Св. великомъченица Параскева от Икония
Holy Great-martyr Paraskeva of Iconium
† 303 година
Чества се на 28 октомври
|
Св. великомъченица Параскева от ИконияHoly Great-martyr Paraskeva of Iconium † 303 година Чества се на 28 октомври
|
Твоята агница, Иисусе (името), зове с висок глас:
Тебе, Женихо мой, обичам, и Тебе като търся, страдая, и се съразпъвам,
и се съпогребавам с Твоето кръщение и страдам заради Тебе, за да живея с Тебе.
Но като жертва непорочна приеми ме с любов, пожертвала се за Тебе:
с нейните молитви, като милостив, спаси нашите души.
Св. великомъченица Параскева. Детайл от съвременна икона от Jelena Milutinovic
Св. Параскева (Петка) е особено обичана и почитана светица в много поместни църкви. На нея са посветени и много храмове. Редно е, обаче, да различаваме
преподобната Параскева (Петка) Епиватска Българска, живяла в X-XI век (чествана на 14 октомври). Тя била родом от Епиват (Тракия) от родители българи. Животът й и посмъртните чудеса вдъхновено е описал св. патриарх Евтимий. От 1238 г. до падането под турско робство светите й мощи църква почивали в църквата "Св. Петка Търновска" във Велико Търново. След вековни странствания те били положени през 1641 г. в катедралата в Яш (Северна Румъния) - място на поклонници от цял свят.
преподобномъченицата Параскева Римлянка (26 юли), живяла през II век и по апостолски проповядвала на езичниците дори в Рим, столицата на империята. Посечена с меч след жестоки и дълги мъчения, св. Параскева обърнала със смелостта и чудесата си мнозина във вярата. Мощите й по-късно били пренесени в Цариград.
великомъченицата Параскева Иконийска (виж по-долу), родом от Икония (Мала Азия), отдала живота си на милосърдие и проповед, посечена след много мъчения също с меч по време на гонителя Диоклетиан през 303 година.
По-долу:
Виж също:
Св. великомъченица Параскева била родом от Икония, Мала Азия. След смъртта на благочестивите й родители пожелала да си остане девица, за вярата Христова хвърлена в тъмница, в огън, излязла невредима и била посечена с меч по време на император Диоклетиан в 303 година.
Обезглавяването на св. Параскева.
Икона от XVI в. от
Михаил Дамаскин Иконописец (Michael Damaskinos).
Днес в Атинския музей Kanellopoulou.
Света Параскева живяла в края на втория и началото на третия век. Била дъщеря на благочестиви родители, които живеели в
Никония, Мала Азия. Родителите нямали други деца. Те с голяма любов възпитавали дъщеря си. Разкривали й истините на християнската
вяра. Просвещавали я в Христовия закон.
Параскева била още малко момиче, когато родителите й починали. Получила в наследство доста голямо богаство. Тя помнела наставленията на добрите си родители – да бъде скромна, смирена и милостива към всички, които са в неволя или болка. Параскева употребила богаството не за разкош, не за пищни ястия и пития, не за суетни удоволствия, а за дрехи на голите, храна на гладните, за подслон на странниците.
Тя също така старателно разпространявала словото Божие. Разказвала навред за Спасителя и за Неговото дело в света. С това възбудила силна злоба у езичниците.
Параскева решила да не се омъжва. Посветила изцяло себе си на Бога и на добрите дела.
При Диоклетиановото гонение на християните тя била заловена и изправена на съд. Това станало в 303 година.
Очарован от пленителната й красота, съдията запитал войниците:
- В какво е наклеветена тая хубава девойка? Бива ли да се погубва такава бляскава красота?
След това се обърнал към света Параскева:
- Кажи ми как се казваш, девойко!
- Аз съм християнка, Христова служителка – отговорила твърдо тя.
- Не искам да чувам такива думи – казал съдията. – Твоята хубост ме прави кротък, но думите ти възбуждат гнева ми! Питам те за името ти.
- Трябваше по-напред да ти кажа името си, което ме води към вечния живот. Сега ще ти кажа с какво съм именувана във временния живот. Моите родители са ме нарекли Параскева, понеже съм серодила в ден "параскева" /т.е. петък/. Параскева е ден на доброволните и животворни страдания на нашия Господ Иисус Христос. Родителите ми всеки петък прекарвали в пост, молитви и добри дела. А аз, тяхната дъщеря, съм се родила в тоя ден. Затова съм наречена Параскева. От младини мислите ми са насочени към Христовите страдания.
- Това са празни приказки – рекъл съдията. – Съгласи се по-добре да станеш моя съпруга. Ще имаш голямо богатство. Ще те почитат всички.
- Не желая да се омъжвам – отговорила девойката. – Искам да принадлежа само на Господа Иисуса. Негова невеста искам да стана...
- Не погубвай младостта си – рекъл й съдията.
Девойката възразила на съдията:
- Не мисли за временната красота, която цъфти и прецъфтява. А помисли за своята душа, защото те очаква вечно мъчение!
Съдията се ядосал и заповядал да бият жестоко, безмилостно девойката. Изранена, едва дишаща, тя била хвърлена в тъмница.
На другия ден я видял съвсем здрава и се почудил. Нямало по нея ни следа от ужасните рани. Лицето й сияело.
През нощта, когато тя полумъртва лежала в тъмницата, явил й се ангел Господен, цял в светлина, със златен пояс на кръста. В ръцете си държал оръдията, с които били причинени страданията на Господа Иисуса Христа. Той й казал:
- Ето какво ти донесох за утеха – честния Кръст; трънения венец на Христа; копието, с което прободоха ребрата му; тръстта, която начерта опрощаването греховете на света; гъбата, която изтри престъплението на Адам. Стани, изцелява те Христос!
Изправена пред съдията, утешена, спокойна, здрава, силна, Параскева изявила желание да отиде в езическия храм. Езичниците наоколо са зарадвали, като помислили, че тя най-после се е склонила да са поклони на идолите. Всички тръгнали към капището, начело със съдията. Като влязла вътре, светицата призовала името на Христа и идолите паднали на земята.
Разгневеният съдия заповядал изповедницата да бъде жива изгорена. Поставили я сред грамаден, лумнал нашироко огън. Светицата се помолила на Бога, като си спомнила тримата момци в огнената пещ и страданието на света първомъченица Текла. Пламъците не я опалвали, а засегнали някои от езичниците, които се опитали да ги усилват.
- Велик е християнският Бог! – викал народът, струпал се гъсто около грамадната клада.
Съдията заповядал да отсекат с меч главата на Параскева.
На другия ден след блажената й кончина той внезапно загинал. Всички изтълкували ненадейната му смърт като Божие наказание заради светата девица.
Тленните останки на светата великомъченица Параскева били с чест погребани от християните в нейния дом. Над гроба й ставали изцеления от всякакви болести.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
По времето, когато нечестивият цар Диоклетиан повдигнал гонение срещу християните, в град Икония живеела една благородна и красива девица на име Параскева. Родителите й християни, като възпитали и научили дъщеря си да пази святата вяра и заповедите Господни, отишли при Господа. Те оставили на блажената си дъщеря голямо наследство. Като достигнала пълнолетие, девицата Параскева започнала да подражава на вярата и на делата на своите родители. Тя започнала да изразходва имуществото си не за украсяване на своята цъфтяща красота и младост и не за разкошен живот, а за обличане на голите, за изхранване на гладуващите, за подслон на странниците. Параскева не обръщала никакво внимание на младежите, които се опитвали да се сгодят за нея; тя скоро станала невеста на Единия безсмъртен Жених, Единородния Син Божий, за Когото и живеела в святост и правда. Тя изповядвала непрестанно, всеки ден, Неговото Пресвято Име пред хората, като с това ги водела до познание на истината.
Някои от хората повярвали в нашия Господ Иисус Христос, а други, невярващите, злословели светицата. А Параскева смело проповядвала пред тях словото Божие и изобличавала суетата на бездушните идоли. Като не желаели да слушат от нея такива изобличения, невярващите граждани я хванали и започнали да я бият, а после я хвърлили в тъмницата.
В това време в Икония дошъл някакъв военачалник, изпратен в тази страна от император Диоклетиан, с цел да погуби всички християни. Гражданите дошли при него и му казали:
- Светлейши военачалнико, в този град има една девица, която вярва в Разпнатия Христос и Го проповядва; тя се занимава с магьосничество и вече е отвърнала немалко хора с чародейството си от принасянето на жертви на нашите богове. Тя не престава да произнася хули срещу изображенията на нашите богове и на царя. Като чухме царската заповед, че всички, които не се покланят на боговете, трябва да бъдат наказани, ние хванахме тази девица и я държим в тъмницата.
Като изслушал това, военачалникът заповядал да изправят светата девица пред него на съд. Когато тя отивала към съдилището, Светият Дух я осенил и лицето й станало светло, така че всички, които я гледали, се удивлявали и казвали:
- Погледни! Тя ни най-малко не е угнетена от печал, лицето й даже като че ли сияе.
Когато застанала пред съдиите, военачалникът я погледнал и като се удивил от красотата и благородството на лицето й, казал на застаналите пред него:
- Напразно наклеветихте тази най-прекрасна девица; нима е възможно да се погуби такава слънцесияйна красота?
И той й казал:
- Девойко, кажи ни името си!
Света Параскева отговорила:
- Аз съм християнка, рабиня Христова.
Военачалникът казал:
- Съзерцаването на красотата на твоето лице ме прави кротък, но думите, излизащи от устата ти, ме възмущават до дъното на душата ми; не желая да слушам такива думи! Светицата отговорила:
- Всеки управник, който извършва справедлив съд, се радва, когато чуе правдата, а ти, като изслуша казаната от мене истина, се прогневи.
На това мъчителят казал:
- Гневя се, защото не получих отговор от теб; попитах те за името ти, а ти не ми го каза.
Светицата отговорила:
- Преди всичко трябваше да ти кажа името си във вечния живот, а след това как се казвам във временния. И така, казах ти, че във вечния живот името ми е християнка, Христова рабиня, а във временния живот съм наречена от родителите си Параскева, тъй като съм се родила в деня „Параскеви" (което на гръцки език означава петък).
- Родителите ми - продължила светицата - винаги са почитали шестия ден, който е ден на доброволните и животворящи страдания на нашия Господ Иисус Христос с пост, молитви и милостини. Те правели така в чест на Христа, вярвайки, че заради любовта Си към човешкия род в този ден Той е пролял кръвта Си и е положил за нас живота Си на кръста. И Бог им дарил плода на честното им съпружество - мен, недостойната Негова рабиня, именно в този ден, който те добродетелно почитали, припомняйки си страданията на своя Владика. Те имали благоразумието да ми дадат това име, с което се нарича този ден и ето, от деня Параскеви (петък) и аз се именувам Параскева; аз съм съучастница на страданията Христови.
Военачалникът казал:
- Престани да говориш тези безумни думи и принеси жертва на нашите богове; тогава ще те взема за жена и ти ще станеш притежателка на голямо богатство и на земята мнозина ще те величаят.
На това света Параскева отговорила:
- Аз имам Жених на небето - Иисус Христос, и нямам нужда от друг мъж.
Тогава военачалникът казал:
- Ще помилвам красотата ти и ще пощадя младостта ти.
- Не щади временната красота - рекла светицата, - сега тя цъфти, а на сутринта ще повехне; по-добре помилвай себе си, защото те очаква вечно мъчение.
След това военачалникът се разгневил и заповядал да раздерат дрехите й и да я бият със сурови жили. Докато биели светицата, тя не издала нито един звук, но като мълчала с уста, в сърцето си викала към Христа, измолвайки от Него помощ в мъченията. А военачалникът, като щадял все още красотата й (нали той бил поразен и се съблазнил от нейната красотата), заповядал да престанат да я бият и започнал кротко да й говори:
- Девойко! Пощади младостта си, не погубвай най-прекрасните си години! Принеси жертва на боговете и ще бъдеш жива и ще се удостоиш с още по-голяма почит от нас.
На това тя не му отговорила нищо. Тогава военачалникът, като се разгневил, казал:
- На мен ли не отговаряш, зло християнско изчадие?
В отговор на това светицата се изплюла в лицето му. След това мъчителят, като освирепял страшно, заповядал да я окачат на едно дърво за мъчения и безпощадно да стържат ребрата й с железни нокти и да разтриват с власеница раните й; по този начин плътта й била разкъсана до костите.
Управникът, като мислел, че мъченицата скоро ще умре, тъй като тя вече едва дишала, я снел от дървото и я хвърлил в тъмница. Докато лежала там едва жива и вече безгласна от жестоките рани, в полунощ й се явил ангел; раменете и гърдите му били препасани кръстообразно със златен пояс, а в ръцете си държал оръдията на Христовите страдания: кръст, трънен венец, копие, тръст и гъба. Ангелът й рекъл:
- Девице, съучастница на Христовите страсти, стани! Изпратен съм да те посетя; за утеха в страданията ти донесох оръдията на страданията на нашия Господ. Погледни към честните оръдия: кръста и трънения венец на нетленния Жених; погледни към копието, проболо животворящите ребра, към тръстта, написала опрощаването на греховете на целия свят и към гъбата, която изтри Адамовия грях. И така, стани! Христос Господ те изцерява!
И ето, мъченицата станала като че ли от сън, а явилият се ангел, като пристъпил, изтъркал с гъба всички рани на светата мъченица и цялото й тяло станало здраво и силно, а красотата на лицето й станала още по-поразителна. Тя с благоговение целунала оръдията на Христовите страсти и прославила Бога. А небесният жител станал невидим.
С настъпването на утрото тъмничните стражи дошли и заварили Параскева здрава и стояща на молитва. По тялото й нямало нито една рана. Като се изплашили, те възвестили за това на военачалника. А той заповядал да я доведат при него и като я видял здрава, се удивил; не очаквал, че тя ще остане жива след нанесените й ужасни рани. Като се удивил отново от необикновената й красота, той й казал:
- Параскево, виждаш как нашите богове пощадиха красотата ти и те запазиха, като ти даруваха живот.
На това светицата казала:
- О, военачалнико, покажи ми тези, които ми дариха живот!
Военачалникът я изпратил в храма на своите богове, за да види тя техните идоли. С нея тръгнали също идол ските жреци и множество народ. Всички те мислели, че Параскева желае да се поклони на техните богове. Когато влезли в храма, в който имало множество идоли, Параскева мислено се помолила на Единия Истинен, пребиваваш във висините Бог, и като хванала идола на Аполон за крака, казала:
- Казвам на теб, бездушния и на всички тленни идоли, които се намират тук заедно с теб: така ви заповядва моят Господ Иисус Христос - паднете всички вие на земята и се превърнете в прах.
И ето, по думата на светицата, всички идоли паднали и се разрушили. Тогава всички избягали от идолския храм и започнали да викат:
- Велик е християнският Бог!
Нечестивите жреци, като видели разрушаването и гибелта на своите идоли, отишли при военачалника и плачейки, му казали:
- Военачалнико! Казахме ти - умъртви тази магьосница, тъй като тя съблазнява нашия град, а ти не ни послуша и ето, сега тя със своята магия разруши всички наши богове.
Като се изпълнил с ярост, военачалникът започнал с гняв да разпитва света Параскева:
- С какви магии направи това?
Светицата отвърнала:
- Влязох в храма на вашите богове с името на нашия Господ Иисус Христос на уста и се помолих на моя Господ така: яви ми се, Спасителю мой, Ти, Който ми дари живот. И ето, Самият Господ мой и Бог мой ми се яви, а твоите богове, веднага щом Го видяха, се разтрепериха от страх и като паднаха на земята, се разбиха, като с това показаха, че щом не могат да помогнат на себе си, не биха могли да помогнат и на другите!
Тогава военачалникът заповядал отново да окачат Параскева на дървото и да опалват ребрата й със свещи. Провесена и опалвана с огън, светицата въздъхнала към Бога и казала:
- Господи и Боже мой, Създателю и Промислителю на цялата твар! Ти разхлади горещата пещ за тримата момци, избави от огъня първомъченица Текла, спаси и мен, недостойната, от ръцете на тези мъчители.
И внезапно се явил ангел, докоснал свещите и пламнал твърде силен огън, който изтребил множество беззаконници.
А народът викал:
- Велик е християнският Бог!
И тогава множество народ повярвал в Христа; а военачалникът, като забелязал вълнението сред хората, се побоял да не би народът да възстане срещу него и бързо заповядал да посекат светицата с меч. Когато главата й била отсечена, някои чули глас от небето, който казвал:
- Радвайте се, праведници, защото се венчава мъченица Параскева!
Християните с благоговение погребали тялото на светицата в дома й. Така, като завършила подвига на мъченичеството, прекрасната девица отишла при своя Жених и влязла с мъдрите девици в чертога Христов, носейки кръв вместо елей.
На другия ден сутринта беззаконният началник излязъл на лов, но конят му внезапно подлудял и го хвърлил в оврага. При падането военачалникът се ударил лошо и така злощастно изпуснал окаяната си душа.
А святата и чиста душа на великомъченица Параскева отишла при Господа и от честните й мощи се подавали много изцеления на боледуващите за слава на нашия Господ Иисус Христос, на Когото заедно с Отца и Светия Дух да бъде чест и поклонение во веки, амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
