Св. Амвросий Оптински (Гренков)
Преподобный Амвросий Оптинский
1812 — 10/23 октомври 1891 година
Чества се в деня на смъртта му 10 октомври и на 11 октомври (Събор на преподобните Оптински старци).
|
Св. Амвросий Оптински (Гренков)Преподобный Амвросий Оптинский 1812 — 10/23 октомври 1891 година Чества се в деня на смъртта му 10 октомври и на 11 октомври (Събор на преподобните Оптински старци).
|
По-долу:
Виж също:
прп. Амвросий Оптинский
Яко к целебному источнику притекаем к тебе, Амвросие, отче наш.
Ты бо на путь спасения нас верно наставляеши, молитвами от бед и напастей охраняеши,
в телесных и
душевных скбрбех утешаеши, паче же смирению, терпению и любве научаеши.
Моли Человеколюбца Христа и Заступницу усердную спастися душам нашим.
Завет Пастыреначальника исполнив, старчества благодать наследовал еси, болезнуя сердцем о всех притекающих к тебе. Темже и мы чада твоя с любовию вопием ти: Отче святый Амвросие, моли Христа Бога спастися душам нашим.
О великий старче и угодниче Божий, преподобне отче Амвросие,
Оптинской обители похвало и всея Руси учителю благочестия!
Желая поработати Господу, ты неленостно в трудех,
в бдении,
в молитвах и постах подвизался еси,
и был еси наставник монашествующим и всем людям учитель возлюбленный.
Славим твое во Христе смиренное житие,
ради которого Бог превознесе тя еще на земли суща,
наипаче же увенча тя небесною славою в чертог славы вечныя.
Приими ныне моление нас, чтущих тя, и буди непреложный покровитель наш.
Избави нас от скорбных обстояний, душевных и телесных недугов,
от лукавых и беспорядочных людей и
от греховных падений.
Отечеству нашему испроси мир, тишину, духовное обновление и непоколебимое благосостояние.
Моли милостивого Господа, да ниспослет нам вся, яже на
пользу и спасение душ наших,
и да сподобит скончати житие наше в покаянии и соблюдении заповедей Его.
В день же судный да удостоит нас деснаго предстояния и жизни вечной в
Царствии славы Его.
Аминь.
Александър
Гренков е роден в 1812 г. в едно село на Тамбовска губерния. Баща му бил клисар, дядо му - свещеник. Пъргавото и весело момче било възпитано в благочестие. Никой не е очаквал, па и
сам той, че ще стане монах. През 1836 г. завършил Тамбовската духовна семинария. Една година преди да завърши семинария, тежко се поболял. Дал обещание, че ако оздравее ще стане
монах.
След завършване на семинарията е частен учител, а после учител в духовно училище. Четири години изминали, докато той се решил да постъпи в манастир, за да изпълни даденото обещание. през една лятна ваканция той отива за духовен съвет при един подвижник. Завърнал се в духовното училище и продължил да изпълнява своите учителски задължения, но после тайно напуснал училището и заминал за Оптина пустиня, недалеч от гр. Козелск, Калужка епархия. Той станал послушник.
Отначало му дали да преписва духовни книги. Прислужвал при старец Лъв, а сетне в един скит (постница) при духовен старец скитоначалник иеромонах Макарий. Работил там в кухнята с послушник Герасим. Бил килийник при отец Макарий четири години.
През 1842 г. е постриган в монашески чин с име Амвросий. Представен за ръкоположение за иеродякон, той и иеродякон Пафнутий при стареца се отказват като "недостойни". Старецът им отговорил: "Така и трябва винаги да мислите!". И с това се свършило възражението.
Три години е иеродякон. Представен за иеромонашество, на 7 декември 1845 г. пътува в гр. Калуга за ръкоположение. Бил голям студ. Той настинал и се поболял. Отразило се на стомаха му. Останал инвалид за цял живот. Страдал от катар на стомаха. Не можел добре да се храни и повръщал храната. Разбрало се, че той не ще може да изпълнява ефимерската служба и останал да помага на стареца си о. Макарий в изповедничеството. Тогава той е бил на 35 години.
През 1860 г. старецът о. Макарий починал и о. Амвросий станал главен старец в скита. Дванадесет години той е бил като негов помощник изповедник и тридесет години като главен старец.
Починал на 10 октомври 1891 година на 79 години.
При немощния старец постоянно идвали хора за съвети. Имал двама послушници, които му четели молитви, канони, акатисти. На празници - бдение в килията му. Водил голяма кореспонденция. Посещавали го знатни хора: Лев Толстой, проф. Погодин и Юркевич, Достоевски, Владимир Соловьов, чужденци, князе.
В с. Шамардино той организирал женски манастир с 500 монахини. Отишъл да ги посети, да даде ръководителни указания за различни постройки и поради застудяване на времето не можел да се завърне в Оптина. Починал в манастира.
От страна на висшето началство в лицето на епископ Виталий Калужски към него е било проявявано неблаговоление. Последният е бил недовоелн от слуховете, че старецът се преселил в Шамординския манастир. Различни лоши езици го клеветили пред владиката. Епископ Виталий искал да види стареца о. Амвросий, но не му оставало време.
През 1891 г. се получило известие, че владиката се готви да дойде. Сестрите запитали стареца: как да посрещнем владиката и какво да му изпеят при посрещането. казал, че ще му изпеят "Алилуя". Сестрите казали, че владиката иска много да говори със стареца, да го пита по различни въпроси. О. Амвросий отговорил: "Ние с него тихичко ще приказваме, никой няма да ни чуе!".
В 12 часа на обед на 10 октомври 1891 г. старецът о. Амвросий починал, точно когато владиката Виталий тръгнал от гр. Калуга за Шамординския манастир. Когато по пътя владиката получил телеграмата, известяваща го за смъртта на о. Амвросий, той казал: "Виждам сега, че старецът ме е поканил на опелото".
Владиката влязъл в църквата на Шамординския манастир, когато пеели "Алилуя". На панихидата при ковчега на покойния седем хиляди души се събрали от околностите за погребение на стареца. Тялото на починалия с ковчега на ръце било пренесено от Шамордински манастир в Оптина пустиня при крайно неблагоприятно дъждовно време.
Не веднъж батюшка о. Амвросий казвал на близките си: "Ето, целия си живот аз съм все сред народа, - така и ще умра", и смирено добавил: "Все се занимавам с другите, а за себе си Бог знае кога ще мога да помисля".
Превод Архимандрит Климент Рилец, по кн. "Жизнеописания отечественных подвижников благочестия XVIII и XIX веков", октябрь, Москва, 1909 года.
На стареца Амвросий често задавали въпроса: "Как да живеем?" Старецът обикновено под формата на шега отвръщал: "Да живеем, без да тъгуваме, никого да не осъждаме, на никого да не досаждаме и към всички да проявяваме дълбоко уважение." "Да не тъгуваме" означава да понасяме търпеливо скърбите и неуспехите в живота. "Да не осъждаме" сочи разпространения между хората недостатък да осъждат ближния. "Да не досаждаме" - да не причиняваме на някого неприятност или скръб. Да се отнасяме към всички с дълбоко уважение и да не се гордеем. Дълбокият смисъл на тези думи е смирението.
На този въпрос старецът отговарял и малко по-различно: "Трябва да живеем нелицемерно и да се държим примерно, тогава делото ни ще е истинно, а иначе ще излезе лошо."
Или така: "Да се живее, може и в света, само не пред очите на всички."
"Трябва да живеем на земята така - говорел старецът, - както колелото се върти - само с една точка се докосва до земята, а с останалите непрекъснато се стреми нагоре, а ние като легнем на земята, не можем да станем."
На въпроса "Какво означава да живеем според сърцето си?", старецът отговарял: "Да не се месим в чуждите дела и да виждаме у другите само доброто."
"Внимавай, Мелитона! - казвал той на една монахиня, предпазвайки я от високомерие, - дръж средния тон; ако вземеш по-висок, няма да ти е леко, ако вземеш по-нисък, ще се подхлъзнеш, а ти, Мелитона, се дръж за средния тон."
Старецът отговарял така: "Или затова, че не знаят какво са длъжни да правят и какво да избягват; или, ако знаят, забравят; или, ако не забравят, то мързелуват, униват. Напротив: тъй като хората са много лениви към делата на благочестието, доста често забравят главното си задължение - да служат на Бога. От леност и забрава стигат до крайна неразсъдителност или незнание. Леността, забравата и незнанието са трите исполина, които оплитат целия човешки род с неразвръзваеми възли... Затова и се молим на Небесната Царица: "Пресвета Владичице наша, Богородице, със своите свети и всесилни молитви развържи нас, окаяните и смирени твои роби, от унинието, забравата, неразумието, нерадението..."
Една духовна дъщеря на стареца Амвросий в беседа с него изразила съжаление за познато семейство, невярващо нито в Бога, нито в бъдещия живот. За тяхно оправдание казала, че може би те не са виновни, тъй като така са ги възпитали. На това отец Амвросий отговорил:
"За безбожниците няма оправдание. Та нали на всички, абсолютно на всички, дори на езичниците, се проповядва Евангелието, а накрая се открива и в природата. У всички е вродена способността да познаят Бога. Те сами са си виновни. Ти питаш може ли да се молим за такива? Разбира се, можем да се молим за всички."
"Някои - казвал старецът - се отричат от вярата в Бога поради подражание и от лъжлив срам. Ето такъв случай. Някой си човек не вярвал в Бога. А по време на войната в Кавказ му се наложило да се бие, и той в самия разгар на сражението, когато около него свистели куршуми, се навел, прилепил се към коня си и през цялото време се молел: "Пресветая Богородице, спаси нас!" А после, когато другарите му се надсмивали, той се отрекъл от думите си." И старецът добавил: "Да, лицемерието е по-лошо от неверието."
Хората винаги се стараят да оправдаят постъпките си. А старецът казвал, че самооправданието е голям грях.
За пример той разказвал следния случай: "Пристигнал веднъж в затвора император Николай Павлович и започнал да разпитва арестантите за какво всеки от тях е в затвора. Всички се оправдавали и казвали, че без вина са затворени. И само един от тях на императорския въпрос отговорил: "За големите ми грехове и затворът е недостатъчен." Тогава господарят заповядал да го освободят."
Никой не бива да оправдава раздразнението си с някаква болест - всичко това е от гордост. Защото човешкият гняв не върши Божия правда (Як. 1:20). За да не се предаваме на раздразнителност и гняв, не бива да бързаме.
На встъпващите в брак о. Амвросий давал следното наставление:
"Винаги трябва да помните, че само тогава животът ни ще тече мирно и благополучно, когато не забравяме Бога, нашия Създател и Изкупител, и Подател на временните и вечни блага. Да не Го забравяме, значи да живеем по Неговите божествени и животворни заповеди и когато ги нарушаваме, искрено да се каем за отстъпването от Божиите заповеди и незабавно да се погрижим за поправяне на грешките си.
Пишете: "Бих желала с мъжа ми да избягваме това пагубно разногласие по въпросите на възпитанието, което виждам почти във всички семейства." - Да, това действително е много важен въпрос! Но да се спори по него пред децата, сама сте забелязала, не е полезно. Затова при спор по-добре избягвайте разногласията или се направете, че не сте чула, но никога не спорете за различните си възгледи пред децата.
Съветите за това и разсъжденията трябва да бъдат насаме и колкото се може по-спокойно - за да бъдат истински. Впрочем, ако успеете да насадите в сърцата на вашите деца страх Божи, тогава върху тях различните човешки капризи няма да въздействат.
"Домът на душата е търпението, а храната на душата е смирението. Ако няма храна в дома, живеещият там излиза навън."
"Отличително свойство на вражеските предсказания е това, че те винаги са мрачни, глупави, винаги предричат само нещастия и винаги носят само едно - смущение в душата. Ако предсказва някой от Божиите раби по внушение на Светия Дух, то дори и да предупреждават понякога за скърби, това се съпровожда с мирни, покайни и съкрушени настроения на душата."
"Ако освен в Едната Света Съборна и Апостолска Църква, каквато се нарича и е Православната Църква, така съмнително е спасението в другите вероизповедания, защо тогава в Русия не се проповядва тази истина? Отговорът на този въпрос е много прост и ясен. В Русия се допуска веротърпимост и иноверците наравно с православните заемат при нас важни длъжности: началници на губернии и областни градове често са иноверци; полкови командири нерядко са иноверци. Ако някое духовно лице започне открито да проповядва, че извън Православната Църква няма спасение, сановниците иноверци ще се почувстват оскърбени. Поради това положение руското православно духовенство е придобило сякаш навик и в него се е вкоренило свойството да говори по този въпрос уклончиво. А може би някои поради същата причина и поради постоянно общуване с иноверци, а още повече - поради четене на техни книги, са започнали да мислят по-снизходително по отношение на надеждата за спасение и в другите вероизповедания."
"Римската църква отдавна се е отклонила в ерес и нововъведения. Главната ерес на тази църква, не по същество, а по действие, е измисленият догмат за главенството на папата или, по-точно, горделивото търсене на власт от Римските епископи над другите четирима Източни патриарси. Съборната Източна Църква е прекъснала общението с поместната Римска църква, като с отпаднала от истината и от правилата на Съборната Православна Църква."
Една от от духовните му дъщери на преп. Амвросий разказва следното:
"В килията му горяха кадилници и малка восъчна свещ на масата. Беше тъмно и нямах време да чета по бележката. Казах, каквото си припомних, и то бързайки, а след това добавих: "Отче, какво да ви кажа още? В какво да се покая? Забравих". Старецът ме упрекна за това. Ала изведнъж стана от постелята, на която лежеше. Направи две крачки и застана в средата на килията си. Неволно и аз, стоейки на колене, се обърнах към него. Старецът се изправи в цял ръст, вдигна глава, повдигна нагоре ръцете си, като че в молитвено положение. Стори ми се, че в това време стъпалата му сякаш се отделят от пода. Гледах осветената му глава и лицето му. Помня, че сякаш килията нямаше таван, той се беше разтворил, а главата на стареца като че се бе извисила нагоре. Виждах ясно това. След минута отчето се склони над мене, изумена от видението, и каза следното: "Помни, ето до какво може да доведе покаянието. Върви".
Аз излязох от него олюлявайки се и цяла нощ плаках за своето нерадение и неразумие".
При цялата може би невзрачност на този епизод, важен момент в него е това, че преп. Амвросий Оптински частично и временно е "отворил чувствата" на своята
духовна дъщеря така, че тя е могла да види нещо, отнасящо се към невидимия за нея свят (разтворения таван например). Тя не предава всичко, което е видяла, защото това видение е
било неочаквано за нея, но фактът, че то е имало такова силно въздействие, означава възприемане на нещо необикновено и потресаващо. И този контакт с невидимия свят преп. Амвросий е
посочил като възможност, откривана именно чрез покаянието.
Целият текст: Православният път
към спасението
Подбор и превод Светлозара Василева и Pravoslavieto.com.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com