за своето спасение, преподобният Иоан със същото усърдие се грижел и за спасението на другите. По негово време в град Александрия живеела една девица на име Таисия. Възпитана от благочестиви родители, тя след тяхната смърт употребила за благотворителност цялото си наследено богатство. Скитските старци, сред които живеел свети Иоан, неведнъж намирали подслон в нейния дом, когато им се налагало да отидат до града. Но внезапно до старците достигнал слухът, че Таисия отдавна вече е изразходвала имуществото си и че сега, като нямала сили да се бори с бедността, е обърнала своята красота и младост в източник на средства за издръжката си. Силно скърбели старците, когато узнали за падението на добродетелната Таисия и накрая решили да направят опит да отвърнат бедната девица от нейното гибелно заблуждение. Това трудно дело те решили да възложат на преподобния.
Бог ти е дал мъдрост обърнали се те към него, а до нас дойдоха слухове, че сестра Таисия, която ни е сторила толкова добрини, води много порочен живот. Потруди се, авва, отиди и поговори с нея и тя може би ще се вразуми.
Преподобният се помолил и се отправил за Александрия. Той знаел, че не бива да се бави в това дело. С всеки час Таисия би могла все по-дълбоко и по-дълбоко да затъва в бездната на падението. Той пристигнал до дома на Таисия, но сега неговите врати били затворени за старците. Както по-рано в него влизали всички, които желаели да вземат нещо за своите нужди, така сега влизали само такива, които носели със себе си пари и скъпоценности. Старецът кротко помолил прислужницата да съобщи на господарката си за неговото пристигане. Но заедно с промяната в поведението на тяхната господарка, настъпила промяна и в самите прислужници. Грубата слугиня, която знаела, че между смирения старец и нейната господарка не би могло да има нищо общо, отвърнала с презрение на неговата молба. Преподобният старец приел това с кротост и отново повторил молбата си, само че този път прибавил следното:
Кажи на господарката си, че аз мога да є доставя скъпоценни вещи.
Тогава прислужницата се решила да доложи на господарката си за него.
Нека влезе казала Таисия. Монасите ходят по брега на морето и понякога действително попадат на скъпоценни раковини и бисери.
Преподобният Иоан влязъл при Таисия, седнал до нея, въздъхнал тежко и заплакал.
Защо плачеш? учудила се Таисия.
Какво те отвърна от Христа Безсмъртния Жених? Защо забрави за Неговия чертог и оскверняваш себе си с нечисти дела! попитал я преподобният.
И веднага нещастната жена си спомнила Христос, Когото тя отдавна била забравила и Когото я учели да обича в детството нейните покойни родители. Словата на Божия старец като огън изгорили всичките плевели, които били задушили добрите семена, посети отдавна в сърцето є. Искрено разкаяние бързо обхванало и разтърсило цялото същество.
Отче! Отче! Кажи ми: има ли прошка за такива като мене! възкликнала тя, обхваната от ужас.
Има отвърнал старецът. Спасителят всякога очаква и прощава на този, който искрено се разкайва. Покай се и всички ангели на небесата ще се зарадват заради теб!
Отведи ме, по-скоро ме отведи далече от това място! Заведи ме, където искаш. Само ми покажи място, където бих могла да принеса покаяние умолявала стареца Таисия.
Тя излязла заедно с него от своя осквернен с много грехове дом, без да даде никакви разпореждания относно беззаконно натрупаното си състояние. Таисия цялата горяла от пламенно желание никога повече да не се връща към предишния си измамен и безгрижен живот. Преподобният Иоан се удивил на чудното действие на Божията благодат и прославяйки Всемогъщия и Милостив Господ, отвеждал своята спътница все по-надалече и по-надалече в пустинните места далече от греховния град, където тя едва не погубила себе си. Настъпила нощта. Преподобният направил от пясък подложка за главата на своята изморена спътница и после казал:
Почини си сега.
След това я прекръстил, отстранил се и след като извършил обичайните си вечерни молитви, сам седнал да си почине. В съня си старецът видял същото място, където оставил Таисия. То било обкръжено от необикновено сияние, което се издигало до небесата. И сред това сияние той видял един небесен ангел да възнася нейната изтерзана душа при самия Господ. Веднага щом се събудил от съня си, старецът побързал да отиде на мястото, където оставил Таисия. Когато пристигнал там, той действително я намерил вече мъртва.
Един час искрено покаяние, което принесе грешницата, удовлетвори Милостивия Съдия и възвърна заблуденото дете при любвеобилния Отец изрекъл преподобният.
Цялата тази нощ той прекарал в молитва, а на сутринта погребал тялото на блажената Таисия. Когато се върнал в обителта, той донесъл голяма радост на всички монаси със своя разказ за чудното покаяние и прославление на познатата на всички Таисия.
Преподобният Иоан Колов е известен още и като писател. Освен многото негови изречения, записани от други монаси, от него е останало и подробно и прекрасно описание на живота на преподобни Паисий, съставено от него както сам той казва “за обща полза”. Този Паисий, който се бил отвърнал от добрия път, преподобният успял така да убеди, че той, като съвсем внезапно и невъзвратимо се отрекъл от цялото си състояние, прекарал останалото време от живота си в покаяние в дивата пустиня. Разказвайки в житието за многото чудеса, извършени от преподобния Паисий, авва Иоан счел за нужно да направи от себе си следната забележка:
Да не се съмнява никой, когато слуша за него тия славни и превишаващи естеството неща, и да не си помисли, че съм прибавил нещо от себе си, за да умножа славата на обичания от мен отец. Той е по-висок от всяка човешка слава и не се нуждае от похвалите на низшите, защото бива хвален във висините от светите ангели. Аз разказвам за полза на слушащите и желаещите да подражават на неговите добродетели. Аз предавам само това, което съм видял с очите си и съм слушал със собствените си уши.
Тази кратка бележка добре представя личността на преподобни Иоан като писател.
Времето на блажената кончина на преподобния не е точно установена. Приблизително тя бива отнасяна ту към 422 година, ту към 430. Той починал в пустинята, близо до Колцум, или днешния Суец. Светите му мощи се намират в църквата на светия мъченик Мина в Египет.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Виж също:
www.Pravoslavieto.com